Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГР.ВАРНА,……………………………… ГОД

Варненският окръжен съд- административно отделение в публично заседание на 23 януари 2009 година в състав :

Председател : Д.С.

Членове: Ел.А.

Св.Ц.

При участието на прокурора Р.Л. и секретаря Ц.Н. и като разгледа докладваното от съдия Св.Ц. адм.дело 2150 / 2006 год по описа на Окръжен съд-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила жалба "Технострой-2001" ДЗЗД гр.Р. ул.Н.№ ** Б Булстат ********* за отмяна на ревизионен акт №1800278/28.04.2006г, за извършена ревизия, в частта в която на дружеството са начислени допълнително ДДС за м. 03.2004 година в размер на 3002,79 лв и лихва в размер на 775,86 лв и за периода м.10.2004 год ДДС в размер на 184,10 лв и лихви в размер на 32,87 лв,
В жалбата се твърди, че насрещните проверки на "КРАФТ"ЕООД – Русе, "К и В Интернешънъл" ЕООД – София, „Е.С.Д-Строй”ЕООД .и "СИТИ Комерс – 2 003" ЕООД не са извършени коректно, тъй като тези юридически лица не са търсени на адресите, на които е трябвало, поради което определения ДДС за внасяне е незаконосъобразен. Молят да се отмени ДРА в частта в която са определени ДДС за м.03.2004 година в размер на 3002,79 лв и лихва в размер на 775,86 лв и за периода м.10.2004 год ДДС в размер на 184,10 лв и лихви в размер на 32,87 лв. В .с.з. 21.04.2005 година жалбоподателят е заявил че поддържа депозираната жалба само по отношение на начисления дзопълнително ДДС по отношение на доставките на "К и В Интернешънъл" ЕООД – София, и -"СИТИ Комерс – 2 003" ЕООД.

С определение от 21.04.2007 год производството по жалбата по отношение на „ КРАФТ"ЕООД – Русе и „Е.С.Д-Строй”ЕООД е прекратено

Поради прекратяване на „Технострой-2001”ДЗЗД, с определение от съдебно заседание от 5.10.2008 година, като страна в производството са конституирани „Технострой-2001”ЕООД и „Стройкомплекс” ЕООД, като Стройкомплекс” ЕООД в с.з. изразява становище за основателност на жалбата. За „Технострой-2001”ЕООД представител не се е явил и не е изразил становище по жалбата.

Ответната страна Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП- изразяват становище,че жалбата е неоснователна .

За Окръжна прокуратура-Варна,считат жалбата за неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съставен е ревизионен акт № 1800278/28.04.2006 год на "Технострой-2001" ДЗЗД гр.Р. ул.Н. № ** Б Булстат ********* , с който са определени данъчни задължения ДДС за внасяне за м.03.2004 година в размер на 3002,79 лв и лихва в размер на 775,86 лв и за периода м.10.2004 год ДДС в размер на 184,10 лв и лихви в размер на 32,87 лв. Данъчният орган за да определи посочените задължения е приел че в хода на ревизията във връзка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 19/26.03 2004 год,71/22.04.2004 год и 75/18.05.2004 година издадени от „Сити комерс 2003”ЕООД е извършена насрещна проверка на доставчика. При извършване на наслещната проверка не е бил открит представител на дружеството на адреса за кореспонденция, поради което на табло в ДП на НАП-София е било поставено съобщение по чл.32 ал.5 от ДОПК с изх.№ 06-0101/0483/1.02.2006 год,същото е публикувано и в Интернет,като в изпълнение на чл.32 ал.5 е било изпратено и писмо с обратна разписка,връчено на 16.02.2006 год. В указания 7 дневен срок не са били представени исканите документи и писмени обяснения по ИПДПОС с изх.№ 06-0300/ 0037/20.01.2006 год. При извършената насрещна проверка не е установено и начисляване на ДДС по реда на чл.55 ал.6 от ЗДДС и наличието на доставка по чл.6 от ЗДДС. В хода на ревизионното производство „Технострой-2001”ЗЗД е представил доказателства за наличие на доставка по чл.6 от ЗЗД-договори с „Сити комерс 2003” ЕООД и строителна дзокументация,както и доказателства за извършени плащания по всички фактури на ДДС,по „ДДС сметка” на доставчика.,като по фактури № 71/22.04.2004 год и 75/18.05.2004 година плащането на ДДС е докрая на данъчния период,през който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит,а по фактура 19/26.03.2004 год ДДС е преведен по „ДДС сметка” през следващия данъчен период. Данъчния орган е признал право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 71/22.04.2004 год и 75/18.05.2004 година, като е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактура 19/26.03.2004 год в общ размер на 3 002,79 лв на основание чл.64 ал.1 т.2 във вр.чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС.

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка и на „Ки В интернешънъл”ЕООД,доставчик по 7 броя фактури с предмет услуги с начислен ДДС в общ размер 13 150,18 лв,посочени в таблица,приложена към ревизионната преписка. При извършена насрещна проверка е изготвено ИПДПОС с изх.№ 0400/0062/20.01.2006 год,извършени са посещения на адреса, посочен от дружеството,но не е бил открит представител,поради което е поставено съобщение за представяне на документи и писмени обяснения. Такива не са били представени,а при извършена проверка е установено че в информационната система липсва информация относно процесните фактури,не е установено начисляване на ДДС по реда на чл.55 ал.5 от ЗДДС .,поради което и поради обстоятелството че не са представени доказателства от значение за определянето на данъчните задългения ,включително и за извършване на доставката, данъчнияа орган е отказал приспадане на данъчния кредит,по посочените фактури ,като и на това основание не е приложил разпоредбата на чл.68 ал.8 от ЗДДС/отм/

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС/ отм / , в редакцията към датата на издаване на ДРА, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчния орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК / отм/ , констатациите на данъчния ревизионен акт се считат за верни до доказване на противното, като тази законова презумпция е оборима и в тежест на данъчно задълженото лице е да я опровергае. Това означава жалбоподателят, използвайки всички допустими по ДПК/ отм/ доказателствени средства, да установи по безспорен начин, че са налице всички предпоставки по чл. 64 ЗДДС, за да му се признае правото на приспадане на данъчен кредит, като установи тези предпоставки както по отношение на себе си, като ревизиран данъчен субект, така и на предходния си доставчик .

От представените в преписката доказателства, а така видно и от събраните в съдебното производство се установява, че във връзка с осъществените доставки ксвързани със „Сити комерс-2003” ЕООД и „К и В-интернешънъл” ЕООД не са опровергани констатациите че липсват данни за счетоводната отчетност в посочените дружества, Тези дружества като преките доставчици не са били открити на декларираните данъчни адреси; представените в хода на ревизията и в настоящето производство договори и протоколи за приета извършена работа не са достатъчно доказателства за реалност на фактурираните доставки.

В процесния случай не следва да бъде приложена и нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като по нито една от фактурите не е доказана реалност на доставките, още повече че разпоредбата на чл.65 ал.8 не може да бъде приложена и поради обстоятелството тъй като данъкъкт по съответния данъчен период не е изплатен до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит . Разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС / отм/ относно признаване на правото на данъчен кредит, когато данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика, не може да се приложи, тъй като в цитираната правна норма изрично е посочено, че данъчният кредит трябва да е възникнал в резултат на доставка -действително извършенаС оглед изложеното, правилно данъчният орган е отказал данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм/.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че подадената жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Искане за присъждане на разноски не е направено от ответната страна, поради което и предвид изхода от спора, съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба, вх. № Ю-387/05.06.2006 г., подадена от „Технострой-2001”ЕООД, гр.Т., обл.Габровска, ул.”Златьо Ушански” № 23 и „Стройкомплекс” ЕООД , гр.Русе, ул.Николаевска № 85 / правоприемници на "Технострой-2001" ДЗЗД гр.Р. ул.Н. № ** Б Булстат ********* за отмяна на ревизионен акт №1800278/28.04.2006г, в частта с който на дружеството са начислени допълнително ДДС за м.03.2004 година в размер на 3002,79 лв и лихва в размер на 775,86 лв и за периода м.10.2004 год ДДС в размер на 184,10 лв и лихви в размер на 32,87 лв, потвърден с Решение № 387 от 22.06.2006 г. на Диркция „ОУИ”при ЦУна НАП-Варна

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: