Р Е Ш Е Н И Е

№………./………,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд,административно отделение,втори състав в публично заседание на трети ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.М.

ЧЛЕНОВЕ:П.П.

Д.С.

Секретар:Ц.Н.

Прокурор:Д.К.

Като разгледа докладваното от съдия П.П.

Адм.дело № 2078 по описа за 2004 година

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на § 5,ал.4 от ПЗР на ДОПК,вр.чл.121 и сл. от ДПК/отм.

Образувано е по жалба от Д. Николов Миров,ЕГН **********,представляващ и управляващ „Метра-тест инженеринг” ЕООД,данъчен адрес:гр.Варна,ул.”Битоля” № 22,ап.1,дан.№ 103313276,БУЛСТАТ 103563791,против ДРА № 418/27.08.2004г.,издаден от данъчен орган при ТДД гр.Варна,потвърден с Решение № 1093/05.11.2004г. на Директора на РДД гр.Варна.Жалбоподателят твърди,че обжалваният ДРА е незаконосъобразен и необоснован на изложени в жалбата основания и моли същият да бъде отменен.Оспорва непризнато право на данъчен кредит в размер на 11911.52 лв. по данъчни фактури,издадени от „Агро-инвест” ЕООД,”Гео-би” ЕООД,ЕТ „Вили-Калина Манева”,”Вая трейдинг” ЕООД и ЕТ „Пламен Асенов”,за данъчен период от м.10.2000г. до 31.12.2002г.,както и преобразуване на финансовия резултата в посока на увеличение за 2001г. и 2002г. по смисъла на чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО.В съдебно заседание и по същество на спора чрез процесуалния си представител подържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответната страна - Дирекция „ОУИ”-гр.Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна,както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът,след преценка на събраните по делото писмени доказателства прима за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което същата е процесуално допустима за разглеждане.

На основание чл.107 и въз основа на Акт за възлагане на данъчна ревизия № 418/27.05.2004г.,издаден от Донка Великова Иванова,на длъжност Началник сектор в отдел „СПУДР” при ТДД гр.Варна е извършена данъчна ревизия на жалбаподателя „Метра-тест инженеринг” ЕООД-гр.Варна по приложението на ЗКПО за данъчен период-01.01.2001г.-31.12.2002г.;Данък общини за данъчен период-01.01.2001г.-31.12.2002г.;Данък по чл.34,35,36 от ЗКПО за данъчен период-01.01.2001г.-31.12.2002г. и ЗДДС за данъчен период 20.03.2001г.-31.07.2003г.,приключила с издаването на ДРА № 418/27.08.2004г.от данъчен орган при ТДД гр.Варна,потвърден с Решение № 1093/05.11.2004г. на Директора на РДД гр.Варна.

Жалбоподателят оспорва непризнато право на данъчен кредит в размер на 11911.52 лв. по данъчни фактури,издади от „Агро-инвест” ЕООД,”Гео-би”ЕООД,ЕТ „Вили-Калина Манева”,”Вая трейдинг” ЕООД и ЕТ „Пламен Асенов” за данъчен период-от м.10.2000г. до 31.12.2003г.,както и преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение за 2001г. и 2002г.по смисъла на чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО в резултат на което са определени следните данъчни задължения:Данък върху печалбата за 2001г.-4980.93 лв.;Данък върху общините за 2001г.-3689.58 лв.;Данък върху печалбата за 2002г.-1844.37 лв.;Данък за общините за 2002г. в размер на 1366.23 лв.;Обши лихви по ЗКПО-3440.73 лв.;ДДС по ЗДДС-11911.52 лв. и лихви за просрочие по ЗДДС-4001.45 лв.

По ЗДДС.Относно прекия доставчик „Агро-инвест” ЕООД –гр.Варна.

При извършване на данъчната ревизия е установено,че за данъчни периоди-м.07. и м.08.2003г.жалбоподателят е посочил в дневниците за покупка и в справката-декларация доставки с право на данъчен кредит по фактури № 636/30.07.2003г. и № 637/31.07.2003г.,с предмет на доставките-аванс и доплащане по договори за машина и ДДС в размер на 1800.00 лв.,издадени от „Агро-инвест” ЕООД-гр.Варна.

В хода на ревизионното производство,на основание чл.72 от ДПК /отм./,във връзка с установяване на произхода на стоката,както и законосъобразността на приспадане право на данъчен кредит е извършена насрещна проверка на прекия доставчик-„Агро-инвест” ЕООД-гр.Варна,като е изготвен протокол № Д 495/08.07.2004г..При проверката е установено,че за данъчен период-м.07. и м.08.2003г.процесните данъчни фактури,с получател-жалбоподателя не са отразени.От доставчика е подадена нулева СД за тези данъчни периода и няма декларирани продажби.Приложени са и съответните разпечатки от информационния масив на ДП „Приморско” при ТДД гр.Варна за подадени от доставчика СД за м.07 и м.08.2003г.На прекия доставчик е изпратени ИПДПОДС № ПР-11/14040/07.06.2004г.за представяне на документи и писмени обяснения.При посещение на декларирания данъчен адрес,не е открит офис на фирмата нито лице за контакти с данъчната администрация,поради което искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл.50 от ДПК /отм./В законоустановения 7-дневен срок исканите документи не са представени,поради което е останал неизяснен въпроса относно отразяването на процесните данъчни фактури в счетоводните регистри на ДЗЛ и счетоводното начисляване на ДДС.Не са събрани и доказателства за реално осъществяване на доставките.

По доставки от „Гео-би” ЕООД-гр.Варна-правоприемник на ЕТ „Еврострой”-М.Димитрова”.

В хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка на „Гео-би” ЕООД-гр.Варна,правоприемник на ЕТ „Еврострой-М.Димитрова”-гр.Варна,като е изготвен протокол № Д 496/05.07.2004г.При проверка в информационния масив при ТДД гр.Варна е установено,че за процесния данъчен период са издадени данъчни фактури № 97/17.07.2002г.,№ 96/17.07.2002г.,№95/17.07.2002г.№2/16.08.2001г.№1/15.08.2001г.и № 21/21.12.2001г.№ 26/27.12.2001г. Във връзка с установяване предмета на доставката по цитираните данъчни фактури,начин на разплащане,начисляване на дължимия ДДС в счетоводството на ДЗЛ за извършване на доставките е изготвен ИПДПОДС № ПР-11/13551/01.06.2004г.Същият е изпратен на ДЗЛ по пощата,като обратната разписка е върната с отметка,че пратката не е потърсена от получателя.ИПДПОДС е връчено на 25.06.2004г.,на основание чл.48,ал.5 от ДПК /отм./.В посочения 7-дневен срок исканите документи не са били представени.

По доставки от ЕТ „Вили-Калина Манева”-гр.Горна Оряховица.

При извършване на данъчната ревизия е изпратено до ТДД-гр.Велико Търново,ДП-Горна Оряховица искане за извършване на насрещна проверка.С Протокол за извършване насрещна проверка /ПИНП/ № 13564/01.07.2004г.е констатирано,че ЕТ „Вили-Калина Манева” е регистрирана по реда на ДПК за периода от 23.10.1995г.-03.07.2002г.и по реда на ЗДДС-08.06.2001г.-11.12.2001г.Във връзка с проверката е изпратено искане обр.14,изх.№ 3953/07.06.2004г.на декларирания от фирмата данъчен адрес,което е било получено.В посочения срок не са представени документи и писмени обяснения.При извършена проверка в информационния масив на ДП Горна Оряховица е установено,че фактура № 32/05.11.2001г.,№ 26/10.11.2001г.,№ 338/13.11.2001г.,№ 339/15.11.2001г. не са отразени в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период,както и в следваща СД до датата на дерегистрация.С ДАД е прекратена регистрацията по ЗДДД,считано от 11.12.2001г.

По доставки от „Вая трейдинг” ЕООД,правоприемник на „Абадас” ЕООД.

При извършване на данъчната ревизия е установено,че за ревизирания данъчен период-м.05.2001г.жалбоподателят е посочил в дневниците за покупки и в СД доставки с право на данъчен кредит по фактури № 391/30.05.2001г.,№ 392/30.05.2001г.,№ 393/30.05.2001г. и № 394/30.05.2001г.,издадени от „Вая трейдинг” ЕООД.

С цел установяване произхода на стоката,както и за законосъобразното приспадане на данъчен кредит,в хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка по реда на чл.72 от ДПК,като е изготвен протокол № ПР-3/13563/22.07.2004г. от органите на ТДД-гр.В.Търново.Видно от Протоколи № 1727/16.06.2004г. и № 1902/01.07.2004г.е установено,че на декларирания данъчен адрес няма офис на фирмата или лице за контакти с данъчната администрация.Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл.50 от ДПК.В законоустановения 7-дневен срок ДЗЛ не е представило документи и писмени обяснения.С оглед на посочените констатации ревизиращият данъчен орган не е установил начислен ли е ДДС в счетоводството на ДЗЛ по издадените от него фактури,съгласно изискванията на чл.55,ал.6 от ЗДДС.При ревизията не е установен и произхода на стоката,т.е. не са налице доказателства за реално извършена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

По доставки от ЕТ „Пламен Асенов”.

При извършване на данъчната ревизия е установено,че за ревизрания данъчен период-м.04.2001г. и м.09.2001г.жалбоподателят е посочил в дневниците за покупки и СД доставки с право на данъчен кредит по фактури № 94/28.04.001г.,№ 938/05.09.2001г. и № 938/10.09.2001г.С цел установяване произхода на стоката,както и закономерното приспадане на данъчен кредит,в хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка по реда на чл.72 от ДПК,като е изготвен протокол № ПР-5/13565/09.07.2004г. от органите на ТДД-гр.В.Търново.При извършване на насрещната проверка,на фирмата е изпратено по пощата ИПДПОДС № 3956/07.06.2004г.за представяне на документи и писмени обяснения.Известието за доставяне е подписано от упълномощено лице.Изпратено е съобщение по чл.50 ДПК /отм./ с което се призовава лицето Пламен Асенов за връчване на ИПДПОДС № 3956.В законоустановения срок лицето не се е явило в ДП - гр.Г.Оляховица и не е представило исканите документи и писмени обяснения.Извършена е проверка по данъчното досие на фирмата,като е констатирано,че фактура № 94/28.04.2001г. не е отразена в ДП и СД за данъчен период-м.04.2001г..Другите две фактури са отразени в ДП за съответния данъчен период-м.09.2004г.Поради липса на необходимите счетоводни документи данъчният орган не е могъл да установи начислен ли е ДДС в счетоводството на ДЗЛ по издадените от него фактури,съгласно изискванията на чл.55,ал.6 от ЗДДС.Не е установен и произхода на услугите /СМР/,предмет на доставките,т.е. не са налице доказателства за реално извършена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните,която съдът прима като обективана и компетентно дадена и която кредитира се установява,че за доставчика „Агро Инвест” ЕООД не са изпълнени някои от изискванията на чл.55,ал.6 ЗДДС/отм./-документите не са вкючени в отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС,както и в подадена СД по ЗДДС,поради което експертизата счита,че ДДС по процесните фактури не е начислен съобразно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.

За доставчика „Гео Би” ЕООД процесните фактури са включени в дневниците по продажбите и в СД за съответните данъчни периоди и със съответстващите във фактурите стойности.Поради това,че не е проверена счетоводната документация,експертизата не може да отговори на въпроса за начисляване на данъка.

За доставчика ЕТ „Вили-Калина Манева” не са изпълнени някои от изискванията на чл.55,ал.6-документите не са включени в отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС,както и в подаденатеа СД по ЗДДС.Експертизата счита,че ДДС по процесните фактури не е начислен съобразно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.

За доставчика „Вая Трейдинг” ЕООД-процесните фактури са включени в дневниците по продажбите и в СД за съответните дзанъчни периоди и със съответстващите във фактурите стойности.Поради това,че не е проверена счетоводната документация,експертизата не може да отговори на въпроса за начислението на данъка.

За доставчика ЕТ „Пламен Асенов” –ДФ №№ 938/05.09.2001г.и 939/10.09.2001г. са отразени в дневника за продажби за месец септември 2001г.ДФ № 94/28.04.2001г. не е отразена в дневника за продажби за данъчен период м.април 2001г.Поради това,че не е проверена счетоводната документация,експертизата не може да даде отговор на въпроса за начислението на данъка.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.65,ал.4 от ЗДДС /отм./,данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревиизрания данъчен субект по всяка доставка в размера на ал.5 когато установи,че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства:т.1-доставчик е данъчен субект,който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация;т.2-доставчикът не е начислили данък в предвидените срокове;т.3-доставчикът е начислил данък без да са налице основание за това;т.4-доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчния орган срок,включително доказателства за извършване на доставката,за счетоводната отчетност във връзка с доставката,за определяне на предходни доставки,по които лицето е получател по отношение на доставката,когато за това е бил увудомен по реда на ДПК/отм./.Съгласно ал.5 на същата норма,правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер,отговарящ на размера на данъка,който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката,по отношение на която е налице обстоятелство по ал.4.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДС /отм./,доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока,извършването на услуга,когато са извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

В разпоредбата на чл.63 от ЗДДС /отм./ е дадено легално определение на понятието данъчен кредит,а това е начислен данък върху добавената стойност /ДДС/ на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период,която лицето има право да приспадне,освен когато този закон предвижда друго.Предпоставките които следва да бъдат налице за да се признае на получателя по доставката право на приспадане на данъчен кредит са посочени в разпоредбата на чл.64 от ЗДДС /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.55,ал.6 от ЗДДС/отм./,данъкът се смята за начислен,когато доставчикът издаде документ,в който посочи данъка,отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 /дневници за покупките и за продажбите/ и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета.Начисляването в счетоводството се осъществява със съответното счетоводно записване на сумата на дължимия данък за всяка доставка на продажба на стоки или услуги по кредита на счетоводна сметка 4532-Начислен ДДС върху продажбите.За да се направи преценка относно начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика следва да бъде извършена проверка относно отразяването му по сметка 4532,а също и относно движението по всички счетоводни сметки,които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществените стопански операции.Съгласно чл.81,ал.1 от ДПК /отм./ вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства,установени при ревизията.

От анализа на цитираните по-горе разпоредби се налага извода,че за да възникне задължение за начисляване на ДДС от доставчика,а съответно и за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка,т.е. да е възникнало данъчното събитие по смисъла на ЗДДС.Начисляването на данъка в счетоводството на доставчика е обективен факт,който следва да бъде доказан чрез пълно насрещно доказване от жалбоподателя.Фактическите констатации в ДРА за това,че липсва начисляване на данъка в счетоводството се считат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на ДРА,съглассно разпоредбата на ч.108,ал.8 от ДПК /отм./.Създадената законова презумция е оборима,но доказателствената тежест за оборването и се носи от данъчнип субект.Същият следва да да установи начисляване на данъка и съобразно с общия принцип за разпределение да доказателствената тежест в процеса,според който всяка страна следва да докаже фактите,от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици.В случая жалбоподателя претендира право на приспадане на данъчен кредит,поради което той следва да докаже осъществяването на всички изискуеми прведпоставки по чл.64 от ЗДДС /отм./,включително и по т.2.Видно от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза жалбоподателят не е доказал,че е извършено такова начисляване,поради което ревизиращиятн данъчен орган правилно е приел,че не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит,поради неспазване на изискванията на чл.64,т.2,вр.чл.55,ал.6 от ЗДДС /отм./.

Следва да се посочи,че след като за получателя по доставката не са изпълнениизискванията на чл.63 и сл. от ЗДДС /отм./,не е необходимо приложение на особения ред по чл.109,ал.11,вр.ал.12 от ДПК /отм./.

Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Относно разчетите по преки данъци за данъчната 2001г.

След извършена проверка на счетоводните документи и регистри на жалбоподателя „,Метра-тест инженеринг” ЕООД,декларирания от ДЗЛ финансов резултат е преобразуван в посока на увеличение на основание чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО с разходите,довели до намаляване на счетоводния финансов резултат,които данъчно задълженото лице не могат да докажат документално по реда,изискван в съответните нормативни актове,включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет,както и разходите,отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания във връзка с чл.5,т.11 от ЗСч и чл.8,ал.1 и ал.3 от ЗСч,отчетени с фактури № 1/15.08.2001г.,№2/16.08.2001г. и № 26/27.12.2001г. в размер на 6548.20 лв.,издадени от ЕТ „Еврострой-М.Димитрова”,с правоприемник „Гео-Би” ЕООД.; с доставки по фактури № 32/05.11.2001г.,№ 268/10.11.2001г.,№ 338/13.11.2001г.,№ 339/15.11.2001г. в размер на 9535.25 лв.,издадени от ЕТ „Вили-Калина Манева”; с доставки по фактури № 391/30.05.2001г.,№ 392/30.05.2001г.,№ 393/30.05.2001г. и № 394/30.05.2001г. в размер на 11500.00 лв.,издадени от „Вая Трейдинг” ЕООД-правиприемник на „Абадас” ЕООД;с доставки по фактури № 94/28.04.2001г.,№ 939/10.09.2001г. и № 938/05.09.2001г. в размер на 9312.36 лв.,издадени от ЕТ „Пламен Асенов”-правоприемник на ЕТ „Чайка-Д.Борисов”.

Ревизиращият данъчен орган е констатирал,че за доставчиците са налице обстоятелства по чл.109,ал.11,вр.чл.109,ал.12,т.1 и т.4 от ДПК /отм./-т.1.налице е сделка,по която доставчик или получател е лице,което не съществува или осъществява търговска дейност без съдебна и данъчна регистрация,или е регистрирано лице,което не може да бъде открито от данъчните органи на посочения от него данъчен адрес;т.4.данънчния субект възприпятства или осуетява данъчните органи при осъществяване на провомощията им,по начин,непозволяващ извършването на деанъчната ревизия или проверка.

Видно от разпоредбата на чл.109,ал.11 от ДПК /отм./,независимо от други разпоредби,когато данъчен орган установи,че лице или лица са извършили действия за да избегнат или осуетят прилагането на данъчен закон,данъчният орган определя данъка или отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и в размер,че да се премахнатвсички облаги и данъчни предимства на всяко лице,което пряко или без да участва в действията е получило облага или данъчно предимство,доколкото тези облаги и данъчни предимства не са премахнати по реда на ал.1-10.

При ревизията е констатирано,че осчетоводените като текущ разход доставки по процесните дзанъчни фактури са отчетени в нарушение на чл.5,т.11 от ЗСч и чл.8,ал.1,т.5,6 и 7,и ал.3 от с.з,,като е нарушен принципа на документална обоснованост,тъй като не са посочени съставителите на документа,основанието и предмета на стопанската операция,както и натуралното и стойностното изражение на извършените услуги,поради което на основание чл.11 от с.з.същите нямат доказателствена сила.

Изводите на данъчния орган са законосъобразни С оглед на посочените констатации правилно и законосъобразно данъчният орган е преобразувал финансовия резултат в посока на увуличение в размер на 36895.81 лв.,на основание чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО.Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде бъде отхвърлена.

Относно разчетите по преки данъци за 2002г.

При извършване на данъчната ревизия, ревизиращият орган е констатирал,че за жалбоподателят е намалил финансовия резултат от дейността за данъчната 2002г. с доставки по фактури № 97/17.07.2002г.,№ 96/17.07.2002г.,№95/17.07.2002г. и № 21/21.12.2001г. в размер на 13661.67 лв.,с предмет на доставката „СМР”,издадени от ЕТ „Еврострой-М.Димитрова”-с правоприемник „Гео-Би”ЕООД.

Във връзка с установяване предмета на услугите /видове извършени строително-монтажни работи/ по процесните данъчни фактури,ревизиращият орган е направил ИПДПОДС № ПР-11/16299/05.07.2004г.,с което са изискани оригиналните протоколи за приемане на извършените работи на определени етапи извършени СМР,както и писмени обяснения от ДЗЛ.В законоустановения срок дружеството не е представило исканите протоколи за извършване на СМР,от които да е видно точно какви услуги са извършени по вид и стойност,поради което е констатирал,че не са спазени разпоредбите на чл.4,ал.3 и чл.7,ал.1,т.4 от ЗСч.

Съгласно разпоредбата на чл.4,ал.3 от ЗСч,предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти,като спазватизискванията за съставянето на документите,съгласно действащото законодателства.Видно от чл.7,ал.1,т.4 от с.з.първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица съдържа предмет и стойностно израженвие на стопанската операция.

За целите на ЗКПО признаването на приходите и разходите се осъществява при спазване на принципа на документалната обоснованост,съгласно чл.23,еал.10,т.1 от ЗКПО.Видно от § 1,т.34 от ДР на ЗКПО „документална обоснованост” е документирането чрез съдържащи необходими реквицити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи.

Изводите на ревизиращият орган са законосъобразни.С оглед посочените констатации законосъобразно ревизиращият данъчен орган на основание чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО е преобразувал финансовия резултата за 2002г. в размер на 13 661.67 лв. с отчетените разходи по процесните данъчни фактури.Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и направеното от ответната страна искане на присъждане на юрисконсултско възнаграждение,същото следва да бъде уважено в размер на 1274,70 лв.,на основание чл.130,ал.4 от ДПК /отм./ и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ,доп.бр.2 от 09.01.2009г./.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Николов Миров,ЕГН **********,представляващ и управляващ „Метра-тест инженеринг” ЕООД,данъчен адрес:гр.Варна,ул.”Битоля” № 22,ап.1,дан.№ 103313276,БУЛСТАТ 1103563791,против ДРА № 418/27.08.2004г.,издаден от данъчен орган при ТДД гр.Варна,потвърден с Решение № 1093/05.11.2004г. на Регионален данъчен директор-Варна,като неоснователна.

ОСЪЖДА „Метра-тест инженеринг” ЕООД,с данъчен адрес:гр.Варна,ул.”Битоля” № 22,ап.1,дан.№ 103313276,БУЛСТАТ 103563791,представлявано и управлявано от Д. Николов Миров,ЕГН ********** да заплати на Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1274,70 лв./хиляда двеста седемдесет и четири лева и седемдесет ст./,на основание чл.130,ал.4 от ДПК /отм./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: