Р Е Ш Е Н И Е

№ 2009 година гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненски окръжен съд,административно отделение ІІ състав,

На пети февруари 2009г.

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.М.

ЧЛЕНОВЕ : П.П.

Х.К.

Секретар :Ц.Н.

Прокурор:Н.А.

като разгледа докладваното от Т.М.

адм. дело № 2171 по описа за 2003 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д.Д.Г. като собственик и представител на ЕТ „Д.Д. - АГЕНЦИЯ АНДИ", данъчен адрес: гр, Провадиия, ул. „Цар Освободител" №41, вх. „А", адрес на управление: Варна, ул. „Кракра" Ж 26 срещу ДАНЪЧЕН РЕВИЗИОНЕН АКТ № 454 от 22.08.2003 г. на Регионална дънъчна дирекция, данъчно подразделение Провадия - 0308 и РЕШЕНИЕ №1149 от 21.11.2003 г. на Регионален данъчен директор Варна в частта, в която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури: № 0...284/20.03.2003 г. издадена от «Мега груп 2000» ЕООД,№№0...622/02.10.2002 г., и 0...566/02.09.2002 г. издадени от «Хрим» ЕООД; № 5/05.03.-2002 г., издадена от ЕТ «Косомос –Победа Миленкова « , № 0...233/01.02.2002 г. издадена от «Летос» ЕООД , № 0...538/18.03.2003 г. издадена от ЕТ «Бултранс-98 Юлиян Тачев» и № 0...11/28.02.20003 г. издадена от «Стайком» ЕООД в резултат на което са му определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 7 353.33 лева и лихви за забава в размер на 948.51 лева. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на данъчния ревизионен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на процесния ДРА в обжалваната му част и потвърждаващото го в тази част решение на РДД, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна – Директорът на Дирекция “ОУИ” град Варна при ЦУ на НАП София, конституиран, на основание чл.159, ал.2 от ДПОК вр. § 5, ал.4 от ПЗР на ДПОК, като правоприемник на Регионалния данъчен директор град Варна, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законния преклузивен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на АВДР № 306/19.05.2003г., издаден от Анелиа Цветозарова Бонева на длъжност началник сектор в отдел “СПУДР” при ТДД Варна и № 454/18.07.2003 г. иззаден от Диана Катева Свещарова на длъжност началник сектор в отдел “СПУДР” при ТДД Варна Добрич, е извършена данъчна ревизия на ЕТ Д.Д. –агенциа Анди” за определяне на данъчните му задължения по ЗДДС за периода: 01.11.2000 -31.05.2001 г., 01.02.2002 г-31.03.2002 г., 01.09.2002 г.-31.10.20002 г., 01.02.2003 г. -31.03.2003 г. . За резултатите от извършената ревизия е съставен ДРА № 454/22.08.2003 г., издаден от данъчен орган при ТДД Варна. ДРА е обжалван по административен ред, като с решение № 1149/21.11.2003г. на РДД град Варна е потвърден в частта, в която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по изрбоените по-горе фактури., в резултат на което са му определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 7 353.33 лева и лихви за забава в размер на 948.51 лева..

1.По отношение на оплакванията в жалбата относно непризнато право на данъчен кредит по данъчна фактура № 0...284/20.03.2003 г. издадена от «Мега груп 2000» ЕООД.

По ДРА е констатирано, че ревизираният данъчен субект е ползвал данъчен кредит от доставчик “Мега груп” ЕООД по фактура №0...284/20.03.2003 г. с предмет на доставката – печат на рекламни материали на стойност 2 666.67 лева. При извършената проверка № 3203/29.05.2003г.е получен ПИНП № 3203/10.06.2003г., съставен от данъчен орган от ДП "Средец", ТДД гр. София.
Видно от протокола, фактура № 0..284/20.03.2003г. е включена в дневника за продажбии СД по ЗДДС за съответния данъчен период, данъкът е начислен по реда на чл. 55 от ЗДДС, установен е предходен доставчик - "Ер Ес Трейд" ЕООД.

С Протокол №08007638/23.06.2003г. за извършена насрещна проверка на "Ер Ес Трейд" ЕООД, е
установено, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС и същото е издало опростена фактура № 8/20.03.2003г. с предмет на доставката - печат на рекламни материали на
стойност 3000.00лв.

Като доказателство към ДРА, данъчният орган е приложил заведена за вярност с оргинала от ревизираното лице, фактура № 0...284/20.03.2003г., издадена от "Мега груп 2000" ЕООД. Въз основа на нея в ДРА е направена констатация, че поради липса на реквизит по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството - натурално и стойностно изражение на стопанската операция - не са посочени мярка, количество и ед. цена, фактурата не отговаря на изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, с оглед на което не е налице изпълнение на условието по чл. 64, т. 6 от ЗДДС - получателят да притежава данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗСч и ЗДДС. Представената от жалбоподателя Спесификация към фактура № 0...284/20.03.03г., съгласно която е извършен печат на рекламни брошури, печат на рекламни дипляни и печат на фирмени поръчници не представлява годно писмено доказателство, оборващо фактическата констатация на данъчния орган. Документът няма дата, а дори и да е имало -тя не би била достоверна дата на съставяне съгласно чл. 145 от ГПК вр. § 21 от ДПК, а ЗСч не допуска реквизитите на първичния счетоводен документ да се съдържат в друг документ. Прието е че липсата на натурално и стойностно изразен предмет на доставката в случая е от съществена степен по значение за установяване на ефективно осъществена стопанска операция - облагаема с ДДС доставка. Поради това ДРА в частта, в която на основание чл. 64, ал.1, т.6 от ЗДДС на ЕТ "Д.Д. - Агенция Анди" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 533.33лв. по фактура № 0...284/20.03.2003г. с предмет печат на рекламни материали на стойност 2666.67лв., издадена от "Мега груп 2000" ЕООД .

При тези фактически данни данъчните органи са приели, че не са изпълнение кумулативно условията на чл.64 от ЗДДС , поради което са отказали на жалбоподателя право на данъчен кредит по процесната фактура.

Жалбата е неоснователна.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличие на всички изискуеми реквизи в касовата бележка, приложена към фактура № 0...284/20.03.2003г., издадена от "Мега груп 2000" ЕООД, т.к. видно от същата липсват реквизити, посочени в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, а / именно по т. 2 - наименование и адрес на търговския обект, по т. 5 - име на касиера, по т. 6 - наименование и количество по видове закупени услуги.

За да се признае право на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки, е необходимо наличието на всички кумулативно дадени предпоставки по чл.64 от ЗДДС. По делото не се събраха доказателства в тази насока.

Според легалната дефиниция, дадена в чл.63 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка. Според чл. 1 ЗДДС, данък върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ по този закон лице. Начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, според чл. 55, ал. 1 ЗДДС. Данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати, според чл. 25, ал. 1 ЗДДС: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на извършването на услугата и 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане); според ал. 2, когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото извършване на услугата.

От анализа на подробно цитираните по-горе разпоредби, се налага извода, че за да възникне задължение за начисляване на ДДС от доставчика, а съответно - и за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, т. е. да е възникнало данъчното събитие по смисъла на ЗДДС. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и съответно - правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. Поради това, при преценката от страна на данъчните органи дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и съответно - за възникване право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката. При осъществяването на тази проверка данъчните органи могат в рамките на предоставените им от ДПК правомощия да извършват проверки относно факти и обстоятелства, които пряко или косвено установяват наличието или липсата на реално осъществена доставка.

Отделно, разпоредбата на чл.65, ал.4 от ДПК предвижда, че данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: т. 1-доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация, т. 2-доставчикът не е начислил данък в предвидените срокове, т. 3-доставчикът е начислил данък без да са налице основанията за това, т. 4-доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчния орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. Съгласно ал. 5 на същата норма, правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4.

Предвид изложеното и съобразно фактическите констатации в ДРА, чиято материална доказателствена сила не бе оборена в настоящото производство, следва да се приеме, че данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС, което да е облагаемо съгласно чл.32 от с.з., не е възникнало, тъй като не са извършени реални услуги. За доставчика не е възникнало задължение за начисляване на ДДС, а за получателя не е възникнало корелативното право на приспадане на данъчен кредит. Като са стигнали до същите изводи, данъчните органи са постановили законосъобразен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци. Отделно, налице са и предпоставките за приложение на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, посочен като допълнително основание за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, понеже доставчиците не са представили необходимите доказателства относно реалното извършване на доставките при тяхното изискване от данъчната администрация, поради което постановеният с ДРА отказ на право на данъчен кредит в размера по чл.65, ал.5 от ЗДДС и на това основание е правилен и законосъобразен. По изложените съображения жалбата срещу ДРА в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена

2.По отношение на оплакванията в жалбата относно непризнато право на данъчен кредит по данъчни фактури №№ 0...622/02.10.2002 г., с предмет «услуга по договор» и 0...566/02.09.20002 г. С предмет- «изработка на печатни материали» издадени от «Хрим» ЕООД .

За да откаже право на данъчен кредит по тези доставки, данъчният орган е приел, че са налице предпоставките по чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС, тъй като фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС . При извършена проверка на ЕООД Хрим за което е съставен протокол № 3201/15.07.2003 г. е установено, че рпроверяваното лице не е открито на декларирания от него данъчен адрес и че не е прадставило в указания срок документи относно начисляване на ДДС в счетоводството и посочващи предходен досавчик. На осн. Чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури.

Разпоредбата на чл.65, ал.4 от ДПК предвижда, че данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: т. 1-доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация, т. 2-доставчикът не е начислил данък в предвидените срокове, т. 3-доставчикът е начислил данък без да са налице основанията за това, т. 4-доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчния орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. Съгласно ал. 5 на същата норма, правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4.

Налице са предпоставките за приложение на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, посочен като допълнително основание за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, понеже доставчиците не са представили необходимите доказателства относно реалното извършване на доставките при тяхното изискване от данъчната администрация, поради което постановеният с ДРА отказ на право на данъчен кредит в размера по чл.65, ал.5 от ЗДДС и на това основание е правилен и законосъобразен. По изложените съображения жалбата срещу ДРА в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена

3.По отношение на оплакването в жалбата относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 5/05.03.-2002 г. издадена от ЕТ«Косомос –Победа Миленкова «

В хода на ревизионното производство, по повод упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3920.00лв. по фактура № 0...5/05.03.2002г., издадена от ЕТ "Космос - Победа Миленкова" с ИН от НДР 2220122452 е изпратено Искане за извършване на насрещна проверка изх. № 3205/29.05.2003г. С ПИНП № 170300/3794/08.07.03г. данъчен орган от ТДД гр. Перник е установил, че фактурата е включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС през д.п.м. 03.02г. Изготвеното Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 001-7001-1594/13.06.ОЗг. е изпратено до ЕТ "Космос - Победа Миленкова" по пощата с обратна разписка R № 1594, като видно от същата за получател е отбелязано "непознат". Във връзка с връчване на Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 001-7001-1594/13.Об.ОЗг., е посетен декларирания от ЕТ "Космос - Победа Миленкова" данъчен адрес: гр. Перник, ул."14 - та", № 5, при което не е открит представляващия ЕТ или друго лице за контакт с данъчна администрация, за което обстоятелство, са съставени Протоколи обр. 20 с № 696/13.О6.О3г. и № 705/17.06.03г. След като ЕТ "Космос - Победа Миленкова" не е открит на декларирания данъчен адрес, Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 001-7001-1594/13.06.ОЗг. е връчено по реда на чл. 50 от ДПК, чрез публикуване в интернет страницата на данъчна администрация, както и, чрез поставяне на табло в ТДД гр. Перник на Съобщение по чл. 50 от ДПК с изх. № 001-7001-1626/20.06.03г. за което е съставен Протокол № 717/20.06.03г. и Протокол № 761/07.07.ОЗг. за снемане на Съобщение по чл. 50 от ДПК с изх. № 001-7001-1626/20.06.03г. от таблото в ТДД гр. Перник.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС, данъчен орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка в размерите по ал. 5, когато е налице едно от обстоятелствата, посочени в т. 1 - т. 4. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, поставя условие да се установи, че доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. Видно от приложеното към административната преписка, Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 001-7001-1594/13.06.03г., данъчният орган е посочил 7 - дневен срок за представяне на исканите документи, като на основание чл. 41, ал. 5 от ДПК срокът започва да тече от деня, следващ деня на който искането се счита за редовно връчено - 07.07.03г. /Протокол № 761/07.07.ОЗг. за снемане на Съобщение по чл. 50 от ДПК с изх. № 001-7001-1626/20.06.03г. от таблото в ТДД гр. Перник и прилагане на искането към данъчното досие/, и изтича на 14.07.03г. в момента на приключване на работното време. Поради обстоятелството, че насрещната проверка на ЕТ "Космос - Победа Миленкова" е следвало да приключи на 14.07.03r., вместо на 08.07.03r., съгласно ПИНП № 170300/3794/08.07.03г., издаден от данъчен орган от ТДД гр. Перник, в хода на административното обжалване, с Искане за представяне на документи изх. № Ф-1149/03/09.10.ОЗг. от ТДД гр. Перник е изискана информация, относно представяне/непредставяне в срок до 14.07.ОЗг.. на документи и писмени обяснения от ЕТ "Космос - Победа Миленкова" по повод Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 001-7001-1594/13.Об.ОЗг. С писмо вх. № Ф-1149/21. Ю.ОЗг. на данъчен орган от ТДД гр. Перник е установено, че в указания срок не са представени документи и писмени обяснения от ЕТ "Космос - Победа Миленкова".

Въз основа на гореизложеното, в ДРА е направена констатация, че представляващият ЕТ "Космос - Победа Миленкова" не се е явил за получаване на искането за представяне на документи и не е представил доказателства, необходими за извършването на насрещната проверка, поради което е установено обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС - налице е доставка, по която доставчикът - ЕТ "Космос - Победа Миленкова" не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

Като доказателство към ДРА, данъчният орган е приложил заверена за вярност с оригинала от ревизираното лице, фактура № 0..5/05.03.2002г., издадена от ЕТ "Космос -Победа Миленкова" с предмет "рекламна кампания, съгласно договор и схема" на стойност 19600.00лв. и ДДС в размер на 392000лв. Въз основа на нея, в ДРА е направена констатация, че поради липса на реквизити по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството - натурално и стойностно изражение на стопанската операция - не са посочени мярка, количество и ед. цена, и по т. 6 - подпис на получателя по доставката, фактурата не отговаря на изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, с оглед на което не е налице изпълнение на условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС - получателят да притежава данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗСч и ЗДДС.

Прието е, че представеният от жалбоподателя Договор от 01.03.02г. сключен между ЕТ "Агенция Анди", като Възложител и ЕТ "Космос - Победа Миленкова", като Изпълнител с предмет -провеждане на рекламна кампания по телевизия "BTV", Протокол към договор за реклама от 01.03.02г. остойностена схема към договор за реклама от 01.03.02г. и фактура №71/18.03.02г. не представляват годни писмени доказателства, оборващи фактическите констатации на данъчния орган. ЗСч не допуска реквизитите на първичния счетоводен документ да се съдържат в друг документ.

Въз основа на посочените фактически констатации данъчните органи са приели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС по отношение на предходните доставчици, поради което са отказали право на данъчен кредит на жалбоподателя в размера по чл.65, ал.5 от ЗДДС за съответните данъчни периоди на това основание и са определили допълнителни данъчни задължения по ЗДДС.

По отношение на предходните доставчици жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи констатациите в ДРА, че те не са представили изисканите от тях документи и писмени обяснения относно извършването на доставките, счетоводната отчетност във връзка с доставките и предходните доставки, когато за това са били уведомени по реда на ДПК, а преди това, че част от тези доставчици не са намерени на декларираните данъчни адреси при извършените проверки на място и исканията до тях са връчени по реда на чл.50 от ДПК. Тези констатации се основават на протоколи за извършени насрещни проверки, които са изготвени съобразно изискванията на ДПК и съставляват годно доказателствено средство по смисъла на чл.104 от ДПК за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Според чл. 76 ДПК констатациите в данъчния ревизионен акт могат да се документират с всички доказателствени средства: писмени обяснения, справки, декларации на данъчните субекти, протоколи за действията на данъчните органи и пр. В случая протоколите за извършени насрещни проверки представляват събрани от данъчните органи доказателства и ако жалбоподателят не е бил съгласен с фактическите констатации в тях, е имал пълната възможност да докаже, че съдържат неверни факти и обстоятелства. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които да опровергават събраните доказателства и направените фактически констатации в процеса на данъчната ревизия. След като не е опровергано съдържанието на представените протоколи за насрещни проверки, те са пълно доказателство пред съда.

Процесуалните пропуски, извършени от данъчните органи при осъществени от тях насрещни проверки биха били съществени и основания за отмяна на ДРА, когато направените в тях констатации са оборени от данъчнозадълженото лице в хода на съдебното обжалване на самия данъчен ревизионен акт, което в случая не е налице. По изложените съображения, следва да се приеме, че фактическите констатации, направени в ДРА, не са опровергани от жалбоподателя . А след като това е така, правилна и законосъобразна е преценката на данъчните органи за наличие на предпоставките по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС по отношение на предходните доставчици. Претендираното право е отказано в размера по ал.5 от същия текст, т.е. в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелството по ал.4. Ето защо неоснователно е възражението в жалбата, че от значение е единствено изпълнението на задълженията (и най-вече това за начисляване на данъка съобразно изискванията по ЗДДС) и изрядността на прекия доставчик, а не и това на предходните доставчици. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС е специална и намира приложение винаги когато са налице предвидените в нея предпоставки, независимо от наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС, вкл. и начисляването на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, представляващо условие по чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Наред с това разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС предпоставя липса на визираните обстоятелства по т. 1 - 4 вкл. и по отношение на предходни доставчици на стоката, а не само по отношение на прекия доставчик, т. е. издателя на фактурите, въз основа на които се претендира право на данъчен кредит. Затова, като са отказали право на данъчен кредит на това основание, данъчните органи не са допуснали нарушение на процесуалните правила и материалния закон и постановеният от тях ДРА не страда от визираните пороци в жалбата, която се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

4. По отношение на оплакването в жалбата относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 0...233/01.02.2002 г. издадена от „Летос” ЕООД , на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС :

Жалбоподателят счита, че може да бъде лишен от право на данъчен кредит само, ако непосредствения доставчик не е редовен, т.к. няма правомощията на контролен орган. Сочи, че обстоятелствата по чл. 65, ал. 4 от ДПК са установени по отношение на "Слави 2002" ЕООД, правоприемник на "Строймакет 2001" ЕООД, който е доставчик на "Летос" ЕООД, а фирма "Летос" ЕООД е спазил разпоредбите на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС и чл. 64, ал. 1 от ЗДДС.

В хода на ревизионното производство по повод упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 520.00лв. по фактура №0..233/01.02.2002г., издадена от "Летос" ЕООД с ИН от НДР 2224097037 е изпратено Искане за извършване на насрещна проверка изх.№3200/29.05.03г. Съгласно ПИНП №3200/20.06.ОЗг. на данъчен орган от ДП "Възраждане", ТДД гр.София е установено, че фактурата е включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС за д.п.м.02.02, данъкът е начислен по реда на чл.55, ал.6 от ЗДДС, установен е предходен доставчик ЕООД "Строймакет - 2001" ЕООД с ИН от НДР 2224110483 по фактура №0..2034/05.02.02г.

За установяване на факти и обстоятелства от значение за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Д.Д. - Агенция Анди" е извършена насрещна проверка на "Слави 2002" ЕООД с ИН от НДР 2224110483, правоприемник на "Строймакет - 2001" ЕООД, приключила с ПИНП №3811/08.08.2003г. на данъчен орган от ДП "Надежда", ТДД гр.София. При извършеното посещение на декларирания от "Слави 2002" ЕООД, данъчен адрес - гр.София, ж.к."Надежда", бл.311, вх."Б", 128 не е открит представляващият дружеството - Верка Русинова Райкова или друго лице за контакт с данъчна администрация, съставен е Протокол обр.20 с №990/18.07.ОЗг. Изготвеното в хода на насрещната проверка, Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№13-0700/2349/18.07.03г. е връчено по реда на чл.50 от ДПК, съгласно Протокол №992/21.07.03г. за поставяне на Съобщение №13-07-00/2350/21.07.03г. на табло в ДП "Надежда", ТДД гр.София и Протокол №1059/06.08.03г. за сваляне на Съобщението от таблото в ДП "Надежда".

Видно от приложеното към административната преписка, Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№13-0700/2349/18.07.03г., данъчният орган е посочил 7 - дневен срок за представяне на исканите документи, като на основание чл.41, ал.5 от ДПК срокът започва да тече от деня следващ деня на който искането се счита за редовно връчено - 06.08.03г. / Протокол №1059/06.08.03г. за сваляне на Съобщението от таблото в ДП "Надежда"/, като срокът изтича на 13.08.03r. в момента на приключване на работното време. Поради обстоятелството, че насрещната проверка на "Слави 2002" ЕООД е следвало да приключи на 13.08.03г., вместо на 08.08.2003г., съгласно ПИНП №3811/08.08.2003г., издаден от данъчен орган от ДП "Надежда, ТДД гр.София, в хода на административното обжалване с Искане за представяне на документи изх.№Ф-1149/03/09.10.ОЗг. от ДП "Надежда е изискана информация, относно представяне/непредставяне в срок до 13.08.03г. на документи и писмени обяснения от "Слави 2002" ЕООД по повод Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№13-0700/2349/18.07.03г. С писмо вх.№ Ф-1149/22.Ю.ОЗг. на данъчен орган от ДП "Надежда", ТДД гр.София е установено, че в указания срок не са представени документи и писмени обяснения от "Слави 2002" ЕООД.

Въз основа на гореизложеното, в ДРА е направена констатация, че представляващият "Слави 2002" ЕООД не се е явил за получаване на искането за предоставяне на документи и не е представил доказателства необходими за извършването на насрещната проверка, поради което е установено обстоятелство по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС-налице е доставка по която доставчикът - "Слави 2002" ЕООД с ИН от НДР 222414083, правоприемник на ЕООД "Строймакет - 2001" ЕООД, не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

Като доказателство към ДРА, данъчният орган е приложил заверена за вярност с оргинала от ревизираното лице, фактура №0..233/01.02.2002г., издадена от "Летос" с предмет "рекламни материали" на стойност 2600.00лв. и ДДС в размер на 520.00лв. Въз основа на нея в ДРА е направена констатация, че поради липса на реквизити по чл.7, ал.1, т.1 - място на издаване, по т 4 - натурално и стойностно изражение на стопанската операция - не са посочени мярка, количество и ед. цена, по т.5 - съставител и получател -липсват имена на доставчика, и по т.6 - подпис на получателя по доставката, фактурата не отговаря на изискванията на чл.94, ал.З от ЗДДС, с оглед на което не е налице изпълнение на условието по чл.64, т.6 от ЗДДС - получателят да притежава данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗСч и ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.4, от ЗДДС, данъчен орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка в размерите по ал.5, когато е налице едно от обстоятелствата, посочени в т.1-т.4. Разпоредбата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, поставя условие да се установи, че доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

Условията за приспадане на данъчен кредит са налице за получателя на доставката или вносителя, когато са изпълнени следните условия - получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура, данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по ЗДДС лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка, доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие, получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация /чл. 64, ал.1 ЗДДС/.

От приложените по делото доказателства се установява, че данъчната фактура № 233/01.02.2002 г. издадена от „Летос ЕООД не отговаря на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗСч., тъй като са налице липса на реквизити, /чл.7, ал.1, т.1 ЗСч. отм./ и по т.6 ЗСч. отм./. Съгласно чл.64, т.6 от ЗДДС счетоводен документ, който не съдържа посочените в този закон реквизити, няма доказателствена сила.

Следователно не може да се приеме, че са налице редовни фактури по смисъла на чл. 7 ЗСч. (отм.), а оттам, че са извършени визираните в процесните фактури сделки, след като задължителни реквизити на първичния счетоводен документ като място на съставяне на документа /чл.7, ал.1, т.1 ЗСч. отм./ и по т.6 подпис на получателя не са налице.

При така представените в хода на ревизионното производство и по делото доказателства, се установява, че процесните фактури не представляват първичен счетоводен документ и нямат доказателствена сила съгласно ЗСч (отм.).

Представената от жалбоподателя Спесификация към данъчна фактура №233/01.02.02г. от фирма "Летос" ЕООД не представлява годно писмено доказателство, оборващи фактическите констатации на данъчния орган.

Затова, като са отказали на жалбоподателя право на данъчен кредит на това основание, респ. са определили допълнителен данък по ЗДДС, ревизиращите органи са постановили един правилен и законосъобразен акт като краен резултат.

Въз основа на посочените фактически констатации данъчните органи са приели и че са налице обстоятелства по смисъла на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС по отношение на предходните доставчици, поради което са отказали право на данъчен кредит на жалбоподателя в размера по чл.65, ал.5 от ЗДДС за съответните данъчни периоди на това основание и са определили допълнителни данъчни задължения по ЗДДС.

Жалбата е неоснователна по мотиви изложени в т.3 от съдебното решение.

5.По отношение на оплакването в жалбата относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 0...538/18.03.2003 г. издадена от ЕТ „Бултранс -98 Юлиян Тачев”:

В хода на ревизионното производство ревизиращият данъчен орган е изпратил Искане за извършване на насрещна проверка № 3202/29.05.2003г. на ЕТ "Бултранс - 98 Юлиян Тачев" с ИН от НДР 1222095022, за резултатите от която е получен ПИНП № 0300-3687/18.06.03г. на данъчен орган от ДП гр. Благоевград. Съгласно протокола е установено, че фактура № 0..538/18.03.2003г. с предмет "печат на рекламни материали" на стойност 4500.00лв. и ДДС в размер на 900.00лв. е отразена в дневника за продажби и СД я^ДДС за д.п.м. ОЗ.ОЗг., данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, фирмата не разполага с необходимия ресурс за извършване на доставката, като собственикът Юлиян Руменов Тачев декларира, че услугите са превъзложени на негови доставчици. Установен е предходен доставчик - "ВИЛ КОМЕРС" ЕООД. До ДП "Средец", ТДД гр. София е изпратено Искане за извършване на насрещна проверка № 3284/18.06.03г. на "ВИЛ КОМЕРС” ЕООД.

Съгласно Протокол № 3284/08.09.2003г. е констатирано, че на декларирания от "ВИЛ КОМЕРС" ЕООД данъчен адрес: гр. София, ул. "Х. Белчев", № 3 не може да бъде открит управителя на дружеството или друго упълномощено лице, съставени са два броя Протокол обр. 20 за посещение на декларирания данъчен адрес № 1559/18.08.03г. и № 1631/03.09.03г. С Протокол № 1641/04.09.03г. е поставено на табло в ДП "Средец", ТДД гр. София, Съобщение по чл. 50 от ДПК с изх. № 08008218/03.09.ОЗг. за връчване на Искане за представяне на документи и писмени обяснеия № 08008218/15.08.ОЗг.

В хода на ревизионното производство, данъчният орган е преценил, че притежаваната от ЕТ "Д.Д. - Агенция Анди", фактура № 0..538/18.03.2003г. с предмет "печат на рекламни материали" на стойност 4500.00лв. и ДДС в размер на 900.00лв., издадена от ЕТ "Бултранс - 98 Юлиян Тачев" с ИН от НДР 1222095022 не съдържа изискуеми реквизити по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а именно: по т. 1 - място на съставяне на документа и по т. 4 - натурално и стойностно изражение на стопанската операция - не са посочени мярка, количество и ед. цена. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДДС, данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. След като в чл. 94, ал. 3 от ЗДДС е посочено изчерпателно съдържанието на изискуемите реквизити - тези по чл. 7 от Закона за счетоводството и допълнително посочените в т. 1-5, за да бъде признато качеството на издадения частен писмен документ като "данъчна фактура" е необходимо всички те да са индивидуализирани в издадената фактура. Правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнявано от данъчните субекти - регистрирани по ЗДДС лица, само при кумулативно изпълнение на условията, посочени в чл. 64, т. 1-6 от ЗДДС. Когато е налице неизпълнение на едно от тях, получателят по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит. ЕТ "Д.Д. - Агенция Анди" не притежава годен писмен документ, имащ качеството на "данъчна фактура" с оглед на което, на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, не следва да му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 900.00лв. по фактура № 0..538/18.03.2003г., издадена от ЕТ "Бултранс -98 Юлиян Тачев" с ИН от НДР 1222095022.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличие на всички изискуеми реквизи в касовата бележка, приложена към фактура № 0..538/18.03.2003г., издадена от ЕТ "Бултранс - 98 Юлиян Тачев", т.к. видно от същата липсват реквизити, посочени в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, а именно по т. 5 - име на касиер и по т. 6 - наименование и количество по видове закупените стоки и услуги.

Жалбата е неоснователна по мотиви на съда изложени в т.3 и т.4 от съдебното решение.

5.По отношение на оплакването в жалбата относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 0...11/28.02.2003 г. издадена от „Стайком”ЕООД:

Жалбоподателят възразява срещу непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 420.00лв. по фактура № 0..11/28.02.03г., издадена от "Стайком" ЕООД, като твърди, че фактурата съдържа всички реквизити по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а именно спесификация към фактурата за натурално и стойностно изражение на стопанската операция, с посочени мярка, цена и количество. Във фактурата и касовия бон е посочено мястото на съставяне, същата е придружена с касов бон, който съдържа задължителните реквизити, визирани в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 4/99г.

В хода на ревизионното производство, във връзка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит, данъчният орган е преценил, че притежаваната от ЕТ "Д.Д. - Агенция Анди", фактура № 0..11/28.02.ОЗг. с предмет печат на рекламни материали, издадена от "Стайком" ЕООД, с ИН от НДР 1220164191, не съдържа изискуеми реквизити по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а именно: по т. 1 - място на съставяне на документ, по т. 4 -натурално и стойностно изражение на стопанската операция - не са посочени мярка, количество и ед. цена и по т. 5 - съставител и получател - липсва име и фамилия на доставчика. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДДС, данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. След като в чл. 94, ал. 3 от ЗДДС е посочено изчерпателно съдържанието на изискуемите реквизити - тези по чл. 7 от Закона за счетоводството и допълнително посочените в т. 1-5, за да бъде признато качеството на издадения частен писмен документ като "данъчна фактура" е необходимо всички те да са индивидуализирани в издадената фактура.

Правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнявано от данъчните субекти - регистрирани по ЗДДС лица, само при кумулативно изпълнение на условията, посочени в чл. 64, т. 1-6 от ЗДДС. Когато е налице неизпълнение на едно от тях, получателят на доставката няма право на приспадане на данъчен кредит.

От приложените по делото доказателства се установява, че данъчната фактура № 0..11/28.02.2003 г. издадена от „Стайком” ЕООД не отговаря на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗСч., тъй като са налице липса на реквизити, /чл.7, ал.1, т.1 ЗСч. отм./ и по т.6 ЗСч. отм./. Съгласно чл.64, т.6 от ЗДДС счетоводен документ, който не съдържа посочените в този закон реквизити, няма доказателствена сила.

Следователно не може да се приеме, че са налице редовни фактури по смисъла на чл. 7 ЗСч. (отм.), а оттам, че са извършени визираните в процесната фактура сделки, след като задължителни реквизити на първичния счетоводен документ като място на съставяне на документа /чл.7, ал.1, т.1 ЗСч. отм./ и по т.6 подпис на получателя не са налице.

При така представените в хода на ревизионното производство и по делото доказателства, се установява, че процесната фактура не представлява първичен счетоводен документ и няма доказателствена сила съгласно ЗСч (отм.).

Съобразно направеното искане, ответната страна има право на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл.8, вр.чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес и с оглед обстоятелството, че ответната страна е представлявана в процеса от юрисконсулт, възнаграждението е дължимо и следва да бъде присъдено в размер на 472.07 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Г. като собственик и представител на ЕТ „Д.Д. - АГЕНЦИЯ АНДИ", данъчен адрес: гр, Провадиия, ул. „Цар Освободител" №41, вх. „А", адрес на управление: Варна, ул. „Кракра" Ж 26 срещу ДАНЪЧЕН РЕВИЗИОНЕН АКТ № 454 от 22.08.2003 г. на Регионална дънъчна дирекция, данъчно подразделение Провадия - 0308 в частта му потвърдена с РЕШЕНИЕ №1149 от 21.11.2003 г. на Регионален данъчен директор Варна, в която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури: № 0...284/20.03.2003 г. издадена от «Мега груп 2000» ЕООД, №№ 0...622/02.10.2002 г., и 0...566/02.09.2002 г. издадени от «Хрим» ЕООД; № 5/05.03.2002 г. издадена от ЕТ «Косомос –Победа Миленкова « , № 0...233/01.02.2002 г. издадена от «Летос» ЕООД , № 0...538/18.03.2003 г. издадена от ЕТ «Бултранс-98 Юлиян Тачев» и № 0...11/28.02.2003 г. издадена от «Стайком» ЕООД в резултат на което са му определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 7 353.33 лева и лихви за забава в размер на 948.51 лева.

ОСЪЖДА Д.Д.Г. като собственик и представител на ЕТ „Д.Д. - АГЕНЦИЯ АНДИ", данъчен адрес: гр, Провадиия, ул. „Цар Освободител" №41, вх. „А", адрес на управление: Варна, ул. „Кракра" Ж 26 да заплати в полза на Дирекция “ОУИ”- гр.Варна при “ЦУ” на НАП сумата от 472.07лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от получаване на съобщението от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :