12.02.2009 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и осма
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.Р. ЧЛЕНОВЕ: Г.Й.
М.Т.
при секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдия Г.Й. в.т.дело № 1246 по описа на ВОС за
Производството е по реда на
отм. ГПК (1952г.), приложим на осн. пар. 2 ал.1 от ПЗР на ГПК (2007г), образувано по жалба ЗПАД «ДЗИ-Общо застраховане»,
със седалище гр. София против решение на ВРС – 19 - ти състав от 07.11.2008 г. по
гр.д. № 1835/2008 г., с което е отхвърлен предявения от въззивника
срещу В.Д.Н. ***, иск за заплащане на сумата от 991.32 лева, представляваща
сбор от изплатеното застрахователно обезщетение за щети, причинени на лек
автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, с ДК N В 2227 КК, при
пътно-транспортно произшествие на 26.11.2006 г., по
договор за застраховка “Автокаско” и разноските
свързани с ликвидацията на щетата, в размер на 15 лева, на осн.
чл.213 от КЗ, както и сумата от 140.28 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, за периода 12.01.2007 г. – 29.02.2008 г.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като са представени доказателства
установяващи заплащането на стойността на причинените щети на лекия автомобил,
застрахован при въззивника. моли съда, да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Въззиваемата страна В.Д.Н., не изразява
становище по жалбата.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното:
В исковата си
молба, ищецът ЗПАД «ДЗИ-Общо застраховане», със седалище гр. София излага, че е
заплатил застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Автокаско” по отношение на лек автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, с
ДК N В 2227 КК, на който са били причинени щети при ПТП, настъпило
на 26.11.2006 г., по вина на В.Д.Н. ***. Встъпвайки в правата на застрахования,
моли да бъде осъден ответника, да заплати сумата от 991.32 лева, представляваща
сбор от изплатеното застрахователно обезщетение за щети, причинени на лек
автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, с ДК N В 2227 КК, при
пътно-транспортно произшествие на 26.11.2006 г., по
договор за застраховка “Автокаско” и разноските
свързани с ликвидацията на щетата, в размер на 15 лева, на осн.
чл.213 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 140.28
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода
12.01.2007 г. – 29.02.2008 г., както и съдебно-деловодните разноски.
Ответникът
оспорва иска, като възразява, че част от вредите, за които се претендира
заплащане на обезщетение, не са настъпили в резултат на произшествието.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 189 ГПК (отм.) и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Видно от представената застрахователна полица № АК –
03А със срок на действие от 24.06.2006 г. до 23.06.2007 г., Николай Михалев Петков е застраховал собствения си лек автомобил “ОПЕЛ
ВЕКТРА”, с ДК N В 2227 КК, с имуществена
застраховка “автокаско” за застрахователната сума 12862
лв. при ЗПАД «ДЗИ-Общо застраховане», със седалище гр. София.
От представения
по делото протокол за ПТП от 26.11.2006 г., издаден от КАТ-Варна, се
установява, че на 26.11.2006 г., в с.Царевци, при
извършване на маневра заден ход, блъска паркирания лек автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, с ДК N В 2227 КК.
От протокола
за ПТП, както и от неоспорената преписка по
заведената от застрахователя щета се установява, че в резултат на
произшествието, са били повредени ляв стоп, задна броня, заден ляв калник, под
багажник, основа на заден ляв калник и заден капак, като част от частите е
следвало да бъдат заменени с нови, а други отремонтирани
и боядисани.
За отстраняване
на причинените щети, застрахователното дружество е възложило извършването на
ремонта на автосервиз “Доктор Колор Ауто” ООД и ДЗЗД “Алфа
Видно от заключенито на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза, описаните в протокола за ПТП увреждания могат да бъдат
получени по начина, отразен в същия протокол и опис заключението, изготвено от
застрахователя.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
Правото на
застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ
след плащането на застрахования, е регресно право, а
встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно право.
Следователно в случая се касае до регресен
иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на
изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес - чл.213 от КЗ. Именно
поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на
застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.
От вписаните в протокола за ПТП констатации на контролния
орган по движение по пътищата, които не са оспорени от страните в определените
в ГПК срокове и кореспондират на останалите доказателства, се установява, че
увреждането е получено в резултат на противоправното
поведение на въззиваемия. Нарушението на чл. 40 от ЗДвП, съобразно който преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
а по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, което пряко е довело да сблъсъка с другото МПС, представлява
противоправно поведение. Противоправността
на поведението на водача, доколкото не покрива състав на престъпление, може да
бъде установяване и от гражданския съд в производството по обезщетяване на деликта. Без значение в случая е дали са предприети по
отношение на водача на този автомобил административни действия по налагане на
наказание. Гражданската отговорност на водача, причинил увреждането не е
обусловена единствено от административно-наказателната.
При наличие на
така установената противоправност на вредоносното
поведение на осн чл. 45 ал.2 ЗЗД, вината се
предполага.
Вещото лице по
допуснатата автотехническа експертиза, съобразявайки
протокола от ПТП, дава заключение, че вредите могат да се получат по начина
описан в протокола.
В този смисъл
съдът намира, че единствената причина за уврежданията е противоправното
поведение на въззиваемия, поради което предявения регресен иск за
изплатеното обезщетение във връзка с извършения ремонт на пострадалото
МПС от застрахователя срещу В.Д.Н. на основание чл.213 от КЗ се явява доказан и
основателен до размера на 976.32 лева. Въззивникът не е ангажирал доказателства,
че претендираните разноски по ликвидация на щетата са част от заплатеното
обезщетение, поради което претенцията за заплащане на сумата от 15 лева е
неоснователна.
На основание
чл.116, ла.3 от ГПК (отм.) вр. чл.86 от ЗЗД и
направеното искане, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба
в съда до окончателното плащане на задължението.
Доколкото
застрахователя встъпва изцяло в правата на увреденото лице за обезщетението от
непозволено увреждане, и предвид основателността на главната претенция, на осн.чл.84 ал.3 вр. чл.86 ЗЗД се
явява основателен и иска за заплащане на обезщетение за вреди от забавата, дължимо
от деня следващ изплащането на сумата – 15.01.2007 г.. Размерът на претенцията за обезщетението за
забава от 16.01.2007 г. до завеждане на
делото – 28.02.2008 г., определен самостоятелно от въззивния съд (с помощта на
лихвен калкулатор „ЕПИ on – line”),
е 155.93 лева, като с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, искът следва да бъде уважен до предявения размер от 140.28
лева.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението
следва да бъде отменено, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за
заплащане на сумата от 976.32 лева, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение за щети, причинени на лек автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, с ДК N В 2227 КК, при пътно-транспортно
произшествие на 26.11.2006 г., по договор за застраховка “Автокаско”
и сумата от 140.28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
за периода 12.01.2007 г. – 29.02.2008 г.
и вместо него да бъде постановено друго, с което тези искове да бъдат
уважени.
В
останалата част, решението на ВРС, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора и направените от
въззивника искания, въззиваемият
следва да бъде осъден да му заплати направените пред първоинстанционния съд
разноски, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 135 лева и
направените пред въззивната инстанция разноски за заплащане на държавна такса, в
размер на 25 лева, на осн. чл.64, ал.1 от ГПК (отм.).
Доколкото цената
на всеки от обективно съединените искове е под 1000 лева и на осн. чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.208 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на ВРС – 19 - ти състав от 07.11.2008 г. по
гр.д. № 1835/2008 г., в частта с която е отхвърлен предявения от ЗПАД «ДЗИ-Общо
застраховане», със седалище гр. София против В.Д.Н. ***, иск с правно основание
чл.213 от КЗ, за заплащане на сумата от 976.32 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение за щети, причинени на лек автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”,
с ДК N В 2227 КК, при пътно-транспортно
произшествие на 26.11.2006 г., по договор за застраховка “Автокаско”
и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 140.28 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 16.01.2007 г.
– 28.02.2008 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА В.Д.Н., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗПАД «ДЗИ-Общо застраховане», със седалище гр. София
и адрес на управление бул.”Г. Бенковски” 3, представлявано от изп.директори Недялко Чандъров и
Мишел Каленс, сумата от 976.32 (деветстотин седемдесет и шест лева и 32 ст.),
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за щети, причинени на лек
автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, с ДК N В 2227 КК, при
пътно-транспортно произшествие на 26.11.2006 г., по договор
за застраховка “Автокаско”, на осн.
чл.213 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане, сумата от 140.28 (сто и четиридесет лева и двадесет и осем ст.),
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 16.01.2007 г.
– 28.02.2008 г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата
от 160 (сто и шестдесет) лева,
представляваща направените пред двете инстанции разноски, на осн. чл.64, ал.1 от ГПК (отм.).
ОСТАВЯ В
СИЛА решението на ВРС – 19 - ти
състав от 07.11.2008 г. по гр.д. № 1835/2008 г., в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: