РЕШЕНИЕ

номер ……….…/…..02. 2008, Година 2008, град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на двадесет и осми януари Година 2008

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

ЧЛЕНОВЕ: Д.М.

Д.Т.

Секретар К.М.

като разгледа докладваното от съдия Д. М. *** по описа на търговско отд. за 2008 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на отм. ГПК (1952г), на осн пар. 2 ал.1 от ПЗР на ГПК (2007г).

Производството е образувано по въззивна жалба на А.Х.Г. ригорова срещу решение №3071/07.11.2008г по гр.д. 1839/08г по описа на ВРС, 19 с-в, с което е бил осъден да заплати на ЗПАД «ДЗИ-Общо застраховане»гр. София сумата 421лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за щети от причинено ПТП, ведно със законна лихва от предявяване на иска, както и 32.50 лв обезщетение за забавено плащане в периода от 27.07.07г до завеждане на иска 29.02.2008г и разноски по делото.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че вината му като причинител на застрахователното събитие не е установена, а образуваното срещу него административно производство не е приключило. Оспорва виновното причиняване на щетите. Моли решението да бъде отменено, като предявеният регресен иск бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. В хода на производството наименованието на застрахователя е променено на АД «ДЗИ-Общо застраховане»гр. София (установено и при служебна справка в ТР на АВ), ЕИК 121718407. Твърди, че отговорността на ответника произтича от нарушенията на правилата за движение по пътищата – управляване на МПС без свидетелство за управление, при което са нанесени щети на застрахования. Позовава се на съставен протокол за ПТП с отразено застрахователно събитие, при което са причинени щетите. Сочи, че като застраховател по полица "Автокаско" е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на автомобила, поради което и претендира регресните си права. Излага доводи за законосъобразност и правилност на обжалвания акт.

Въззивната жалба е подадена в срок от съответно легитимирана страна – ответник по първоинстанционното производство, съдържа изискуемите по чл. 198 ГПК(отм.) реквизити и е процесуално допустима.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 189 ГПК(отм.) и е действително. Произнасянето съответства на търсената регресна претенция от платил застрахователно обезщетение, предявена от застраховател срещу лице, носещо гражданска отговорност за вреди, причинени от противоправното му поведение. Съдът приема че производството по иска и произнасянето на акта по чл. 213 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е допустимо.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните в първата инстанция доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен н протокол за ПТП, съставен при посещение на местопроизшествие, подписан от двама участници и съставителя – орган по контрол в ПП-КАТ. Този вид документиране изрично е признато за допустимо в производствата по ликвидация на щети по застрахователни събития в НАРЕДБА № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства( издадена по законова делегация на чл. 125а, ал. 1 от ЗДП). В протокола е посочено, че местопроизшествието е посетено от съставителя, поради което и следва да се счита, че е съставен удостоверителен документ от надлежно овластен орган. Участникът Г. е подписал протокола без възражения, включително и относно вписаните обстоятелства като причина за ПТП – неспазен от него знак Б-2. В тази част протокола представлява изявление за признание на документираното от самия Г. поведение. Доколкото в този частен документ са признати именно с доказателствена цел обстоятелствата по настъпилото ПТП, включително и поведението на съответния участник, което е причинило удара на увреденото имущество, следва да се приеме че са надлежно установени общите факти, които имат еднакво правно значение и спрямо застрахователя.

Настоящият състав на съда приема за установен настъпването на застрахователното събитие по начина, документиран от участниците в ПТП на 11.07.2007г. В случая допълнително следва да се прецени и липсата на правоспособност за управление на МПС. Нарушението на чл. 6 т.1 и чл. 100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата категорично представлява противоправно поведение, и дори липсата на свидетелството да не е пряко свързано с механизма на ПТП, без съмнение неосигуряването на предимство е онова поведение, което пряко е довело да сблъсъка с другото МПС. Противоправността на поведението на водача, доколкото не покрива състав на престъпление, може да бъде установяване и от гражданския съд в производството по обезщетяване на деликта. Без значение в случая е дали са предприети по отношение на водача на този автомобил административни действия по налагане на наказание. Гражданската отговорност на водача, причинил увреждането не е обусловена единствено от административно-наказателната.( за разлика от наказателната отговорност по арг. от чл. 222 ГПК (отм.), предвиждащ необходимост от изчакване само при произнасяне на присъда). При наличие на така установената противоправност на вредоносното поведение на осн чл. 45 ал.2 ЗЗД вината се предполага. Доводите на въззивника за липса на установена вина са основани на погрешното му възприятие за разпределяне на доказателствената тежест. Презумпцията за вина налага опровергаването и от страната на самия въззивник. Възражения и доводи за обстоятелства изключващи вината не са предявени.

Данните в неоспорената преписка по отстраняване на щетата съответстват на механизма на ПТП, деклариран от участниците в протокола за ПТП и констатираните от съставителя увреждания на автомобила на втория участник.

Представени за доказателства за изплащането на застрахователното обезщетение по застраховката «Каско» от въззиваемия, упражнил регресни права. За причинените щети с платежно нареждане и съобразно експертните заключения за нанесените щети, и кореспондиращия им ликвидационен акт, изготвени от застрахователя, застрахователят е изплатил на собственика на пострадалото, застраховано при него МПС, застрахователно обезщетение в размер на 421лв .

Съдът намира предявеният регресен иск за изплатеното обезщетение на собственика на пострадалото МПС от застрахователя срещу виновния водач за доказан и основателен в този размер. Доколкото застрахователя встъпва изцяло в правата на увреденото лице за обезщетението от непозволено увреждане, и предвид основателността на главната претенция, на осн.чл.84 ал.3 вр. чл.86 ЗЗД се явява основателен и иска за заплащане на обезщетение за вреди от забавата, течаща от деня на изплащането на сумата. Претенцията за присъждане на обезщетението за забава от 27.07.07г до завеждане на делото и за законната лихва до окончателно изплащане на главницата са основателни, а размера им е определен служебно от съда. Въззивният съд определя самостоятелно размера на мораторната лихва в размер на 36.64 лв( с общодостъпния лихвен калкулатор „ЕПИ on – line”), който съвпада с определения от районния съд.

Обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, при пълно съвпадение на мотивите на двете инстанции.

Липсват доказателства за направени разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да се определят по искането на въззиваемия.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.пар.2 от ПЗР ГПК вр. отм. чл.208 ГПК(1952г), съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3071/07.11.2008г по гр.д. 1839/08г по описа на ВРС, 19с-в, с което е бил уважен иска на «ДЗИ-Общо застраховане» АД гр. София, ЕИК 121718407 ( с предишно наименование ЗПАД «ДЗИ-Общо застраховане»гр. София) сумата 421лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за щети от причинено ПТП, ведно със законна лихва от предявяване на иска, както и 32.50 лв обезщетение за забавено плащане в периода от 27.07.07г до завеждане на иска 29.02.2008г и разноски по делото.

Разноски във въззивното производство не се присъждат.

Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК (2007), по арг. от чл. 280 ал.2 и чл. 274ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: