РЕШЕНИЕ

Гр. Варна, 25.02. 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А. ЧЛЕНОВЕ: Н.Д. *** Б.

Като разгледа докладваното от съдия В. А. в.т. дело № 1230 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3289 от 28.11.2008г. по гр. д. № 6440/2008г. ВРС 9 - ти състав е уважил исковете на ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане" - София срещу Община Варна, представлявана от кмета Кирил Петров Йорданов за заплащане на сумите от 210,40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на А. М. Ж., във връзка с ПТП от 13.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.08.2008г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата 15 лв., представляваща ликвидационни разноски, както и сумата от 150 лв., представляващи по делото разноски на осн. чл.213 КЗ, чл.86 ЗЗД, чл.78, ал.1 ГПК.

Недоволен от това решение е останал въззивникът в настоящото производство - Община Варна, която го обжалва в преклузивния срок, визиран в чл. 259, ал. 1 ГПК. Твърди, че доколкото са събрани при първоинстанционното производство доказателства, същите не са били достатъчни, за да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика на пътя. Сочи се в тази връзка, че недостатъчна е била и депозираната по делото САТЕ, при която не е доказано по безспорен начин, че настъпилите деформации по лекият автомобил са били причинени от падане на указателна табела. Твърди, че остава неизяснено обстоятелството как указателната табела, падайки е ударила автомобила именно в тези части. Сочи, че посоченото счупване на задна лява светлина - стоп и габарит е възможно, но не ей условие, че в конкретния случай същите са повредени именно от падането на процесната табела. Изтъква, че повредите са настъпили в резултат на поведението на водача на лекия автомобил, който е паркирал върху място, което е предвидено за движение на пешеходци, а не на автомобили и последният е могъл да прецени и да избегне увреждането като счита, че отговорността на Община Варна - въззивник в настоящото производство

е изключена като собственик на пътя и съответно - предявения иск с правно основание чл.213 КЗ във вр. чл. 49- 50 ЗЗД се явява неоснователен. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба не се сочи събирането на нови доказателства.

Съобразно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, в преклузивния срок е постъпил писмен отговор на жалбата, с която въззиваемата страна твърди, че решението е законосъобразно, правилно и моли да бъде оставено в сила. В същия е заявено и искането за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции.

Съдът, след като взе предвид, представените по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заверено копие на застрахователна полица, с която се установява, че е възникнало застрахователно правоотношени между ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане" и А. М. Ж. за имуществено застраховане „Автокаско на МПС", клауза „Пълно каско" по отношение на лек автомобил „Сузуки Суифт" с ДК № В7701КА, със срок на действие от 10.10.2008г. до 09.10.2008г. Представено в първоинстанционното производство е и заверено копие на протокол за ПТП № 1013706 / 13.03.2008г., от който е видно, че на 13.03.2008г. в 19ч. в гр. Варна, кв. „Виница", ул."Цар Борис III", пред дом № 22, неукрепена указателна табела е паднала от вятъра и е ударила паркиран лек автомобил с ДК № В7701КА, собственост на А. М. Ж., в резултат на което са нанесени щети на лекия автомобил, изразяващи се в деформация по преден десен калник. По повод на постъпило уведомление за щета от застрахования е образувана застрахователна щета, в която са били констатирани повреди по преден десен калник и ляв стоп за сумата от 242 лв, която е изплатена с РКО на застрахованото лице. Застрахователят е изпратил регресна покана до Община Варна.

От изготвеното заключение на вещо лице по назначената от първоинстанционния съд САТЕ се установява, че в конкретния случай предния десен калник е повреден със средна степен, което е констатирано и от извършващите огледа, а счупването на задна лява светлина - стоп и габарит е също възможно. Вещото лице е констатирало, че размерът на щетата е 210,40лв., докато ликвидационните разходи са в размер на 15лв. Механизмът на настъпване на произшествието отговаря на вида на получените повреди по лекия автомобил, получени на 13.03.08г. Не е бил представен фотоалбум. В ОСЗ от 23.10.2008г. вещото лице е заявило, че всички указателни табели се укрепват с две вертикални тръби. Посочените обстоятелства не са оспорени от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство. В хода на производството ищецът се е снабдил с удостоверение от съда, въз основа на което е поискал да се снабди с друго такова, от което да е видно на коя дата и с какви актове Община Варна е изпълнила задълженията си по чл. 167, ал.2 ЗДвП, на кого е възложен контролът на изправността и състоянието на пътна настилка, съоръжения и др. на мястото, на което е настъпило застрахователното събитие. Независимо от издаденото от съда

удостоверение ищецът не е могъл да се снабди с такова от Община Варна, както и с препис от посочените актове.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно относимите към разглежданата хипотеза разпоредби на КЗ и в частност чл. 213, ал.1 КЗ е предвидена възможността застрахователят, платил застрахователно обезщетение да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Да се достигне до този положителен правен извод досежно основателността на предявения иск е необходимо ищецът в първоинстанционното производство да докаже, с оглед тежестта на доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение. В конкретния случай с оглед на събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, ищецът е съумял да докаже твърдяните от него обстоятелства, водещи до горепосочения правен извод.

По отношение института на отговорността за чужди действия разбирането на доктрината и на конвенционалната съдебна практика е, че всъщност се касае за отговорност за собствено бездействие, което законът предполага за виновно и че се намира в причинна връзка с вредата. За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на изчерпателно изброени предпоставки, визуализирани в закона, а именно - бездействие, противоправност на бездействието, настъпване на вреда, причинна връзка между вредата и бездействието и вина. Макар в конкретната хипотеза, законът да въвежда едно оборимо предположение за вина, всъщност то се оказва необоримо, т.е. налице е една отговорност без вина. Затова този, който е възложил работата във връзка, с която са причинени вреди, в настоящия случай Община Варна - въззивник в разглежданото производство, не би могъл да прави възражения, че няма вина в подбора на лицата, с които си е послужил в изпълнението на една работа или да се позовава на други основания за освобождаване от отговорност. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е също обективна отговорност. И макар и тук законът да въвежда една презумпция, тя може да бъде оборена само по изключение. Това са случаите, когато вредите от вещта са резултат на непреодолима сила или са резултат на изключителната вина на пострадалия. Нито пред настоящата съдебна инстанция, нито в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, въззивникът не е ангажирал допустими и относими доказателства в подкрепа на заявените твърдения с оглед на разпределението на доказателствената тежест. Напротив - безспорно е, че произшествието е станало на общински път, чиито собственик се явява Община Варна, съгласно § 7, ал.1 т.4от ПЗР на ЗМАМС, което произшествие е причинено от неукрепена указателна табела, от която са произтекли щети за собственика на лекия автомобил. Съобразно чл.167, ал. 2 от ЗДвП, кметът на съответната община определя служби за контрол в населените места, изправността и състоянието на пътната настилка , пътните съоръжения и др.

Съдът приема за установено, че вредите са настъпили в резултат на неукрепена указателна табела, техническата изправност , на която се явява

задължение на лица, чиито функции са им възложени от Община Варна, явяваща се въззивник в разглежданото производство. Въззивникът се явява стопанин на пътя, а именно той като такъв / собственикът или администрацията, която управлява пътя / съгласно Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата има посочени вкл. и в чл. 21 ЗП редица задължения : да изгражда, ремонтира и управлява общинските пътища, като под „поддържане" се има предвид дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В конкретно разглежданата хипотеза, с оглед на всички събрани по делото доказателства се установява, че тези точно и лимитативно изброени нормативни задължения не са изпълнени както от Община Варна, така и от лицата, на които е възложила изпълнението на тези специфични дейности.

Предвид гореизложените факти настоящата съдебна инстанция достига до безпротиворечивия извод досежно наличието на относимите факти, че Община Варна не е изпълнила задълженията си съобразно изискванията на законите и като такава се явява отговорна за настъпилите вреди, съгласно чл.49 и чл. 50 от ЗЗД. Не се събраха никакви доказателства относно твърдяните във възивната жалба обстоятелства. В последната се посочват неизяснени въпроси по депозираната в първоинстанционното производство СА ТЕ. Съдът счита, че настоящият въззивник е имал възможността да оспори в хода на производството заключението на вещото лице, но не е сторил това. Цени и кредитира заключението на същото като допустимо, относимо и професионално дадено и даващо отговор на всички поставени му въпроси.

С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното решение, с което е уважен искът на въззиваемата страна -ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане" - София за заплащане на сумата от от 210,40 лв., сумата от 15 лв. на осн. чл. 213, ал.1 КЗ и акцесорните искове за сумата от на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 150 лв. на осн. чл. 78, ал. от ГПК да остане в сила.

При този изход на делото и с оглед направеното искане съдът намира за основателно искането на въззиваемия за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3289 от 28.11.2008г. на ВРС по гр. д. № 6440 / 2008г. по описа за 2008г., с което е уважен иск на ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане", със седалище и адрес на управление гр. София, бул."Георги Бенковски" № 3, рег. по ф. Дело № 5215/1998г. на СГС, представлявано от

изпълнителните директори Н. Ч. и В. А. срещу Община Варна, гр. Варна, бул."Осми приморски полк" 43 представлявана от Кмета Кирил Петров Йорданов за заплащане на сумата от 210,40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на А. М. Ж., във връзка с ПТП от 13.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.08.2008г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата 15 лв., представляваща ликвидационни разноски, както и сумата от 150 лв., представляващи по делото разноски на осн. чл.213 КЗ, чл.8633Д, чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Община Варна с посочените идентификационни данни да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане" - София сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване