РЕШЕНИЕ

№ …………./…..02.2009 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – търговско отделение в открито съдебно заседание на 04.02.2009 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

ЧЛЕНОВЕ: Г.Й.

М.Т.

При участието на секретар Е. П., като разгледа докладваното от съдията Т. т.д. № 1229/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.

“ИНОВАТИКС” ЕООД – гр. София, чрез представляващия обжалва действие на ЧСИ Станислава Янкова – извършен въвод във владение на недвижим имот на 14.11.2008 г. по образувано изп.д. № 20077190400264. Като трето, неучастващо в изпълнителния процес лице заявява, че “ЦУВ ПРОГРЕС” /чийто правоприемник е/ е било във владение на имота, предмет на въвода преди завеждане на иска, решението по който се изпълнява. Настоява, че съдебният изпълнител е следвало, при направено възражение в тази насока в деня на въвода, да съобрази доказателствата за лицето владяло имота. Дори само обстоятелството, че представените от “Иноватикс” ЕООД писмени документи не са обсъдени представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и било основание за отмяна на атакуваното изпълнително действие. Моли за отмяна на въвода като процесуалният представител в съдебно заседание поддържа жалбата на изложените в нея основания и при идентично искане по същество на спора. Претендира и разноски.

Становището на процесуалния представител на взискателите Д.Г. и М.В., е за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата с молба да се отхвърли като такава и присъдят направените от взискателите съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Адвокатът поддържа и доводите, изложени във възражението срещу частната жалба.

Длъжникът “ТЕХНОТРЕЙД” АД /в несъстоятелност/ не се представлява.

Придружаващото жалбата становище на ЧСИ е за нейната неоснователност.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствата по делото и тези, приложени по изпълнителното дело, като приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 20077190400264 е образувано в кантората на ЧСИ на 24.09.2007 г., продължено по реда на §3 от ПЗР на ЗЧСИ /първоначално е образувано в СИС Варна през 2001 г./.

На 04.09.2001 г. взискателите М.И.В. и Д.И.Г. , чрез процесуален представител подават писмена молба за образуване на изпълнително производство, на основание изпълнителен лист, издаден по т.д. № 170/2000 г. на ВОС Т.О., с което длъжника “Технотрейд” АД Варна е осъден да предаде на взискателите владението върху недвижим имот – 2 200 кв.м. – част от имот пл. № 883/стар 6002/ по КП на ЗПЗ Варна.

От доказателствата по преписката е видно, че изпълнителните действия по въвеждане на взискателите в собствения им имот са отлагани, изпълнителното производство е спирано през м. 04.2008 г. и възобновено на 08.07.2008 г. Последно е насрочен въвод във владение на 14.11.2008 г., какъвто е и извършен на тази дата.

При извършване на въвода е депозирана молба от процесуалния представител на “Иноватикс” ЕООД, с която се иска изпълнението да бъде отложено, тъй като третото лице предявява права, изключващи правата на взискателите, което искане е оставено без уважение.

Настоящият състав на съда дава следното разрешение по спорните въпроси:

Касателно владеенето на имота към датата на предявяване на исковата молба, решението по която е предмет на изпълнение – 31.07.1995 г.

Видно от доказателствата, представени пред ВОС е, че взискателите са предявили на 31.07.1995 г. ревандикационна претенция по чл. 108 от ЗС против длъжника в изпълнителното производство “Технотрейд” АД – гр. Варна. С влязло в сила решение на 07.02.2003 г. на ВОС по т.д. № 170/ 2000 г. искът е уважен и ответникът по него осъден да предаде на М.И.В. и Д.И.Г. *** владението на 2 200 кв.м., представляващи част от недвижим имот пл. № 6002/стар/, нов № 883 по КП на ЗПЗ гр. Варна, очертана със син цвят на скицата, неразделна част от решението, на осн. чл. 108 от ЗС.

От друга страна, с постановление № 3/1977 г. на МС на НРБ е образуван Център за ускорено внедряване “Прогрес” към Комитета за наука, технически прогрес и висше образование. Не се спори между страните, че жалбоподателят е правоприемник на ЦУВ. За нуждите на ЦУВ със заповед № 978/08.06.1987 г., издадена на осн. чл. 94 ал.1 т.2 и чл. 96 ал.2 от НДИ /отм/ е предоставен безвъзмездно в оперативно управление имот в ЗПЗ, подробно описан в заповедта /л. 34 по делото/, в това число и имот пл. № 6002 по КП на ЗПЗ, по отношение на част от който е извършен и процесният въвод.

Издаден въз основа на заповедта е АДС № 21/1987 г. В същия е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2 от НДИ /отм/, държавните имоти се предоставят за оперативно управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност упражняват върху тях правото на владение, ползване и разпореждане. От друга страна съгласно чл. 89 от същия подзаконов нормативен акт, владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите. Ето защо тълкуването на двете разпоредби сочи на единствения извод, че правото на собственост в пълен обем принадлежи на държавата като владението се осъществява от държавата чрез съответната държавна стопанска организация, какъвто статут има ЦУВ по МПС от 1977 г.

Коментираните по-горе доказателства не установяват владение върху имота от страна на жалбоподателя към релевантния момент – м. 07.1995 г. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че към м. 11.1994 г. имотът, обект на въвода е стопанисван фактически от длъжника в изпълнителното производство “Технотрейд” ЕООД /тогава/. Жалбоподателят и длъжникът сезират Зам кмета при Община Варна за издаване заповед за изменение регулацията на парцели, отредени за ЦУВ Прогрес и за Технотрейд като аргументират молбата си с настъпили промени в предмета на дейност и перспективи за развитие на предприятията. Освен това в настоящата жалба “Иноватикс” признава, че промяната на регулацията е целяла да придаде правно значение на действителното фактическо положение – Технотрейд е изградило постройки в имот пл. № 6002 /стар/, представляващи производствени помещения, очевидно ползвани по предназначение за дейността на дружеството. Молбата е удовлетворена и издадена Заповед № Р-237/09.12.1994 г., с която изменена регулацията. Факт е, че с решение на ВОС по адм.д. № 787/1999 г. заповедта е отменена, но видно от мотивите на това решение /копие от което е прието като доказателство по делото/ административният акт е отменен поради допуснати процесуални нарушения без да е изследвано приложението на материалния закон.

След влизане в сила на решението по цитираното административно дело страните ЦУВ Прогред и Технотрейд АД се договарят да запазят ползване на имотите, така, както са им отредени по отменената заповед. Договорът е без достоверна дата, оспорен е от взискателите и като такъв им е непротивопоставим. Отделно с него съдоговорителите целят да запазят трайно установеното фактическо положение по ползване на имотите, такова, каквото към 1994 г. и следващи /до 2004 г./.

При горното се налагат няколко извода. На първо място с АДС не се създава право на собственост в полза на жалбоподателя. Както бе посочено владението на преотстъпения за оперативно управление имот, като част от правото на собственост /описан в АДС № 21/87 г./ се осъществява от държавата чрез държавната стопанска организация в лицето на ЦУВ. На следващо място, безспорно е, че жалбоподателят не осъществява фактическа власт върху имота към 31.07.1995 г. /т.е. липсва обективния елемент на владението “корпус”/, доколкото фактически “Технотрейд” АД ползва имота най-рано към 11.11.1994 г., когато е подадена молбата за изменение на регулацията, нито пък жалбоподателят доказва и намерение да свои вещта, особено предвид предприетите действия по административен ред.

В контекста на изложеното няма доказателства, че “Иноватикс” ЕООД е било във владение на имота, предмет на въвода в хипотезата на чл. 435 ал.5 от ГПК. Отделно, доводите в жалбата за допуснати от ЧСИ процесуални нарушения при извършване на атакуваното изпълнително действие – необсъждане на представените от “Иноватикс” ЕООД доказателства са изцяло неоснователни. Процедурата за въвод във владение е спазена, а видно от протокола от 14.11.2008 г., на л. 3 от същия е даден мотивиран отказ на заявените от “Иноватикс” претенции.

В заключение, изводът на настоящата инстанция е за неоснователност на жалбата и като такава ще се остави без уважение.

Разноски се следват на взискателите в претендирания размер – на всеки по 450 лева за адвокатско възнаграждение, платимо от жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от “Иноватикс” ЕООД – гр. София, представлявано от Управител Петър Енчев Петров против действия на ЧСИ Станислава Янкова, с район на действие ОС – Варна по въвод във владение на недвижим имот, извършени на 14.11.2008 г. и обективирани в протокол от същата дата по изпълнително дело № 20077190400264, образувано при ЧСИ на 24.09.2007 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА “Иноватикс” ЕООД – гр. София, ЕИК по БУЛСТАТ 831430837, адрес на управление община Столична, Район Студентски, бул. “Андрей Ляпчев” № 4, представлявано от Управителя Петър Енчев Петров да заплати на М.И.В., ЕГН ********** и Д.И.Г., ЕГН **********,*** сума от по 450 /четиристотин и петдесет/ лева на всеки, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Решението на съда е окончателно и на подлежи на обжалване на осн. чл. 437 ал.4 изр. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.