РЕШЕНИЕ

№…………../………2009 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

ЧЛЕНОВЕ: Г.Й.

М.Т.

При участието на секретаря Е.П. като разгледа докладваното от съдията Т. възз.т.д. 1140/2008 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят Община Варна, недоволен от Решение № 3115/12.11.2008 г. на ВРС по гр.д. № 5812/2008 г. като го обжалва в срока по ГПК, моли ВОС да го отмени и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените претенции от “ДЗИ Общо Застраховане” ЗПАД против Община Варна за заплащане на сумата от 277 лева, представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по щета № 420031061249 за настъпило на 07.03.2006 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата и разноските по спора пред ВРС.

Въззивникът релевира доводи за незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди и необоснованост, тъй като съдът не бил изследвал въпроса касателно наличието на причинно следствена връзка между ПТП и причинените на ищеца вреди. Според него ПТП удостоверява настъпване на фактите, изложени в протокола, но не и механизма, поради което и не се ползва с доказателствена стойност касателно този релевантен въпрос. Заключението по САвТЕ сочи на вероятност щетите да са получени по начина, описан в протокола за ПТП, но не е категорично. На тези и други основания моли за отмяна на решението на ВРС, отхвърляне на претенциите и присъждане разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В подробен писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като законосъобразно.

Въззивният съд в настоящия си състав, след преценка доводите на страните и като съобрази, че правото на обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице в законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:

Ищецът ЗАПД “ДЗИ - Общо застраховане” твърди в исковата си молба, че на 07.03.2006 г. в гр. Варна, на бул. “Цар Освободител”, водач на МПС с марка “Пежо 306” с ДК№ в 4139 КА Найден Димитров Панайотов, попада в дупка на пътното платно, в резултат на което настъпват увреждания по автомобила. Тези факти са удостоверени в съставения протокол за ПТП № 816620/07.03.2006 г. Автомобилът е застрахован в ищцовото дружество, собственик на МПС е Велислава Д. Тунева, по чиято молба е заведена щета и с платежно нареждане от 17.04.2006 г. изплатено обезщетение в размер на 277 лева за отстраняване щетите, причинени на МПС. С това застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетворения застрахован и е насочил претенцията си за тази сума към стопанина на пътя – Община Варна. Вземането е предявено, такова не е престирано. На изложените основания ищецът иска осъждане на Община Варна да заплати сумата от 277 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, разноски по ликвидацията 15 лева, мораторната лихва върху общата сума от 17.04.2006 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 83.36 лева, лихвата след датата на завеждане на иска до окончателното изплащане и разноските по делото.

Ответникът Община Варна е изразил становище, идентично с това, изразено във въззивната жалба - за неоснователност на претенцията.

От представените и приети като доказателства в производството пред ВРС писмени такива, неоспорени от ответника по спора се установява следното:

На 07.03.2006 г. е съставен протокол за ПТП № 816620, в който отразено, че на същата дата лицето Н. Панайотов, управлявайки л.а. “Пежо 306” с ДК№ В 3139 КА, собственост на В. Тунева е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно на бул. “Цар Освободител” в гр. Варна, намираща се в тъмен участък от пътя при мокро платно, следствие на което по автомобила са настъпили повреди, подробно описани в протокола – деформация на предна и задна десни джанти. Посоченото МПС, видно от копието на застрахователната полица, издадена от ДЗИ – Общо застраховане, е било застраховано при ищеца за времето от 02.08.2005 г. до 01.08.2006 г. Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие своевременно, видно от представеното уведомление за щета. Извършена е оценка на щетите и на собственика на МПС – застраховано лице е изплатена по банков път сумата от 277 лева, съгласно представеното платежно нареждане.

Отправена е регресна покана до Община Варна изх. № 246/02.03.2007 г. за заплащане на сумата от 277 лева и сума в размер на 15 лева, разходи по ликвидиране на щетата. Плащане не е последвало.

От заключението по САвТЕ, неоспорено от страните, се установява, че повредите – деформация по джанти е възможно да бъдат получени по описания начин в протокола за ПТП, като повредените части са негодни за употреба и следва да се подменят с нови. Експертизата дава действителна стойност на щетите в размер на 278.70 лева.

При установената фактология, съдът счита, че искът по чл. 213 от КЗ е доказан по основание.

Искът по чл. 213 от КЗ е основан на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, съобразно чл. 59 от ЗЗД. При повреда на застрахованата вещ, причинена от трето лице, след възстановяване вредите на застрахования чрез плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят има право от третото лице на това, което е платил на застрахования.

Фактическият състав по чл. 213 от КЗ предполага доказване на следните му елементи: имуществено застраховане, причинено застрахователно събитие от трето лице, отговорно по договор или по правилата на деликта, изплатено дължимо застрахователно обезщетение на застрахования. Обхватът на суброгационното право е в размера на по-малко от платеното и дължимото.

Имущественото застраховане на МПС е факт – представена е пред ВРС застрахователна полица и това обстоятелство не е спорно между страните. Настъпило е застрахователно събитие – ПТП с лекия автомобил, управляван от упълномощено от собственика лице. Представено е и платежно нареждане за превод по банков път на сумата от 277 лева - застрахователното обезщетение по щета № 4201031061249/14.03.2006 г. на застрахования собственик на МПС Велислава Тунева. Протоколът за ПТП не е оспорен от ответника, а установените с него факти се потвърждават от събраните доказателства. Вредите при ПТП са причинени от необезопасена, пълна с вода дупка на уличното платно, което е собственост на Община Варна съгласно §7 ал.1 т.4 от ЗМСМА, поради което и на осн. чл. 50 от ЗЗД вр. чл. 31 от Закона за пътищата и разпоредбите на чл. 27 и 49 от Правилника за неговото прилагане следва да се ангажира отговорността на въззиваемата страна. По делото няма данни за никакъв друг механизъм на автопроизшествието, различен от констатирания от органите на МВР, нито от ответника в първоинстанционното производство са релевирани конкретни твърдения в тази връзка.

От заключението по САвТЕ и от протокола за ПТП се установява, че причина за ПТП е попадане в необезопасена и необозначена дупка на уличното платно, намираща се в тъмен, мокър участък. Експертът в заключението е посочил, че посочените в протокола увреждания по МПС биха могли да настъпят при преминаване през посоченото препятствие /дупка на пътното платно/.

По отношение размера на задължението съдът намира следното: Според заключението стойността на материалните щети е в размер на 278.70 лева за резервни части и за труд. Претенцията е в по-нисък размер, поради което и следва да се уважи в цялост за сумата от 277 лева

Предвид съвпадение в изводите на ВОС, с тези на ВРС, решението ще бъде оставено в сила.

В първоинстанционното решение липсва произнасяне по претенциите за мораторна лихва за забава за периода преди завеждане на иска, и за ликвидационни разходи, които са приети за разглеждане /видно от проекто доклада, утвърден в съдебно заседание/. Този пропуск подлежи на евентуално отстраняване по друг ред /чл. 250 и следващи от ГПК/ и е извън предметните предели на въззивното производство.

Разноски се следват на въззивната страна, но не се ангажират доказтелства за направени такива, поради което и не се присъждат.

Водим от горното, настоящият състав на ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3115/12.11.2008 г. на ВРС, постановено по гр.д. № 5812/2008 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280 ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.