Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Варна, 17.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДЕВЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

ЧЛЕНОВЕ: Д.М.

Д.Т.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ К.М. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА Д.М. ТЪРГ.ДЕЛО 1066 ПО ОПИСА НА 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЕТ „АИППМП д-р Надежда С.” – Надежда С. *** срещу решение № 2331 на Варненски районен съд, ХХІV състав по гр.дело 455/08г. от 11.06.2008г., с което е отхвърлен предявения от нея срещу „РИГ” ООД със седалище гр.Варна иск за сумата 1936лв., претендирана като стойността на закупен преносим компютър „Тошиба” и допълнителна рам памет.

В жалбата се навеждат пороци на атакуваното решение, изразяващи се неговата неправилност. Твърди, че е изпълнила задълженията си по договора за продажба като купувач, а продавачът не е изпълнил задълженията си да издаде своевременно фактура и гаранционна карта. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което предявения от нея иск да бъде уважен изцяло, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуални я си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът по жалбата „РИГ” ООД със седалище гр.Варна, в депозирано писмено възражение в срока по чл.201 от ГПК /отм./ във връзка с § 2 ал.1 от ПЗР ГПК и в съдебно заседание оспорва подадената жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като претендира направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК /отм./ във връзка с § 2 ал.1 от ПЗР ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като доказателство по делото от въззивната страна е представена данъчна фактура № 20465 от 01.11.2006г., издадена от въззиваемото дружество, в качеството му на продавач, установяваща сключен между страните по делото - ЕТ „АИППМП д-р Надежда С.” и „РИГ” ООД договор за продажба на преносим компютър - ноутбук за сумата 1 936лв., платена в брой. Макар и неподписана от въззивната страна, фактурата е представена от нея, поради което съдът приема фактурата като доказателство за сключения договор за продажба.

Представени са две гаранционни карти № 9283 от 11.07.2006г. и 9284 от 12.07.2006г., издадени от „РИГ Сервиз” ООД на Златан Томов за предадени му преносим компютър - ноутбук Тошиба с посочен сериен номер и рам с посочена марка и сериен номер. Представена и е служебна бележка от 25.06.2007г. за ремонт на ноутбук Тошиба получен от Златан Томов по гаранционна карта № 9283 от 11.07.2006г.

С оглед на обстоятелството, че въззивната страна, купувач по договора за продажба на компютър, е търговец, съдът намира, че не е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което и разпоредбите на ЗЗП в случая са неприложими. Приложими са правилата на ТЗ и за неуредените в него хипотези правилата на ЗЗД, в конкретния случай чл.193 и сл. от ЗЗД. Предявеният иск е с правно основание чл.195 ал.1 от ЗЗД за връщане на цената по договора за продажба поради недостатъци на продадената вещ, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното употребление.

От представените по делото писмени доказателства – фактура № 20465 от 01.11.2006г. съдът приема за доказано сключването на договор за продажба на преносим компютър – ноутбук между страните по делото ЕТ „АИППМП д-р Надежда С.” като купувач и „РИГ” ООД като продавач за сумата 1 936лв. на 01.11.2006г. Няма представени доказателства по делото въззивницата лично или чрез представител да е уведомила продавача за недостатъци на закупената от нея вещ. Поради което и претенцията към продавача за реализиране на неговата отговорност за недостатъци е недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира твърдението в исковата молба, че договорът за продажба е сключен на 11.07.2006г. от Златан Томов като неин пълномощник за недоказано. Представената гаранционна карта № 9283 от 11.07.2006г. сочи други страни и друго правоотношение – „РИГ Сервиз” ООД и Златан Томов и гаранционно правоотношение по повод преносим компютър – ноутбук Тошиба с посочен сериен номер. На основание чл.321 от ТЗ продавачът е длъжен по искане на купувача да му издаде фактура, а по съгласие на страните и други документи. Ако договорът за продажба е бил сключен съобразно твърденията в исковата молба на 11.07.2006г. въззивницата е следвало да поиска, а въззиваемото дружество продавач е било длъжно да и издаде фактура, като всяка от страните е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата за издаването и. Дори и да се приеме, че издаването на фактурата е било по-късно, а не при получаване на стоката, то няма доказателства по делото за недостатъци на закупения компютър, които съществено намаляват неговата цена или неговата годност за обикновеното употребление. Доказателствата по делото сочат на съществуването на гаранционно правоотношение, което на първо място е между други страни, а на следващо място гаранционната отговорност и отговорността за недостатъци по чл.193 от ЗЗД са различни.

С оглед на така изложеното, съдът намира, предявеният иск за сумата 1 936лв., претендирана като продажната цена на преносим компютър с недостатъци за недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението на районния съд в следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ и направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 650лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2331 на Варненски районен съд, ХХІV състав по гр.дело 455/08г. от 11.06.2008г.

ОСЪЖДА ЕТ „АИППМП д-р Надежда С.” – Надежда С. ***, ЕГН ********** да заплати на „РИГ” ООД със седалище гр.Варна сумата 650лв. /шестстотин и петдесет лева /, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: