Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 18.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично заседание на единадесети февруари през 2009г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А.

ЧЛЕНОВЕ: Н.Д.

мл. с. В.Б.

при участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията Н. Д. въззивно т. д. № 1065 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 198 и сл. от ГПК / отм./ във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008г.

Образувано е по въззивна жалба на ЗПАД „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” - гр. София срещу решение № 3348 от 12.11.2007г., постановено по гр.д. 2243/2007г по описа на ВРС, ХХІV състав, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя срещу „СОФИЯ БРОКЪРС” ООД - гр. Варна, за присъждане на сумата 83 лв, претендирана като събрана от брокера и неотчетена на застрахователя премия по застрахователна полица № 065060500503/29.12.05г, сумата 6.44 лв. – обезщетение за забавено плащане на първа разсрочена вноска в размер на 41.50 лв., за периода 29.12.2005г. – 19.03.2007г., сумата 3.91 лв. – обезщетение за забавено плащане на втора разсрочена вноска в размер на 41.50 лв. за периода 29.06.2006г. – 19.03.2007г., сумата 309 лв., претендирана като неустойка в размер на платено от застрахователя застрахователно обезщетение за станало на 27.06.2006г. ПТП, както и сумата 23.52 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата 309 лв. за периода от 23.08.2006г. до завеждането на иска – 19.03.2007г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждането на исковата молба до окончателно зиплащане на задълженията.

Въззивникът твърди, че ответникът не е изпълнил изрично обезпечено с уговорката за неустойка задължение за внасяне на получената премия от застрахования клиент. Като се позовава на уговорката за неустойка за това неизпълнение, претендира заплащането както на подлежащите на отчитане суми, така и на изплатеното на застрахования при настъпването на събитието обезщетение в размер на 609 лв, ведно с обезщетения за забавата. Допълнително въвежда във въззивната жалба, като реплика на възражението за извършено отчетно плащане, насрещно твърдение за лошо изпълнение на брокера, представляващо несъобразяване на отчитането на събраните премии с установените между страните отчетни форми. Петитумът на въззивната жалба е за отмяна на решението изцяло и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Въззивникът не е направил искания за събиране на нови доказателства.

Въззиваемата страна „СОФИЯ БРОКЪРС” ООД - гр. Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че като брокер е извършил отчетното плащане, респ. е превел на застрахователя първата вноска на застрахователната премия, след удържане на посредническо възнаграждение, още през декември 2005 г.; втората вноска не е преведена от застрахованото лице, като това обстоятелство е установено от вещото лице. Оспорва се репликата с твърдения, че методика за специално отчитане на премиите не е била изготвена, както към момента на сключване на процесната полица, така и към момента на застрахователното събитие.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, съдържа изискуемите реквизити по чл. 198 ГПК и е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на доводите, изложени от страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.188 от ГПК / отм./, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са предявени от ЗПАД „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” - гр. София срещу„СОФИЯ БРОКЪРС” ООД - гр. Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 43, ал. 1 от Закона за застраховането във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД. В атакуваното решение не е направена квалификация на главния иск с посочване на специалните текстове за застрахователното посредничество, както и не са посочени общите текстове на ЗЗД за квалификация на претенциите за неустойка и обезщетения за забавено плащане, но това не е довело до порок на решението, тъй като в диспозитива ясно е указано основанието на всяка от претенциите.

Видно от представените и неоспорени от страните писмени документи- Споразумение от 01.01.2005г и Анекс № 1в от 23.11.2005г, между ищеца в качеството на застраховател и ответника като брокер е сключен договор за застрахователно посредничество, в който не е уговорен изрично падеж за отчитане на получените от клиентите премии, нито специален начин за тяхното отчитане. Предвидена е обаче възможност брокера да удържа възнаграждението си от събраните премии, а в приложението № 1 към него е уговорен различен процент според броя полици на месец. Това разграничение е уговорено само за един вид застраховки, но при липса на друг изрично уговорен начин на отчитане и диспозитивни законови разпоредби, които да заместят липсващо съгласие, следва да се направи извод, че страните са приели помесечното разчитане на получените от клиенти премии.

Не се спори, че брокерът е сключил застраховка с процесната полица № 065060500503 на 29.12.2005г. От заключението на назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано и от настоящия състав като резултат от непосредствени констатации въз основа на счетоводни документи на двете страни, се установява, че общият размер на всички премии по сключени полици за м. декември 2005г, включително и процесната, след приспадане на възнаграждение на брокера и суми, преведени от клиенти директно на застрахователя, не надвишава сумата на насочените от брокера преводи по банков път в полза на застрахователя, а напротив - надвнесена е сума в размер на 4.44 лв. Установените от вещото лице факти изключват възможността получената по процесната полица първа вноска от застрахователната премия да е останала стойностно неотчетена, независимо, че при застрахователя точно тази полица липсва в поименния отчет. При липса на изрично уговорен начин на разплащане, следва да се приеме, че фактическото постъпване на насочени от брокера средства в размер, съответен на събраните премии, намалени с възнаграждението му в рамките на съответния месечен период, представлява точно изпълнение на задължението му за отчет към доверителя му. Втората вноска от застрахователната премия по полица № 065060500503/29.12.2005г. е следвало да се изплати до 29.06.2006г., но от извършената проверка от вещото лице в счетоводството на ответника не се установява плащане. ПТП, по което е изплатено обезщетение по сключената застраховка „Гражданска отговорност”, е настъпило преди падежа на втората вноска от застрахователната премия.

По изложените съображения съдът прави извода, че претенцията за осъждане на брокера да заплати невнесена застрахователна премия, събрана за застрахователя от клиента по застрахователна полица № 065060500503/29.12.2005г., е неоснователна. Съответно не е налице и забава на изпълнението на това задължение, поради което и акцесорното вземане за обезщетяване по чл. 86 от ЗЗД не е възникнало.

По отношение на претендираната неустойка съдът преценява, наред с първоначалните твърдения, и доводите за неточно изпълнение поради неспазване на методика за документиране на изпълнението. Доказателства за наличие на специално установена между страните методика на документиране не са събрани по делото. Действително в анекса страните са уговорили неустойката като санкция за неизпълнение на редица задължения на брокера, които като ефект могат да доведат до опасност от понасяне на риск от неоснователно изплащане на застрахователно обезщетение ( например поради отпадане на задължението за покриване на риска поради невнасяне на част или цяла премия). Като съобрази и формулирането на начина, по който се определя размера на неустойката, съдът я квалифицира като компенсаторна неустойка, заместваща липсата на уговореното поведение на насрещната страна. При наличие на неизпълнение кредиторът разполага с алтернативни възможности - да защити позитивния си интерес – да търси реално изпълнение на липсващото поведение или да получи обезщетение вместо него. В случая застрахователя е предявил комулативно тези взаимно изключващи се претенции, като едновременно претендира както присъждане на неотчетените премии, така и неустойката, която е била уговорена да замести тази дължима престация. Дори да беше установено неизпълнението на задължение за отчитане по специална методика от страна на брокера, с присъждане на дължимите премии, евентуално и с обезщетение за забавата, застрахователя би получил пълно удовлетворение на интереса си и допълнителната претенция за компенсаторна неустойка отново се явява неоснователна.

По изложените съображения съставът на въззивния съд прави крайния извода, че на основание чл. 208 от ГПК / отм./ обжалваното решение следва да бъде оставено в сила поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по съществото на спора.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3348 от 12.11.2007г., постановено по гр.д. 2243/2007г по описа на ВРС, ХХІV състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007), във връзка с чл. 280 ал. 2 ГПК(2007г).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.