Р Е Ш Е Н И Е

номер …………………/….. 02. 2009г, Година 2009, град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на двадесет и осми януари Година 2009

в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

ЧЛЕНОВЕ: Д.М.

Д.Т.

при участието на секретаря К.М.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Т.

въззивно търговско дело номер 1043 по описа за 2008 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.196 и сл. ГПК (отм.) на основание §2, ал.1 от ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр.59/2007г., изм. и доп., ДВ, бр.50/2008г.).

Същото е образувано по въззивна жалба вх.№16422/22.10.2008г. по описа на ВРС, подадена от Община Варна, представлявана от кмета Кирил Йорданов, чрез юрисконсулт Ралица Славова, срещу решение №2793 от 02.10.2008г. по гр.д. №2054/2008г. по описа на Варненски районен съд, в частите му, с които Общината е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД” АД със седалище гр. София, представлявано от Румен Иванов Янчев – изп. директор, сумата 622,16 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №50-04000-8575/03-04000-170/4, за настъпило на 30.01.2004г. застрахователно събитие, както и сумата 5,60 лв., представляваща разноски по ликвидация на щетата, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска – 29.02.2008г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 326,73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.03.2004г. - 29.02.2008г., както е осъдена да заплати и разноски в размер на 232,80 лв.

Съобразно изложените в жалбата оплаквания следва да се направи извод, че първоинстанционното решение се обжалва с твърдения за незаконосъобразност и неправилност, с оглед на които въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на правния спор, с което предявените срещу него искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивникът не е посочил или представил нови доказателства. В о.с.з. чрез процесуалния си представител ю.к. Р. Славова въззивникът поддържа предявената жалба с направените в нея оплаквания и искания, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД”, гр. София, в срока по чл.201 ал.1 ГПК (отм.) е депозирала писмено възражение срещу въззивната жалба, с което, като излага съображения за необоснованост на оплакванията на въззивника, моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. И тази страна не е посочила или представила нови доказателства, които да бъдат събрани във въззивното производство. В о.с.з. чрез процесуалния си представител адв. Б. Д.,***, поддържа това становище по въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба, с оглед приложимия към момента на подаването й процесуален ред, е депозирана в преклузивния срок, визиран в чл.197 ГПК (отм.), от надлежна страна в процеса – ответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата по реда на чл.208, ал.1 от ГПК (отм.), провери оплакванията по нея и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи следното:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на исковата молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД” АД със седалище гр. София (понастоящем с променено наименование „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД”, като поправката е допусната с определение на въззивния съд №2021/21.11.2008г.), с която спрямо ОБЩИНА ВАРНА, са предявени следните искове: за заплащане на сумата 622,16 лв., представляваща изплатено от ищеца – застраховател и подлежащо на репариране от ответника застрахователно обезщетение за поправяне на щетите, причинени на автомобил „Мерцедес”, с ДК № С 0001 ВМ, собственост на „Авангард ДХ” АД клон София и водач Еленко Георгиев Еленков, причинени при ПТП, настъпило на 30.01.2004 г., в резултат на попадането в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно с обичайните разноски за определяне на платеното обезщетение в размер на 5.60 лв., както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 622,16 лв., считано от датата на изплащане на застрахователното обезщетение – 10.03.2004г., до окончателното погасяване на задължението, чийто размер до датата на предявяване на иска се претендира в размер на 327,19 лв.

За обосноваване на претенциите си ищецът е навел твърдения, включително и с уточняващата молба от 20.11.2008г., депозирана в изпълнение на разпорежданията на въззивния съд, дадени с определение №1929/10.11.2008г. по реда на чл.100 ГПК (отм.), че автомобил „Мерцедес”, с ДК № С 0001 ВМ, собственост на „Авангард ДХ” АД клон София, е бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка „АВТОКАСКО” полица №50008575, със срок на действие 30.09.2003г. – 29.09.2004г. На 30.01.2004г. около 8,30 ч. посоченият л.а., управляван от водача Еленко Георгиев Еленков, е претърпял ПТП, като при движение по ул. „Хр. Смирненски”, до р-т „Джамбо”, попаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила били причинени увреждания.

За доказване на така твърдените факти ищецът е посочил и представил писмени доказателства, по негово искане първоинстанционният съд е допуснал и приобщил заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ). Пред въззивната инстанция нови доказателства не са посочени, съответно такива не са събрани.

На твърдените от ищеца факти ответникът Община Варна противопоставя възражения, че липсват доказателства, от които да се установява по несъмнен начин механизма на настъпване на ПТП, както и че обезщетените от застрахователя щети по автомобила са получени при процесното ПТП по посочения в протокола за ПТП начин, с оглед на което платеното застрахователно обезщетение не съответства на тези щети. С въззивната жалба се оспорва и наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение предвид липсата на подпис на застрахования, както и наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и обективната отговорност на общината.

Като взе предвид така изложените от страните твърдения и възражения, и след анализ на събраните по делото доказателства, съставът на въззивния съд, за да се произнесе по същество на предявените искове, съобрази следното:

С оглед представения по делото заверен по реда на чл.32 от ЗАдв препис от спецификация към комбинирана застрахователна полица „Автомобили” №50008575/24.09.2003г., носещ подписи както за застраховащото ЮЛ – „Авангард ДХ” АД клон София, собственик на вещта, така и за застрахователя, съдът приема за безспорно установен твърдения от ищеца факт, че пострадалия при ПТП автомобил марка „Мерцедес” модел „S 400 CDI", с ДК № С 0001 ВМ е бил застрахован в ищцовото дружество за всички рискове по валидна имуществена застраховка със срок 30.09.2003г. – 29.09.2004г. В този смисъл съдът приема за неоснователно направеното от ответника – настоящ въззивник възражение досежно валидността на сключената застраховка.

Обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът е бил управляван от водача Еленко Еленков е ирелевантно за валидността на застраховката, респ. за възникването на отговорността на застрахователя за заплащане на договореното застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователно събитие.

Между страните не се спори, установява се и от представения препис от заявление за платежно нареждане (л.6 от делото на ВРС), че на 10.03.2004г. ищецът – застраховател е изплатил на собственика на вещта застрахователно обезщетение в размер на 622,16 лв.

В този смисъл и предвид разпоредбата на чл.402, ал.1 от ТЗ (отменена, но приложима за конкретния случай, предвид датата на настъпване на събитието – 30.01.2004г.), съдът приема за надлежно установена активната материалноправна легитимация на ищеца.

За да се ангажира обективната безвиновна отговорност на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира вещта, за вредите, произлезли от тази вещ (чл.50 от ЗЗД), е необходимо да се установи, че са причинени вреди, че същите са настъпили от самата вещ, както и че вещта е собствена на посочения ответник или се намира под неговия надзор.

В конкретния случай между страните по делото не е налице спор досежно факта, че пътят, при движението по който е настъпило процесното ПТП - ул. „Хр. Смирненски”, е местен път, публична общинска собственост на ответната община (чл.3, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗП).

Установяването на другите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид и направеното оспорване от ответника, е в доказателствена тежест на ищеца. Представените в тази насока от ищеца доказателства обаче не са достатъчни, за да може да се направи несъмнен и обоснован извод, че за застрахованото МПС са настъпили вреди във вида и обема, в който се претендират, както и че същите са причинени от самата вещ (недостатъци на пътя) по начина, по който се твърди, че са причинени.

Така от представения протокол за ПТП №625740 от 30.01.2004г. се установява, че ПТП на 30.01.2004г., в 8,30 ч., в гр. Варна, по ул. „Хр. Смирненски”, до р-т „Джамбо”, л.а. „Мерцедес S 400 CDI", с ДК № С 0001 ВМ, управляван от водача Еленко Георгиев Еленков, е претърпял ПТП, попадайки в дупка в дясната част на пътното платно с диаметър 100х150 см. пълна с вода вследствие на дъждовалеж, при което е получил увреждане – деформация на предна дясна гума (подутина). Протоколът за ПТП е издаден от съответния контролен орган на МВР въз основа на депозирано от участника в ПТП заявление - преписка №44 от 30.01.2004г., по реда на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства. Този вид документиране изрично е признато за допустимо в производствата по ликвидация на щети по застрахователни събития в посочената Наредба, приета на основание чл.125а, ал.1 от ЗДвП.

С оглед на това съдът приема, че протоколът за ПТП се ползва с доказателствена сила досежно установените в него факти, в т.ч. време и място на настъпване на ПТП, участници в него и получени щети.

В противоречие на така установените с протокола за ПТП факти, при уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие водачът на застрахованото МПС е посочил в заявлението (л.8 от делото на ВРС), че произшествието е настъпило на 30.01.2004г., ок. 10 ч., съответно, че в резултат на това е увредена дясна задна гума – появила се „цицина”, вследствие на което гумата е станала негодна за употреба. Други повреди по автомобила не са заявявани.

Въз основа на това заявление при застрахователя е била заведена преписка по щета №50-04000-8575/03-04000-170-04, като при извършения още същия ден (02.02.2004г.) оглед на автомобила са констатирани следните щети, описани в съставения опис – заключение по щета (л.32 от делото на ВРС) : гума външна задно дясно колело; решетка в предна броня; лайсна предна броня долна част.

Именно за отстраняването на тези щети застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 622,16 лвд., в т.ч. 541,50 лв. – стойност на закупена нова автомобилна гума, и 80,66 лв. – възстановяване на повредите в предна броня (решетка и лайсна-спойлер).

От заключението на изслушаната и приета от първоинстанционния съд САТЕ се установява, че при механизма на ПТП, описан в съставения за него протокол от 30.01.2004г., е малко вероятно да се получат обезщетените от застрахователя повреди на дясна задна гума и предна броня.

При така установените противоречия между фактите, удостоверени с посочените и представени от ищеца доказателствата, досежно получените щети по застрахования автомобил и начина, по който същите са причинени, съдът приема, че предявеният иск за репариране на заплатеното обезщетение за отстраняване на тези щети е недоказан както по основание, така и по размер.

Ищецът е имал възможност да посочи и представи и други доказателствени средства (напр. гласни – водача на МПС, инспектора или вещото лице, извършили огледа на автомобила, свидетел-очевидец на ПТП и др. под.), чрез съвкупния анализ на които с останалите, приети по делото писмени доказателства, да може да се направи еднозначен, недвусмислен и обоснован извод, както за вида на повредите по застрахования л.а., обезщетени от застрахователя, така и за това, че същите са получени именно в резултат на ПТП, документирано в съставения за него протокол за ПТП №625740 от 30.01.2004г.

Такива доказателства не са представени нито при първоинстанционното разглеждане на делото, нито във въззивното производство, въпреки оспорването на ответника, направено и с въззивната жалба. А както вече беше посочено, установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане в хипотезата на чл.50 от ЗЗД, е в доказателствена тежест на ищеца. Навеждането на основателно съмнение/ предположение за вероятната основателност на предявения иск не е достатъчно, за да бъде същият уважен. Необходимо е всички обстоятелства, на които се основава искът, да бъдат безспорно установени от ищеца чрез съответните допустими и относими доказателствени средства (чл.127 ГПК (отм.)).

Въз основа на всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд заключава, че предявеният регресен иск за репариране на изплатеното застрахователно обезщетение от застрахователя спрямо собственика на вещта, от чиято неизправност се претендира, че са настъпили обезщетените вреди, на основание чл.402, ал.1 ТЗ (отм.), във вр. с чл.50 от ЗЗД, е недоказан. С оглед на това неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху претендираната главница, считано от 10.03.2004г. – датата на изплащането на обезщетението от застрахователя, до окончателното й плащане.

Тези изводи на въззивната инстанция обуславят отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение по същество на правния спор, с което предявените искове се отхвърлят.

От ответника, настоящ въззивник, са претендирани разноски само във въззивното производство, с оглед на което и предвид разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК (отм.) такива следва да му бъдат присъдени само за тази инстанция. Същите се присъждат в размер на 100 лв. и представляват следващото се юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.64, ал.5 от ГПК (отм.), във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр.2 от 9.01.2009г.).

По изложените съображения и на основание чл.208, ал.1 ГПК (отм.), съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2793 от 02.10.2008г. на Варненски районен съд, 24 състав, постановено по гр. дело №2054/2008г. по описа на ВРС, в частите му, с които ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Кирил Йорданов, е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД” АД със седалище гр. София, представлявано от Румен Иванов Янчев – изп. директор, сумата 622,16 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №50-04000-8575/03-04000-170/4, за настъпило на 30.01.2004г. застрахователно събитие, както и сумата 5,60 лв., представляваща разноски по ликвидация на щетата, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска – 29.02.2008г. до окончателното им заплащане, както и сумата 326,73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.03.2004г. - 29.02.2008г., както и сумата 232,80 лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД” със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. "Позитано" № 5, ЕИК 000694286, представлявано от Румен Иванов Янчев и Клаус Мюледер, против ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Кирил Йорданов, искове с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ (отм.), във вр. с чл.50 от ЗЗД, за заплащане на сумата 622,16 лева, представляваща изплатено от ищеца – застраховател и подлежащо на репариране от ответника застрахователно обезщетение за поправяне на щетите, причинени на автомобил „Мерцедес”, с ДК № С 0001 ВМ, собственост на „Авангард ДХ” АД клон София и водач Еленко Георгиев Еленков, причинени при ПТП, настъпило на 30.01.2004г. в гр. Варна, по ул. „Хр. Смирненски”, в резултат на попадането в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно с обичайните разноски за определяне на платеното обезщетение в размер на 5,60 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.02.2008г. до окончателното им заплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 326,73 лева, представляваща част от следващата се законна лихва върху сумата от 627,76 лв. за периода от 10.03.2004г. - датата на изплащане на застрахователното обезщетение, до 29.02.2008г. - датата на подаване на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД” със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. "Позитано" № 5, ЕИК 000694286, представлявано от Румен Иванов Янчев и Клаус Мюледер, да заплати на ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Кирил Йорданов, сумата 100 (сто) лева, представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание чл.64, ал.2 и 5 от ГПК (отм.), във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр.2 от 9.01.2009г.).

В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: