РЕШЕНИЕ

номер ………../12.02. 2009г, Година 2009, град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на дванадесети февруари Година 2009

в публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.М.

Секретар К.М.

като разгледа докладваното от съдията Д.М.

търговско дело номер 1047 по описа за 2008 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) с искова молба от „ЛОКИБО”ОД гр. Варна, ЕИК 148054628 срещу ЕТ”МИЛЕК- Йордан Ангелов” гр. Габрово, ЕИК, по допустим иск на купувач по договор за доставка на материал от 19.02.07г, развален поради неизпълнение на задължение на продавача, за връщане на платената авансово по договора цена на недоставения материал в размер на 52 800лв, на осн. чл.55 ал.1 вр. чл. 88 от ЗЗД и за заплащане на уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за изработка на конструкция от същия материал и монтаж, поето с искане от 03.03.08г, в размер на 10 000лв, на осн. чл. 92 вр. чл. 88 ЗЗД ведно със законна лихва от предявяване на иска и разноските по делото.

В срока по чл. 367 ГПК не е постъпил отговор, поради което не са предявени и насрещни права и възражения на ответника.

Първо по делото заседание е проведено на 12.02.09г, като редовно призования ответник не се е явил. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По иска с правно основание чл.55 ал.1 вр. чл. 88 от ЗЗД съдът е уважил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК (2007г)., поради което настоящото произнасяне е ограничено само до претенцията за присъждане на неустойката.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за сключен договор за покупко-продажба на профили за метална конструкция. Твърди, че като изправна страна купувачът е заплатил авансово на два пъти уговорената цена и с допълнително споразумение от 03.03.08г, страните са уточнили начина на предаване на стоката по същия този договор, като допълнително купувачът е възложил на продавача изработка на конструкция от платения материал и монтажа й на уточнен адрес на доставката. Последвало фактуриране на доставката на 03.04.2007г, но в уговорения срок продавачът не доставил уговореното, поради което купувачът-възложител е отправил към неизправната страна предупреждение за разваляне на договора поради безполезност на забавеното изпълнение. Твърди се, че в т. 6 от допълнителното споразумение е уговорена неустойка за неизпълнението на задълженията продавача, която се дължи при прекратяване поради неизпълнение. Тези твърдения, потвърдени изрично и в съдебното заседание преди окончателния устен доклад следва да се квалифицират като претенция за неустойка, уговорена за вреди от разваляне(хипотеза на чл.88 ал.1 ЗЗД).

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

Представеното допълнителното споразумение наречено ”искане по чл. 3 от договора от 19.02.07г.” действително съдържа клауза да неустойка. Като правопораждащ факт обаче по това вземане страните са уговорили „неспазване на срока”, което несъмнено води до квалификацията на неустойката като мораторна – уговорена за вреди от забавено изпълнение, а не за вреди от разваляне. Обратното действие на развалянето представлява основание за настъпването на вредите, за чието обезщетяване се уговаря неустойка за разваляне. В правната доктрина (Кожухаров, Калайджиев) трайно се застъпва становището за различния характер на обезщетенията за вреди от неизпълнение при действащ договор ( компенсаторното или мораторното обезщетение, вкл. и под форма на неустойка „вместо” и „ за” неизпълнението” по чл. 79 ЗЗД) и при развален договора( негативен кредиторов интерес, изразяващ се в обезщетение „от неизпълнение” по чл. 88 ЗЗД). Съобразно изразената воля на страните по договора съдът не може да направи извод за уговорена неустойка за вреди от разваляне. Именно това опровергаване на твърденията на ищеца от представените от самия него писмени доказателства мотивира съда да приеме, че не може да уважи искането за постановяване на неприсъствено решение и по този иск.

Претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Ответникът не е формулирал искане за присъждана на разноски, поради което такива не се определят при това произнасяне.

По изложените съображения и на осн. чл. 239 ал.3 вр. 235 ГПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявен от „ЛОКИБО”ООД гр. Варна, жк Чайка бл. 29 вх.А ет.4 ап.37 ЕИК 148054628 срещу ЕТ”МИЛЕК- Йордан Ангелов” гр. Габрово, ул. Чардафон 10 ап.19, ЕИК 040270480, иск за заплащане на уговорена неустойка за неизпълнение на задължение по договор за доставка на материал от 19.02.07г, развален поради неизпълнение на задължение на продавача за изработка на конструкция от същия материал и монтаж, поето с искане от 03.03.08г, в размер на 10 000лв, на осн. чл. 92 вр. чл. 88 ЗЗД ведно със законна лихва от предявяване на иска и разноски.

Разноски по това произнасяне не се определят.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК

Окръжен съдия: