МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1895 по описа на ВОС за 2008 година, наказателно отделение.

На 16.12.2008 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 73, по който на 17.12.2008 г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия, по обвинението му за извършени две престъпления от общ характер, квалифицирани съответно по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.т.2, 4 и 5 от НК и по чл. 304, ал.1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт се твърди, че:

- на 16.05.2003 г. в гр. Търговище, след предварителен сговор с неустановено в хода на разследването лице, чрез използване на техническо средство /къртач и ключ лула 15/16/, подсъдимият е отнел чужда движима вещ - микробус „Фиат Дукато" с турска регистрация 34VG0332 на стойност 18900 лв. - големи размери, от владението на собственика И.Х.М., без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като деянието не е маловажен случай и вещта е била оставена без постоянен надзор, както и че

- на 16.05.2003 г. в землището на с. Слънчево, обл. Варна, обещал сумата от хиляда лева и мобилен телефон „Нокия 6100" на стойност 287.70 лв. на длъжностните лица Ж.С.Ж. и П.Л.Т. - полицейски служители при РПУ Аксаково, РДВР Варна, за да не извършат действия по служба - задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление /чл.70, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи/.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага наказанията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК, съобразно проведеното съкратено производство с признание по чл.371, т.2 от НПК, да бъдат лишаване от свобода, условно, с максимален изпитателен срок, и пробация.

Подсъдимият декларира съгласие с казаното от страните.

Самопризнанието на подсъдимия Д.Н.В. е досежно следното фактическо обвинение:

По време на службата си на 16.05.2003 г., следобед, полицейските служители П.Т. ***, ОД МВР Варна, забелязали микробус „Фиат Дукато", бял на цвят, с турска регистрация, да завива към гористата местност в района на с. Слънчево, област Варна, и решили да го проверят. По това време в служебния автомобил била и свидетелката С.С..

При навлизане на около 100 метра в гората забелязали, че микробуса е спрян зад друг автомобил марка „Опел Астра", червен на цвят. Предния капак на микробуса бил отворен и пред него стояли двама мъже, които побягнали като видели полицейския автомобил. Полицаите успели да заловят само единия от тях - подсъдимия Д.Н.В.. При задържането той помолил полицейския служител Т. да го пусне. Обяснил му, че микробуса е откраднат от гр. Търговище, и че не краде МПС от гр. Варна. Уговарял го да го освободи срещу сумата от 1000 лв., която ще му даде по-късно, предлагал и мобилния апарат, който държал в ръка. Същите увещания той отправил и към полицая Ж., след отвеждането му до полицейския автомобил. Разговорите и обещанията станали достояние и на свидетелката С.С..

В хода на последвалото разследване се установило, че микробус „Фиат Дукато" с турска регистрация № 34VG0332, е собственост на свидетеля И.Х.М., който същия ден около 14.30 часа го паркирал край сградата на стоматологията в гр. Търговище, а след около един час установил липсата му. МПС било върнато на собственика, като преди това, при извършените огледни действия, в контактния ключ било намерено техническо средство – шестоъгълен „къртач", а на пода под волана - ключ 15/14 тип „лула".

Така възприетата от съда фактическа обстановка по отношение инкриминираното поведение на подсъдимия В. е съответна на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до него, и се възприема от съда по силата на самопризнанието му по чл.371, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в до съдебното производство чрез огледа на местопроизшествие, фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени доказателства, за личен обиск, за доброволно предаване, разпит на посочените свидетели и експертизи.

Чрез техническа експертиза по делото е било установено, че металната заготовка от шестограмен профил с работна част, наподобяваща секретен ключ, представлява техническо средство, което може да бъде използвано
за насилствено отключване чрез взломяване на секретни ключалки и
контактни панели, респ. привеждане в действие на двигатели на леки
автомобили от марките „Сеат", „Фиат" и др., а гаечният ключ тип „лула" отговаря по размер на задната част на същата заготовка, като чрез него може да й бъде придадено въртеливо движение. Дадено е заключение, че чрез въздействие с изследваните предмети върху контактната ключалка на МПС, същото може да бъде приведено в движение.

Чрез стоковедни експертизи е установена паричната равностойност на мобилния телефон – 287.70 лв. и на микробуса – 18 900 лв.

Съставомерните факти водят на правните изводи, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на две престъпления от общ характер:

- по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.4, пр.2 от НК - за това, че на 16.05.2003 г. в гр. Търговище, чрез използване на техническо средство къртач и ключ, отнел микробус „Фиат Дукато" с турска регистрация 34VG0332 на стойност 18 900 лв. - големи размери, от владението на собственика И.Х.М. без негово съгласие с намерението противозаконно да го присвои, както и това

- по чл. 304, ал.1 от НК, тъй като след това обещал на Ж.С.Ж. и П.Л.Т. ***, ОД МВР Варна, които са длъжностни лица, сумата от 1000 лева и мобилен телефон „Нокия 6100" на стойност 287.70 лева като дар за да не изпълнят задълженията си по ЗМВР – по установяването и временното му задържане като извършител на първото престъпление.

Съдът индивидуализира наказанията на подсъдимия в условията на императивна обвързаност с нормите на чл.373, ал.2 от НПК, респ. чл.55, ал.1, т.1 и т.2, б.”б”, пр.1 от НК, предпоставящи две различни по тежест наказания – лишаване от свобода по-малко от три години за кражбата на микробуса и пробация за подкупа, които, също задължително, подлежат на групиране по правилата на чл.23 от НК, а и по чл.25 от НК – с оглед представеното пред съда доказателство за последващо осъждане с влязла в сила присъда, т.е. следва да се наложи общо определеното, а именно най-тежкото наказание - лишаването от свобода, което, след увеличение по чл.24 от НК възлиза на три години, и което съдът счете за съответно на извършеното. С оглед данните, че след 2004 г. до решаване на делото подсъдимият няма последващи криминални прояви, а най-вече поради изминалия шест годишен период от извършване на деянията, съдът счете, че нито за целите на наказанието изобщо, нито в частност за неговото поправяне, се налага ефективно изтърпяване на наказанието, но пък именно те обуславят определянето на максимално допустимия изпитателен срок.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: