МОТИВИ към присъдата по НОХД №1891 по описа на Варненския окръжен съд за 2008г

МОТИВИ към присъдата по НОХД №1891 по описа на Варненския окръжен съд за 2008г.

По отношение на подсъдимите М.С.М. и Ю.И.Х. Варненският окръжен прокурор е внесъл обвинителен акт за престъпление, наказуемо по чл.116 ал.1 т.6 пр.ІІ и ІІІ и т.8 пр.ІІ вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК - за това, че на 22.08.2007г. в с.Градинарово, обл. Варненска, в съучастие, като съизвършители, по особено мъчителен начин, с особена жестокост и цел да прикрият друго престъпление – кражба, умишлено умъртвили Веско Неделчев Лазаров.

По делото са предявени гр.искове от А.Й.Л. – съпруга на Веско Неделчев Лазаров, както и от С.В.Н.- П., Н.В.И. и М.В.Б.- дъщери на Веско Неделчев Лазаров. С гражданските искове всяка от пострадалите претендира сума от по 60 000 лева, солидарно от двамата подсъдими , представляващи обезщетение за нанесените им неимуществени вреди в резултат на деянието. Същите са конституирани като гр.ищци и ч.обвинители.

Пред съда подсъдимия М. признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.

Подсъдимия Х. също признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.

Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на предварителното изслушване.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП счита, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. След анализ на събраните по делото доказателства, моли съда да признае двамата подсъдими за виновни по възведеното им обвинение. Моли съда, при определяне на наказанията на всеки подсъдим да вземе предвид процесуалното поведение на всеки от тях в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание и да определи наказание на подс. М. в размер на четиринадесет години и шест месеца, а на подс. Х. в размер на четиринадесет години и единадесет месеца. По отношение на гражданските искове счета, че следва да бъдат уважени изцяло.

Процесуалният представител на гражданските ищци и частни обвинители счита, че събраните по делото доказателства съответстват на направените признания от подсъдимите в съдебно заседание. Споделя изложеното от прокурора по отношение размера на наказанията, които да бъдат наложени на всеки от подсъдимите. Счита, че гражданските искове следва да бъдат уважени изцяло, предвид претърпените страдания от гражданските ищци.

Защитникът на подс. М. моли съда да признае подсъдимия за виновен и след като отчете смекчаващите отговорността обстоятелства, да наложи наказание при условията на чл.55 от НК. По отношение размера на гражданския иск, който да бъде уважен, предоставя на съда.

Защитникът на подс. Х. счита, че макар производството по делото да де движи по реда на глава 27 от НПК, следва да бъде извършен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че обвинението се подкрепя единствено от самопризнанията на подсъдимите и това не е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда. Моли съда да оправдае подсъдимия по възведеното му обвинение. Алтернативно пледира за определяне на наказание в значително по- нисък размер от поискания от прокурора. Гражданския иск моли да бъде уважен по справедливост.

В последната си дума подс. М. изразява съжаление за извършеното, признава се за виновен и моли за минимална присъда, тъй като има четири деца. Изразява съгласие да заплати гражданския иск.

В последната си дума подс. Х. изразява съжаление за стореното, сочи, че ще плаща гражданския иск и иска минимална присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт, а именно:

Починалия Веско Неделчев Лазаров и неговата съпруга – св. Л. ***, Варненска област. През лятото на 2007г. Починалият Лазаров отглеждал 45 прасета източно балканска порода, жълто-бели на цвят.

В същото село живеел св. Х., който отглеждал 80 броя прасета от същата порода, но с черна козина.

От началото на месец юни 2007г. Починалият Лазаров и св. Х. започнали заедно да извеждат стадата си. Движели се заедно, без да събират стадата, за да не се нараняват животните помежду си. Водели ги по стърнища на пожънати ниви, като ги пасели в различни части на една нива. За да следят по- лесно накъде се движи или къде се намира стадото, на врата на едно от животните от всяко стадо била поставена метална камбанка /тракичка; трака/.

От началото на месец август 2007г. Починалият Лазаров и св. Х. започнали да пасат прасетата в стърнищата около с. Градинарово, Варненска област. Сутрин двамата отвеждали стадата на двата бряга на рекичка, която минава там и оставяли животните да спят, след което с автомобила на св. Х. ***.

Привечер, около 17,30 -18,00 часа се връщали при животните, за да ги подкарат на паша.

На 22.08.2007г. , около 17,00 часа починалият Лазаров и св. Х. отишли при стадата си в покрайнините на с. Градинарово, Варненска област и всеки от тях тръгнал със стадото си. Привечер – около 20,30 часа починалият Лазаров завел животните си в ожънатия ечемичен блок, който бил под циганската махала на село Градинарово.

В тази махала живеели подс. М. и подс. Х., които са братовчеди. Подс. М. и подс. Х. били съседи, като къщата в която живеел подс. М. граничи с ечемичния блок, където се намирал починалия Лазаров със стадото си, а зад къщата на подс. М. се намира къщата на подс. Х.. Дворовете на двете къщи били разделени от телена мрежа.

Подс. М. нямал постоянна работа, но периодично работел в строителството. Към 22.08.2007г. подс. М. имал ангажимент към фирма в гр. Варна, но не отишъл на работа, тъй като след като се събудил сутринта, се чувствал изморен. През деня подс. М. бил в дома си, а привечер ходил до центъра на с. Градинарово. Следобеда и вечерта употребил алкохол, като докъм 22,00 часа изпил около 3 литра бира.

На 22.08.2007г. подс. Х. се върнал от работа около 18,30 часа и употребил алкохол - бира.

Около 22,30-23,00 часа на 22.08.2007г. част от прасетата на починалия Лазаров пасели в непосредствена близост до къщата на подс. М.. По това време подс. М. бил на двора и чул звука на „тракичката”. Решил да открадне прасе и да го изяде с близките си, като за да убие животното взел брадвата си от двора. По това време в двора на съседната къща бил подс. Х.. Подс. М. го извикал до оградата и му споделил намеренията си, като му предложил двамата да „ударят” прасето и то веднага, докато при животните няма никой. Подс. Х. се съгласил и за да помогне за убиването на прасето взел от двора си един от коловете за домати. След това подс. Х. и подс. М. отишли в нивата и водени от звука на „тракичката”, тръгнали да търсят животно за крадене.

Вървейки подс. М. и подс. Х. видели група от четири- пет прасета, при което подс. Х. хвърлил към едно от прасетата кола, който носел, но не го уцелил. При това животните се уплашили и се разпръснали. Подс. М. побягнал след едно от животните.

През това време починалият Лазаров чул шума от уплашените животни и тръгнал към тях. При това се оказал срещу подс. М. – от неговата дясна страна и разбрал какви са намеренията му. За да защити собствеността си починалият Лазаров замахнал да удари подс. М. с тоягата, която винаги носел , но подс. М. се дръпнал и избягнал удара.

Междувременно в посоката , в която тръгнал подс. М., тръгнал и подс. Х.. При това подс. Х. се оказал зад гърба, вляво на починалия Лазаров и последния не го забелязал. Подс. Х. започнал да удря починалия Лазаров с кола, който носел. На свой ред подс. М. започнал да нанася удари на починалия Лазаров със сапа на брадвата, която носел.

Починалия Лазаров се опитал да се предпази от ударите, които били нанасяни по всички части на тялото му , включително по главата, по лицето и шията му, с ръце. В един момент починалия Лазаров направил опит да побегне и да вика за помощ, но подс. М. и подс. Х. го настигнали и продължили да го удрят. След два особено силни удара по главата, починалия Лазаров се свякъл по лице на земята и изпуснал дървената си гега. Подс. М. я взел и продължил с нея да нанася удари на починалия Лазаров. Подс. М. и подс. Х. продължили да нанасят удари с дърветата върху починалия Лазаров, докато той престанал да мърда.

След като починалия Лазаров притихнал, подс. М. и подс. Х. се разделили. Подс. М. отишъл да скрие тоягата на починалия Лазаров , а подс. Х. взел брадвата на подс. М. и я скрил в храсти до оградата на къща, в югоизточния край на с. Градинарово.

Призори св. Х. намерил трупа на Лазаров и уведомил веднага кмета на с. Градинарово- св. А.. Около 07,30 часа св. А. уведомил органите на МВР и на място веднага бил изпратен полицейски патрул.

Виждайки полиция в нивата пред тях, блозките на подсъдимите и самите подсъдими предприели действия по укриване на уликите за извършеното престъпление. Жената, с която подс. М. живее на съпружески начала хвърлила в тоалетната панталона, с който подс. М. бил обут вечерта на 22.08.2007г., тъй като по него имало кървави пръски.

Впоследствие, след привличането му към наказателна отговорност, подс. Х. обяснил къде е мястото, на което е скрил брадвата на подс. М..

я скрил. На 27.08.2007г. по повод на обясненията на подс. Х. бил извършен оглед , при който на посоченото от подсъдимия място – в храст, разположен до черен път в северозападната част на с. Градинарово, зад терен, собственост на А.М.Ю., брадвата била намерена и иззета.

При привличането му към отговорност, подс. М. посочил мястото, на което скрил сопата, която взел от починалия Лазаров. На посоченото от подс. М. място бил извършен оглед и сопата била намерена и иззета.

От дома на подс. М. , на 24.08.2007г. била иззета дървена тояга.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза – аутопсия №164, по тялото на починалия Лазаров са установени следните травматични увреждания:

Широка зееща рана с неравни ръбове, дължина около 8 см, ориентирана в посока отдолу нагоре и отдясно наляво в централната част на челото към окосмената част на главата. В дъното на раната към момента на аутопсията личат костни фрагменти.

Зееща рана с неравни и кръвонаседнали ръбове, с дължина около 7 см., ориентирана в посока отпред-назад , достигаща до подлежащите кости в лявата теменна област.

Рана с неравни ръбове, неправилна линейна форма, дължина около 4 см., ориентирана отляво надясно и отзад напред в лявата теменна област.

В същото направление двустранно от тази рана – ивичесто мораво кръвонасядане с ширина около 35-40 мм, дължина около 8 см.

Рана с дължина 4 см., неравни и кръвонаседнали ръбове, ориентирана в посока отпред назад в тилната област на главата.

Мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 7-9 см. В лявата половина на челото над лявата вежда, до границата с окосмената част на главата.

Оток в областта на лявата вежда, клепачите на лявото око.

Синкави кръвонасядания по клепачите на лявото око, гърба на носа.

Рана с дължина около 10 мм, неравни и кръвонаседнали ръбове в горния полюс на лявата ушна мида.

Оток на двете устни, мораво насинени по кожната и лигавичната повърхност.

Трилъчева рана с неравни и кръвонаседнали ръбове, общ диаметър около 21-25 мм по лигавицата на горната устна в лявата половина.

Ожулване с диаметър около 20-25 мм по лигавицата на долната устна в централната част и лявата половина.

Хоризонтално разположена на външния полюс на долната устна рана с дължина около 1 см. по левия ръб на езика в предния полюс.

Кръвонасядане със синкав цвят и диаметър около 3 см. по дясната повърхност на шията в долната й трета, странично от десния голям шиен мускул.

Кръвонасядане с неправилна кръгловата форма и диаметър около 25 мм., тъмночервен на цвят под лявото рогче на подезична кост.

Мораво кръвонасядане с неправилна овална форма, размери 14/7-8 см. по горната повърхност на лявото рамо, в областта над лявата ключица във външната й половина.

Флуктоация в областта над лявата ключица във външната й половина.

Вертикално разположено ивицесто мораво кръвонасядане с ширина около 3-4 см. и дължина 8 см по задната повърхност на лявото рамо.

Ивицесто кръвонасядане с морав цвят, ширина около 3-4 см и дължина 16 см., ориентирано отляво надясно и отдолу нагоре по задната повърхност на лявото рамо и в областта на лявата лопатка.

Мораво кръвонасядане с ширина около 3-4 см и дължина 6 см., на около 4 см. под горното нараняване , разположено успоредно на него.

Синкаво кръвонасядане, оток, ангажиращи почти изцяло задната повърхност на лявата предмишница в горната половина.

Хоризонтално разположено ивицесто синкаво кръвонасядане с ширина около 3-4 см и дължина около 5-6 см. по гърба на лявата гривнена става в оснонвата на лявата длан.

Оточна и синкаво кръвонаседнала задна повърхност на горните фаланги на 2,3 и 4 пръсти на лявата ръка.

Рана с неравни ръбове, неправилна дъговидна форма /дъга, отворена нагоре/ с дължина 25 мм. , оформяща ламбо по гърба на горната фаланга на втори пръст на дясната ръка.

Синкаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 4-5 см. по страничната повърхност на лявото бедро на границата средна – долна трерта.

При аутопсията са установени сливащи се тъмночервени кръвонасядания, ангажиращи изцяло меките обвивки /включително цялата им дебелина/ на главата в лявата половина на челото, лявата челно- теменна област, лявата теменна област до лявата теменно-тилна област.

Многофрагментно счупване на черепния покрив в дясната челно-теменна област с депресия на костни фрагменти, с ориентация от дясно наляво и отдолу нагоре, ширина 35 мм и в централната част на темето и лявата теменна област.

Ивица на счупване на черепния покрив от предния полюс на счупването в челната област в посока назад и наляво, достигащо до лявата теменна област.

Сливащи се кръвоизливи по меките мозъчни обвивки, двустранно по горностраничната повърхност на двете голямомозъчни полукълба.

По горната повърхност на двата челни дяла , горностраничната повърхност на лявото голямомозъчно полукълбо в лява теменна област, съответно на счупванията, аутопсията е установила участъци, в които мозъчното вещество е с нарушена цялост, осеяно с множество точковати и по- големи кръвоизливи на дълбочина около 15 мм.

Пръснати точковати кръвоизливи в левите мозъчни ядра.

Петнисти червеникави кръвоизливи по горната повърхност на малкомозъчните полукълба.

Бразда на вклиняване на малкомозъчните полукълба.

Причината за смъртта на Лазаров е тежката контузия на мозъка, като за настъпването й благоприятстващо значение е имала и острата кръвоизливна анемия, причинена от тежките травматични увреждания в областта на главата.

Съобразно заключението, травматичните увреждания , които Лазаров е получил са резултат от действието на твърди тъпи предмети, като посочената под номер едно рана с подлежащото импресионно счупване на черепния покрив са резултат на действието на такъв предмет с цилиндрична форма и диаметър около 35 мм, в посока отпред назад и отгоре надолу и отляво надясно. Описаните второ, трето и четвърто наранявания и подлежащото счупване на описаната трета рана, са получени по същия механизъм, но при посока на ударите отляво надясно и отзад напред.

Кръвонасяданията по дясната повърхност на шията, лявото рогче на подезичната кост , са резултат на силно стискане на шията в тази област.

Нараняванията са получени при положение на извършители – пострадал в правостоящо положение, лице в лице -така са получени нараняванията при стискане по шията, удари с юмруци в областта на лицето и в областта на лявата половина на челото, двете устни, удари с твърди, тъпи предмети и такъв с цилиндрична форма и посочения диаметър в областта на главата, лявото рамо.

Рана номер три и тези в областта на задната повърхност на лявото рамо и в областта на лявата лопатка, са били причинени на Лазаров , когато той е бил в лежащо положение и нанеслият ги е бил от лявата му страна.

Нараняванията на Лазаров в областта на горните му крайници са от вида „защитни”.

Съобразно заключението на експертизата такива увреждания причиняват смърт. Смъртта на Лазаров е настъпила бързо след като той е получил черепно-мозъчните наранявания, но не е била моментална.

Видно от заключението на назначената тройна съдебно-медицинска експертиза, на Лазаров са нанасени следните групи увреждания:

Лицева травма, получена от не по- малко от три отделни удара – кръвонасядането по челото над лявата вежда, отока и кръвонасядането на клепачите на лявото око и гърба на носа, контузно- раскъсната рана по лявата ушна мида, контузно- разкъсните рани , ожулванията, кръвонасяданията и отока по двете устни с контузно-разкъсна рана по езика.

Черепно- мозъчна травма , причинена от не по- малко от четири отделни удара, два от които с изключително голяма сила – откритото многофрагментно счупване на костите на черепа в дясна /централна/ част на челото с депресия на костните фрагменти към черепната кухина и счупването на черепните кости в централната част на темето със същите морфологични характеристики, контузно- разкъсните рани в лява теменна и тилна област на главата, контузиите на главния мозък.

Травма на шията , резултат от два отделни удара в тази област или от стискане с ръце в областта на шията – кръвонасядането под лявото рогче на подезична кост и кръгловатото кръвонасядане в дясна шийна област.

Травма на гръдния кош, резултат от не по- малко от четири отделни удара – ивицестите кръвонасядания в областта на гърба вляво и по лявото рамо.

Травми по крайниците, получени от не по- малко от пет- шест отделни удара – кръвонасяданията по лява ръка и бедрото на левия крак.

Общият брой на нанесените удари по тялото на Лазаров е не по- малък от шестнадесет- осемнадесет.

Счупванията на черепа са резултат от два отделни удара, с предмет с продълговата удряща повърхност и добре изразен ръб /ръбове, какъвто е сапа на брадвата, иззета като веществено доказателство по делото. От два отделни удара с такъв предмет са причинени кожните рани в областта на главата с подлежащото счупване на черепните кости. Поради малкият размер и ниското тегло на пръчките – веществени доказателства по делото, вещите лица изключват възможността с удари с тях да са причинени тези наранявания.

С пръчките – веществени доказателства по делото вещите лица считат, че е възможно да са причинени кръвонасяданията по главата, гърба и ръцете на починалия Лазаров.

Тъй като уврежданията, причинени на Лазаров се намират в различни части и плоскости на главата, тялото и крайниците, се касае за особена динамика на причиняването им. Според вещите лица, са възможни различни взаимни положения между нанасящия/те ударите и пострадалия – както лице в лице, така и при положение на нанасящия/те ги откъм гърба или в ляво, странично положение на пострадалия – тези, локализирани в областта на гърба на Лазаров, при изправено или легнало положение от негова страна.

Смъртта на Лазаров се дължи на тежките контузии на мозъка, последица от нанесените удари в областта на главата му. Между получените травми и настъпилата смърт съществува пряка причинна връзка.

По време на получаване на част от уврежданията Лазаров би могъл активно да се защитава, но след получените травми по главата, предизвикали счупванията на черепа, той не би могъл да извършва каквито и да е активни движения и след тези травми смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.

Изготвеното заключение по ДНК експертиза сочи, че под ноктите на подс. М., подс. Х. и починалия Лазаров не е установено наличие на допълнителен биологичен материал.

При извършеното освидетелстване на подс. М. , на 24.08.2008г. в областта на големия гръден мускул са констатирани две успоредни ивицести дълбоки ожулвания, отстоящи едно от друго на около 10-12 мм. с ширина около 4-5 мм и дължина 15 мм, ориентирани в посока отдясно наляво и отгоре надолу, които биха могли да бъдат получени от човешки нокти /резултат са на действието на предмети с подчертан ръб/.

При извършеното освидетелстване по тялото на подс. Х. не са установени наранявания , причинени от действията на човек.

Видно от заключенията на съдебно-психиатричните и психологични експертизи, подс. М. и подс. Х. не страдат от психически заболявания. Към момента на извършване на деянието са се намирали в състояние на обикновено алкохолно опиване и са били в състояние да разбират свойството и значението и да ръководят постъпките си.

До 22.08.2007г. подс. Х. и подс. М. не са имали противообществени прояви. И за двамата има данни, че след употреба на алкохол стават избухливи. Подс. М. е затворен и необщителен, но злоупотребява с алкохола. Подс. Х. употребявал рядко алкохол и е тих и неизбухлив. И двамата подсъдими са неосъждани.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото, приобщен по реда на чл.373 ал.2 от НПК – самопризнанията на подсъдимите ; обясненията на подсъдимите пред съда, както и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и депозираните заключения по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно.

След анализ на доказателствения материал по делото, съдът намери, че доказателствата по делото в пълен обем подкрепят фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид на следното:

Безспорно за предмета на доказване е, че на 22.08.2007г. е била причинена смъртта на Веско Неделчев Лазаров. Умъртвяването е реализирано посредством нанасяне на множество удари, част от които – травмите на главата, предизвикали счупвания на черепа са предизвикали неизбежна смърт сравнително бързо.

По отношение на действията на подсъдимия Х. в хода на досъдебното производство са налице разнопосочни твърдения, доколкото сам подс. Х. е сочил, че е бил единствено наблюдател на действията на подс. М. по умъртвяване на починалото лице. Всички останали събрани по делото доказателства обаче сочат на активното поведение на подс. Х. при нанасяне на телесните повреди на починалия Лазаров. В тази насока освен обясненията на подс. М., които сами по себе си не биха били достатъчни да обосноват горния извод, в хода на досъдебното производство са събрани свидетелски показания – показанията на св. М., който заявява / л.51 от д.пр./, че двамата подсъдими последователно са споделили с него, че са удряли „свинаря”. Св. М. сочи, че първоначално подс. Х. /”Джигулито”/- син на сестра му, му казал :”Ударихме свинаря, я умря, я не умря”. „Лошо ударихме го”. Казал му още, че са го ударили на нивата ,при свинете. Ударили го със сопа, под краката, зад главата. Удряли го горе под стълбовете за тока , до гробищата.

На другия ден сутринта, подс. М. казал на св. М., че ударили починалия със сопа. И двамата – и „Джигулито” и той го удряли.

Заявеното от св. М. , макар и в унисон с обясненията на подс. М. установява отчасти изложеното като обстоятелствена част на обвинителния акт , по- конкретно участието на подс. Х. в умъртвяването на починалия Лазаров, но доколкото св. М. се намира в роднински връзки с подс. М. , съдът внимателно прецени събраните гласни доказателства в контекста на заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Експертизите сочат на особена динамика на развилата се ситуация, при което на починалия са били нанесени множество удари, с различна локация и различно възможно положение между пострадалия и извършителите. Наличието на травматични увреждания , нанесени при положение лице в лице между пострадал и извършител и същевременно наличието на такива , локалиризани в областта на гърба, сочещи на положение на нанасящия ги откъм гърба или в ляво странично положение на пострадалия, както и установеното, че част от уврежданията са причинени от удари с предмет с продълговата удряща повърхност и добре изразен ръб/ръбове, какъвто е сапа на брадвата – веществено доказателство по делото, както и че друга част е възможно да са причинени от дървените пръчки – веществени доказателства по делото, сочат, в подкрепа на заявеното от подс. М. и св. М., че телесните увреждания са били нанесени от повече от едно лице – подс. Х. и подс. М..

Предвид горното, съдът намери, че събраните от досъдебното производство доказателства установяват фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на проведеното производство пред съда и сам подс. Х. признава вината си и заявява, че е удрял чобанина със сопа, която взел от него.

Съдът след анализ на събраните по делото доказателства установи, че няма разнопосочни твърдения относно намеренията на подс. Х. и подс. М., предхождащи умъртвяването на починалия Лазаров, а именно – двамата подсъдими са тръгнали в посока към звука от звънчето – „тракичка” с цел да откраднат прасе и именно за постигане на тази си цел подс. Х. взел със себе си кол от домати, а подс. М. – брадва.

Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи по делото като обективни и компетентно дадени.

След като прецени всички доказателства релевантни по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият М.С.М. и подсъдимият Ю.И.Х. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.ІІ и ІІІ и т.8 пр.ІІ вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 22.08.2007г. в с.Градинарово, обл. Варненска, в съучастие, като съизвършители, по особено мъчителен начин, с особена жестокост и цел да прикрият друго престъпление – кражба, умишлено умъртвили Веско Неделчев Лазаров.

Обект на престъпното посегателство са обществените отношения, свързани със защитата на неприкосновеността на живота на гражданите.

Квалификацията на деянието по чл.116 ал.1 т.6 пр.ІІ и пр.ІІІ от НК се определя от проявената особена жестокост и особено мъчителния начин на умъртвяване на жертвата. Видно от събраните по делото доказателства, по- конкретно от заключенията по съдебно-медицинските експертизи, се установява , че на починалия Лазаров са нанесени множество удари, като общият брой на нанесените удари по тялото на Лазаров е не по- малък от шестнадесет- осемнадесет. Касае се за удари, нанасяни с предмет с продълговата удряща повърхност и добре изразен ръб /ръбове, какъвто е сапа на брадвата, иззета като веществено доказателство по делото, както и такива, нанесени с пръчките – веществени доказателства по делото. Тъй като уврежданията, причинени на Лазаров се намират в различни части и плоскости на главата, тялото и крайниците, се касае за особена динамика на причиняването им, като са възможни различни взаимни положения между нанасящите ударите и пострадалия – както лице в лице, така и при положение на нанасящите ги откъм гърба или в ляво, странично положение на пострадалия, при изправено или легнало положение от негова страна. По време на получаване на част от уврежданията Лазаров би могъл активно да се защитава, но след получените травми по главата, предизвикали счупванията на черепа, той не би могъл да извършва каквито и да е активни движения и едва след тези травми смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.

Броя на насените удари / шестнадесет- осемнадесет/, динамиката на нанасянето им и наличието на „защитни” рани сочат,че в известен период от време починалият се е защитавал, направил е опит да избяга от извършителите, преживявайки в значителна степен болки и страдания и едва след получаване на тежка контузия на мозъка смъртта е настъпила сравнително бързо.

Горното квалифицира деянието като извършено по начин особено мъчителен за починалия.

Особената жестокост при извършване на деянието се извежда от начина на извършването му – както бе посочено по- горе, на починалото лице са били нанесени множество удари – шестнадесет- осемнадесет. По времето на нанасяне на по- голямата част на телесните повреди починалият Лазаров се е борил за живота си, противостоейки на извършителите, като по този начин са му били нанесени увреждания от типа „защитни”. Пострадалият се е опитал да избяга от нападателите си , за да потърси помощ, но бил застигнат и нанасянето на удари от страна на подсъдимите продължило. Фактът на преживяваните от починалия тежки физически и душевни страдания е съзнаван от двамата подсъдими и характеризира извършеното от тях деяние като извършено с особена жестокост. / в този смисъл Решение от 04.04.2005г. но ВКС по д.№821/2004г. , ІІІ н.о./

Факт е също така, че подс. Х. и подс. М. са посегнали на живота на починалия Лазаров единствено с мотив да прикрият опита си да откраднат от неговата собственост, като за двамата е съществувала възможност да избягат, но въпреки това те са започнали нанасянето на удари върху починалия Лазаров и не са ги преустановили, докато той не починал.

Квалификацията на деянието по чл.116 ал.1 т.8 пр.ІІ от НК се определя от факта, че подс. Х. и подс. М. са извършили убийството с цел да прикрият опитът си да извършат друго престъпление – кражба на прасе от собствените на починалия Лазаров.

Подс. Х. и подс. М. тръгнали към прасетата, подс. Х. хвърлил носения от него кол към едно от прасетата, но не успял да го уцели, след което животните се уплашили и се разпръснали. Тогава подс. Х. и подс. М. тръгнали , водени от шума на „тракичката”, поставена на врата на едно от животните, като първоначално подс. М. се срещнал лице в лице с починалия, а впоследствие и подс. Х. се оказал в гръб и странично на починалия Лазаров и двамата подсъдими предприели действията по умъртвяване на починалото лице. При срещата между подсъдимите и починалия Лазаров, подсъдимите не са установили фактическа власт върху кое да е от животните, т.е. те не са били в процес на изпълнение на замисленото по- рано престъпление „кражба”. При появата на починалия и заявеното от него знание за намеренията да бъде извършена кражба, подсъдимите са действали , водени от желанието да избягат от местопрестъплението , за да не се разбере за опитът им да извършат такава кражба. С цел да прикрият този свой опит да откраднат вещ – прасе, двамата подсъдими се нахвърлили върху починалия Лазаров и го умъртвили.

Така, от действията на подс. Х. и подс. М. се установява, че са извършили престъплението с цел да прикрият опитът си да извършат престъпно деяние – кражба и се установява квалификация на деянието по чл.116 ал.1 т.8 от НК. / арг. от Решение №765 от 28.12.1968г. по н. д. №670/68г., І н.о./

По отношение на квалификацията на деянието като извършено в съучастие от подс. Х. и подс. М., като съизвършители, съдът намери, че тази квалификация се определя от общността на умисъла на двамата подсъдими, които при умисъл за убийство са нанесли множество удари върху жертвата, независимо от факта, че смъртта е настъпила вследствие на счупванията на черепа. / В този смисъл Постановление №2 от 16.12.1957г., Пленум на ВС, изм. и доп. с ТП№7 от 6.07.1987г./

Подсъдимите са пълнолетни, вменяеми физически лица, неосъждани.

При определяне на наказанията на подсъдимият М. и подсъдимият Х. съдът на първо място се съобрази със задължителното приложение на чл.55 от НК.

За да конкретизира размера на наказанието на подс. М., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние към максималния размер с оглед причинения вредоносен резултат, както и предвид на факта, че деянието разкрива множество квалифициращи признаци. От друга страна се съобрази и с тази на дееца, като взе предвид следното :

По делото са установени следните смекчаващи отговорността обстоятелства: добросъвестно поведение на подсъдимият в процеса, който и в хода на проведеното досъдебно производство и пред съда съдейства за разкриване на обективната истина; критично отношение към извършеното; с чисто съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

Гореизложените смекчаващи отговорността обстоятелства, установени по отношение на подсъдимия, както и установената висока степен на обществена опасност на деянието, мотивираха съдът да наложи на подсъдимия наказание от вида “Лишаване от свобода” в размер на година под предвидения в закона минимум, а именно: на осн. чл.116 ал.1 т.6 пр.ІІ и ІІІ и т.8 пр.ІІ вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

За да определи режима на изтърпяване на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.47б."А" от ЗИН, съгласно която на осъдените за умишлени престъпления на лишаване от свобода за повече от пет години, които не са рецидивисти се определя строг режим и определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.

С присъдата, на осн. чл.59 ал.1 от НК съдът ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимия.

За да конкретизира размера на наказанието на подс. Х., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние към максималния размер с оглед причинения вредоносен резултат, както и предвид на факта, че деянието разкрива множество квалифициращи признаци. От друга страна се съобрази и с тази на дееца, като взе предвид следното :

По делото са установени следните смекчаващи отговорността обстоятелства: критично отношение към извършеното и чисто съдебно минало. Предвид на факта, че подс. Х. се възползва от процедурата по съкратено съдебно следствие , като в хода на съдебното производство декларативно признава вината си , съдът намери, че по отношение на този подсъдим не е налице смекчаващото отговорността обстоятелство „съдействие за разкриване на обективната истина”, констатирано по отношение на подсъдимия М..

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

Гореизложените смекчаващи отговорността обстоятелства, установени по отношение на подсъдимия, както и установената висока степен на обществена опасност на деянието, мотивираха съдът да наложи на подсъдимия наказание от вида “Лишаване от свобода” в размер на месец под предвидения в закона минимум, а именно: на осн. чл.116 ал.1 т.6 пр.ІІ и ІІІ и т.8 пр.ІІ вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

С присъдата, на осн. чл.59 ал.1 от НК съдът ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимия.

По отношение на предявения граждански иск:

След като съдът призна подс. Х. и подс М. за виновни в извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.ІІ и ІІІ и т.8 пр.ІІ вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК прие, че предявените по делото граждански искове са доказани по основание.

В резултат на увреждащите действия на подс. Х. и подс М. пострадалата Л. е лишена завинаги от подкрепата и помощта на своя съпруг. Пострадалите П., И. и Б. пък са лишени от подкрепата на своя баща. В резултат на извършеното от подсъдимите, пострадалите са претърпели в значителна степен душевни страдания, като за пострадалата Л. от смъртта на нейния съпруг остава да разчита на помощта и подкрепата на своите дъщери. При индивидуализация на размера на обезщетението за всяка от пострадалите, съдът взе предвид, че в най – голяма степен емоционално е била засегната съпругата на починалия Лазаров, тъй като неговите дъщери са вече пълнолетни и са създали свои семейства, където срещат подкрепа. В този смисъл съдът счете, че гр.ищец Л. ще бъде овъзмездена за причинените неимуществени вреди със сумата от 60 000лв., поради което прие че гр.иск е доказан изцяло по размер. Съдът счете, че гр. ищци Н.- П., И. и Б. ще бъдат овъзмездени за причинените неимуществени вреди със суми от по 45 000лв., поради което прие че гр.искове са доказани по размер до тази сума. За разликата над 45 000лв. гражданските искове бяха приети за завишени и отхвърлени от съда.

С присъдата съдът се произнесе по веществените доказателства.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимите направените деловодни разноски за възнаграждение на вещи лица и държавната такса върху уважената част от гражданските искове .

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :