МОТИВИ към присъдата по НОХД №1782 по описа на Варненския окръжен съд за 2008г.
По отношение на подсъдимите Л.М.Й.
и Д.И.М. Варнеският окръжен прокурор е внесъл обвинителен акт съответно за
престъпление по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.257
ал.1 вр. чл.255 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.
По делото е проведено
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
По съществото на делото
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа предявеното по
отношение на двамата подсъдими обвинение. Анализира доказателствения материал
по делото и прави извод в посока на съставомерно поведение по чл.257 ал.1 вр.
чл.255 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за подс.Й. и чл.20 ал.4 от НК за подс.М..
Обвързан от императива на чл.373 ал.2 от НПК, представителят на обвинението
моли на моли за наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода за
всеки от подсъдимите, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1
от НК.
Защитниците на двамата
подсъдими пледират при безспорност на фактическото обвинение. Становищата им са
в посока на налично смекчаване отговорността на двамата подсъдими дори и да не
е било проведено съкратено съдебно следствие. Исканията са им идентични –
налагане на минтимални наказания, отложени по реда на чл.66 ал.1 от НК.
В последната си дума
подсъдимият М. изразява съжаление за случилото се, а подс.Й. заявява че се е
трудила в полза на добро образование и съжалява за лошите съветници, които е
ползвала.
От фактическа страна съдът прие за установени
следните обстоятелства:
Подсъдимата Й. е управлявала и ръководила „Знание и
сила”ООД. Дружеството е било вписсано в търговския регистър на ВОС на
29.12.1996 година с основен предмет на дейност извършване на образователни
услуги. В активите на дружеството била
вписана сграда, находяща се в гр.Варна, кв.”Младост” до бл.150. Основното й
предназначение било да обезпечава учебната дейност на ръководеното от подсъдимата
частно училище. От посочения период датирала регистрацията на „Знание и
сила”ООД по ЗДДС.
През 2001 година дружеството
имало финансови затруднения, което наложило подготвяне на описана по-горе
сграда за продажба. Подсъдимата очаквала с получените средства да погаси
задълженията си и да продължи търговската дейност. На същата й било известно,
че при реализиране на продажбата на недвижимия имот ще е длъжна да внесе ДДС,
който имала възможност да „спести” чрез фиктивна сделка. Тази идея тя обсъдила
с подс.М.. За реализиране на замисленото последния се свързал със св.Николай Вълчев. От своя страна св.Вълчев
предприел действия по регистрация на „Страйк-2”ЕООД. Дружеството било вписано в
търговския регистър на ВОС на 15.10.2001 година. От този момент било възможно
да се реализира предварително обсъдената и подготвена схема за спестяване на
ДДС. За целта било необходимо между горепосочените две дружества да се сключи
договор за СМР на все още собствената на „Знание и сила”ООД сграда. Сделката
щяла да е фиктивна и да даде основание за ползване на данъчен кредит от „Знание
и сила”ООД. Целта била уравняване на дължимия ДДС при продажбата на сградата и
дължимият от бюджета по фиктивния договор за СМР. Именно такъв договор бил
сключен межда „Знание и сила”ООД и „Страйк-2”ЕООД. Последният бил посписан от
подсъдимата като възложител, а за изпълнител се подписал св.Тошко Гяуров.
Последният осигурявал счетоводното обслужване на „Знание и сила”ООД.
След тази поредица от
действия последвала трансформация в собствеността на „Страйк – 2”ЕООД. На
27.12.2001 година подс.М. бил вписан в търговския регистър на ВОС като
едноличен собственик на капитала на „Страйк-2”ЕООД. Целта била парите за
фиктивния ремонт да бъдат преведени по сметка на дружеството, а след това
изтеглени. Подсъдимият М. трябвало да издаде
фактури за извършените СМР-та , но трябвало паралелно с това да впише в своите
дневници фактури от „предходни свои доставчици” / по несъществуващи сделки /.
В изпълнение на замисленото
подс.М. снабдил подс.Й. с фактури за СМР с №344/05.12.01 година; 334/03.12.2001
година и 349/28.122001 година. Общата стойност на фиктивно извършените услуги
била 392 116лв. и ДДС в размер на 78 423.20лв.
В хода на досъдебното
производство е била назначена почерсова експертиза, от чието заключение става
ясно, че подписите на изпълнител не са били поставени от лица, които
представляват доставчика. Подписите са
имитирани и поставени от св.Гяуров. Тези фактури са били вписани в дневниците
за покупки но „Знание и сила”ООД, което респективно е дало основание на същото
дружество да ползва данъчен кредит. Имитирани са били и подписите, поставени
под протоколите за за предаване на обектите . По изискването на чл.100 ЗДДС
/действащ към 2001 година/, подс.Й. чрез пълномощник подала сравка-декларация в
ДП”Владиславово”, гр.варно. Декларацията касаела данъчен период 01.12.2001
година-31.12.2001 година. Същата била входирана под №6000299/14.01.2002 година.
Към посочената декларация били приложени извлечения от дневниците за покупки и
продажби. В дневника за покупки били вписани фактури с №№334, 334, 349 от
03.12.2001 година, 05.12.2001 година и 28.12.2001 година, издадени от
„Страйк-2”ЕООД. Посоченият в тях данък бил за обосноваване на общия данъчен
кредит, който възлизал на стойност от 86494.91лв. Сумата се формирала от
данъчен кредит по реални сделки и по посочените три фактури /т.нар. фиктивна
сделка/.
Подс.М. пък включил в
счетоводството си фактури, издадени уж от преките изпълнители на ремонта. По
този начин той обосновавал документално декларираните доставки. Подсъдимият
използвал фактури с „издател” ЕТ”Пери-Розиян Енчев”, ЕТ”Н.Рачев” съответно с №№
992/05.12.2001 година и 1736/19.12.2001 година. Посочените фактури подсъдимият
включил в корегираща справка-декларация по ЗДДС за м.12.2001 година, подадена
на 17.01.2002 година.
В описания период
подсъдимата Й. продала сградата на училището на „Санита –ОТС”ЕООД. Сделката
била отразена в издадена от „Знание и сила”ООД фактура с №440/20.12.2001
година, която била вписана в дневника за продажби, соътветно в справка-декларация
по ЗДДС за период 01.12.2001г.-31.12.2001г. Сделката била на стойност
657 676.63лв., от които ДДС в размер на 117331.63лв.
Св.Славка Бекчиева към м.11.2004 година работила като данъчен
инсректор в ТДД-Варна. Същата извършила ревизия на „Знание и сила”ООД. В раздел
„Констатации”, л.5 до л.7 от
ДРА№366/04г. длбъжностното лице посочило, че не може да се докаже, че прекият
доставчик на „Знание и сила”ООД - „Страйк-2”ЕООД е начилслил в счетовоството си
ДДС.
В хода на досъдебното
производство е била назначена ССчЕ. Чрез нейното заключение се установява, че
невнесеният данък от подс.Й. в резултат на невярното деклариране на правото на
данъчен кредит по неосъществена сделка възлиза на 78 423.20лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена посредством гласните доказателствени
средства и писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от
НПК, а именно –обяснения на подс. Й.; показания на разпитаните по делото
свидетели – Рени Вълева, Мария Иванова, Драгомир Дракулов, Стамен Станев, Огнян
Динев, Таня А., Розиян Енчев, Найден Рачев, Жулиета Спасова, Тошко Гяуров,
Огнян Спасов, Рада Момакова, Вилияна Й., Желязко Каракашев, Радостина Цонева,
Любомир ИчкаровРумяна Ненкова, Славка Бекчиева; заключението на
съдебно-икономическата, графическата експертизи и др.
След анализ на
доказателствения материал по делото, съдът намери следното:
Безспорно за предмета на
доказване е, че към март 2001г. подсъдимата Й.
е била управител на „Знание и сила”ООД. Съдружници са й били
св.Ж.Каракашев и В.Цветков. Дружеството е имало финансови проблеми, като
включително е съществувала задлъжнялост между съдружниците. ООД-то е било
регистрирано по ЗДДС, като същото е резултат от подадено от заявление до ДП
“Владиславово” при ТДД-Варна. Подсъдимата е подала справка-декларация по чл.100 от ЗДДС за
периода 01.12.2001г.-31.12.2001г. В нея е било отразено право на ползване на
данъчен кредит по ЗДДС по фактури с издател „Страйк-2”ЕООД. Това са фактури с
№№334, 344,349 от м.12.2001 година. Видно от тяхното съдържание е, че те
удостоверяват плащане на суми от „Знание и сила”ООД на „Страйк-2”ЕООД, както
следва:
-
фактура №334/03.12.2001 година удостоверява плащане на сума от
300 000лв. по договор за СМР;
-
фактура №344/05.12.2001г. удостоверява плащане на сума от
50 000лв. за обзавеждане и инсталиране на кабинети;
-
фактура №349/28.12.2001 година удостоверява плащане на сума от
42 116лв. за демонтаж и пренасяне по договор.
Плащанията се основават на
договор между двете дружества за СМР /л.120 от д.пр./, сключен на 10.10.2001
година. Към тази дата собственик на капитала на ЕООД-то е бил Николай Вълков.
Касае се за фиктивна сделка между страните. Фактическият „съдоговорител” на
подсъдимата Й. е бил подс.М. Ранната дата, вписана в сочения договор е целял да
се придаде привидна действителност на сделката и да се гарантира период във
времето, достатъчен за изпълнение на предвидените по договора СМР. Подс.М. е
станал собственик на капитала на „Страйк-2”ЕООД през м.11.2001 година, а
промяната на обстоятелствата били вписани в търговския регистър на 27.12.2001
година. На дати 03.12. и 05.12.2001 година „ЕООД”Страйк-
Привидността на сделката за
СМР се установява чрез писмените и гласни доказателства по делото.Св.Драгомир
Дракулов е собственик на търговското предприятие, което е закупило
притежаваната от „Знание и сила”ООД сграда. Свидетелят притежава нужният
образователен и квалификационен ценз, като същият дава много подробно описание
на състоянието на сградата към момента на покупката – баните с много стари
плочки; мивките и крановете много стари и пр. Според показанията на свидетеля,
след придобиването в собственост на сградата е вложил сумата от 500 000лв.
за ремонт, който е включвал боядисване, хидроизолация на покрива, изолация и
пр. В идентична насока са показанията на
свидетелите Мария Иванова, Стамен Станев и Таня А.. Соченото от тези свидетели,
а и приложените писмени документи категорично доказват привидността на договора
от 10.10.2001г. за извършване на СМР на процесната сграда, като правят
неистински по съдържание на издадените фактури за пращания и
приемо-предавателни протоколи.
Чрез извършените насрещни
данъчни проверки в дружествата-доставчици на „Страйк-2”ЕООД, а и чрез
показанията на техните управители се установява, че нито един от посочените от
подсъдимия първични счетоводни документи не е бил действително издаден.
Свидетелите – Розиян Енчев, Найден Рачев
и Жулиета Спасова са категорични, че не познават Д.М. и никога не са договаряли
със „Страйк-2”ЕООД..
Спрямо подсъдимата е налице
влязъл в сила ДРА№366/2004г.. Заключението му е идентично със заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, кредитирана изцяло от
съда. Съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено заключението по графическата експертиза, чрез което се
установява авторството на процесните документи.
След като прецени всички
доказателства релевантни по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
призна подсъдимите Л.М.Й. и Д.И.М. за виновни в извършване на престъпление,
както следва:
За подс. Д.И.М. престъпление по чл. 257 ал.1 вр. чл.255 ал.1, вр. 20, ал.4 от
НК, защото на 14.01.2002 гр. Варна в съучастие като
помагач с Л.М.Й., умишлено улеснил избягване на плащането на данъчни задължения-
Данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 78 423,20 лв.- особено големи размери, чрез
потвърждаване на неистина в справка - декларация № 600299//14.01.2002 г. в ДП
„Владиславово" при ТДД Варна за данъчен период 01.12.2001 г. до 31.12.2001
г., с която е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на горепосочената сума от страна на „Знание и сила" ООД Варна, управлявано и представлявано от Л.М.Й.,
като представил името, адрес и БУЛСТАД и други данни на „Страйк-2" ЕООД,
за съставяне на документи с невярно съдържание /Договор за строително ремонтна услуга от 10.10.2001 г.,
Приложение 1-Спецификация по видове работи, Протокол от 03.12.2001 г. за
приемане на СМР, Протокол от 05.12.2001 г. за приемане на СМР, както и
фактури №№ 334/03.12.2001 г., 344/05.12.2001 г. и 349/28.12.2001г. със
страни ООД „Знание и сила" Варна- възложител и получател по
доставките, и „Страйк-2" ЕООД гр. Варна като изпълнител и доставчик,
удостоверяващи неизвършен ремонт на сграда на ООД „Знание и сила" в гр.
Варна ж.к. „Младост", на стойност 392 116 лв. и ДДС 78 423, 20 лв., като по
сделката са страни ООД „Знание и сила" Варна и „Страйк-
За подс. Л.М.Й. - . чл.
257,
ал.1, вр.чл. 255, ал.1, вр. 20, ал.2 от НК, защото на 14.01.2002 г. в гр.
Варна, като управител и представител на ООД „Знание и сила" Варна, в съучастие като
извършител с Д.И.М., избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи
размери
- 78 423,20 лв., като потвърдила неистина в подадена месечна справка декларация на
основание чл.10, ал.1-3 от ЗДДС, с № 600299/14.01.2002 г. в ДП „Владиславово" при ТДД Варна за
данъчен период 01.12.2001 г. - 31.12.2001 г.,
като приспаднала неследващ се данъчен кредит
в размер на сумата от 78 423,20 лв.
Решението си съдът взе по
следните правни съображения:
Престъплението по чл.257
ал.1 вр. чл.255 ал.1от НК е двуактно. За
да е съставомерно деянието по сочения текст е необходимо да се докаже, че е
налице лъжливо деклариране на факти и обстоятелства, свързани с избягване
установяването и плащането на данъци. Чл.257 ал.1 от НК в редакцията си
действала до отмяната с ДВбр.62/1997 година е квалифициран състав спрямо
основния – този по чл.255 ал.1 от НК в същата редакция, като от обективна
страна криминализира избягването на установяване и плащане на данъци в особено
големи размери. Легалната дефиниция на “данъци в особено големи размери” се
съдържа в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК и това са данъчни задължения, които
надхвърлят дванадесет хиляди лева.
„Знание и сила”ООД е
данъчно-задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС, като не попада в нито една
от хипотезите на ал.2 от същата разпоредба. Подсъдимата е управлявала
дружедтвото и е извършвала търговска дейност, респективно е автор на дължимите
ежемесечни справки-декларации по чл.100 ал.3 от ЗДДС. Неразделна част от
справките-декларации са водените от търговеца дневници за покупки и дневници за
продажби. В тях се описват първичните счетоводни документи. Според чл.89 от
ППЗДДС и обнародвания в същия подзаконов акт образец в приложение №8,
справките-декларации се състоят от два раздела – в първия се декларира
данъчното задължение, формирано от стойността на ДДС за внасяне по сделки, по
които данъчният субект е доставчик, а вторият раздел съдържа декларация за
данъчния кредит, който има право да получи от фактурираните сделки, по които е
получател. В бюджета на страната се внася разликата, когато начисления данък
надвишава данъчния кредит. Подсъдимата Й. е извършила лъжливо деклариране на
законово релевантни обстоятелства. В справка-декларация №600299/14.01.2002
година тя е посочила три фактури, които удостоверяват фиктивно площане по
нереална сделка., т.е. не е налице данъчно събитие. По този начин било
избегнато плащането на данъчни задължения в размер на 78 42320лв. Подсъдимата е
действала при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването на тези
последици. В съзнанието й безспорно е била налице представа, че декларира
лъжливи обстоятелства /привидно плащане и сделка, свързани с възникване на
право за ползване на данъчен кредит/. Същатат е знаела, че неправомерно ще
получи право на данъчен кредит, обосновано от лъжливо декларираните облагаеми
сделки и пряко е целяла избягването на плащане на данъчно задължение в размер
на 78 423.20лв.
От своя страна подс.М. е
помогнал реализирането на престъпното деяние на подс.Й.. Същият предоставил на
подсъдимата данни на „Страйк-2”ЕООД – адрес и булстат, с които били съставени
документи с невярно съдържание. По този начин подсъдимият подпомогнал Й. в
действията й по избягване плащането на данъчно задължение.
Съдът прие, че отменената
към настоящия момент разпоредба на чл.257 ал.1 от НК е по-благоприятна за
подсъдимите по см. на чл.2 ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК /отм./
в санкционната си част е предвиждала налагане на наказание “лишаване от
свобода” от две до десет години и глоба от 5000 до 20000лв. Разпоредбата на
чл.255 ал.3 от НК /действаща към момента/ предвижда налагане на наказание
“лишаване от свобода” от три до осем години и конфискация на част или цялото
имущество на виновния. Безспорно по тежест наказанието “лишаване от свобода” ще
обоснове извода относно наличието на по-благоприятен закон за подсъдимите.
Производството по делото е в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и по императива на
чл.373 ал.2 от НПК наказанието на подсъдимите следва да се определи при
приложението на чл.55 от НК. Разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК предвижда
по-нисък мининмум на наказанието „лишаване от свобода”, поради което и същата е
приложима по силата на чл.2 ал.2 от НК.
Съдът като прецени степента
на обществената опасност на деянието и подсъдимите, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
установи:
Инкриминираните деяния
разкриват сравнително висока степен на обществена опасност с оглед характера на
засегнатите отношения.
За
подсъдимата Й. това не е първо пренебрегване на задълженията си като данъчен и
осигурителен субект. Видно от приложеното свидетелство за съдимост е, че
подсъдимата е била осъдена през 2004 година по НОХД №976/04г. по описа на ВРС,
пети състав. Наложено й е наказание глоба, за това че на 20.12.2001 година
декларирала неистински обстоятелства в частен документ – декларация по чл.226
ал.1 от ДПК, който употребила пред нотариус като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства. Очевидно м.декември 2001 година е бил
изключително критичен за поведението на подсъдимата по отношение на нарушаването
на закона. Същата е била активна досежно „спестяването” на плащането на данъчни
задължения в полза на фиска и избягване на деклариране на такива все с цел по
неправомерен начин да получи средства, с които да погаси парични задължения.
Към настоящият момент подсъдимата е реабилитирано по посоченото осъждане, но то
се ползва като характеристика за нейната личност. Не следва да се пренебрегва
активността на Й. в реализиране на престъплението по чл.257 ал.1 от НК. Ролята
й е водеща, като именно нейна е била инициативата по сключване на фиктивния
договор за СМР и последващите от това редица документи. Част от процесните
документи са подписани от Т.Гяуров на принципа на имитация на истински подписи.
Този свидетел е обслужвал счетоводно управляваното от подсъдимата дружество,
като неговата активна роля в съставянето на неистинските документи очевидно е
плод на престъпната активност на Й..
Не може да се пренебрегне
обстоятелството, че след 2001 година подсъдимата Й. се е въздържала от
престъпно поведение. Същата работи като учител. Следва да се отбележи, че и
наложеното й наказание е имало превъзпитателна и възпираща роля в поведението
й.
Личността на подс.М. не разкрива висока степен на обществена
опасност. Видно от свидетелството за съдимост е, че на 14.12.2001 г. е извършил
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и с
решение на ВРС по НОХД №4122/01 година освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. За нуждите на индивидуализацията на наказанието следва да
се отчете, че активността на подс.М. за извършване на процесното деяние също не
е била малка. Освен предоставянето на данни на „Страйк-2”ЕООД не следва да се
пренебрегват разговорите му с Николай Вълев, намирането на фиктивни доставчици по
сделки с ЕООД „Страйк-
В заключение, съдът е
задължен да наложи наказание при приложението на чл.55 от НК по силата на
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК. При спазване на това задължение
и след отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.Й.
обстоятелства съдът прие, че адекватно на степента на обществената опасност на
дееца и деянието е наказание от една
година и два месеца лишаване от свобода. Съдът не наложи кумулативно предвиденото
наказание „глоба” по две съображения – по силата на влезлия в сила ДРА
подсъдимата е задължена към фиска с размер на избегнатото данъчно плащане, а на
второ място съдът съобрази ниският й трудов доход. Налагането на кумулативно
предвиденото наказание дори и в минимален размер би било несъразмерно тежко на
степента на обществена опасност на личността на Й. и стореното от нея.
Наказанието на подс.М. се
определя при приложението на чл.58 б.б. вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК Съдът прие,
че адекватно наказание за стореното от
него е лишаване от свобода за срок от осем месеца, като отчете и степента на
неговото участие в процесното деяние. По идентични с изложените за подс.Й.
съображения не му бе наложено комолативно предвиденото наказание „глоба”.
За двамата подсъдими са
налице условията на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанията
им. Двамата нямат обременено съдебно минало, което да пречи на извод че ако
бъдат оставени в условията на обществото
тяхното превъзпитание и поправяне не би било постигнато. Напротив – към
2009 година двамата подсъдими са трудово ангажирани, семейни, с редица
отговорности. Интеграцията им в обществото не следва да бъде прекъсвана от
изолирането им в затворни условия, защото това би причинило повече вреди
досежно изпълнение на индивидуалната превенция на наказателната отговорност,
отколкото под угрозата на привеждане в
изпълнение на наложените им наказания при последващо престъпно поведение. В
този смисъл изтърпяването на наказанията на двамата подсъдими бе отложено с
изпитателен срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. С
такова по вид и размер наказание съдът намира, че ще се удовлетворят целите на
индивидуалната и генерална превенция на наказателната отговорност.
Съдът осъди подсъдимите да
заплатят солидарно направените по делото разноски в полза на ВСС.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: