МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1568 по описа на Варненския окръжен съд за 2008 година, наказателно отделение.

На 14.10.2008 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 111, по който на 15.10.2008 г. е образувано производство пред първа инстанция срещу двамата подсъдими, по обвинението им за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.чл.20, ал.2 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт се твърди, че на 28.12.2006 г. в гр. Варна, в съучастие, всеки от тях като извършител, с особена жестокост и по начин, особено мъчителен за убития, подсъдимите умишлено умъртвили Стоян Я.Я..

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвиненията и предлага да бъдат определени наказания лишаване от свобода над средния размер.

Подсъдимите дават обяснения в отличие с основните съставомерни факти. Становището на защитниците им е, че правната квалификация на деянието не е по чл.116 от НК, а досежно отговорността на всеки от тях – адвокат Т. счита, че подзащитният му З. следва да бъде оправдан поради липса на виновно поведение, а адвокат В. – че подсъдимият И. следва да бъде осъден по чл.124 от НК на наказанието, наложено му при предходно решаване на делото в първа инстанция. В последната си дума и двамата подсъдими изразяват съжаление за станалото и твърдят, че дори не са предполагали настъпването на „фаталния край”.

Като страни в процеса, в качеството на частни обвинители и граждански ищци, са конституирани родителите на починалия, с повереник адвокат Б., който счита за правилна квалификацията, предложена от прокуратурата, и за необходимо - определянето по справедливост както на наказанието, така и на обезщетения в изцяло претендирания размер.

При проведеното съдебно следствие, от фактическа страна се установиха следните обстоятелства:

Заведението кафе-бар „Елеганс” се намирало на първия етаж в къщата на ул.”Добрин Василев” № 6, собственост на семейство Яневи. В дома на горния етаж живеели съпрузите Я.Я. и Р.Я., със сина си Стоян Я.Я. и майката на Я.Я. – свидетелката Божанка С.. Като барман в заведението на приземния етаж работел синът, в последствие пострадал.

Приблизително около месец преди инкриминираната дата 28.12.2006 г., бабата – свидетелката С., видяла как в барчето четири - пет момчета са обградили Стоян Я. и размахват ръце, което толкова я притеснило, че веднага съобщила на баща му, който по-късно й казал, че всичко е наред.

На 10.12.2008 г. свидетелят Живко П. седял на бара в заведението „Елеганс” и разговарял със Стоян Я., когото познавал от 2000 г. и били много близки приятели, включително знаел, че в периода 2003-2004 г. Я. се е занимавал с разпространение на наркотици, че е осъден и е лежал в затвора. По същото време в заведението влезли няколко човека, познати на свидетеля по първи имена и прякори, и един от тях казал на Стоян Я. „Спри да зареждаш циганската махла”, като имал предвид, че Стоян разпространява наркотици в циганската махла. Стоян отрекъл да върши това, а същият човек му казал много да внимава, след което тези хора си тръгнали. Стоян се притеснил много и споделил с приятеля си – свидетеля П., че същото лице го „натиска” да разпространява хероин в циганската махла за „Монопола”, защото имал от преди добри връзки в този район.

Анонимен свидетел № 7 познавал лица, работещи от 5-6 години преди инкриминираната, като група, известна под името „Монопол”, която се занимавала с разпространението на хероин в гр. Варна. Част от принадлежащите към тази група изпълнявали „силови акции” по отношение на лицата, наричани „шанаджии” – хора, които си позволявали да пласират хероин извън структурата „Монопол”. Често по отношение на такива хора било упражнявано физическо насилие, както се случило и със свидетеля Алекс Варжабедян. Анонимен свидетел № 7 знаел за Стоян Я., че е „шанаджия”, и че лица от „Монопол”-а се интересуват от него, включително непосредствено в дните преди инкриминираната дата.

Свидетелят Алексей Алексиев познавал Стоян Я. от години, със сигурност знаел, че е взимал наркотици, и че последно използва „метадон”, а от слухове - че продава „на шано” в циганската махла хероин, който е по-евтин и по-качествен. Около 20-21.12.2006 г. той бил в бар „Елеганс” и разбрал от Стоян, че час по-рано са го посетили две лица от групата, известни на свидетеля по прякори, съвпадащи с посочените от свид. П.. По същото време, според свидетеля Алексиев, в циганската махла се говорело, че хора от „Монопол”-а търсят него и Стоян за да ги пребият.

Десетина дни след случката, на която станал свидетел в бар „Елеганс”, т.е. приблизително около 20.12.2006 г., и свидетелят Живко П. разбрал от Стоян Я., че е имал повторно посещение от същото лице, което този път го заплашило с думите „Очаквай скоро посещение”.

Подсъдимите З. и И. ***, а след установяването си в гр. Варна заживели под наем в едно жилище, собственост на руската гражданка Мария Колева. Тук те се запознали и със свидетелите П.М. и К.К..***, познат и на двамата подсъдими, бил и свидетелят Димитър Въргов.

На 27.12.2006 г. вечерта четири неустановени лица нанесли побой на свидетеля Въргов. След като на место му била оказана медицинска помощ, същата вечер той потърсил подсъдимия З. на мобилен номер 0885 993663 и му разказал за побоя. Двамата се срещнали и в разговора подсъдимият казал на свидетеля, че са го били, защото са мислели, че продава наркотици, както и че ще ги разбере кои са.

На 28.12.2006 г. към 15.45 часа в квартирата на свидетеля Въргов дошъл подсъдимия И. и му казал да се облича и да отиват да търсят тези, които са го били. С него били и свидетелите М. и К.. След като пили кафе на две различни места, последното от което в кв.”Трошево”, тримата поискали от свидетеля Въргов да им покаже заведението на Стоян, тъй като го познавал. Свидетелят обаче не тръгнал с тях, тъй като към компанията се било присъединило и едно момиче Соня, което предложило то да покаже кафенето, защото живеело наблизо.

В 17.46 часа на 28.12.2006 г. подсъдимият И. и свидетелите М. и К. влезли в оръжеен магазин „Магнум", находящ се на ул. „Цар Симеон І” № 5 /край гарата/, и се насочили направо към един нож, който подсъдимият И. поискал от продавача – свидетеля Павлин Димов. Три минути по-късно тримата излезли от магазина с покупки – въпросният нож и халосни патрони. Ножът - марка „Магнум", модел „Блек Танто 02GL712", c дължина на острието 15-18 см и ширина 25-30 мм, платил и прибрал подсъдимият И..

На 28.12.2008 г. подсъдимият И. разговарял на установените мобилни номера със свидетеля К. в 09.21 часа и в 13.38 часа, с подсъдимия З. в 13.43 часа, в 15.33 и 15.35 часа, а със свидетеля М. в 18.35 часа, до който час последният, а подсъдимия И. - поне до 18.48 часа, се намирали в района на кв.”Чайка”. След този час до полунощ телефона на подсъдимия И. не се използвал, а във времето 20.24 до 23.17 часа обажданията към мобилния телефон на свидетеля М. се поемали в режим „пренасочване”. Свидетелят К. имал последен разговор в 20.46, когато от района на бар „Елеганс” се обадил на подсъдимия З., след което телефонът му приел повикване едва в 23.40 часа.

Между 21.00 и 22.00 часа бабата Божанка С. видяла от втория етаж на къщата, че едно момче се крие отзад и наднича в барчето, а друго се разхожда отпред по пътечката, развикала се, и този, който надничал отзад, избягал. В отсрещната къща свидетелят Али Али чул кучето си да лае и излязъл, свидетелката С. му викнала „двама са” и му посочила на отсрещния тротоар непознато за него младо момче.

Непосредствено преди 22.30 часа, двамата подсъдими З. и И., с двамата свидетели К. и М., били край заведението. Когато, приблизително в същия час, си тръгнали и последните клиенти, четиримата заедно влезли вътре. Били с тъмни дрехи и зимни шапки, тип маски - с прорези за очите и устата. Подсъдимият З. и свидетелят М. имали боксове, а в подсъдимия И. бил закупеният същия следобед нож. Подсъдимите незабавно се насочили зад бара, където бил Стоян Я., като З. направо прескочил плота и се оказал от едната му страна, а И. заобиколил и минал от другата. Свидетелят Я.Я. възприел непознатите още с влизането им като заплаха, но не могъл да реагира, защото веднага бил нападнат от свидетелите М. и К., които му нанесли множество удари по тялото, включително след като го съборили на земята.

Междувременно подсъдимите започнали да бият Стоян Я. - с ръце, с ритници, а подсъдимият И. – и да му нанася удари с ножа. Първите удари били нанесени с юмруци и бокс. Те били реализирани със значителна сила и попаднали изцяло в областта на главата, повечето отляво - в лявата челно-слепоочна област, над външния полюс на лявата вежда, по лявата скула и буза, в лявата лицева половина на нивото на левия долночелюстен ъгъл, а другата част отзад – по задната повърхност на двете ушни миди и отделно в областта на главата съответно на тях, както и един самостоятелен удар в областта на слабините, отдясно. Безпомощен след тези удари, Стоян Я. паднал на земята – първоначално по лице и на лявата си страна, в което положение, относително неподвижен, с ножа бил прободен неколкократно по дясното бедро и дясната седалищна половина – общо шест пъти, а при последващото си обръщане по гръб - и пет пъти по предната повърхност на двете бедра. Веднага след това четиримата заедно избягали навън.

Притекли се майката и бабата на Стоян Я., сигнализирани били полиция и Спешна помощ. В 23.10 часа пострадалият бил приет в противошокова зала на МБАЛ „Св. Анна" Варна, но въпреки изпълнените в пълен обем реанимационни мероприятия, в 23.48 часа починал.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на показанията на свидетелите П.М., Я.Я., Божанка С., Али Али, Алекс Варжабедян, Димитър Въргов, Алексей Алексеев, Живко П., анонимен свидетел № 7 и Павлин Димов, двата протокола за оглед в кафе бар „Елеганс”, извършен същата нощ, с фотоалбум, протокола за разпознаване на свидетеля К., протокола за оглед на веществено доказателство – CD със запис от оръжеен магазин „Магнум”, протоколите за доброволно предаване на дрехи, мобилни телефони и СИМ карти, писмата и разпечатките от мобилните оператори, както и от заключенията по съдебно медицинските експертизи. Изброени доказателства, проверени на съдебното следствие, взети в своята съвкупност, не съдържат противоречия по така изложените факти.

Обясненията на подсъдимите не се подкрепят в пълен обем от останалите доказателства по делото, макар първоначалната им защитна стратегия по делото да се гради на основата на искане за съкратено съдебно следствие поради признание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След отхвърлянето на това искане и проведените в съдебно заседание разпити обаче е видно, че според подсъдимия З. уговорката е била пострадалият да бъде сплашен с един - два шамара, че той лично не е нанасял удари с бокс, че Стоян Я. го е нападнал със счупена бутилка, че той му е нанесъл два удара в главата с юмрук – един в лицето отпред и един отзад, че удари по пострадалия в паднало положение не са нанасяни, че не е видял кръв. Но използването на бокс и повечето на брой удари в главата със значителна сила се установяват чрез съдебномедицинските експертизи, както и че прободните наранявания са нанесени при лежащо на земята положение за жертвата. От огледните протоколи и фотоалбума не се установява наличието на счупена бутилка в заведението, същевременно обаче добре се виждат голямата локва кръв и кървавите следи от обувки, водещи от мястото, където е нанесен побоя, към изхода на заведението.

Също с отличия от фактическото обвинение е и казаното пред съда от подсъдимия И., който дори не си спомня дали другият подсъдим е участвал при взимането на решение за нанасяне на побоя, и не знае защо вместо да се уговарят да отмъстят за набития приятел, се уговарят да „сплашват” пострадалия. Но пък твърди, че е нанесъл три или четири удара с ножа, преди да допълни, че не си спомня. И този подсъдим поддържа, че ударите са нанесени на пострадалия докато е бил в право положение, както и че последният ги е нападал, размахвайки счупена бутилка, което се опровергава.

Съвсем изолирани от останалия доказателствен материал се явяват и показанията на участвалия в инкриминираните събития свидетел К.К., осъден с влязъл в сила съдебен акт за причиняване на телесна повреда на бащата на Стоя Я. и сам претърпял последваща черепно мозъчна травма между двете заседания по настоящото дело в резултат на нанесен побой с метални тръби, според който подсъдимият З. изобщо не е присъствал, респективно участвал, в побоя.

Въз основа на съвпадащите и допълващи се доказателства съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимите са извършители на деяние, чиито елементи се субсумират във фактическия състав по чл.115 от НК, при форма на задружната престъпна дейност - обикновено съучастие по чл.20, ал.2 от НК, и форма на вината – евентуален умисъл. Това е така, защото цялостното поведение на двамата подсъдими сочи на общност на техния умисъл – въз основа на доказателствата е безспорно, че те заедно обграждат пострадалия в едно съвсем тясно пространство, внезапно за него, оставяйки го без изход и възможност за реакция, като подсъдимият З. сломява съпротивата на жертвата и я привежда в безпомощно състояние, нанасяйки със значителна сила бързи, последователни удари с бокс в областта на главата на Стоян Я., довели до падането му на земята, а подсъдимият И. му нанася множество удари с нож.

Пряка причина за смъртта на Стоян Я. е острата кръвоизливна анемия на всички вътрешни органи, обусловена от излива на значително количество кръв, до което е довело едно от прободно-порезните наранявания – това с два раневи канала, по предновътрешната повърхност на дясното бедро, с което напълно е прекъсната дълбоката бедрена артерия и е увредена дълбоката бедрена вена - кръвоносни съдове от голям калибър. Засягането на тези кръвоносни съдове е обусловило такава опасност за живота, каквато, без бърза и навременна намеса, винаги води до смъртен изход.

Като се имат предвид способа и оръдията на престъплението, броя, вида, силата и характера на нараняванията и засягането на жизнено важни органи, то несъмнено подсъдимите, макар и преследвайки друга цел, са съзнавали, че от действията им има вероятност да настъпи допълнителен общественоопасен резултат, в случая – смъртта на пострадалия. Именно защото според доказателствата първоначално подсъдимите са целели друго – нанасянето на побой над Стоян Я., но при пристъпване към действие и осъществяване на намеренията си, по начина и със средствата, с които са действали, се налага извод, че съзнателно са се съгласили с възможния страничен престъпен резултат, съответно следва да се приеме, че умисълът им за причиняване на телесна повреда е прераснал в евентуален умисъл за лишаване от живот.

Прокуратурата също не твърди, че първоначалните намерения на подсъдимите са включвали умишленото умъртвяване на пострадалия Стоян Я., съответно и обвинението е повдигнато при липса на квалификация по чл.116, т.9 от НК, въпреки наличната предварителна подготовка, а свидетелите К. и М., по отношение на които вече е реализирана наказателна отговорност, не са били обвинявани като помагачи при извършване на убийство. Същевременно обаче съдът не споделя правната оценка от защитата на подсъдимия З. - че е налице правен ексцес, защото дори и от цитираното в пледоарията решение на ОСНК на ВС в Република България, се извежда последователното и безпротиворечиво в цялостната съдебна практика становище, че доводът за наличие на ексцес е основателен само когато единият съизвършител излезе от рамките на взетото решение без знанието и съгласието на другия.

На съдебното следствие не се събраха доказателства в подкрепа на повдигнатото от прокуратурата обвинение за убийство, извършено от двамата подсъдими с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин. Няма дори данни, че преди да умре пострадалият е изживял силни болки, ужас от последствията, тежки предсмъртни мъки, каквито най-общо са изискванията от съдебната практика за да се приеме тази квалификация, нито от субективна страна – подсъдимите да са възприемали негови подобни изживявания в резултат на упражненото от тях физическо насилие. Не се констатираха и съответните признаци, определящи по правило особената жестокост при извършване на престъпление - нито начинът на извършването му, нито конкретно причинените телесни увреждания на пострадалия, или пък поведението на извършителите, не характеризират деянието и дейците като отличаващи се с ожесточеност.

При определяне на наказанията на подсъдимите съдът не констатира отегчаващи отговорността им обстоятелства, извън осъждането на подсъдимия И., като непълнолетен, на обществено порицание за кражба при възстановяване на отнетото имущество. Същевременно добрите характеристики и младата им възраст като данни за личността на всеки от тях от една страна, а от друга - белезите на конкретното деяние, като извършено при непряк умисъл, инцидентно прераснал в хода на осъществяването му от такъв за причиняване на телесна повреда към такъв за евентуално умъртвяване, са все не малък брой и значими смекчаващи отговорността им обстоятелства. Отчетеното мотивира съда да приеме за справедливо и съответно на извършеното, минималното предвидено в специалната санкция наказание лишаване от свобода за подсъдимия И., а за подсъдимия З., като добави към горните и личния му принос за причиняване на последвалия престъпен резултат, да приеме, че справедливостта изисква индивидуализация на неговото наказание в хипотезата на чл.55, ал.1 ,т.1 от НК, тъй като спрямо множеството изрично отчетени за него смекчаващи отговорността обстоятелства и фактът, че не е осъждан, дори и минималното предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко.

Първоначалният режим на изтърпяване на наложените наказания се определя от разпоредбата на чл.47, ал.1, б.”а” от ЗИН.

След като призна подсъдимите за виновни в извършване на деяние по чл.115 от НК в съучастие, като Стоян Я.Я. е пострадал от престъплението, съдът счете за доказани по основание предявените и приети за съвместно разглеждане в наказателното производство два граждански иска за претърпени неимуществени вреди от неговите родители, като отсъди възмездяването им по справедливост, съобразявайки, че е последвало необратимо увреждане - смърт, от което гражданските ищци са изгубили своя двадесет и пет годишен син.

Произнасянето на съда по деловодните разноски се основава на правилата в чл.189 НПК и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, а по веществените доказателства, отнети в полза на държавата – на тези от чл.53, ал.1, б.”а” НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЪДИЯ :