Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………………. година 2009 град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и втори януари Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Н.

ЧЛЕНОВЕ:У.С.

С.С.

Секретар Д.В.

Прокурор Р.Р.

Като разгледа докладваното от съдия С.

ВНОХД № 1921 по описа на съда за 2008г.,

За да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство образувано по жалба от адв.В.П., като пълномощник И.А.З. в качеството му на граждански ищец и частен обвинител срещу присъдата на ВРС 28-ти състав, постановена на 10.11.2008г. по НОХД 4711/2008г., с която пъдсъдимия М. *** е бил признат за виновен в това, че на 01.06.2008г. по пътя Варна –Добрич в местност ``Байр Баши`` при управление на МПС – лек автомобил ``БМВ 520`` с ДК№ СС 8087 АС, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си 0.77 на хиляда, като не е съобразил своето поведение с пътната маркировка , нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП и като при избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя, нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на И.А.З. ЕГН:**********, изразяващи се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник за период от около 3-4 месеца, обусловено от счупване на вътрешен /медиален/ глезен на лява глезенна става и трайно затруднено движение на ляв горен крайник за период от около 1.5-2месеца, обусловено от счупване в областта на лява лъчева кост- престъпление по чл.343 ал.3 б.``а`` вр. ал.1 б.``б`` , вр. чл.342 , ал.1 пр.3 от НК

На основание чл.343 ал.3 б.``а`` вр. ал.1 б.``б`` , вр. чл.342 , ал.1 пр.3 и чл.55 ал.1 т.2 б.``б`` от НК ВРС е наложил на подсъдимия наказание – ``ПРОБАЦИЯ`` със следните пробационни мерки:

-чл.42а ал.2 т.1 от НК- ``задължителна регистрация по настоящ адрес`` за срок от една година;

-чл.42а ал.2 т.2 от НК- ``задължителни периодични срещи с пробационен служител`` за срок от шест месеца

-чл.42а ал.2 т.6 от НК - ``безвъзмезден труд в полза на обществото ``- 320часа годишно в продължение на една година.

На осн. чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца, като на осн. чл.59 ал.3 от НК е зачетено лишаването му по административен ред, считано от 13.06.2008г.

На осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец И.З. сумата от 3500лева, представляваща претърпени в резултат на деянието му неимуществени вреди, като гражданският иск до сумата от 40 000лева е бил отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание И.З., чрез адв.П. поддържа жалбата си, като излага, че наказанието определено от първоинстанционния съд в частта му в която подсъдимия е бил лишен от право да управлява МПС следва да бъде в максимално предвидения от закона срок, както и че предявеният граждански иск от 40 000лева следва да бъде уважен в пълен размер.

В съдебно заседание прокурорът моли за увеличаване на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като по отношение на гражданският иск изразява становище, че следва да бъде уважен по справедливост, като излага, че същият е уважен в малък размер.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.Цекова пледира за потвърждаване на присъдата, като доводите са в няколко насоки. На първо място защитата счита, че претендираният размер на гражданският иск е прекалено завишен предвид характера на телесните повреди и времето на оздравителния процес, както и че срокът на лишаването от право да управлява МПС е достатъчен предвид ниското съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия и лошите метериологични условия при които е станало ПТП.

В последната си дума подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила.

Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му , съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 , ал.1 от НПК намира за установено следното:

На 01.06.2008г. И.З. и съпругата му Индира Занова били в гр.Варна, като същият ден около 15.30часа тръгнали с лекият си автомобил марка ``Застава ГТ 55`` с рег. № СС3789АС за гр.Силистра, където живеели. Автомобила управлявал З., а съпругата му седяла на предната дясна седалка. Времето било облачно и валяло дъжд, като пътната настилка била мокра. Движейки се покрай гр.Аксаково посока гр.Добрич малко след местостоянката на КАТ, З. започнал да се изкачва с лекият си автомобил по баира посока местност ``Баир баши``. Пътното платно било за движение в три ленти, като най лявата- посока гр.Добрич била отделена с непрекъсната разделителна линия. Средната и крайната дясна лента /посока гр.Добрич/ били разделени помежду си с прекъсната разделителна линия. З. шофирал в крайната дясна лента. Пред него се движел друг лек автомобил, като З. предприел маневра изпреварване. Той навлязъл в средната лента, изпреварил автомобила и тръгнал да се прибира отново в крайната дясна лента. В това време пред автомобила на З. в средната лента за движение излязъл иззад завоя /ляв завой посока гр.Добрич/ друг лек автомобил марка ``БМВ``520 с рег. № СС8087АС управляван от подсъдимия. Последния рязко се завъртял на пътното платно с автомобила си пред автомобила на З. и започнал да се плъзга странично с лявата част на автомобила си по посока на предната част на автомобила на З.. Последния рязко завъртял волана надясно за да избегне удара, но не успял, поради което и последвал удар между двата автомобила.

Малко след станалото ПТП дошла полиция и линейка на бърза помощ, която оказала първа помощ на свид.З..

Установено е , че преди завоя за движещите се в посока гр.Варна автомобили е имало поставен знак ``В 24``- изпреварването забранено.

От заключението на СМЕ се установява, че З. е получил следните травмични увреждания: счупване на вътрешен /медиален/ глезен на лява глезенна става и счупване на шиповидния израстък на дясна лъчева кост, които увреждания са обусловили трайно затрудняване на движението на левия крак за период от около 3-4 месеца и трайно затрудняване на движението на левия годен крайник за период от около 1.5-2 месеца.

От заключението на протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо средство в кръвта е видно, че подсъдимият е управлявал МПС с коцентрация на алкохол в кръвта 0.77промила

От заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза се установява, че скоростта на л.а. управляван от св.З. в момента на удара е била около 62.59км/ч, а скоростта на л.а. управляван от подсъдимия в момента на удара е била около 65.27км/ч, като скоростта му преди занасянето на автомобила е била не по ниска от 87.16км/ч. Началният контакт между двата автомобила е в предния край на задна лява врата на л.а. ``БМВ`` и предна лява част на л.а. ``Застава``

Като съобрази горната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото –имайки предвид и че производството се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Преценил е, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че при тока установената фактическа обстановка се съдържат доказателства за извършено от подсъдимия престъпление по чл.343 ал.3 б.``а`` вр. ал.1 б.``б`` , вр. чл.342 , ал.1 пр.3 от НК. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради следните съображения:

За да е осъществен състава на престъплението по което подсъдимият е бил признат за виновен е необходимо същият при управление на МПС /какъвто е настоящият случай/ да наруши правилата за движение, като допусне причиняването на телесна повреда на другиго, като деянието да е извършено в пияно състояние.

В настоящият случай по безспорен начин се установява, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата т.к. е предприел изпреварване при ограничена от завой видимост, наличие на непрекъсната пътна маркировка, наличие на знак ``В 24``- изпреварването забранено и при навлизане в лентата за насрещно движение е създал опасност за движещото се по нея МПС, управлявал е автомобила в пияно състояние с 0.77промила алкохол в кръвта, като по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на св.З..

Деянието на подсъдимия е осъществено чрез действие, т.к. същият е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП

Въззивният съд не споделя становището на първоинстанционния съд , че свид.З. е съпричинил възникналото ПТП, като намира, че изложените в мотивите на съда аргументи за нарушаване ат негова страна на текстове от ЗДвП в частност чл.43 от същия не кореспондират със събраните по делото доказателства, а именно, че при управлението на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата и да е станал причина за настъпване на ПТП.

При така установената фактическа обстановка законосъобразно ВРС е приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.3 б.``а`` вр. ал.1 б.``б`` , вр. чл.342 , ал.1 пр.3 от НК и го е признал за виновен по така възведеното обвинение.

Размерът на лишаването от права е съобразено с личността на лицето и е справедлив -предвид на факта, че подсъдимият до момента на извършване на деянието не е били наказван за нарушаване на правилата за движение по пътищата, това е негова инцидентна проява, както и факта, че има малко дете за което полага грижи и лишаване на право да управлява МПС за по голям период определено би попречило за полагане на адекватни грижи за него.

С оглед на изложените по горе съображения , настоящият състав на съда намира първоинстанционната присъда в частта относно определите наказания за правилна и законосъобразна, като същата не страда от пороци налагащи отмяната й, поради което и следва да бъде потвърдена.

Съдът не споделя становището на първоинстанционният съд, че предвид съпричиняването от страна на свид.З. размера на обезщетението следва да бъде намалено с 30% / като не е ясен и критерия въз основа на който ВРС е определил съпричинителството в %/

Намира, че предвид характера на уврежданията, периода на възстановяване на свид.З., временната му нетрудоспособност да изпълнява служебните си задължения, гражданският иск по справедливост следва да бъде уважен в размер на 5 000лева/пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането, като намира, че уважен в такъв размер гражданският иск справедливо ще обезщети пострадалия от престъплението за претърпените от него неимуществени вреди.

В частта за гражданският иск присъдата следва да бъде изменена, като гражданският иск следва да бъде уважен в размер на 5000лева /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането.

При служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, които да водят да отмяна на атакувания съдебен акт.

С оглед на изложеното и на осн. чл.337 ал.3 ичл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъдата на Варненски районен съд ХХVIII състав постановена на 10.11.2008г. по НОХД №4711/2008г. в частта с която е уважен предявения граждански иск от И.А.З. *** срещу М. Хайрединов М. ***, живущ *** за сумата в размер на 3500лева, като вместо това ОСЪЖДА М. Хайрединов М. ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.З. ЕГН:********** *** сумата в размер на 5 000лева, представляващи причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.06.2008г. да окончателното й изплащане, като отхвърля иска до сумата от 40 000лева като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Хайрединов М. ***, живущ *** да заплати допълнителна държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: