Р Е Ш Е И Е

№ Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На двадесет и девети януари две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Л.
ЧЛЕНОВЕ: М.Н.

Р.Ш.

СЕКРЕТАР: Р. П.

ПРОКУРОР: Р. Р.

Като разгледа докладваното от съдия Ш. ВНОХД№ 1886 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда №520 по НОХД № 4412 по описа на ВРС, тридесет и втори състав за 2008г. Жаленият съдебен акт е осъдителен за подс. С.М.И., като същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.2 от НК, за това че на 18.08.2007г. в гр.Варна, на междуселищен път с. Венелин , Варненска област- с. пчелник , Варненска област, управлявал МПС- л.а.”Фиат Темпра” с ДК№ ВН 9920 ВВ без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”, след като е наказан за същото деяние по административен ред с наказателно постановление №967/2007г., влязло в сила на 05.06.2007г.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. чрез защитник, с която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Жалбоподателят формулира искане за отмяна на присъдата и оправдаването му. В допълнително писмено изложение сочи, че е била налице крайна необходимост за извършване на деянието Сочи още, че наказателното постановление не е влязло в сила, защото не е било връчено на подсъдимия, както и че в случая е изтекла давност за изпълнение на наказанието глоба и подсъдимия е реабилитиран, поради което в случай , че бъде признат за виновен, следва да понесе административнонаказателна отговорност, а не наказание по смисъла на НК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия счита, че по делото следва да бъде произнесена оправдателна присъда, тъй като наказателното постановление не е било известно на подсъдимия, предвид на служебното му връчване.

Представителят на ВОП изразява становище за потвърджаване на първоинстанционният акт.

Подсъдимият И. заявява, че не е знаел, че е съден. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесен в съда обвинителен акт от прокурор при ВРП срещу подсъдимия С.М.И., за извършено престъпление от общ характер, а именно по чл. 343 ал.2 от НК, за това че на 18.08.2007г. в гр.Варна, на междуселищен път с. Венелин , Варненска област- с. пчелник , Варненска област, управлявал МПС- л.а.”Фиат Темпра” с ДК№ ВН 9920 ВВ без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”, след като е наказанза същото деяние по административен ред с наказателно постановление №967/2007г., влязло в сила на 05.06.2007г.

В хода на проведеното съдебно следствие съдът е положил дължимата грижа и с допустими доказателствени способи е установил следните релевантни факти:

Подс.И. към 2007г. не притежавал свидетелство за управление на МПС. С наказателно постановление №967/07г. на Началник на ІV РПУ към ОДП – Варна, влязло в сила на 05.06.2007г., на подс. И. било наложено административно наказание за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС.

На 18.08.2007г.подс. И. ***, където живеел. Вечерта съседи на подс. И. го извикали, тъй като един от тях - св. Иванов се почувствал зле – кръвното му налягане било повишено.

От Поликлиниката в гр Долни чифлик не изпратили незабавно екип на Спешна помощ, тъй като линейката в момента обслужвала друг случай.

Подс. И. решил да окаже помощ на съседа си. В изпълнение на решението си подс. И. привел в движение л.а. „Фиат Темрпа” с ДК№ВН 9920 ВН и с него се отправил към гр.Долни Чифлик, за да откара св. Иванов в поликлиниката.

По пътя, докато се движел в посока към гр. Долни чифлик, около 21,00 часа в участък от пътя между с. Венелин и с. Пчелник, Варненска област, подс. И. бил спрян за проверка от служители на ПУ- Долни чифлик – св. Георгиев и св. Стефанов.

Полицейските служители установили, че подс. И. управлява автомобила без да притежава свидетелство за провоуправление.

Към датата на извършване на деянието, подс. И. е осъждан с влязла в сила присъда на 31.01.2004 г. по НОХД № 3224/2002 г. по описа на ВРС. За деяние по чл.215 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева. Във връзка с изпълнение на наказанието е било образувано изпълнително дело , като към дата 24.01.2008г. сумата не е била погасена.

Видно от справката за налагани наказания за извършвани нарушения на ЗДП и ППЗДП, подс. Исиен е наказван многократно за извършвани нарушения, преимуществено по чл.177 от ЗДП.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал извод , че подсъдимия С.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343 ал.2 от НК, тъй като на 18.08.2007г. в гр.Варна, на междуселищен път с. Венелин , Варненска област- с. пчелник , Варненска област, управлявал МПС- л.а.”Фиат Темпра” с ДК№ ВН 9920 ВВ без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №967/2007г., влязло в сила на 05.06.2007г.

Първоинстанционният съд е сформирал извод за доказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимия. Изводите на съда по отношение на признаване на подсъдимия за виновен, техните мотиви и краен резултат, въззивният съд намира за отчасти правилно формирани.

Безспорно е, че по делото са налице достатъчно доказателства за осъществения престъпен състав от подс. И., обосноваващи краен извод за виновността на лицето.

В тази насока са показанията на свидетелите Георгиев и Стефанов, както и приложените по делото копия от акт за установяване на административно нарушение ; наказателно постановление №967/07; наказателно постановление №1420/07 и справка за извършване нарушения по ЗДП.

Съставът на въззивния съд не споделя изложеното в мотивите на първата инстанция по отношение на начина на връчване на наказателното постановление по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното по делото доказателство – копие от известие за доставяне, наказателното постановление е било връчено на 29.05.2007г. без отбелязване това да е сторено на пълномощник. Подс. И. е знаел за издаденото наказателно постановление и е заплатил дължимите суми по същото по време на воденото досъдебно производство. Предвид на горното, въззивната инстанция намери, че наказателното постановление е било редовно връчено на 29.05.2007г. и подс. И. е знаел неговото съдържание.

Независимо от знанието , че няма право да управлява превозното средство, тъй като не притежава правоспособност, както и че е наказан с наказателното постановление №967/07г., подс. И. привел в движение и управлявал МПС- автомобил „Фиат Темпра” с ДК№ВН 9920 ВВ.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че подс. И. не е действал при условията на крайна необходимост. За да действа при крайна необходимост, деецът следва да насочи своите действия към спасяване на държавни или обществени интереси , както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която не е могла да бъде избегната по друг начин. Действително, в настоящия казус подс. И. е насочил усилията си към преодоляване на вредни последици за здравето на св.Ивайлов, който не се чувствал добре и бил с повишени стойности на кръвното налягане. Факт е обаче, че състоянието на св. Ивайлов не може да се прецени като „критично” и в случая са съществували други, правомерни начини за оказване помощ на св. Ивайлов. Такива са да се изчака пристигането на екип на Спешна помощ; да се намери друг, правоспособен водач на превозното средство или да се ползват услугите на таксиметров шофьор.

Правилна е била и преценката на първата инстанция относно неприложимостта на специалната процедура, предвидена в глава ХХVІІІ от НПК за освобождаване на подс. И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Видно от приложените по делото копия от бюлетини за съдимост, подс. И. е осъждан с влязла в сила на 31.01.2004г. присъда по НОХД№ 3224/2002г. по описа на ВРС. На подс. И. е било наложено наказание „глоба”. Впоследствие било образувано изпълнително производство, като по досъдебното производство е постъпил отговор от АДВ- Варна, видно от който изпълнителното дело е било образувано на 16.02.2004г. и до датата на изготвяне на справката – 24.01.2008г. сумата не е погасена и делото не е прекратено. Горното, съотнесено към разпоредбата на чл.82 ал.5 от НК извежда категорично неприложимостта на чл.78а от НК по отношение на подс. И., тъй като същия е осъждан и не е реабилитиран по право, посредством съдебна реабилитация или по реда на чл.88а от НК

При определяне на вида и размера на наказанието за подс. И. първоинстанционния съд е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства – съдействие за разкриване на обективната истина и критично отношение към извършеното; мотивите за извършване на деянието, както и факта, че подс. И. е направил постъпки за придобиване на правоспособност и към момента на произнасянето е правоспособен водач на МПС. Съдът е установил и отегчаващи отговорноста обстоятелства, каквото е предходната съдимост на подс. И., както и факта, че същия е утвърден нарушител на ЗДП и ППЗДП , предвид приложената справка за нарушител, от която е видно, че е извършвал системно нарушения на правилата за движение по пътищата. Правилно размерът на наказанието лишаване от свобода е бил индивидуализиран при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в предвидения минимален размер.

Настоящия състав на въззивния съд изцяло споделя доводите на първата инстанция досежно наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Определеното наказание попада в рамките на предвидения максимален срок от три години и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода. По отношение на подс. И. така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като за постигане по- ефикасно на целите на генералната и специалната превенция не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, а с определяне на подходящ изпитателен срок ще се въздейства по- ефективно предупредително и възпиращо върху него. С оглед изложеното правилно на осн. чл.66 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е определил изпитателен срок в минимално предвидения в закона размер и е отложил изпълнениите на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

Предвид изложеното по отношение на проверяваният първоинстанционен акт и констатираната законосъобразност и правилност, въззивният съдът не сподели доводите за отмяна на присъдата, наведени от страна на подс. И. с жалбата и в съдебно заседание, като намери, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява авторството на деянието от страна на подсъдимия и крайният акт на съда е постановен при липса на допуснати процесуални нарушения .

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената присъда.

По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда №529 на ВРС, тридесет и втори състав, постановена на 12.11.2008г. по НОХД№ 4412/08г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: