Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и девети януари Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Л.

ЧЛЕНОВЕ: М.Н.

Р.Ш.

Секретар Р. П.

Прокурор Р. Р.

като разгледа докладваното от съдия Л.

ВНАХД № 1885 по описа на съда за 2008 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е решението по НДАХ №4598/2008г. на ВРС, IІІ състав, № 1865, постановено на 23.10.2008г., с което Я.С. Яшяр е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 В ал. 2 от НК, затова че на 17.08.2007г. в гр. Варна, управлявал МПС- л.а. “Сеат Тера” ДК № В 7065 СМ,без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в законна сила на 19.07.2007г. НП № 1761/2007г. на Началника на ІV РПУ Варна за управление на МПС без съответното свидетелство за управление. На основание чл. 78 А от НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 2 000лв.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитник на осъдения. Изразено е становище, че решението е неправилно. Посочва се, че обв. Я. признава вината си, изразява критично отношение към извършеното – от самото начало на производството, което съдът не отчел при определянето на размера на наказанието – ведно и с ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало и факта че работи. Защитникът намира, че съответно на извършеното би било наказание в размер към минималния, предвиден в закона, което би било съобразено и с доходите на подсъдимия и със семейните му задължения. В този смисъл се иска изменение на решението с намаляване до минималния размер на наложеното на обв. Я. ***. обвиняемият не се явява. В с.з. защитникът поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, като моли за налагане на наказанието в минимален размер.

Представителят на въззивната прокуратура не се противопоставя на намаляване на наказанието.

Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.

Преценявайки доказателствата по делото и обосновавайки изводите си ВРС е изяснил единствено възможната фактическата обстановка. В мотивите си съдът е изложил синтезирано досежно параметрите на предмета на доказване фактите и обстоятелства за действията на обв. Я. от момента на придобиване на правоспособността му като водач на МПС, през административните санкции спрямо него до инкриминираното деяние. Изводите са категорични и се потвърждават при въззивната проверка от настоящия съдебен състав. Релевантните по делото доказателства са обосновали правилната и неоспорвана правна оценка на извършеното. Налице е законосъобразната констатация за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК.

Защитникът на обвиняемия намира, че ВРС не е индивидуализирал наказанието в съответствие със степента на обществена опасност на личността, изразеното съжаление за извършеното, полагането на труд, доходите, имотното състояние и семейните задължения на обвиняемия.

Въззивната инстанция провери задълбочено изводите по наказанието на ВРС. Решаващият съд е намерил едно смекчаващо отговорността обстоятелство – чистото съдебно минало, и множество отегчаващи обстоятелства – част от които с изключително значение – за проявленията на обвиняемия като водач на МПС и в хода на наказателното производство. Съдът не е намерил доказателства за полагането на труд от обвиняемия и за проява на каквато и да е критичност към извършеното.

Законоопределеното по чл. 78 А ал. 1 от НК административно наказание глоба подлежи на индивидуализация на размера в рамките от 500лв. до 5 000лв. Определеното от ВРС наказание е в размер между минималния към средния. Разгледано по този начин – наказанието се явява съобразено с превеса на отегчаващи спрямо смекчаващото обстоятелство и се явява съответно на извършеното.

При анализа на доказателствата по делото въззивната инстанция споделя становището на ВРС за трайно противоправното поведение на обвиняемия – обосновало множество административни санкции, включително и най-тежката – лишаване от право да управлява МПС. Обв. Я. – не е променил отношението си към правилата за движение и в срока на лишаването му от правоспособност – отново е управлявал МПС.

При изясняване на степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия следва да се подчертае значението на още няколко факта – завишаващи моралната укоримост. На 17.08.2007г. обв. Я. е управлявал товарен фургон – изискващо категория правоспособност, каквато той никога не е притежавал, не е използвал обезопасителен колан, ППС – то е било неизправно и необорудвано. При излагането на обяснения като обвиняем – Я. е посочил, че управлението се е наложило поради употребата на алкохол от другия шофьор на т.а., но вдействителност описва различен случай на административна проверка – съдейки по времето – Обв. Я. съобщава, че е управлявал ППС вечерта, когато са се прибирали – а видно от съдържанието на писменото доказателство АУАН № 14994/17.08.2007г. – нарушенията са констатирани в 08.50ч.

Становището на защитника, че съдът не е съобразил обстоятелството, че обв. Я. полага общественополезен труд е необосновано от доказателствата – пред органите на ДП в разпита от 27.08.2008г. обвиняемият е посочил, че не работи. Не се установява и такава проява на критичност към деянието, която да смекчи наказателната отговорност – налице е декларативно изразено съжаление. Предвид липсата на доказателства за тежко имотно и семейно състояние на обвиняемия, не се установява обективно основание за намаляване на размера на наложената глоба – определен в съответствие с средностатистическите норми за материални възможности на българските граждани.

Изложените съображения обосновават извода, че съобразявайки спецификата на деянието и дееца, ВРС е определил справедливо размера на административното наказание глоба. Не са налице основания за проявяване на допълнително снизхождение. За разлика от предходните административни санкции по ЗДвП и ППЗДвП, приложеният спрямо обв. Я. по делото институт на 78 А от НК е отражение на градацията на общественоопасното му поведение и наказанието има за цел категорично да поправи и превъзпита личността му, да обезпечи и интересите на обществото. В този смисъл ВРС е постигнал съответствие между извършеното, потребностите на личността на дееца, дължимата обществена критичност и наложената санкция.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на решението, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението по НДАХ №4598/2008г. на ВРС, IІІ състав, № 1865, постановено на 23.10.2008г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: