Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………… Година 2008 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и втори януари година две хиляди и девета

В публично заседание в състав

РЕДСЕДАТЕЛ: Я.Я.

ЧЛЕНОВЕ: Р.М.

*** Б.

Прокурор Р.Р. и

секретар-протоколист Д. В.

като разгледа докладваното от съдия М.

ВНОХД № 1881 по описа на съда за 2008 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 414 постановена на 25.09.2008год. от ВРС, пети състав по НОХД № 3471/2008год. С посочената присъда подсъдимите по делото К.Х.С. ЕГН ********** и И.К.К. с ЕГН ********** са били признати за виновни в извършване на престъпление наказуемо по чл. 211, вр. чл.210, ал.1, т.2 и т.3 пр.1, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК като на всяка от подсъдимите е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. Със същата присъда съдът е оправдал подсъдимите по първоначално повдигнатото им обвинение относно извършена измама на лицата И.П. Гацов и Красен Венков Кунев за сумата от 4 479800 неденоминирани лева, както и за сумата от 2 500 000 неденоминирани лв. относно Р.И.Н. , както и за общата сума по обвинението от 684 482 426,41 неденоминирани лева. ги е осъдил да заплатят солидарно на гражданските ищци А.А., Т.Г., Б.Б., димитринка Стефанова, И.П., И.Р., И.Й., И.С. Илиев, И.К., К.С., М.Д., Н.Ж., Н.О. и Аведис О., Р.Н., Светела П., С.Ч., Т.С., Х.К. и Х.Х. суми в размер както следва:

на гр.ищец А.А. – 4352 лв. ведно със законната лихва считано от 31,01,1999год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец Т.Г. – 7834,25лв. ведно със законната лихва считано от 08.04.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец Б.Б. – 30 439.82лв., ведно със законната лихва от 17.08.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр. Ищец Димитринка Стефанова – 2 556.70лв. ведно със законната лихва от 16.10.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец И.П. - 3 872лв. ведно със законната лихва от 01.02.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец И.Р. – 4 717.10лв. ведно със законната лихва от 09.04.1998год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец И.Й. – 9 822,45лв. ведно със законната лихва от 05.05.1998год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец И.С. Илиев – 1 628.24лв. ведно със законната лихва от 07.11.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр. И.К. – 4 865лв. ведно със законната лихва от 18.04.1996год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец К.С. – 33 723.72лв. ведно със законната лихва от 11.04.1998год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец М. Ивановна Дяктерева – 35 444.30лв. ведно със законната лихва от 05.07.1996год. до ощкончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец Н.Ж. – 16 660лв. ведно със законната лихва от 21.03.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец Н.Л.О. *** Аведис Р.О. – 4 548.25лв. ведно със законната лихва от 03.02.1998год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец Р.Н. – 115 576.76лв. ведно със законната лихва от 20.05.1998год. до окончателното изплащане на сумата, представялваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултт на деянието както и сумата от 300лв. представялваща адвокатско възнагражедение;

на гр. Ищец С.П. – 11 909.50лв. ведно със законнатка лихва от 06.08.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр. Ищец С.Ч. – 36 500лв. ведно със законната лихва от 15.04.1998год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр. Ищец Т.С. – 11 921.76лв. ведно със законната лихва от 24.07.1997год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр. Ищец Х.К. – 10 861.20лв. ведно със законната лихва от 30.06.1998год. до окончателното изплащане на сумата;

на гр.ищец Х.Д.Х. – 5 451лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието и сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието ведно със законната лихва от 04.02.1998год. до окончателното изплащане.

С атакуваната присъдата съдът е осъдил подсъдимите да заплатят припадащите се държавни такси върху уважените гр. искове, както и направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по жалби на следните лица:

По жалба на И.А.П. – граждански ищец и частен обвинител. С жалбата се атакува присъдата само в гражданско-правната й част, като жалбоподателят счита, че присъденото му от първоинстанционния съд обезщетение не компенсира причинените му вреди. Моли съда да преразгледа присъдата в тази й част и да постанови решение, с което да определи обезщетение което да компенсира адекватно претърпените имуществени вреди.

По жалба на С.И.Ч. и К.Ж.С., и двамата граждански ищци и частни обвинители, чрез техния повереник адв. М.Даскалова. С жалбата се атакува присъдата само в наказателната и част като се излага становище, че така наложените на подсъдимите наказания са занижени и са несъответни на извършените престъпления. Излага се и становище за незаконосъобразно приложение на чл.66, ал.1 от НК. Отправено е искане за изменение на атакувания съдебен акт като наказанията на подсъдимите бъдат увеличени и бъде постановено ефективното им изтърпяване.

По жалба на М. *** и частен обвинител, чрез нейния повереник адв. Елена Делчева. С жалбата се атакува присъдата само в наказателната й част. Излага се становище за несъответствие на наложените на подсъдимите наказания с оглед на извършените от тях престъпления. Отправено е искане за изменение на присъдата чрез увеличаване размера на наказанията до 7 години лишаване от свобода и постановяване на ефективното им изтърпяване.

По жалба на подс.К. чрез нейния защитник адв. Ренета Христова. В жалбата се излагат доводи за допуснати в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила и за необоснованост на присъдата. Отправено е искане за оправдаване на подс.К. или за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

По жалба на Х.Д.Х. *** и частен обвинител, чрез повереника му адв. Христина Д.. С жалбата се атакува присъдата само в наказателната й част. Жалбоподателят излага доводи за несъответствие на наложените наказания с извършените от подсъдимите престъпления. Отправено е искане за изменение на присъдата чрез увеличаване размера на наказанията до 7 години лишаване от свобода и постановяване на ефективното им изтърпяване.

По жалба на Р.И. *** и частен обвинител, чрез повереника й адв. К.М.. С жалбата се атакува присъдата само в наказателната й част като се излагат доводи за несъответствие на наложените наказания с извършените от подсъдимите престъпления. Отправено е искане за изменение на присъдата чрез увеличаване на наказанията до 7 години лишаване от свобода. В условията на алтернативност се иска налагане на наказания лишаване от свобода за срок от по три години за всяка от подсъдимите, чието изтърпяване да бъде отложено с максимално предвидения в закона изпитателен срок от пет години.

По жалба на И.К. ***. С жалбата се атакува присъдата в гражданскоправната й част като се излага становище за заниженост на присъденото обезщетение.

По жалба на подс. К.С., чрез защитника й адв. Елисавета Д.. В жалбата е отправено искане за отмяна на постановената спрямо С. осъдителна присъда и постановяване на нова такава с която подсъдимата /жалбоподателката/ да бъде оправдана.

В съдебно заседание представителят на ВОП моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Повереникът на въззивниците Ч. и С. – адв. Даскалова във фазата по съществото на делото моли подадената от тях жалба да бъде уважена като бъдат увеличени наказанията на подсъдимите и бъде отменено постановеното условно осъждане спрямо тях.

Повереникът на въззивницата К. – адв. М. също пледира за уважаване на подадената жалба като моли съда да увеличи наказанията на подсъдимите.

В същата насока пледира и адв. Делчева – повереник на въззивниците Дяктерева и Х..

В съдебното производство пред въззивния съд подс.С., редовно призована не се явява. Във фазата по съществото на делото защитника й адв. Д. пледира за отмяна на постановената от първата инстанция присъда и постановяване на нова оправдателна такава като изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Във фазата по съществото на делото защитника на подс. К. също пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Отделно от това излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и в условията на алтернативност моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.

Въззивникът И. П. във фазата по съществото на делото моли съда да измени присъдата като уважи размера на предявения от него иск до 8400 долара.

Гр. ищец Б. моли съда да потвърди присъдата в гр.правната й част, с която предявения от него иск е бил уважен.

Въззивницата К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не се явява и не се представляват.

Не се явяват и не се представляват и останалите заинтересовани страни конституирани като такива от първоинстанциониня съд.

В последната си дума подс. К. моли да бъде оправдана.

Окръжният съд намира, че възраженията на жалбоподателите за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт не следва да се разглеждат по същество, тъй като по реда на чл.314, ал.1 от НПК констатира съществени нарушения на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, изискващи отмяна на постановения съдебен акт и повторно разглеждане на делото от първата инстанция.

І. Присъдата е постановена от незаконен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.2 от НПК не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който е извършвал разследване по делото. В случая председател на съдебния състав постановил присъдата в първата инстанция е бил съдия Георги Митев. Видно обаче от материалите приложени към досъдебното производство /т.V, л.16 от д.п./ съдия Митев е участвал в извършването на разследването срещу двете подсъдими в досъдебната му фаза. Същият е бил следовател по делото като именно в това си качество на 13.08.2004год. е отправил до районния съд, чрез ВРП, предложение за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо подсъдимата, тогава обвиняема, К.С.. В посоченото искане следовател Митев е изразил и становището си досежно виновновността на С..

ІІ. Съдът е признал подсъдимите за виновни по фактическо обвинение за каквото не са били предадени на съд. И това е така тъй като в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд прокурорът е повдигнал ново фактическо обвинение /при съществено изменение на обстоятелствената част/, но липсва произнасяне на съда по новоповдигнатото обвинение, в частност липсва акт с който съдът е приел новоповдигнатото обвинеие за допустимо и постановил продължаване на съдебното следствие по новото обвинение. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 287, ал.1 от НПК изменение на обвинението е допустимо в определени случаи. Прокурорът е органът, който може да предяви новото обвинение, но съдът е този който решава с нарочен съдебен акт /определение/ дали да го приеме или не. В този смисъл е константната съдебна практика в това число и ТР № 57/04.12.1984год. по н.д. № 13/84год. на ОСНК. При липса на нарочен съдебен акт, с който с е допуснато изменение на обвинението единственото обвинение по което следва да се произнесе съда е това по обвинителния акт. Отделен е въпроса, че в случая с новоповдигнатото от прокурора обвинение от същото са изключени цели деяния от продължената престъпна дейност, което е недопустимо в хода на съдебното следствие. След като делото веднъж е внесено в съда той е органът, който следва да реши въпроса по същество дали подсъдимите са осъществили или не деянията за които са предадени на съд. Прокурорът може само да не поддържа обвинението или да пледира за оправдателна присъда в определена част, но не и по пътя на изменение на обвинението да изключва цели деяния от престъпната дейност за която дадено лице вече е било предадено на съд. Противното води до нарушаване правата както на подсъдимите така и на пострадалите от дадено деяние лица от една страна, а от друга засяга и устоите на наказателното производство, защото създава предпоставки за заобикаляне на правилото "non bis in idem" в бъдещ процес. Нещо повече следва да се отбележи и това, че дори и в досъдебната фаза прокурорът може да измени по подобен начин обвинението /като изключи определени деяния във връзка с престъплението за което е повдигнато обвинение/ само чрез предварително произнасяне по реда на чл.243 от НПК за частично прекратяване на наказателното производство.

ІІІ. В присъдата липсват мотиви досежно уважения в полза на гр.ищец Б. граждански иск. Нещо повече името на посоченото лице дори не фигурира в мотивите на съда.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени, съгласно чл. 348, ал.3, т. 1-3 от НПК и са от такъв характер, че не могат да бъдат изправени от въззивния съд, поради което и атакуваната присъда следва да бъде отменена само на това основание, а делото върнато в първата инстанция за ново разглеждане.

Водим от горното на основание чл.335, ал.2 от НПК, настоящият състав на Окръжния съд като въззивна инстанция

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 414 постановено от ВРС V-ти състав на 25.09.2008 г. по НОХД № 3471/06 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО в първата инстанция ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: