Р Е Ш Е Н И Е

Номер …..... Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и втори януари, две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Н.

ЧЛЕНОВЕ: У.С.

Р.Т.

Секретар Д.В.

При участието на прокурор Р.Р.

Като разгледа докладваното от съдия Р.Т.

ВНОХД №1860/08г.,за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивна проверка е присъда по НОХД №2815/08г. по описа на ВРС, тринадесети състав, постановена на 22.10.2008 година и вписана под №464. Присъдата е осъдителна за О.П.А., като той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК. Подс.А. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Районният съд е постановил частично оправдателен диспозитив по отношение на същото подсъдимо лице по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Изцяло е бил оправдан вторият подсъдим по делото Д.Р.Х..

Недоволен от първоинстанционната присъда е останал първоинстанционния прокурор, който е упражнил правото си на протест и е пренесъл висящността на спора пред настоящата въззивна инстанция. В протеста се твърди, че при решаване на делото съдът е кредитирал едностранно свидетелските показания, като е формирал извод в противоречие с доказателствата по делото. Задава се въпрос защо съдът не е съобразил, че давността за преследване на престъплението по чл.216 ал.1 от НК е изтекла, респективно защо не е прекратено наказателното производство. В диспозитивната част на протеста се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова в рамките на обвинителния акт, с налагане на наказание „лишаване от свобода” за двамата подсъдими.

Пред въззивния съд протестът се поддържа от прокурор при ОП-Варна. Допълнителни аргументи не се излагат.

Защитникът на подс.Д.Х. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подс.О.А. заявява, че иска да се ползва от давността относно престъплението, за което го е осъдил Районен съд – варна.

В последната си дума подс.Х. моли да остане същото наказание, а подс.А. да се приложи давност.

Окръжният съд намира, че протестът е частично основателен, но не и досежно искането за осъждането на двамата подсъдими.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и задълбочено проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства. Същите безспорно сочат, че на 11.11.2004г. свидетелите Сашо Алеков и Илиян Ростем се придвижвали с л.а. „Форд Фиеста” с ДК№Тх 7442 ВХ в посока към училище „Елин Пелин”, находящо се в кв.”Аспарухово” на гр.Варна. Автомобилът управлявал св.Ростем. Около 21.00 часа на посочената дата двамата свидетели се установили в близост до сградата на училището. Там бил подс.О.А.. В предходен ден между него и св.Алеков бил възникнал конфликт, което дало основание на подсъдимият да се опита да изяснят спора. За целта се приближил до предна дясна врата, отворил я и предложил на свидетеля Алеков да изпият по една бира. В този момент подс.А. ударил св.Алеков през отворената врата. Ответната реакция на пострадалия била да затвори вратата. От своя страна подс.А. продължил да дърпа вратата към себе си, като от физическата интервенция дръжката се счупила от външната страна. Св.Ростем направил опит да тръгне, но това му действие било препятствано от неустановен автомобил, който се намирал непосредствено пред л.а.”Форд Фиеста”. Подс.А. счупил с крак прозореца на дясната врата. В този момент на мястото на инцидента имало множество хора. Сред тях бил и подс.Д.Х.. Той се намирал от лявата страна на автомобила и с крак ритал дръжката на вратата. Неустановено лице от събралата се група хора хвърлило камък. В резултат на удара с него било счупено стъклото на предна дясна врата. По идентичен начин неустановено лице счупило задно панорамно стъкло. При първата си възможност св.Ростем привел автомобила в движение. Малко по-късно за случилото се бил уведомен дежурен полицейски екип при І РПУ-Варна. Собственик на л.а. е св.Димитър Митев.

На процесната дата бил извършен оглед на л.а. Видно от изготвения протокол е, че задното панорамно стъкло на л.а.”Форд Ескорт” с ДК№Тх 7442 ВХ е било счупено. На задната кора на автомобила се намерило паве с размери 10х15см Счупени били стъклата на предна дясна и лява врата, а ръкохватката на предна дясна врата била изкъртена.

Заключението на СОЕ остойностява повредените вещи в размер на 123.60лв.

Щетите са били възстановени с пощенски запис от подс.Д.Х.. Същите са изплатени на св.Алеков, макар последният да не е бил фактическият собственик на автомобила.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд изцяло споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието и основание за ангажиране на наказателната отговорност само на подс.А.. Не е вярно твърдяното в протеста срещу първоинстанционната присъда, че всички доказателства по делото подкрепят обвинителната теза. Внесеният във ВРС обвинителен акт е очертал рамките на наказателния процес. Съобразно неговата диспозитивна част, двамата подсъдими в съучастие като съизвършители повредили л.а.”Форд Фиеста” с ДК№ Тх 7442 ВХ, като повредите се изразявали в повредена ръкохватка на предна дясна врата и строшени стъкла на предните две врати с обща стойност на щетата от 123.60лв.подс.

Обвинителната теза е в категорично противоречие с гласните доказателствени средства по делото. В хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция са били разпитани като свидетели Димитър Митев, Илиян Ростем, Асен Миовски, Ивелин Желев, Сашо А., Стефан Атанасов и Синам Хасанов. От посочените свидетели само Ростем, Хасанов и Алеков възпроизвеждат факти от значение за предмета на доказване. Св.Ростем сочи, че на процесната дата е упралявал л.а.”Форд Фиеста”. Той видял как подс.А. ударил св.Алеков през отворен прозорец на предна дясна врата. След това описва, че двете стъкла на предните врати се счупили, но не знае как. Заявява, че не е виждал подс.Х.. Св.Алеков описва как подс.А. е ударил по неговия прозорец с крак и той се счупил. Лявото предно стъкло също било счупено, но не знае кой го е сторил. Показанията му се потвърждават от св.Хасанов. Св.Стефан Хасанов твърди, че подс.А. е счупил предно ляво стъкло. От останалите свидетели – Митев е собственик на автомобила, не е присъствал на инцидента; Миовски и Желев не дават яснота относнодействията на двамата подсъдими.

За изчерпателност следва да се посочи, че първоначално в обясненията си пред съда подс.Х. е заявил, че ритнал лява врата и счупил стъклото. Преди приключване на съдебното следствие той се е ползвал от правото си да дава обяснения по всяко време на процеса и е отрекъл соченото от него. Подс.А. сочи, че подс.Х. също ритал предна дясна врата.

При тези доказателства първоинстанционният съд е оправдал подс.Х. по възведеното му обвинение да е извършил престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК. Мотивите за това се споделят изцяло от настоящия състав. Нито един от разпитаните свидетели по делото, включително и намиращите се вътре в повредения автомобил не сочат за съпричастност на подс.Х. към увреждащите действия. Категорично е доказано, че той е бил на мястото на инцидента и нищо повече. От факта на възстановяване на щетите не може да се направи извод, че подс.Х. е автор на процесното деяние. Постановяването на осъдителна присъда при тези доказателства би означавало нарушаване на забраната тя да почива на предположения. В този смисъл въззивният съд не намира основание за отмяна или изменение на присъдата в частта на оправдаването на подс.Х. по предявеното му обвинение.

В малко по-различен план следва да се обсъдят доказателствата относно виновното поведение на подс.А.. Категорично може да се приеме, че той е инициатор за възникване на процесния инцидент. Според въззивния съд поведението на този подсъдим сочи на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, за което обаче наказателното производство е било частично прекратено с нарочно постановление на ВРП. Що се касае до обвинението по чл.216 ал.1 от НК въззивният съд намира, че същият може да носи отговорност единствено за повреждането на автомобила чрез счупване на предно дясно стъкло. В тази насока са налице еднопосочни гласни доказателствени средства /показания на свидетелите Ростем, Алеков, Хасанов/. Въззивният съд споделя доводите на първата инстанция относно липсата на доказателства подс.А. умишлено да е повредил целостта на л.а.”Форд Фиеста”, чрез счупване на дръжката на предна дясна врата. Видно от показанията на св.Алеков е, че предна дяна врата е била дърпана от него и от подс.А.. Целта е била да се преодолее преградата от стана на подсъдимия, за да може да удари свидетеля. При това положение не е възможно да се съди за умишлено повреждане на вещта. Допълнителен аргумент в подкрепа на решението на ВРС е и соченото от останалите свидетели по делото относно поведението на подс.А.. При това положение поведението на последния е съставомерно не по първата алинея на чл.216, а по привилегирования състав на четвъртата алинея. Касае се за причинена повреда на стойност 45лв., която е възстановена като щета на пострадалия. Категорично случаят не разкрива онази степен на обществена опасност, относима към чл.216 ал.1 от НК. Следва да се има предвид и големия период, изминал от датата на извършване на деянието до постановяване на първоинстанционната присъда. Районният съд е освободил подсъдимият от наказателна отговорност с прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, като не е съобразил че абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла. Именно в този смисъл в началото на решението въззивният съд посочи, че протестът е частично основателен.

Престъплението по чл.216 ал.4 от НК се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева. Абсолютната давност за наказателно преследване на това деяние по см. на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК е изтекла на 11.11.2007 година. Изрично подс.А. заяви пред въззивния състав, че желае наказателното производство срещу него да се прекрати поради изтекла давност. Само на това основание първоинстанционната присъда в частта на осъждането на подс.А. по чл.216 ал.4 от НК следва да бъде отменена , а наказателното производство прекратено на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК.

Предвид изложеното и на осн. чл.338 и чл.334 т.4 от НПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъдата по НОХД №2815/08г. по описа на ВРС, тринадесети състав, постановена на 22.10.2008 година и вписана под №464 в частта, с която Д.Р.Х. е оправдан на основание чл.304 от НПК по обвинение да е извършил престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК и в частта, с която подс.О.П.А. е оправдан на основание чл.304 от НПК да е извършил престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

ОТМЕНЯ присъдата по НОХД №2815/08г. по описа на ВРС, тринадесети състав, постановена на 22.10.2008 година и вписана под №464 в частта, с която О.П.А. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.216 ал.4 от НК и е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, като вместо това ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази част на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК.

Решението е окончателно в частта относно потвърждаване на първоинстанционната присъда. В останалата част подлежи на протест пред ВКС в 15 дневен срок от връчване на съобщението за изготвеното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: