Р Е Ш Е Н И Е

№ Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На двадесет и девeти януари две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Л.
ЧЛЕНОВЕ: М.Н.

Р.Ш.

СЕКРЕТАР: Р. П.

ПРОКУРОР: Р.Р.

Като разгледа докладваното от съдия Ш. ВНОХД№ 1857 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда №535 по НОХД № 4649 по описа на ВРС, тридесет и седми състав за 2008г. Жаленият съдебен акт е осъдителен за подс. В.Н.К., като същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за това че на 18.05.2007г. в гр.Варна, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 0,722 грама с с активно действащ компонент диацетилморфин 16,3% на стойност 46,93 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия К., с която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Жалбоподателят счита, че квалификацията на деянието следва да бъде прецизирана като такава по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК и следва да се наложи наказание за такова престъпление, като в случая следва да се отмени приложението на чл.68 ал.1 от НК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия счита, че деянието трябва да се квалифицира по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 от НК предвид на ниската стойност на веществото и факта, че е предназначено за лична употреба. Сочи, че изпращането на лицето в затвора няма да доведе до поправяне и превъзпитание , а напротив- би му се отразила зле.

Представителят на ВОП изразява становище за потвърджаване на първоинстанционният акт.

Жалбоподателят К. заявява, че желае да продължи лечението си и да не влиза в затвора.

Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесен в съда обвинителен акт от прокурор при ВРП срещу подсъдимия В.Н.К., за извършено престъпление от общ характер, а именно по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, за това че на 18.05.2007г. в гр.Варна, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 0,722 грама с с активно действащ компонент диацетилморфин 16,3% на стойност 46,93 лева.

В хода на проведеното съдебно следствие съдът е положил дължимата грижа и с допустими доказателствени способи е установил следните релевантни факти:

Към 2007г. подс. К. употребявал наркотични вещества , като развил зависимост към такива.

На 18.05.2007г. подс. К. заедно със свои приятели- св. Костов и св. Александров отишли на ул. „Пробуда” в гр. Варна, от където подс. К. закупел 5 бр. пликчета хероин за сумата от 49 лева. Подс. К. прибрал пакетчетата в задния джоб на дънките си и със свидетелите Костов и Александров тръгнали по ул.”Петко Напетов” , където били спряни от полицейски служители на І РПУІ Варна- св. Бойчев и св. Стоянов.

Полицейските служители извършили обиск на подс. К. и при това открили пликчетата с наркотично вещество. Извършено било изземване, надлежно оформено в съответен протокол.

Видно от заключението на физикохимичната експертиза съдържанието на петте пакетчета, иззети от подс. К. представлява хероин с нетно тегло 0,722 грама и процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 16,3%.

От заключението на съдебнооценителната експертиза се установява стойността на веществото, която възлиза на 46,93 лева.

Изготвената съдебнопсихиатрична експертиза депозира заключение, съобразно което подсъдимия К. страда от синдром на метадонова зависимост. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си.

Към датата на извършване на деянието, подс. К. е осъждана два пъти. С влязла в сила присъда на 31.05.2006 г. по НОХД № 522/2006 г. по описа на ВОС, за деяние по чл.354а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. С присъда по НОХД № 4093/2007 г. в сила от 24.10.2007г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК му е наложено наказание лишаване „пробация”.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал извод , че подсъдимия В.Н.К. е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, тъй като на 18.05.2007г. в гр.Варна, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 0,722 грама с с активно действащ компонент диацетилморфин 16,3% на стойност 46,93 лева.

Първоинстанционният съд е сформирал извод за доказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимия. Изводите на съда по отношение на признаване на подсъдимия за виновен, техните мотиви и краен резултат, въззивният съд намира за правилно формирани.

Безспорно е, че по делото са налице достатъчно доказателства за осъществения престъпен състав от подс. К., обосноваващи крайният извод на първоинстанционния съд. В тази насока са показанията на свидетелите Костов, Александров, Бойчев и Стоянов, както и надлежно оформеното изземване на наркотичното вещество от подсъдимия К. в протокол за обиск и изземване.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите и заключенията по назначените в хода на дъсодебното производство експертизи, като тези доказателства са безпротиворечиви и са обусловили приложимостта на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

По отношение на наведени доводи пред състава на съда като първа инстанция, които са залегнали и като доводи във въззивната жалба, първоинстанционния съд е изложил убедителни аргументи защо не е налице маловажен случай. В тази насока правилно е посочено че независимо от малкото ксоличество и ниската стойност на иззетото наркотично вещество , е налице висока степен на обществена опасност на подс. К., спрямо когото има две влезли в сила присъди, едната от които за деяние, идентично с деянието, предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. Правилно е било отбелязано , че деянието е извършено в изпитателния срок на това осъждане, като степента на обществена опасност на подсъдимия изключва преценка, че конкретния случай е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид и в този смисъл не е налице маловажен случай.

В насока да подкрепи искането си за квалификация на деянието по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК пред въззивния съд жалбоподателя чрез защитата си сочи, че към момента провежда лечение и средата в затвора би му се отразила зле. Настоящия състав на съда не приема аргумента на защитата, преценявайки факта, че видно от присихатричното освидетелстване, подс К. е правил неколкократни опити за лечение на развитата наркотична зависимост, като е възобновявал употребата на хероин. Тези опити са били правени в среда извън условията на затвора, като предвид тяхната некоркократност и недовършеност съдът намира, че напротив – лишен от възможността свободно да се придвижва, подс. К. на пракитка би бил лишен и от възможността да си набавя наркотични вещества.

При определяне на вида и размера на наказанието за подс. К. първоинстанционния съд е отчел на първо място задължителното приложение на чл.55 от НК.

Обществената опасност на подсъдимия е била преценена като са отчетени смегчаващите отговорността обстоятелства – съдействие за разкриване на обективната истина и критично отношение към извършеното. Съдът е установил и отегчаващи отговорноста обстоятелства, каквото е предходната съдимост на подс. К., както и факта, че е извършил деянието по делото само една година, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за също такова деяние, което показва , че наказанието по тази присъда не е постигнало превъзпитателен и предупредителен ефект върху подсъдимия Правилно размерът на наказанието лишаване от свобода е бил индивидуализиран значително под предвидения минимален размер. Правилно е било преценено и приложението на кумулативно предвиденото наказание глоба при условията на чл.55 ал.2 от НК в размер една втора от предвидения минимум.

По тези съображения, съдът е наложил на подсъдимия К. наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 1000 лева.

Определянето на наказанието „лишаване от свобода” в горния размер е обосновано, при извършена правилна преценка на смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

На последно място съставът на първоинстанционния съд е взел предвид, че деянието, за което подсъдимия е предаден на съд по разглежданото дело е извършено в изпитателния срок, определен с присъдата по НОХД № 522/2006 г. и поради това, в съответствие с разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение определеното наказание – десет месеца лишаване от свобода.

Предвид изложеното по отношение на проверяваният първоинстанционен акт и констатираната законосъобразност и правилност, въззивният съдът не сподели доводите за отмяна на присъдата, наведени от страна на подс. К. с жалбата и в съдебно заседание, като намери, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява авторството на деянието от страна на подсъдимия и крайният акт на съда е постановен при липса на допуснати процесуални нарушения .

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената присъда.

По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда №535 на ВРС, тридесет и седми състав, постановена на 18.11.2008г. по НОХД№ 4649/08г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: