№........... гр.Варна , 2009год.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД -НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание на 22.01.2009год.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.Н.
ЧЛЕНОВЕ : У.С.
Р.Т. .
при
секретар Д.В.
и
прокурор Р.Р.
разгледа докладваното от съдия С. ВНАХД N 1850/2008год.по описа на Варненския окръжен съд и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е решение по НАХД N
4157/2008год. по описа на ВРС- 32-ри състав , постановено на 15.10.2008год., с
което обвиняемият С.В.С. е признат ЗА
ВИНОВЕН по обвинението
по чл. 343ал.1б.Б/от НК и на осн.378ал.4
т.1 от НПК и чл. 78 а от НК го е
ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание-
глоба в размер на 500 лева .
Недоволен
от така постановеното решение останал подс.С. който чрез защитника си е подал жалба пред въззивната инстанция
срещу решението на ВРС ,в която
се иска от въззивния съд ,да отмени така постановеното
решение и да оправдае подсъдимия ,като
счита ,че присъдата е неправилна ,тъй като не било доказано извършеното
нарушение по безспорен начин .В жалбата
се твърди ,така възприетия от съда механизъм на възникване на ПТП ,от което
пострадалия е получил средна телесна повреда и възприетите от съда
автотехнически и съдебно –медицинска експертизи, не дават отговор на въпроса за
механизма на ПТП,
а описания такъв е невъзможен.
В с.з.адв. С. като защитник на жалбоподателя моли за отмяна на
първоинстанционния акт и оправдаване на жалбоподателя по мотивите изложени в
жалбата, като твърди ,че в доказателствения материал са налице противоречия
,които съдът не е съобразил.
Жалбоподателят
твърди ,че няма вина за произшествието ,защото пешеходеца –се завъртял е се
хвърлил върху автомобила му.
В с.з.
пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура
изразява становище да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на страните по
делото ,както и след цялостна служебна проверка на решението , на основание чл. 313-314 от НПК , съставът на ВОС счита , че жалбата е неоснователна по следните съображения :
В
съответствие с всички събрани доказателства , относими
към предмета на доказване ,първоинстанционния съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото въз основа на внимателен анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства
и експертизи . Установил е безспорните факти по делото както въз основа на
свидетелските показания на свид. М.С. , протокол за оглед , съдебно медицинска
експертиза и съдебно-автотехническата експертиза. Обосновал
е правилно и в съответствие с посочените доказателства и с правилата на
формалната логика защо и по кои въпроси не кредира
показанията на жалбоподателя като противоречащи на взаимно свързаните помежду
си доказателства .
От
фактическа страна е било изяснено следното :
На
14.08.2005 година около 13,30 часа
жалбоподателят С. управлявал л.а.”Мицубиши Паджеро”с ДКН С 5654 КХ по бул.”Осми приморски полк” в гр.
Варна в най-лява пътна лента –в посока кв.„Виница”.В участъка от пътя –срещу
завод „Дружба”, обв. забелязал , че свид. М.С. пресича бягайки платното за насрещно
движение.Свидетелят бягал по пътното платно и махал на спрелия на спирка
автобус в посока кв.Виница.Свид.С.
преминал преминал платното за движение в посока –центъра
на града и разделителния остров на булеварда ,като навлязъл в пътната лента ,в
която се движил автомобила на обвиняемия.
Безспорно
по делото е ,че пешеходеца е бил забелязан от водата и е могло да бъде
забелязан от около триста метра –т.е. налице е бил фактора много добра видимост
и възможност отрано да се реагира на опасността бягащ пресичащ пещеходец към спирка със спрял градски автобус .
Обв.С. забелязал опасността
–бягащия пешеходец и намалил скоростта
на движение,но въпреки това не спрял автомобила навреме и последвал удар когато
пешеходеца бил вкрачка с дясната си предна част на
около 1,4метра от левия ръб на л.а. Последвал удар с пешеходеца, обективиран в описанието в протокола за оглед и пострадалия
паднал на земята.
Малко
по късно пристигнал екип на КАТ и пострадалия бил отведен за оказване на
медицинска помощ, като била установено ,че е получил средна телесна повреда
,изразяваща се в разкъсване вътрешна странична връзка на лявото
коляно,обусловило затруднение във функцията на левия долен крайник за период от
около два месеца.
В тази
насока е категорично заключението на КСМАТЕ ,че увреждането е получена в
резултат на силно ,внезапно отвеждане на подбедреницата в резултат на удара .
При
установяване на фактите съдът е
мотивирал становището си с обективните заключения на назначените експертизи – комплесна АТЕ и медицинска и допълнителни такива, подкрепени
с писмените доказателства – протокола за оглед установяващ мястото на удара
,като е изчислена и скоростта на водача при наличието на две опасности –
преминаване край спирка при спрял автобус и бягащ пешеходец към него.
Първоинстанционният
съд правилно е отговорил на наведените възражения в съответствие д
доказателствата относно механизма на настъпване на ПТП ,поради което и
настоящата инстанция няма да ги преповтаря. Въззивната
инстанция не намира основания да преповтаря както фактическите така и правните
изводи на първата инстанция ,тъй като няма нови или други факти и обстоятелства
,които биха могли да наведат настоящата инстанция до други изводи.
Наказанието
е справедливо и определено в рамките на законния минимум.
Въззивната инстанция намери ,че
единствено неправилно в мотивите на съдебния акт за залегнали наред с
действително извършените и други общи нарушения на правилата за движение по ЗДП.Такива са нарушенията на чл. 5 и чл. 116 от ЗДП и
повтарянето на същите в дизпозитива и мотивите е
неправилно и не е в причинна връзка с резултата ,в която насока следва да се
изменят мотивите на съдебния акт.
Нарушението
на водача е в пряка причинна връзка с неспазване на общите разпоредби на текста
на чл. 20 ал. 2 ЗДП и частното правило на чл.65 от ЗДП.
При
служебната проверка ,въззивния съд намери ,че е
налице основание за изменение на
съдебния акт относно мотивите му в посочената част и относно диспозитива
,поради което и на основание чл.
337 ал.1 т.2 от НПК и чл. 338 от НПК , съставът Варненския окръжен съд ,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
РЕШЕНИЕТО по НАХД № 4157/08година на ВРС 32-ри състав в частта относно наличието на нарушенията на
чл. 5 и чл. 116 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.