Р Е Ш Е Н И Е

№ Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На двадесет и втори януари две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Т.
ЧЛЕНОВЕ: Р.Ш.

*** Б.

СЕКРЕТАР: Д. В.

Като разгледа докладваното от съдия Ш. ВНОХД№ 1843 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда №507 по НОХД № 5052 по описа на ВРС, двадесет и девети състав за 2008г. Жаленият съдебен акт е осъдителен за подс. В.Г.С. и подс. Д.И.С., като същите са признати за виновни в извършване на следните престъпления: подс. С. по чл. 338 ал.1 от НК, за това че на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, като държал огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” с фабричен №КТ 20719 и боеприпаси за него, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките предвидени в чл.14Д от ЗКВВООБ и чл.48 ал.1 пр.ІІІ от ППЗКВВООБ.

Подс. С. по чл.339 ал.1 от НК за това, че на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, държала огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” , колибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719, без да има за това надлежно разрешение по чл.7 от ЗКВВООБ.

По чл.216 ал.1 от НК за това, че на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, противозаконно повредила чужда движима вещ – женско прасе на стойност 255 лева, собственост на Стоян Митев Митишев.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимите В.С. и Д.С.. С жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона и е необоснована. Осъдените лица считат, че неправилно са били признати за виновни. Сочи се , че са осъдени несправедливо, от незаконен съд и без предявяване на веществени доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание подс. С. желае да бъде установена фактическата истина по делото – че е била със своя законен газов пистолет „Макаров”. Моли да бъде оправдана.

Подс. С. иска отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване.

Представителят на ВОП изразява становище за потвърджаване на първоинстанционният акт.

Жалбоподателката И. моли да бъде оправдана.

Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесен в съда обвинителен акт от прокурор при ВРП срещу подсъдимите В.Г.С. и подс. Д.И.С. за извършени престъпления от общ характер: слещу подс. С. по чл. 338 ал.1 от НК, за това че на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, като държал огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” с фабричен №КТ 20719 и боеприпаси за него, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките предвидени в чл.14Д от ЗКВВООБ и чл.48 ал.1 пр.ІІІ от ППЗКВВООБ. Срещу подс. С. по чл.339 ал.1 от НК за това, че на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, държала огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719, без да има за това надлежно разрешение по чл.7 от ЗКВВООБ и по чл.216 ал.1 от НК за това, че на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, противозаконно повредила чужда движима вещ – женско прасе на стойност 255 лева, собственост на Стоян Митев Митишев.

В хода на проведеното съдебно следствие съдът е положил дължимата грижа и с допустими доказателствени способи е установил следните релевантни факти:

Подс. С. притежавал разрешение за закупуване на оръжие №813/23.11.1998г. и на 26.11.1998г. закупил такова – пистолет „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719. Закупил и 48 бр. патрони 9х18 мм, като за покупката му била издадена фактура.

На 05.11.1999г. на подс. С. било издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие серия В№0103904 със срок до 05.11.2004г. Разрешителното касаело пистолетът „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719.

През 2003г. подс. С. и подс. С. ***„Карчанлъка” в землището на с. Белослав, Варненска област, като фургонът бил поставен върху терен, собственост на подсъдимите.

В този фургон подс. С. съхранявал оръжието си – пистолет „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719, като до оръжието достъп имала подс. С..

През 2003г. св. Митишев отглеждал около 100 броя прасета в местност „Бялата вода”, в землището на с. Белослав, Варненска област. За отглеждането на прасетата св. Митишев наел двама пастири – св. Великов и Янев. Всеки ден пастирите извеждали животните на паша, като с тях преминавали покрай, а понякога и през имота на подс. С. и подс. С., който не бил изцяло ограден.

На 27.09.2003г. Янев и св. Великов извели прасетата на паша. Когато минавали покрай имота на подс. С. и подс. С. няколко от прасетата се отделили от стадото и се разпръснали, като част от тях навлезли в имота. Янев и св. Великов започнали да прибират в стадото разпръснатите животни.

Междувременно в имота се намирала подс. С.. Подс. С. в момента отсъствал.

Подс. С. взела огнестрелното оръжие на съпруга си – пистолет „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719 и с него произвела изстрели по посока на прасетата. Единият от изстреляните куршуми попаднал в коремната едно от прасетата, които навлезли в имота – заплодено прасе-майка.

Янев и св. Великов чули шума от възпроизведените изстрели и се насочили към имота на подс. С. и подс. С.. Там видели подс. С. с пистолет в ръка, както и кърваво петно върху корема на прасето –майка, което едва се движело.

Янев и св. Великов върнали прасетата в стадото и с цялото стадо отишли при св. Митишев, на когото разказали какво се е случило.

Тъй като състоянието на прасето било преценено от св. Митишев като критично, св. Митишев и пастирите го заколили, при което установили, че в корема на прасето има осем плода. Св. Митишев търсил куршума, нанесъл раната в тялото на прасето, но не успял да го намери.

Част от месото на закланото прасе било сготвено от съпругата на св. Митишев на следващия ден и при консумацията му св. Митишев намерил куршума, след което го предал на органите на полицията в гр. Белослав. За извършеното доброволно предаване бил оформен протокол .

На 29.09.2003г., с протокол за изземване от подс. С. били иззети пистолет „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719, 2 бр. пълнители за пистолет „Макаров” без патрони и 3 бр. опаковки с по 16 броя патрони 9 мм – общо 48 броя.

Видно от заключението на съдебно-балистичната експертиза , предоставеният за изследване куршум, предаден от св. Митишев с протокол за доброволно предаване от 30.09.2003г., представлява част от патрон калибър 9/18 мм., тип „Макаров”, с обовен пълнеж и стоманена сърцевина. Куршумът е изстрелян с пистолет „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719.

От заключението на съдебна ветеринаро-оценителна експертиза се установява стойността на вещта – прасе, която възлиза на 225 лева.

В хода на съдебното производство е назначена комплексна балистична и физикохимична експертиза, видно от заключението на която не биха настъпили никакви промени в състоянието на проектил калибър 9/18 мм система „Макаров”, стоманен сърдечник, след термична обработка 120 градуса по Целзий в продължение на един час. Ще се запази част от лаковото покритие на куршума. Няма да се променят формата и грамажа на същия и няма да настъпи промяна в състоянието на оловния пълнеж, нито на трасите, оставени от каналите на цевта на оръжието при изстрелването. Куршумът е попаднал в меки тъкани , като разрушавайки ги се е спрял в тях / черва, черен дроб/. Няма твърда преграда, която да промени формата на куршума при попадане в тялото на животното, в частност прасе.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал извод , че подсъдимия С. е осъществил състав на престъпление по чл. 338 ал.1 от НК, тъй като на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, като държал огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” с фабричен №КТ 20719 и боеприпаси за него, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките предвидени в чл.14Д от ЗКВВООБ и чл.48 ал.1 пр.ІІІ от ППЗКВВООБ. Сформиран е и извод, че подсъдимата С. е осъществила састъвите на престъпления : по чл.339 ал.1 от НК, тъй като на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, държала огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” , колибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719, без да има за това надлежно разрешение по чл.7 от ЗКВВООБ. По чл.216 ал.1 от НК, тъй като на 27.09.2003г. в землището на гр. Белослав, обл. Варненска, противозаконно повредила чужда движима вещ – женско прасе на стойност 255 лева, собственост на Стоян Митев Митишев.

Първоинстанционният съд е сформирал извод за доказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимите. Изводите на съда по отношение на признаване на подсъдимите за виновни, техните мотиви и краен резултат, въззивният съд намира за правилно формирани.

Безспорно е, че по делото са налице достатъчно доказателства за осъществения престъпен състав от подс. С., обосноваващи крайният извод на първоинстанционния съд. В тази насока са приложените по делото доказателства досежно начина на придобиване на оръжието - – пистолет „Макаров” с фабричен №КТ 20719 и боеприпаси за него, предвид наличието на надлежни разрешителни / л.26, л.28 и л.29 от делото/.

В качеството си на лице, притежаващо огнестрелно оръжие подс. С. е следвало да съхранява същото в съответствие с изискванията на чл.14Д от ЗКВВООБ, като при спазване на чл.48 ал.1 пр.ІІІ от ППЗКВВООБ следвало да опазва оръжието от достъп на други лица. По делото са събрани гласни доказателства – показания на свидетеля Великов, който , непосредствено след като чул изстрелите, отишъл до имота на подс. С. и подс. С., където видял подс. С. с пистолет в ръка, както и прасето, в областта на чийто корем имало кръв. Непосредствено след това пастирите закарали всички прасета при св. Митишев, и там раненото прасе било заклано. Впоследствие св. Митишев открил куршума и го предал в ПУ-гр. Белослав. Така предаденият куршум бил обект на изследване и съобразно заключението на вещото лице е бил изстрелян именно от оръжието, притежавано законно от подс. С.. Така , въз основа на събраните по делото доказателства се прави единствения възможен извод, че подс. С. е произвела изстрелите с оръжието на подс. С., до което е имала достъп, т.е. подс.| С. не е съхранявал оръжието в съответствие с изискванията на чл.14Д от ЗКВВООБ и чл.48 ал.1 пр.ІІІ от ППЗКВВООБ.

По отношение на деянията на подс. С. отново са събрани безспорни доказателства. По- конкретно в тази насока са събрани показанията на св. Великов, който възприел пистолета в ръката на подс. С. непосредствено след изстрелите, както и кръвта в областта на корема на прасето. Предадения от св. Митишев куршум , намерен в месото на закланото прасе е изстрелян от оръжието, иззето от подс. С.. Подс. С. не притежава разрешение да носи огнестрелното оръжие пистолет „Макаров” с фабричен №КТ 20719 и боеприпаси за него. В този смисъл безспорно е установено, че на 27.09.2003г. подс. С. е държала оръжието без да има за това надлежно разрешение.

На същата дата, съобразно събраните по делото доказателства, с държаното огнестрелно оръжие подс. С. е произвела изстрели и повредила чужда движима вещ – прасе. В тази насока са коментираните по – горе свидетелски показания на св. Митишев и св. Великов и заключение по балистичната експертиза, установяващи активните действия на подс. С. по повреждане на вещта – произвеждане не изстрели и раняване на прасето в областта на корема с един от изстреляните куршуми. Стойността на вещта се установява посредством заключението на ветеринаро оценителната експертиза.

Въззивната инстанция споделя и мотивите на първоинстанционния съд досежно събраните доказателство по делото – преписка В-299/2007г. по описа на ВВОП и преписка №17001/2001г. по описа на ВРП. Правилно е било преценено, че преписка В-299/2007г. по описа на ВВОП не съдържа доказателства, водещи до промяна на приетата за установена фактическа обстановка, тъй като преписката касае сигнал от двамата подсъдими, че експертът по балистичната експертиза Недев е изготвил експертиза с невярно съдържание, че е иззето прасе без необходимите документи, че е иззет незаконно пистолета на С. и че е употребено полицейско насилие при изземването на пистолета, по който сигнал е произнесено постановление на прокурор при ВВОП за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Правилно е била преценена и неотносимостта на преписката на ВРП към предмета на делото, тъй като същата касае сочен за нанесен побой върху подсъдимата С. и семейството й през есента на 2002 година от лица, нямащи отношение към делото.

В хода на проведеното производство пред въззивния съд като доказателство е приобщен протокол от 24.04.2007г. за снемане на обяснения по предварителна проверка от Пламен Боянов Жечев, в който се сочи на откази на подсъдимите С. и С. да получават призовки , постановления и други документи, както и на начина на изпълнение на постановени принудително водене пред дознател, при което вследствие на откал на подсъдимите да се качат в служебния автомобил, била употребена физическа сила. Посредством така приобщеното доказателство се установява единствено какви са наблюденията на лицето Жечев по повод на процесуалното поведение на подсъдимите С. и С., както и се обяснява причината за употребена физическа сила спрямо лицата при принудителното водене пред орган на разследването. Приобщения протокол е бил ценен при произнасянето по преписка В-299/07г. по описа на ВВОП и не установява факти от значение за изясняване на обективната истина по делото.

Пред въззивния съд по същество се навеждат доводи , че подсъдимата С. е действала при условията на чл.13 от НК и извършеното от нея не е общественоопасно, тъй като е извършено в условията на крайна необходимост.

Настоящия състав на съда намира, че подс. С. не е действала при крайна необходимост, за да спаси свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която не е могла да избегне по друг начин, предвид на следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че обитавания от подс. С. и подс. С. имот не е бил ограден изцяло, а частично, с което достъпът на хора и животни до него на практика не е бил ограничен.

Видно от показанията на св. Великов се установява, че към момента на изстрелите прасетата са се намирали или отвън до оградата или вътре, непосредствено до нея, т.е. имотът на подс. С. и подс. С. не е бил застрашен от непосредствена опасност. Такава непосредствена опасност не е съществувала и за личността на подс. С., отново предвид местоположението на животните, които очевидно не са застрашавали телесната й неприкосновеност. На следващо място е съществувала възможност животните да бъдат прогонени вън от имота по друг начин, а не при употребата на оръжие, тъй като се касае за прасета, отделени от своето стадо, придружавано от двама пастири. Подсъдимата С. и подсъдимия С. са имали проблеми с животните на св. Митишев до момента, като заявявали на същия, че животните влизат в имота им. В тази насока са показанията на св. Митишев и св. Великов. До датата на извършване на инкриминираните деяния подс. С. и подс. С. са преодолявали навлизането на прасета в имота без употреба на оръжие спрямо животните, с намесата на пастирите /по- конкретно на св. Великов/ , като впоследствие, при навлизането на прасета на 27.09.2003г. нищо не е налагало различна реакция от страна на подс. С.. Предвид горното, съдът намери, че в настоящия казус не е изправен пред хипотезата на чл.13 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието за подс. С. първоинстанционния съд е отчел на първо място задължителното приложение на чл.78а от НК, предвид на факта, че са налице законоустановените предпоставки за неговото прилагане, а именно: за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до две години или глоба от 100 до 300 лева; подсъдимия не е осъждан до момента за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; от деянието не са причинени имуществени вреди.

При определяне на размера на административното наказание глоба първоинстанционния съд правилно е преценил , че степента на обществена опасност на деянието е ниска в сравнение с обичайните случаи от този вид, тъй като достъпът до оръжието е осъществен от съпругата на подс. С., а оръжието е било съхранявано в отдалечен от населено място фургон. Правилно , въз основа на ниската степен на обществена опасност на деянието е бил индивидуализиран размер на глобата към минимума – 500 лева. В насока да мотивира определянето на наказание в минимален размер е и ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид чистото му съдебно минало.

При определяне на вида и размера на наказанието за подс. С. първоинстанционния съд е отчел степента на обществена опасност на двете деяния като ниска в сравнение с обичайните случаи от този вид, тъй като достъпът до оръжието е осъществен от подсъдимата С. - съпруга на подс. С. и подсъдимата била мотивирана от навлезлите в имота прасета и произвела изстрели с цел – изгонването им, знаейки, че докато стреля може да нарани някое от животните. В насока да мотивира определянето на наказание в минимален размер е и ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид чистото съдебно минало.

Въз основа на преценката на горното за престъплението по чл.339 ал.1 от НК е било определено наказание към минималния размер – лишаване от свобода за срок от четири месеца.

За престъплението по чл.216 ал.1 от НК е било определено наказание към минималния размер – лишаване от свобода за срок от пет месеца .

На осн. чл.23 ал.1 от НК първоинстанционният съд е наложил на подс. С. да изтърпи най- тежкото от определените наказания, а именно – лишаване от свобода за срок от пет месеца.

Настоящия състав на въззивния съд изцяло споделя доводите на първата инстанция досежно наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Определеното наказание попада в рамките на предвидения максимален срок от три години и подсъдимата не е осъждана. По отношение на подс. С. така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като за постигане по- ефикасно на целите на генералната и специалната превенция не е необходимо подсъдимата да бъде изолирана от обществото, а с определяне на подходящ изпитателен срок ще се въздейства по- ефективно предупредително и възпиращо върху нея. С оглед изложеното правилно на осн. чл.66 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е определил изпитателен срок в минимално предвидения в закона размер и е отложил изпълнениите на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

В условията на чл.53 ал.1 б.”а” правилно е било постановено отнемане в полза на Държавата на веществените доказателства по делото- пистолет „Макаров” , калибър 9 мм, с фабричен №КТ 20719, 2 бр. пълнители за пистолет „Макаров” без патрони и 3 бр. опаковки с по 16 броя патрони 9 мм – общо 48 броя, тъй като това са вещи, послужили за извършване на престъпленията.

Предвид изложеното по отношение на проверяваният първоинстанционен акт и констатираната законосъобразност и правилност, въззивният съдът не сподели доводите за отмяна на присъдата, наведени от страна на подс. С. и подс. С. с жалбата и в съдебно заседание, като намери, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява авторството на деянията от страна на двамата подсъдими и крайният акт на съда е постановен при липса на допуснати процесуални нарушения .

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената присъда.

По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда №507 на ВРС, двадесет и девети състав, постановена на 06.11.2008г. по НОХД№ 5052/06г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: