Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                     

 

                              /                                               2009 година,гр.Варна

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД   -   НАКАЗАТЕЛНО  ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и втори януари през две хиляди и девета година

В публично заседание,в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.Н.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:У.С.

 

                                                                  Р.Т.

Секретар Д.В.

Като разгледа докладваното от съдия Н.

ВНЧХД № 1838 по описа на ВОС за 2008 година

         За да се произнесе,взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Иван Ралчев като защитник на К.Д.И.  срещу присъдата на ВРС-5-ти състав, постановена на 16.10.2008 година по НАХД № 3645/2008 година, с която подсъдимият е признат за виновен, в това на 09.07.2008 година в с.Страшимирово обл. Варненска казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.Н.К. и Р.Н.К. в тяхно присъствие- престъпление по чл.146 ал.1 НК,поради което и на основание чл.78 А НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на Д.К. и Р.К. сума в размер от по 1 000 лева на всяка една от тях,представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва,считано от 09.07.2008 година.

 

В жалбата,поддържана изцяло и в съдебно заседание  се предлага отмяна на съдебния акт и постановяването на оправдателна присъда, защото думите не са отправени към тъжителките,а към тяхната майка.Счита,че гражданските искове са недоказани, а и завишени по размер.

 

Процесуалният представител на тъжителките предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.

 

         Съдът,след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка намери за установено следното:

 

         Първата инстанция е провела достатъчно задълбочено съдебно следствие и след анализ на събраните доказателства е направила обоснован извод,че подс.Георгиев следва да бъде признат за виновен  за осъществено деяние по чл.146 ал.1 НК.

 

         Няма спор,че взаимоотношенията между семействата на подсъдимия и тъжителките били трайно влошени.

         На 09.07.2008 година частните тъжителки и тяхната майка прибирали разтоварени пред двора им дърва.В един момент с подсъдимия възникнал спор дали дървата пречат на някого,при което подс.И. нарекъл Д.К. и Р.К. “малоумници”,”бавно развиващи се хора” и”бавно загряващи реотани”.

         Използването на посочените оскърбителни изрази се установява от показанията на непредубедените свидетели Великов и Василев,чийто твърдения са в синхрон с казаното и от св.К.-майка на тъжителките.

         Св.Венков и Драганов не са очевидци на случилото се и дават данни единствено и само за влошените взаимоотношения между семействата. Св.Иванова обаче също не отрича някои от казаните думи-че пострадалите са наречени от съпруга й “бавно загряващи реотани”-факт,който не се отрича и от самия подсъдим.

         При така събраните доказателства правилно и на основание чл.78 А НК след като признал подсъдимия И. за виновен ВРС го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил минимално по размер административно наказание-500 лева глоба.

 

         Незаконосъобразен е обаче съдебният акт ,в частта,с която са присъдени обезщетения за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието,като подсъдимият е осъден да заплати сума в размер от по 1 000 лева на всяка една от тъжителките.

         Гражданските искове са в безспорно завишен размер.

Въззивният съд като взе предвид характера на отправените обиди намира,че подсъдимият следва да заплати на Д.К. и Р.К. суми в размер от по 300 лева за всяка една от тях ведно със законната лихва,считано от 09.07.2008 година,което е и адекватното обезщетение за причинените неимуществени вреди.

 

При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК не бяха констатирани други основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.

Предвид гореизложеното и на основание чл.337 ал.3 и чл.338 НПК, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата на ВРС-5-ти състав,постановена на 16.10.2008 година  по НЧХД № 3645/2008 година В ЧАСТТА, с която подсъдимият К.Д.И. е осъден да заплати на Д.Н.К. и Р.Н.К. суми от по 1 000 лева на всяка една от тях,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието като НАМАЛЯВА уважените граждански искове на по 300 лева за всяка една от тях,ведно със законната лихва,считано от 09.07.2008 година.

ИЗМЕНЯВА присъдата В ЧАСТТА,с която са определени дължимите държавни такси като ОСЪЖДА подсъдимия да заплати две държавни такси от по 12/дванадесет/ лева върху така уважените граждански искове 

 

Потвърждава присъдата в останалата й част.

        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: