Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………………
Година 2009 Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На деветнадесети февруари
Година две хиляди
и девета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.Л.
ЧЛЕНОВЕ: С.С.
В.Б.
Секретар Н. Й.
Прокурор Р. Р.
като разгледа
докладваното от съдия Л.
ВНОХД № 1719 по описа
на съда за 2008 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е присъдата по НОХД № 2484/2007 г. на ВРС, ІV
състав, № 425, постановена на 06.10.2008 г., с която подсъдимият К.Х.Х. бил признат
за невинен в това че на 17.08.1999г. в гр. Варна в качеството си на длъжностно
лице – Главен лекар на Лечебно оздравително заведение – Варна, съзнателно
сключил неизгодна сделка с ЕТ “Ариана-Йовка Митева” за ремонт на покрива на
поликлиника в курортен комплекс “Златни пясъци” и от това произлязла значителна
вреда на ЛОЗ Варна в размер на 22 149р 40лв., поради което и на основание
чл. 304 от НПК съдът го оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.
220 ал. 1 от НК.
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура гр.
Варна. Изразено е декларативно становище, че присъдата е неправилна и се иска
да бъде отменена, като подс. Х. бъде признат за виновен в престъпление по чл.
220 ал. 1 от НК и му бъде наложено наказание, съответстващо на обществената
опасност на извършеното деяние. В допълнително писмено изложение се представят
мотивите на прокурора. Счита се, че присъдата е постановена при непълнота в
доказателствата, тъй като съдът заличил множество свидетели, чиито показания били
важни за изясняване на фактическата обстановка по делото. Оспорва се изводът на
съда, че деянието е несъставомерно от субективна страна – обоснован от
консултациите на подсъдимия с експерти. Прокурорът намира, че решението на
подсъдимия не е обосновано от аварийна ситуация – при която да не е възможно
осъществяването на правото на гаранционна претенция, и че не е било взето при
зачитане на субординационния принцип, като пренебрегнал по-висшето си
ръководство в лицето на д-р Добрев и д-р Дренски. В с.з. представителят на
Окръжна прокуратура поддържа протеста. Счита, че подс. Х. е бил длъжностно
лице, че сключеният от него договор от 17.08.1999г. не е бил изгоден и той не е
бил длъжен да го сключи. Преценява като неправилни мотивите на РС за липсата на
съзнание у подсъдимия и намира, че е налице и субективната страна на деянието.
Предлага на съда да наложи наказание на подсъдимия в долната граница на
предвиденото в закона.
Защитникът
на подсъдимия в с.з. – адв. Т., намира, че протестът е неоснователен.
Подчертава необходимостта от спешен ремонт на покрива на поликлиниката към
момента на преминаване на поликлиниката под ръководството на подсъдимия, както
и факта, че предходният ремонт е бил извършен некачествено. Посочва, че
действията на подс. Х. са били предприети с разрешение на преките му
ръководители и в пълно съответствие с нормите на Закона за обществените
поръчки. Подкрепя изводите на ВРС, че отсъства умисъл да бъде извършено
престъпление. В заключение моли постановената присъда да бъде потвърдена като
законосъобразна и правилна.
Защитникът
адв. С. поддържа казаното от адв. Т. и счита протестът за неоснователен. Моли
присъдата като правилна, законосъобразна и постановена в съответствие с
доказателствата да бъде потвърдена.
Подс.
Х. в последната си дума заявява, че е искал разрешение от началниците си, че
комисия от София е огледала покрива и е получил одобрение за ремонта. Сочи, че
е спазил реда по ЗОП, въпреки, че сумата за ремонтните работи е била по-ниска
от изискуемата за прилагането на този закон, защото сметнал за необходимо да се
придържа към по-високите изисквания. Не е съгласен с отразеното в протеста
обстоятелство, че е бил в служебна зависимост от д-р Добрев – който е бил негов
заместник и функциите му са били чисто медицински.
Окръжният
съд намира, че протестът е неоснователен.
В
хода на производството пред първата инстанция съдът е събрал и проверил
необходимите за правилното решаване на основните въпроси по делото
доказателства. Изяснени са опорните факти и обстоятелства и в мотивите към
присъдата е обобщена обстановка, която не се оспорва от страните.
В
протеста е изложено съображение за наложителното разпитване в хода на съдебното
следствие на свидетелите – Дренски и Добрев, от чиито показания съдът би могъл
да изясни, че подсъдимият не се е съобразил с по-висшето ръководство в тяхно
лице, което не е подкрепено с искане – посочените лица да бъдат изслушани от
въззивната инстанция. Настоящият състав намира, че ВРС не е допуснал нарушения
в процеса на събиране на доказателствата заличавайки свид. Дренски и Добрев.
Към момента на изследваните събития свид. Дренски е бил в отпуск – видно от
приложеното копие от Заповед № РД-15-255 – л. 57 от ДП и е бил заместван от
Златко Янакиев – изслушан в с.з. Свид. Добрев е бил назначен като зам. главен
лекар по поликлиничната част към ЛОЗ – Варна на 15.07.1999г. и подс. Х.
очевидно не е бил в йерархична зависимост от него. Становището на свид. Добрев
за извършените от подсъдимия действия е установимо чрез приложените по делото
писмени доказателства. Свид. Й. Митева е собственик на ЕТ, страна по сключения
на 17.08.1999г. договор. Във връзка с начина на провеждане на конкурса и сключването
на договора с ЕТ и относимите счетоводни отбелязвания са налице убедителни и
неоспорени писмени доказателства. Останалите заличени свидетели – са
специалисти от лечебното заведение, като за изясняване на ситуацията в сградата
на поликлиниката съдът е събрал множество други гласни доказателства. В този
смисъл действията на съда преди приключване на съдебното следствие не са довели
до ограничаване възможностите на прокурора да доказва обвинението и не могат да
бъдат интерпретирани като съществено процесуално нарушение.
В
мотивите на ВРС е изложена фактическа обстановка в съответствие с
доказателствата по делото. При формиране на решението по делото настоящият
състав на съда съобразява в допълнение и следните положения:
С
реформата по Постановление № 1 на МС от 15.01.1996г., изменено с ДВ бр.
53/99г., по силата на която е преобразувано СКУ към МЗ в юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище в София и санаторно-курортни заведения със
съответния предмет на дейност по чл. 1. Видно от приложението към чл. 1 под №
26 е включено в системата на СКУ Лечебно оздравително заведение – Варна, чийто
главен лекар е бил подс. Х.. В ДВ№ 56/1999г. е бил приет Законът за
обществените поръчки, който отменя ЗВДОП, респ. указанията по приложението му –
дадени на подс. Х. с писмо на ГД на СКУ към МЗ – л. 48 и 49, т. 1 от ДП. Към м.
08.1999г. е била запазена схемата на зависимост на ЛОЗ към СКУ София, съответно
действията на главния лекар са били оценявани и контролирани от ръководството
на СКУ.
След
изискване на уточнените по безспорен начин по делото експертни становища за
рамките на необходимите ремонтни работи по покрива на поликлиниката и
качеството на ремонта от 1994г., доказателствата по делото сочат, че подс. Х. е
поискал разрешение от СКУ за планирания ремонт. В тази посока са показанията на
свид. Янакиев. Преговорите между подс. Х. и СКУ към МЗ – едноличен собственик
на ЛОЗ, са били процес проследен от организатор СКУ – инж. Бобчева. Издадената
от подс. Х. заповед № 42/12.08.1999г., проведения конкурс, Протокол на комисия
от 16.08.1999г. с предложение за приемане на оферта – са отделни действия с
пряка фактическа насоченост – подготовка за сключване на договор за възлагане
на ремонтните работи на изпълнител. Договорът от 17.08.1999г. между ЛОЗ на МЗ
гр. Варна, представлявано от Главния лекар – подс. Х. и ЕТ, посочена от
комисията, е бил изпратен за одобрение, ведно с другите книжа, с писмото на
подсъдимия № 130/18.08.1999г. до Генералния директор на СКУ – гр. София. В
посоченото писмо подс. Х. посочва, че извършената от фирма “Заневи” София е в
гаранционен срок, предлага да му бъде разрешен планирания ремонт и да се
предприеме съдебна процедура срещу извършителя на некачествените ремонтни
работи. След постъпването на книжата в СКУ свид. Янакиев е одобрил протокола от
16.08.1999г. на комисията с предложението договорът да бъде сключен с ЕТ
“Ариана” – поставил е резолюция в този смисъл и се е подписал – л. 30, т. 1 от
ДП, и е приподписал като трета страна по сделката договорът от 17.08.1999г. –
л. 37, т. 1 от ДП.
Последвалите
нови договори, изготвените съпътстващи становища, докладни и други писмени
доказателства са приложени към делото, и интерпретирани напълно правилно от ВРС
в общата съвкупност от доказателствата.
Изложените
фактически положения обосновават и правния извод за обвързаност между
действията на подс. Х. с ръководството на СКУ София – на чието пряко подчинение
е и управляваното от подсъдимия ЛОЗ гл. Варна. Договорът от 17.08.1999г. е бил
изпратен за одобрение ведно с предложение за разрешаването му от СКУ. Видно от
показанията на свид. Янакиев – ремонтът е бил извършен със средства на СКУ,
които са били преведени на санаториума. Предвид мястото на ЛОЗ в структурата на
СКУ и пределите на компетентността на подс. Х. – не би могло да се счита, че на
17.08.1999г. е била сключена подготвената с другите книжа сделка. За възникване
на желаните правни последици е било необходимо попълването на сложния
фактически състав - одобряването й от СКУ – което и е станало – предвид доказателствата
по делото. В този смисъл не са налице обективни признаци на състав по чл. 220
ал. 1 от НК – тъй като подс. Х. не е притежавал обем от правомощия в качеството
си на длъжностно лице, които да му позволят сключването на окончателна сделка,
ангажираща СКУ на МЗ.
Съображенията
на ВРС за отсъствие на субективните признаци на състава са обосновани от
доказателствата и следват установеното за спазването на субординацията,
актуалната нормативна уредба и начина на избор на формата изпълнител – също
одобрен от ръководителя на СКУ към момента.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата на Варненския районен съд, IV
състав, № 425, постановена на 06.10.2008 г. по НОХД № 2484 по описа на същия
съд за 2007 г.
Решението е окончателно.
председател : членове :