Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна,10.02.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски окръжен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Я.Я.

ЧЛЕНОВЕ : П.М.

В.Б.

при секретар Н.Й.

и в присъствието на прокурора Р.Р.

изслуша докладваното от съдия Я. внохд №1676/2008г. на ВОС

и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда №436/08.10.2008г. по нохд №660/2008г. Варненски районен съд е признал подс.Ж.Ж.П. за виновен в това, че в периода 12.06.2007 – 19.06.2007г. в с.Доброглед, обл.Варна , самоволно , не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго –Иван Захариев Говедаров, предполагаемо право на собственост/преминаване/ чрез поставяне на незаконен строеж-метална ограда, преграждаща черен път до поземлен имот №134 в селищно образувание „Доброгледски лозя” в землището на с.Доброглед, общ.Аксаково, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.323 ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК му наложил наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки : - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, както и наказание глоба в размер на 200лв. С присъдата подс.П. е признат за невинен по същото време и място да е осъществил същото това свое право, но оспорвано от Началника на ДНСК-София , поради което и в тази част от обвинението го оправдал. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Ж.П., в която в най-общ вид се формулират възражения за необоснованост на съдебния акт и нарушение на закона.Прави си искане за отмяната му и постановяване на нов, с който подсъдимия да бъде оправдан.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, като от наведените доводи става ясно, че се претендира единствено нарушение на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли постановената присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Варненският окръжен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

Подс.Ж.П. е собственик на място, намиращо се в местността Доброглед, в землището на с.Доброглед, обл.Варненска, с площ от 600кв.м., представляващо имот с пл.№134, при граници : имот №1331 имот №135, имот №141, имот №140, и пътека. През лятото на 2002 г. подсъдимият решил да загради имота си, като включи към него и преминаващата край парцела пътека /черен път/, водеща и осигуряваща достъп до парцел с пл.№133. Това решил да стори за да увеличи площта на парцела си, който фактичесски като квадратура не отговарял на документа му за собственост/в нотариалния акт била отразена площ 600кв.м., а реално парцела бил по-малък/. В изпълнение на замисленото П. изградил две метална врати – една еднокрила, и една двукрила, които били продължение на оградата му по северната граница на имота.По този начин пътеката попаднала в имота на подсъдимия, а парцелът му станал граничен с имот №132. Впоследствие П. напрали опит да узакони извършеното от него, но безуспешно – Община Аксаково отказала узаконяване на незаконния строеж.

Строежът в този му вид осуетил всякакъв достъп до имот с пл.№133, собственост на св.Говедаров. Последният от своя страна сезирал РДНСК-Варна, служители на която извършили оглед на място и съставили констативни актове. Била издадена заповед № РД-14-562/21.10.2005г. на ДНСК, с която било разпоредено да се премахне незаконния строеж/металната ограда/.Подсъдимият обжалвал заповедта , но молбата му в две поредни съдебни инстанции била оставена без уважение.Въпреки това той не отстранил оградата, което наложило нейното принудително събаряне – на 12.06.2007г. Непосредствено след това обаче подс.П. отново я изградил.

Това са фактите по делото и те са установени по един категоричен и несъмнен начин, включително и чрез обясненията на подсъдимия, който не отрича изграждането от негова страна на въпросната метална ограда/различна е само оценката му по отношение извършеното-за него тя е положителна/. Затова и по фактите спор не се повдига – включително и от подсъдимия, и доколкото съществува такъв то той е спор на правото – твърди се нарушение на материалния закон. С което обаче настоящият състав не може да се съгласи. При наличните факти съдът е направил единствено възможната правна оценка – че с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъплението, визирано в текста на чл.323 ал.1 НК. В подкрепа на правния си извод първоинстанционният съд е изложил многобройни и убедителни съображения, които са напълно споделяеми и от въззивния съд. Доколкото обаче и за него е наложително да изложи съображенията си защо не приема доводите на страните, то следва да се направи кратък анализ на субективната и обективна съставомерност на деянието. От обективна страна престъплението самоуправство изисква предприемането на определени действия за осъществяване на действително или предполагаемо право на дееца, това последното да е оспорвано от другиго, и действията с които то се осъществява да са извършени самоволно и не по установения от закона ред. Налице ли са те в настоящия казус – категорично да/според скромното мнение на състава/. На първо място – налице е предприемане на активни действия от страна на П. за осъществяване на едно предполагаемо негово право.Те се изразяват в изграждане на два пъти на метална ограда/две метални врати/ , преграждаща съществуващ по плана черен път/пътека/, при което последния попада в имота на подсъдимия. Тези действия той съзнателно предприел, за да достигне общата площ на имота му отразената в нотариалния акт. А правото е предполагаемо, защото той погрешно счита , че въпросния път трябва да попадне в имота му. На второ място - налице е и оспорване , което се изразява в манифестирано несъгласие от страна на заинтересовано лице с начина на осъществяване, възприет от дееца.Заинтересовано лице в случая се явява св.Говедаров – такова е, тъй като с действията на подсъдимия се ограничава в значителен обем правото му на собственост върху собствения му недвижим имот – парцел с пл.№133. С изграждането на металната ограда се препятства всякакъв достъп на Говедаров до имота му – видно от писмените доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице, единствения подстъп към парцел с пл.№133 е въпросният черен път. Това оспорване от страна на Говедаров , както и правилно е отбелязъл районният съд, е изрично – чрез неколкократно сезиране на РДНСК-Варна. Без съмнение налице е и последния елемент – действията на подсъдимия, с които той осъществява това спорно право, са извършени самоволно и не по установения от закона ред. Самоволно – защото липсва съгласие на заинтересованото лице /Говедаров в случая/, и не по установения от закона ред – защото липсва разерешение от компетентните органи/нещо повече – налице е отказ от страна на Община Аксаково да узакони въпрсния строеж/. След изложеното повече от очевидно е, че действията на подсъдимия са обективно съставомерни. Такива са те и от субективна страна – защото всички тези действия подсъдимият предприел с ясното съзнание, че липсва както съгласие от страна на Говедаров, така и разрешение за строеж от Община-Аксаково.Т.е. налице е пряк умисъл. В този смисъл и доводите на жалбоподателя не се споделят никак от настоящата инстанция. От страна на подсъдимия е налице поведение , покриващо изцяло обективните и субективни признаци на престъплението по чл.323 ал.1 НК. Като го е признал за виновен по посочения текст и го е осъдил районният съд не само не е нарушил закона, напротив – приложил го е правилно. В този смисъл и атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен - включително и в частта му досежно наложеното наказание и неговия размер. След съобразяване на релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства логично съдът е стигнал до извода, че и най-лекото предвидено от закона наказание би се оказало в случая несъразмерно тежко , което и е довело до замяна наказанието лишаване от свобода с пробация, изразяваща се единствено в двете задължителни пробационни мерки.Правилно съдът е наложил и наказанието глоба – с оглед вида и начина на извършване на престъплението.

Законосъобразна е присъдата и в нейната оправдателна част – ръководител на административен орган, на когото са възложени властнически правомощия, не може да бъде заинтересовано лице по смисъла на чл.323 НК, поради което и не е в състояние да оспори правото на дееца.

При извършената проверка не бяха констатирани процесуални нарушения. Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменяване или отменяване на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №436/08.10.2008г. по нохд №660/2008г. на Варненски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове :