Р Е Ш Е Н И Е
Номер
…… 2009г. Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На петнадесети
януари две хиляди и
девета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: И.С.
Членове: Д.К.
И.В.-*** П.П.
Прокурор Р.Р.
като разгледа
докладваното от съдия С.
ВНОХД № 1601 по
описа на съда за
за да се
произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1850/2008год.по описа на ВРС- 4 състав, постановена на 24.09.2008г., с която подс. К.М.В. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление от общ характер – по чл. 343 Б ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК с три години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез процесуалния му представител - адв. П. Д., с която се възразява срещу законосъобразността на присъдата и се иска от въззивния съд за възприеме други фактически положения, като отмени присъдата или алтернативно – да се намали наложеното наказание, с приложение на чл. 55 от НК да се наложи наказание пробация.
Представителят на прокуратурата моли да се потвърди осъдителната присъда като правилна. Жалбоподателят се явява и се представлява, в последната си дума моли съда присъдата да се отмени, тъй като счита, че е невинен.
Окръжния съд, след цялостна проверка на обжалваното решение, счита , че позоваването на защитника на жалбоподателя на необоснованост на съдебния акт е неоснователно и то следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззивният съд счита, че фактическата обстановка, приета от първата инстанция е правилно установена и се подкрепя от всички доказателства в тяхната съвкупност. На 25.12.2006 г. подс. В. бил на гости на приятел, като преди това пристигнал до дома му с лекия си автомобил, който паркирал на паркинга пред блок на бул. “Цар Освободител”. Подс. В. употребил алкохол, а след полунощ компанията решила да ходи на дискотека. Подс. В. слязъл сам до колата си, привел я в движение, като по време на маневра я ударил в бордюр. По това време св. Вл. Атанасов бил в дома си и имал видимост към този паркинг. На него била и колата на баща му. Като чул звук от удар на кола, той погледнал и видял маневриращия автомобил, който се ударил в колата на баща му. Слязъл до паркинга, точно когато подсъдимият се движел назад. В момент, в който колата останала в покой, св. Атанасов отворил предната лява врата. Видял, че подсъдимият е видимо пиян, затова му поискал ключовете от колата. Подсъдимият му ги дал, а св.Атанасов се обадил в полицията На мястото пристигнали двама служители на КАТ, единият от които- св. Бежанов проверил дали колата е била привеждана в движение и установил, че капакът над двигателя е топъл.. Пробата чрез “Алкотест-Дрегер” установила съдържание на алкохол 2,73 на хиляда, като подсъдимият отказал да му бъде направена кръвна проба.
В съответствие с гласните и писмени доказателства съдът е обосновал акта си при внимателния им и обективен анализ, като е изключил версията на подсъдимия. Подробно е обсъдил доказателствената маса в съвкупност и в детайли, като е дал отговор на всеки един от поставените по делото проблеми, обсъдил е всеки един от противоречащите детайли по делото. Като е дал вяра основно на свидетелите очевидци, съдът подробно се е мотивирал защо следва безспорно да се приеме, че именно В. е управлявал л.а. Тези мотиви на съда дават достатъчно основания на настоящата инстанция да ги приеме, а оплакванията в жалбата да отхвърли като неоснователни. Показанията на свидетелите не са нито объркани, нито противоречиви, както се твърди от защитата, а са еднопосочни относно основното обстоятелство. Районният съд подробно е обсъдил несъществените различия в детайлите при показанията на св. Атанасов и подробно е мотивирал становището си за тяхната достоверност. Не може да се даде вяра на обясненията на подсъдимия, които следва да се възприемат като защитна теза, докато показанията на свидетелите Бежанов и Атанасов, като наблюдавали непосредствено действията му следва да се кредитират изцяло и относно факта, че подсъдимият е управлявал МПС.
При тези безспорни факти, осъждането на подс. В. е правилно, а по отношение на размера на наказанието, след преценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК е приел, че следва да се наложи наказание в минималния размер. Съдът правилно е приел, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на личността на подсъдимия, който е и неосъждан, млад човек, без никакви отрицателни характеристични данни за него. Правилно не е съзрял наличието на обстоятелства по чл. 55 от НК, а и пред настоящата инстанция не се изтъкват такива, които да бъдат преценени като изключителни или многобройни и да доведат до приложението на наказание, различно от лишаване от свобода. Последното, отложено по реда на чл. 66 от НК с минимален изпитателен срок, би превъзпитало и поправило осъдения, ще му попречи да върши други престъпления, както и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо на обществото/ от гледна точка на честотата на този вид деяния към настоящия момент/.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване на решението, на основание чл.338 ал.1 т.1 от НПК, въззивния съд
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ВРС- 4 състав по НОХД № 1850/2008год.по описа на ВРС- 4 състав, постановена на 24.09.2008г., с която подс. К.М.В. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343 Б ал.1 от НК и вр. чл.54 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК с три години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.