ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на
деветнадесети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С.П.
ЧЛЕНОВЕ: Р.С.
А.П.
при участието на секретаря Г.С., като
разгледа докладваното от съдия С.П. гражданско
дело N 1992 по описа за 2008 година на
гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на К.Д.К., П.Л.Д., Д.Л.Д. чрез процесуалния им
представител адв. Д.Г. срещу решение № 2133 от 27.06.2008 г., постановено по гражданско
дело № 6662 по описа за 2005 г. на Районен съд - Варна, тридесети състав, с
което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу Н.И. Маринова и Д.И.К. иск
за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в град Варна, в
землището на квартал Виница, представляващ имот пл. № 1920 по кадастрален кадастрален план /КП/ „Траката”, с площ от 964 кв.м и
граници: имоти №№ 1921, 1923, път и тупик, при заявени права на собственост по
наследяване на Димитри К. Транакиев, починал на 28.07.2000 г., който го е
придобил по реституция, осъществена с решение № 503 от 13.05.1998 г. на Поземлена
комисия /ПК/ -Варна, на основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/,
както и са осъдени да заплатят сторените от въззиваемите разноски пред първата
инстанция.
Във въззивната
жалба излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт и се моли същят да бъде отменен, предявеният ревандикационен иск да
бъде уважен. Молят и за присъждане на направените разноски. Твърдят, че са
собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, като сочат,
че наследодателят им е собственик по земеделска реституция, на когото с влязло
в сила решение № 503 от 13.05.1998 г. на ПК - Варна е възстановено правото на
собственост върху недвижим имот, който включва имоти и части от имоти, включително
и процесния имот пл. № 1920. Излагат, че ответниците не биха могли да се
легитимират като собственици на процесния имот, доколкото не са били налице
предвидените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/
изключения -осъществената по реда на Закона за трудовата поземлена собственост
/ЗТПС/ замяна да запази вещноправното си транслативно действие от една страна,
а от друга – и на твърдяния оригинерен способ за придобиване на собствеността
въз основа на изтекла придобивна давност с оглед забраната на член 5 от Закона
за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/.
Въззиваемите в
срока по член 201 от ГПК /отменен/ не са изразили становище по въззивната
жалба. В молба от 19.01.2009 г. молят съда да остави в сила атакуваното съдебно
решение като правилно и законосъобразно. Правят искане за присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски.
Относно
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищците излагат, че са
съсобственици на процесния имот по наследяване на Димитри К. Транакиев, който
го е придобил по реституция с посоченото по – горе решение на ПК за
възстановяване на правото му на собственост върху притежаван преди
кооперирането на основание вписана под № 174 от 1943 г. покупко -продажба имот,
представляващ имот пл.№ 10918 по КП от 1956 г., като с оглед оспореното от ответниците право на
собственост на наследодателя им преди кооперирането твърдят, че последният е
станал собственик на имота по силата на придобивна давност в резултат на
владение от 1933 г. до 1958 г., когато имотът е бил внесен в ТКЗС. Излагат се доводи, че
наследодателят на ответниците не би могъл да стане собственик на процесния имот
въз основа на твърдяното дарственото разпореждане, доколкото праводателят му не
е бил собственик. Сочи се, че дори дарението да е валидно, владението на частта
от имота над прехвърлените 500 кв.м идеални части е без правно основание.
Ответниците оспорват предявения иск. Оспорват идентичност на
адресата на реституционното решение и посоченото в записката за вписване лице,
като твърдят, че последният е бил непълнолетен, поради което и не е могъл
валидно сам да извършва правни сделки, от една страна и от друга, твърдейки, че
обещателката му Фотина Транакиева не е била собственик на продаваемия имот. Оспорват
идентичността на реституирания имот с евентуално притежавания от наследодателя
им и описан в представената записка за вписване, както и сочат, че решението,
от което ищците черпят права, не е завършващо реституционната процедура, тъй
като не се придружава със скица по одобрен помощен комбиниран план или план на
старите имотни граници. По отношение на процесния имот заявяват собствени права
като твърдят, че техният баща е придобил имота по силата на дарение от своя
брат, който го е придобил по замяна, поради което и последната остава в сила. В
евентуалност, се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност в
резултат на владение от 13.05.1998 г. до датата на предявяване на исковата
молба.
Настоящият
състав на окръжния съд, с оглед предметните предели на въззивното производство,
очертани от предявената жалба и съобразно представените доказателства, доводи и
възражения на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 503 от 13.05.1998 г. на ПК - Варна
на Д.К. Транакиев е признато правото на собственост в
същестуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот – лозе от 3,130
дка, пета категория, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Виница,
местността Узун Тарба, имот № 10918 по КП от 1956 г. и включващ по КП Траката
имоти пл.№ 1920, 1921 и част от имот пл.№ 1922, заявен с пореден № 4 и
установен пред ПК с нотариален акт № 179 от 1943 г. От последния е видно, че
със същия е вписан съгласно член 25 от ЗДИ на ЗПСНИ /отменен/ договор от
10.05.1933 г., сключен между Фотина Костадинова Транакиева и Д.К. Трънакиев, с
който Фотина Транакакиева продава на Д. Трънакиев
собствената си хавра /пустеещо място/, находящо се в землището на град Варна - местност
Узун алан от 2,5 дка, при
граници: Аврам Д., Велико Демиров и път.
От представеното удостоверение за
наследници е видно, че Димитри К. Транакиев
е починал на 28.07.2000 г. и е оставил за наследници ищците по делото.
С нотариален акт /НА/ № 121,
том ІII, дело № 1085/1965 г. Д. Андонов Инджов е
признат на основание член 12 от МП за ЗТЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС за собственик на
придобито по замяна и находящо се в землището на град Варна, в местността Узун
Алан лозе с пространство 1 дка, при граници: Йорданка Бъчварова, Методи Аврамов
и път срещу включено в блока на ДЗС „Д. Кондов”
негово лозе в същото землище. Удостоверено от нотариуса е, че при съставянето
на КНА е представен препис - извлечение от протокол на ТПС комисия при ГНС при
Варна - отдел “Селско стопанство” от 13.09.1964 г., с отбелязване от 01.04.1965
г. за влизането му в сила. С оглед оспореното от ищците удостоверително
изявление на нотариуса, че при съставянето му е представено препис -извлечение
от протокол на ТПС комисия при ГНС при Варна - отдел “Селско стопанство” от 13.09.1964
г., с отбелязване от 01.04.1965 г. за влизането му в сила, първоинстанционният
съд е открил по реда на член 154 от ГПК /отменен/ производство за проверка
верността на отразеното в КНА № 121 от 1965 г. в оспорената му част. Оспорилата
го обаче страна, с ангажираното писмено доказателство - писмо изх.№ ЗАО-19610
от 14.06.2006 г. на Община Варна - не установява неверността на
удостоверителното изявление, доколкото от обстоятелството, че в архива на
Община Варна не е предаден за съхранение протокол на ТПС комисия от 13.09.1964
г. не следва, че такъв протокол не съществува и от там, че отразеното от
нотариуса не отговаря на фактическото положение, което удостоверява.
С обективирана в НА № 158, том
VІІІ, дело № 3531/1968 г. правна сделка, Д. Андонов Инджов
е дарил на брат си Иван Андонов Инджов 500 кв.м идеални части от придобитото от
него по замяна място. Последният е починал на 16.04.1992 г., оставяйки за свои
наследници по закон преживяла съпруга /починала на 17.06.1996 г./ и низходящите
си Н.М. и Д.К., които към настоящия момент са и единствени негови наследници. С
НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 168, том Х, дело №
8788/96 г., Н.М. и Д.К. са признати за собственици по давностно владение върху
500/1000 кв.м идеални части от имот – лозе, находяща се в местността Узун Алан,
в землището на Виница, град Варна, в зона за земеделско ползване, образуващо
имот пл.№ 1920 по КП Траката, при граници от две страни път, имоти пл.№ 1921 и
имот пл.№ 1923.
От
представените в първоинстанционното производство заверени копия от разписки
листи към КП от 1936 г, се установява, че наследодателят на въззиниците Д. Транакиев е записан като собственик на имот пл. № 2147.
От заключението по допусната съдебнотехническа експертиза се установява, че съседи на
имот пл.№ 2147 са имоти № 2146 /записан по КП на Велико Карабелята/, № 2125
/записан на Аврам Д./ и път, чието сравнение с границите по записката за
вписване от 43 г. на договор от 1933 г., сочи на идентичност на описания там
имот с имот пл.№ 2146 по КП от 1937 г. Сочи се от вещото лице, че последният
съответства графично на имот пл.№ 10918 по КП от 1956 г., който е възстановен с
решение на ПК /последният по разписен лист от 1956 г. е записан на ТКЗС, по
какъвто начин са записани и съседните му имоти пл.№ 10918, 10913, 10917 и
10916/. От своя страна съгласно заключението на вещото лице имот № 10918 по КП
от 1956 г. се идентифицира изцяло с ПИ № 3713 по помощен кадастрален план,
записан в регистъра на имотите на Д.К. Транакиев, при съседи по разписен лист: №
3751 – неидентифициран собственик, № 3714 – неидентифициран собственик и № 3712
– Д. Методиев Д., в чиито граници попада изцяло процесния имот пл.1920 с площ
от 957 кв.м. Излага се също така в коментираното заключение, че в имота е
изградена паянтова жилищна постройка – дървено бунгало със застроена площ от 14
кв.м, монтирано върху бетонна основа, с дървена дограма и керемиден покрив,
състоящо се от едно помещение.
Запитани
по реда на член 114 от ГПК /отменен/ ответниците Н.М. и Д.К. заявяват, че
упражняват фактическата власт върху процесния имот.
За доказване на въведеното в
евентуалност твърдение за придобиване на имота от наследодателя им в резултат
на придобивна давност вследствие на владение от 1933 г. до 1958 г. въззивниците са ангажирали в първоинстанционното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Петко Николов
Кючуков и Петър Великов Георгиев. Анализът на същите безпротиворечиво обуславя
фактическия извод, че Д. Таранкиев е упражнявал
фактическата власт върху имот в землището на Виница, местност Узун алан,
идентичен с възстановения с решението на органа на поземлена собственост,
считано от 1933 г. до кооперирането му в ТКЗС /което обстоятелство, както и
членството на Транакиев, не се оспорва от ответната страна/.
По така
установеното от фактическа страна като съобрази твърденията на страните и
приложимите правни норми съдът формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация член 108 от
ЗС.
За основателното провеждане на ревандикационния иск в
тежест на ищците /въззивници в настоящото
производство/ е да установят наличието на предвидените в член 108 от ЗС
предпоставки: че са собственици на твърдяното придобивно основание и че
ответниците владеят имота без основание.
Ангажираните по делото доказателства – удостоверение
за наследници, безспорно легитимират въззивниците като наследници по закон на
Димитри К. Транакиев, на когото с коментираното решение на ПК - Варна е
признато правото на собственост в същестуващи /възстановими/ стари реални
граници върху недвижим имот – лозе от 3,130 дка, пета категория, находящ се в
терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Виница, местността Узун Тарба, имот 10918 по КП
от 1956 г. и включващ по КП Траката имоти и части от имоти, включително и
процесния имот пл. № 1920. Решението отговаря на изискванията на член 14, алинея
1 от ЗСПЗЗ /в редакцията му към момента на постановяване на решението/, макар и
в решението да е посочено, че се признава правото на собственост на
наследодателя на въззивниците. Към момента на постановяването му органът по
поземлена собственост е бил компетентен да възстанови собствеността, от което
следва да се приеме, че именно това е волята на административния орган от една
страна, а от друга – решението съдържа всички изискуеми реквизити,
индивидуализирайки възстановения имот по КП и посочвайки точно имотите, които
попадат в него.
При оспорване на материалноправните предпоставки за
осъществяване на земеделската реституцията, с оглед характера на решението на
ПК, в рамките на общия исков процес последното като издадено в производство без
участието на трети страни, подлежи на косвен съдебен контрол за
законосъобразност, с оглед което и въззивниците следва да установят по
категоричен и безпротиворечив начин правото на собственост на наследодателя им
към момента на обобществяването на имота, предмет на реституционното решение.
Анализът на събраните в първоинстанционното производство доказателства обуславя
положителния извод на съда за доказаност на активната материалноправна
легитимация на въззивниците, но на въведения в евентуалност оригинерен способ
на придобиване, а не на твърдяната разпоредителна сделка, доколкото недоказано е
останало правото на собственост на праводателката – Фотина Транакиева, при
изричното оспорване на правата на последната. Настоящият състав на съда намира,
че наследодателят на въззивниците Д. Транакиев се
легитимира като собственик на възстановения му с решението на ПК имот въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност в резултат на владение в
периода от 1934 г. до 1956 г. - от момента на навършване на пълнолетие, от
когато е могъл и да формира правно валидна воля за своене на имота до момента
на коопериране на същия.
Фактът, че въззиваемите
упражняват фактическата власт върху имота е установен по реда на член 114, алинея
1 от ГПК /отменен/.
Последните обаче заявяват собствени права върху
процесния имот, като твърдят да са собственици на 500 кв.м идеални части от
същия въз основа на дарение, обективирано в НА от 1968 г., като праводателят по извършеното
дарстсвено разпореждане е собственик на осъществена по реда на ЗТПС замяна.
Последната съдът намира за валидно осъществена, тъй като липсват ангажирани от въззивниците убедителни доказателства, от които да следва
по категоричен начин, че направеното в НА № 121 от 1965 г. удостоверително
изявление на нотариуса, че в нотариалното производство при проверка на правото
на собственост на Д. Андонов Инджов е представен
препис - извлечение от протокол на ТПС комисия при ГНС – Варна от 13.09.1964
г., с отбелязване от 01.04.1965 г. за влизането му в сила, е невярно. На
следващо място съдът намира, че така осъществената валидна замяна е запазила
вещноправното си транслативно действие при осъществяване на едно от изрично
предвидените в член 18з, алинея 3 от ППЗСПЗЗ изключения, тъй като с получения в
замяна имот е осъществена разпоредителна сделка, независимо от това, че предмет
на същата е била само част от процесния имот пл. № 1920. С оглед изложеното,
настоящият състав на съда намира, че въззиваемите владеят имота на правно
основание, поради което и не е налице втората предпоставка за уважаване на
предявения ревандикационен иск, при което положение същият следва да се
отхвърли.
Постановеното първоинстанционно решение поради
съвпадащите правни изводи на двете инстанции следва да бъде оставено в сила.
По
разноските
С оглед изхода на спора и тъй като въззиваемите са
поискали присъждане на разноски, искането им следва да бъде уважено на основание
член 64, алинея 2 от ГПК /отменен/ и въззивниците
осъдени да заплатят сумата от 400 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание член 208,
алинея 1 от ГПК /отменен/, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2133
от 27.08.2008 г., постановено по гражданско дело № 6662 по описа за 2005 г. на
тридесети състав на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА К.Д.К. ЕГН ********** ***,
Д.Л.Д. ЕГН ********** *** и П.Л.Д. ЕГН ********** *** да заплатят на Н.И.М. ЕГН ********** *** и Д.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от тях
разноски пред въззивната инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс /обнародван в ДВ брой
59 от 20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.