Р Е Ш Е Н И Е

№.......……/ 06.02.2009г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми декември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.

А.П.

при участието на секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия П. *** по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/1952г./.

Образувано е по повод на въззивна жалба от Министерство на отбраната чрез процесуалния му представител срещу решение №2556/30.07.2008г. на ВРС, постановено по гр.д.№6458/2007г., с което въззивникът е осъден на основание чл.203, ал.3 във вр. с чл.204 от ЗОВС да заплати на С.Л.Г. ***, с ЕГН:********** *** сумата от 4712.63лв./четири хиляди седемстотин и дванадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време за периода от 01.08.2004г. до 28.02.007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2007г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.250, ал.1 от ЗОВСРБ да заплати на въззиваемия сумата от 1 254.66 лв. /хиляда двеста петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сбор от мораторни лихви върху неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време в общ размер от 4 712.63 лв. за периода от 01.08.2004г. до 28.02.007г., считано от първо число на месеца, следващ този, през който е следвало да бъде изплатено възнаграждението до 06.08.2007г.. В тежест на въззивника са поставени и сторените съдебно-деловодни разноски в размерна на 1000.00лв./хиляда лева/.

Въззивникът релевира доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна С.Л.Г., чрез процесуалния си представител адв.П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноските по делото.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК/1952г./, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от С.Г., в която се твърди, че на 19.11.1998г. е назначен на длъжност „автоматчик" с първо присвоено звание „матрос" в поделение №32890 - Бургас на ВМС към МО на РБ и е подписал Договор за кадрова военна служба от 23.11.1998г. От 01.06.2000г. е прехвърлен да служи в поделение № 38090 - Варна на длъжност „торпеден електротехник" на подводница 84 „Слава", а от 01.05.2003г. е повишен в звание 4старшина II - ра степен" и в длъжност „командир на отделение торпедни електротехници на подводница". Със Заповед №131 от 21.05.2007г. на командира на поделението е освободен от длъжност и от кадрова военна служба, като с друга заповед от 30.05.2007г. е отчислен от списъчния състав на поделението, считано от 01.06.2007г. Същевременно през процесния период от 01.08.2004г. до 28.02.2007г. вкл. е полагал извънреден труд по см. на чл.203, ал.3 от ЗОВС, който е останал невъзмезден, поради което обективира искане за осъждане на ответника да заплати дължимите възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и обезщетение за забава върху всяко от тях, считано от датата на изискуемостта им в следните размери за месеците август 2004г. - 112 часа (14 дни), септември 2004г. - 96 часа (12 дни), октомври 2004г. - 40 часа (5 дни), ноември 2004 г. - 64 часа (8 дни), декември 2004г. - 56 часа (7 дни), януари 2005г. - 112 часа (14 дни), февруари 2005г. - 104 часа (13 дни), март 2005г. - 80 часа (10 дни), април 2005г. - 56 часа (7 дни), май 2005г.- 72 часа (9 дни), юли 2005г. - 88 часа (11 дни), август 2005г. - 72 часа (9 дни), септември 2005г. - 48 часа (6 дни), октомври 2005г. - 72 часа (9 дни), ноември 2005г. - 16 часа (2 дни), март 2006г. - 96 часа (12 дни), април 2006г. - 88 часа (11 дни), май 2006г. - 80 часа (10 дни), юни 2006г. - 104 часа (13 дни), юли 2006г. - 128 часа (16 дни), август 2006г. - 8 часа (1 ден), септември 2006г. - 8 часа (1 ден), декември 2006г. - 56 часа (7 дни), февруари 2007г. - 8 часа (1 ден), ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на исковата молба /06.08.2007г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 1 254.66 лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху всяка от месечните главници, считано от първо число на месеца, следващ този, през който е трябвало да бъде изплатено възнаграждението до датата на завеждане на исковата молба. Претендира присъждане и на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и размер.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е заемал последно длъжността „командир на отделение торпедни електротехници на подводница" в поделение № 38090 - Варна към МО на РБ. Със Заповед №131 от 21.05.2007г. на командира на поделението договорът му за кадрова военна служба е прекратен по реда на чл.128, т.1 от ЗОВС /"по взаимно съгласие на страните"/, а със Заповед №140 от 30.05.2007г. същият е отчислен от списъчния състав на поделението, считано от 01.06.2007г.

От заключенията на допуснатите пред първата инстанция първоначална и допълнителна експертизи, се установява, че в книгата за положен извънреден труд на кадровите военнослужещи в поделение 38090 няма отразени данни за положен извънреден труд, а заповедните книги на подводници “Слава” и “Надежда” за периода 01.01.2003г. до 08.12.2005г. са унищожени, както и вахтените журнали за периода 2002г. до 2006г.. След запознаване със заповедните книги вещото лице е установило данни за полагани дежурства от ищеца за периода от м.08.2006г. до м.5.2007г. – общо 42бр., за които са ползвани общо 102бр. компенсации. Според допълнителното заключение за целия процесен период ищецът е положил 363 бр. дежурства, като е ползвал само 102бр. Компенсации от тях. Използвайки данните за размера на допълнителното възнаграждение за положени дежурства вещото лице е преизчислило стойността на възнаграждението за положенен извънреден труд, съобразно критериите на специалната наредба. Стойността на възнаграждението за евентуално положен извънреден труд за периода е изчислена в размер на 5821,03 лева, с полагаема мораторната лихва върху тази сума общо в размер на 1783,70 лв.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.203, ал.3 ЗОВСРБ. Доколкото в специалния закон не се съдържат особени правила за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че в тежест на ищеца е да установи качеството си на кадрови военнослужещ и фактът на полагания от него извънреден труд, а ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на предвиденото в закона възнаграждение за извънреден труд.

По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е служил в поделение 38090-Варна към Министерство на отбраната като кадрови военнослужещ и е изпълнявал дежурства по график, за които е получил допълнително възнаграждение. Основният спорен въпрос по делото е дали в резултат на положените дежурства и евентуалното им некомпенсиране с почивки се навдишава месечната продължителност на работното време.

Служебното време на кадровите военнослужещи е регламентирано в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в Правилника за кадрова военна служба /ПКВС/. Категориите служебно време са легално дефинирани и обособени в самостоятелни раздели от ПКВС. Използваната законодателна техника сама по себе си разграничава носенето на дежурство по график от полагането на извънреден труд. Дежурството по график е начин на разпределение на служебното време в рамките на законоустановената месечна продължителност. Легалната дефиниция на понятието “извънреден труд” по чл.158, ал.2 ПКВС включва две кумулативни предпоставки: превишаване продължителността на служебното време, определена по чл.203, ал.2 ЗОВСРБ и превишаване на месечната продължителност на служебното време, определена по реда на чл.152, ал.6 ПКВС. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че за да е налице извънреден труд, е необходимо да е надхвърлена както 12 часовата продължителност на служебното време, така и месечната продължителност на служебното време.

Полагането на извънреден труд от кадровите военнослужещи се допуска по изключение във връзка с изпълнението на функции и дейности, утвърдени като основни в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както и при извънредни обстоятелства по чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 6, т. 16 ЗОВСРБ /чл. 158 ПКВС/. За целта е необходимо издаването на нарочно писмено разрешение на висшестоящ командир въз основа на представен месечен график, доказващ потребност от полагане на извънреден труд. Съгласно чл.162 ПКВС положеният извънреден труд се отразява в специална книга по образец, утвърден със заповед на министъра на отбраната и се отчита всяко полугодие. Увеличаването на продължителността на служебното време следователно се осъществява посредством специфична процедура, включваща следните елементи: писмено искане на командира на поделение, писмена заповед на висшестоящ командир за полагане на извънреден труд от конкретни кадрови военнослужещи за изпълнение на конкретни функции по длъжностна харакеристика; изготвяне на графици за полагане на извънредния труд и запис в книгата за извънреден труд. По същество посочените писмени документи са единствено годни да установят по безпротиворечив начин факта на полаган от ищеца извънреден труд.

Извънредният труд е допустим по изключение, докато полагането на дежурства по график е правилото. Нещо повече графикът за носене на дежурства се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време /чл.155, ал.3 ПКВС/, което имплицитно означва, че отразява и дните за ползване на полагащите се компенсации. Според т.3.5. от МЗ №ОХ-313/08.05.2001г. компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за даден период, се извършва в рамките на месеца, през който се полага трудът. Следователно дежурствата се компенсират с почивки в рамките на календарния месец, за който са положени, а след изтичането му се компенсират с допълнително трудово възнаграждение, каквото по делото няма спор, че е заплатено на ищеца в пълния му размер. Според т.6 когато поради обективни причини е невъзможно ползването на почивки като компенсация за положени дежурства, се допуска отчитане на извънреден труд. Основанията за това са посочени изчерпателно в разпоредбата. За наличието на обективни причини за неползване на почивките по делото не са събрани доказателства. Промените в датите за носене на дежурства, респективно за ползване на почивки, се осъществяват с нарочни писмени заповеди на командира на поделението, за съществуването на каквито по делото няма данни. По делото не са представени доказателства, че на ищеца е забранявано да ползва полагащите му се почивни дни, нито че е работил през дните, полагащи се за почивка. Дори да се приеме, че положените дежурства не са компенсирани с почивки, това не предполага непременно полагане на извънреден труд. За целта следва да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав: спазването на специална процедура, наличието на извънредни обстоятелства, налагащи увеличаване на служебното време и надхвърляне на законоустановената месечна продължителност, нито една от които по делото не се установи. По делото не са представени доказателства за спазване на законоустановения разрешителен режим. Липсват записвания в специалната книга за отчитане на извънредния труд по чл. 162, ал. 1 ПКВС, което не може да се приеме като индиция за некоректно оформяне на документация от страна на Министерство на отбраната.

Наред с това по делото не са ангажирани доказателства за положен труд, надвишаващ едновременно месечната продължителност по чл.152, ал.6 ПКВС и продължителността на служебното време по чл.203, ал.2 ЗОВСРБ. Съдът кредитира експертното заключение само по отношение на констатациите за 2006г. и 2007г., тъй като само те са формирани въз основа на заповедните книги за този период. От тях се установява, че за 2006г. и 2007г. ищецът е полагал дежурства по график, които са компенсирани с почивки. За останалата част от периода заключението се основава на предположение. Това предположение се дължи на обективната невъзможност вещото лице да се запознае със заповедните книги за периода/унищожени/, които са единственият източник на сведения, годен да установи броя на ползваните почивки. По тези съображения съдът не дава вяра на допълнителното заключение, според което е налице значително надвишаване на нормаланта месечна продължителност на служебното време за целия претендиран период. Този извод е обясним с обстоятелството, че за по-голямата част от периода вещото лице е използвало нулева величина за броя на компенсациите.

Категорични данни за броя на ползваните дежурства и почивки са налице само за периода м.08.2006г. – м.5.2007г., като не е установено надвишаване едновременно месечната продължителност по чл.152, ал.6 ПКВС и продължителността на служебното време по чл.203, ал.2 ЗОВСРБ.

Съдът счита ирелевантни възраженията на въззиваемия за приложимост на цитираните от него Директиви на СЕ, ЕО и ЕС, тъй като нямат обвързващ характер за държавите-членки. За разлика от регламентите, които са актове с общозадължителен характер, директивите имат декларативно действие и указват само общата рамка на регламентацията, като предоставят на държавите-членки свободата да конкретизират общите принципи във вътрешното си законодателство. Отделно от това предмет на делото е специфично служебно правоотношение, което се подчинява на особен режим. Законодателството на ЕС в областта на трудовото право е неприложимо спрямо служебните правоотношения в рамките на Минстерство на отбраната, още повече, че органите на ЕС не разполагат с компетентност да регламентират въпроси в областта на отбраната, тъй като същите касаят националния суверенитет.

Поради недоказаност на предявения иск по основание и размер, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Несъвпадащите крайни изводи на двете съдебни инстанции налагат решението на Варненския районен съд да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърени.

Предвид изхода на спора, съдът намира искането на въззивната страна за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски за основателно за сумата от 392.30лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено в този размер съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.64, ал.2 ГПК /1952г./.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №2556/30.07.2008г. на ВРС, постановено по гр.д.№6458/2007г.. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Л.Г. ***, с ЕГН:********** *** - чрез адв.М.П. срещу Министерството на отбраната на Република България, Поделение 38090-гр.Варна искове за заплащане на сумата от 4712.63лв./четири хиляди седемстотин и дванадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време за периода от 01.08.2004г. до 28.02.007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2007г. до окончателното й изплащане., както и сумата от 1 254.66 лв. /хиляда двеста петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сбор от мораторни лихви върху неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време в общ размер от 4 712.63 лв. за периода от 01.08.2004г. до 28.02.007г., считано от първо число на месеца, следващ този, през който е следвало да бъде изплатено възнаграждението до 06.08.2007г..

ОСЪЖДА С.Л.Г. ***, с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Министерството на отбраната на Република България, Поделение 38090 -гр.Варна сумата от 78.17 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.64, ал.2 ГПК /1952г./.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК/2007г./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.