ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на
деветнадесети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р.С.
ЧЛЕНОВЕ: С.П.
А.П.
при участието на секретаря Г.С., като
разгледа докладваното от съдия С.П. гражданско
дело N 1925 по описа за 2008 година на
гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на К.Д.Д. чрез процесуалния му представител адвокат
Р.В. срещу решение № 2017 от 17.06.2008 г., постановено по гражданско дело № 1740
по описа за 2005 г. на Районен съд - Варна, четиринадесети състав, с което е
отхвърлен предявения от въззивника против А.Г.Т. и Г.И.Т. иск за предаване
владението на реална част с площ от 69 кв.м от недвижим имот, представляващ урегулиран
поземлен имот /УПИ/ № ХХХV-1225 в североизточната част на имота, при граници на
частта: УПИ № ХХІ-1225, останалата част от УПИ № ХХХV-1225, имот № 3132 и УПИ №
ХХХІV-1245, на основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Във въззивната
жалба излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт и се моли същят да бъде отменен, предявеният ревандикационен иск да
бъде уважен. Твърди се, че изводът на съда за
недоказаност на правото на собственост на ищеца е в противоречие с
доказателствения материал и закона, тъй като то се легитимира като собственик
на имота въз основа на извършено в негова полза дарение, а не е налице
придаване по регулация към имота на ответниците.
Въззиваемите в
срока по член 201 от ГПК /отменен/ не са изразили становище по въззивната
жалба. В съдебно заседание молят съда да остави в сила атакуваното съдебно
решение като правилно и законосъобразно.
Относно
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищецът излага, че е собственик на недвижим имот в град Варна, представляващ дворно място с площ 710 кв.м., съставлявало УПИ №
ХХХV-1225 в квартал 26 по плана на
вилна зона „Тракала", при граници: УПИ № ХХІ-1225, XXXIV-1245, имот № 2663, имот № 3132 и улица. Сочи, че е
придобил имота чрез договор за дарение от родителите му, обективиран в
нотариален акт /НА/ № 30 от 19.04.2002 г., том ІІ на нотариус
Огнян Шарабански, вписан в Службата по вписванията - Варна. Релевира се в молбата, че ответниците А.Г.Т. и Г.И.Т. са
собственици на съседния имот УПИ № XXI-1225 и са изградили в
собствения им имот масивна ограда на имотната граница, като същата е изместена и навлиза
в североизточната част на имота му с около 4 метра, като завладяната част е с
площ от 69 кв.м, при граници на частта: УПИ № ХХІ-1225, останалата част от УПИ №
ХХХV-1225, имот № 3132 и УПИ XXXIV-1245. Изградената в имота
на ответниците ограда се явява фактическа граница между имотите и не съвпада с
граничната линия по план. Ищецът е отправял многократни искания до
ответниците, а преди това и неговите праводатели, за
възстановяване на фактическото положение. Към момента ответниците владеят без правно
основание описаната реална част при посочените граници. Сочи се, че и извършено трасиране на
имота на ответниците
с протокол от 25.10.2004 г., в който е посочено, че съществуващата ограда, изградена в
УПИ № ХХХV-1225 в кв.26 по плана на вилна зона „Траката" навлиза в съседния имот
и отнема от него 69 кв.м. Моли ответниците да бъдат осъдени да му предадат
владението на описаната реална част от имота. С уточняваща молба от 27.05.2005
г. ищецът навежда твърдение, че ответниците не владеят, а държат спорната реална част
от описания имот.
Ответниците оспорват иска, като твърдят, че оградата е поставена на имотната граница между двата имота, същата е съществуваща от 1998 г. след
извършена делба на общ парцел. Твърдят, че
владеят собствения си имот в граници по кадастрален план. В условията на евентуалност навеждат
възражение, че са придобили спорната реална част без посочена площ /след
изслушване на заключението на СТЕ
сочат, че същата е с площ 55 кв.м/ по давност, считано от придобиване на имота до подаване на молбата, като са
присъединили владението на своя праводател,
който е осъществявал фактическата власт от издаването на заповед № Р-124
от 15.08.1994 г. до отчуждаването на имота в полза на ответниците -16.06.1997
г. Навеждат твърдения, че владението между двете части на терена винаги е осъществявано от страните по делото в
съществуващите към момента граници и
имотната граница е продължение на имотната граница между имоти с
номера 491 и 496.
Настоящият
състав на окръжния съд, с оглед предметните предели на въззивното производство,
очертани от предявената жалба и съобразно представените доказателства, доводи и
възражения на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация член 108 от
ЗС.
За основателното провеждане на ревандикационния иск в
тежест на ищеца /въззивник в настоящото производство/
е да установи наличието на предвидените в член 108 от ЗС предпоставки: че са
собственици на твърдяното придобивно основание и че ответниците владеят спорната
реална част от имота без основание.
Не се спори между страните по следните факти: че
ищецът е придобил УПИ № ХХХV-1225 с площ от 710 кв.м през 2002 г. въз основа на
договор за дарение и че ответниците са придобили имот № ХХІ-1225 с площ от 710
кв.м през 1997 г. въз основа на договор за покупко – продажба.
На основание член 109, алинея 4 от ГПК /отменен/ е
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците владеят процесната реална част.
Процесната реална част е отбелязана от ищеца на скица
на лист 20 от първоинстанционното дело, като е обозначена източно от границата
между горния западен ъгъл на УПИ ХХХІV-1225 и долния западен ъгъл на УПИ
VІІІ-1225.
Видно от заключението на вещото лице по проведената съдебнотехническа експертиза и приложената към него
комбинирана скица /лист 100 – лист 102 от първоинстанционното дело/ е налице частично
изменение на регулационния план на парцели XX и XXI, одобрен със заповед № Р-124 от 1994 г.
на кмета на Община Варна, съгласно която са образувани два
УПИ - ХХІ-1225 и XXXV-!225 в квартал 26, като не е посочена площта
на урегулираните имоти, както и не са посочени техните граници, като на
комбинираната скица действащия РП е посочен със сини линии, а материализираните
на място граници – с жълт цвят. Част от УПИ ХХХV-1225 с площ от 56 кв.м,
отбелязано със зелен цвят на скицата, е включена в ПИ 498 /по проекта за
кадастрална карта/ и се владее от ответника. Тази част се намира западно от границата между горния западен ъгъл на УПИ
ХХХІV-1225 и долния западен ъгъл на УПИ VІІІ-1225.
От заключението на тройната съдебнотехническа
експертиза и комбинираните скици към него /лист 114 – лист 118 от
първоинстанционното дело/ се установява, че границата между двата УПИ /на ищеца
и ответниците/ е определена с изработеното частично изменение на ЗРП, одобрено
със заповед № Р-124 от 15.08.1994 г. на кмета на Община Варна, която е права
линия и е очертана със синя линия по точки 17-7-18, която граница не съвпада с
материализираната на място такава между двата имота, намираща се по точки 2-6.
Границата по РП 1994 г. /по точки 17-7-18/ свързва горния западен ъгъл на УПИ
ХХХІV-1225 и долния западен ъгъл на УПИ VІІІ-1225. Със зелено оцветяване на
комбинираната скица е показано навлизането от 55 кв.м на УПИ ХХІ-1225 в УПИ
ХХХV-1225, което се намира западно от границата между горния западен ъгъл на УПИ ХХХІV-1225 и долния
западен ъгъл на УПИ VІІІ-1225.
С
оглед на така изложеното настоящият състав на съда намира, че изследвайки разположението
на процесната реална част чрез съпоставяне
на очертаното от ищеца на скицата на лист 20 от
първоинстанционното дело с тези, посочени в комбинираните
скици към заключенията на СТЕ /единична и тройна/, че ищецът съобразно
разпределението на тежестта на доказване
според
нормата на член 127, алинея 1 от ГПК /отменен/ не е доказал, че процесната
реална част е идентична с тази от 55 кв.м, за която вещите лица дават
заключение, че има навлизане в имота на ищеца.
С оглед така направеният извод настоящият състав намира, че е безпредметно
да обсъжда наведените от страните доводи, както и останалите събрани по делото
доказателства .
Постановеното първоинстанционно решение поради
съвпадащите правни изводи на двете инстанции, макар с различни мотиви, следва
да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание член 208,
алинея 1 от ГПК /отменен/, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2017 от 17.06.2008 г., постановено по
гражданско дело № 1740 по описа за 2005 г. на Районен съд - Варна,
четиринадесети състав, с което е отхвърлен предявения от К.Д.Д. ЕГН ********** ***
против А.Г.Т. ЕГН ********** и Г.И.Т. ЕГН **********,***, иск за предаване
владението на реална част с площ от 69 кв.м в североизточната част на имота при
граници на частта: УПИ № ХХІ-1225, останалата част от УПИ № ХХХV-1225, имот №
3132 и УПИ № ХХХІV-1245, оцветена със зелен цвят на скицата на лист 20 от
първоинстанционното дело, която приподписана от съда представлява неразделна
част от решението, от недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот №
ХХХV-1225 с площ от 710 кв.м при граници на имота: УПИ № ХХІ-1225, УПИ №
ХХХІV-1245, имоти №№ 2663 и 3132 и улица, на основание член 108 от Закона за
собствеността.
Решението
може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс /обнародван в ДВ брой
59 от 20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.