РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ№……

Гр.Варна, ...02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в открито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Х.

ЧЛЕНОВЕ : А.К.

Е. П.

При секретаря Ат.И., като разгледа докладваното от съдията Ат.К. ***/08г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

С решение от 23.06.2008г. по гр.д.№8111/06г. ВРС е приел за установено между страните, че ответникът И.Г.П. не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част от ПИ№406 по ПНИ на с.о.”Ален мак” от 2004г. с площ от 533кв.м., землището на кв.Виница, гр.Варна, при граници на частта : имоти №№404, 407, път и останалата част на имот №406, на основание чл.97, ал.1 от ГПК.Присъдени са сторените от ищците разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника, в която се навеждат твърдения за неправилност на съдебното решение.Твърди се, че производството по делото е недопустимо, тъй като реституционната процедура не е приключила и в полза на ищците няма издадена заповед по реда на §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е предявеният иск е преждевременно предявен.Отделно от това е недопустимо ищците да предявт отрицателен установителен иск, тъй като не е предвидена изрично такава възможност. Твърди се още, че решението, на което ищците основават правото си на собственост е нищожно, тъй като същото не е издадено въз основа на констатирана явна фактическа грешка, а по същество отменя предходни решения, без да са налице предпоставките за това, като е извършено и извън сроковете по ЗСПЗЗ.В условията на евентуалност се обосновава факта, че на праводателя на ответника е предоставено право на ползване по предвидения от закона ред и в имота има постройка, която съставлява сграда по смисъла на закона.Отделно от това е установено със сила на присъдено нещо с решение по адм.д.№59/95г. на ВОС, че на Георги Иванов П. е било предоставено валидно право на ползване.Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго по същество, с което да обезсили решението на ВРС като недопустимо и прекрати произвоството по делото, а в условията на евентуалност да отхвърли иска като неоснователен.Претендират се направените по делото разноски.

В хода на съдебните прения за първи път се прави възражение, че имотът е бил придобит по давност.

В срока по чл.201, ал.1 от ГПК е постъпило възражение от страна на въззиваемата, в което се навеждат твърдения за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакуваното решение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че липсват предпоставките за трансформиране правото на ползване на ответника в право на собственост – валидно предоставено право на ползване и изградена постройка в имота към 01.03.1991г.Моли съда да потвърди атакуваното решение.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Прядявен е иск по реда на чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.

В исковата молба Й.Н. твърди, че наследодателят й Христо Йорданов Христов, б.ж. на гр.Варна, е притежавал недвижим имот, находящ се в гр.Варна, землището на Виница, м-ст “Нико Сартъ” с площ от 20.001дка., който с решение на ОСЗГ-Варна №1267/08.09.2005г. е бил възстановен на неговите наследници.По сега действащия ПНИ на с.о.”Ален мак” възстановения имот обхваща няколко имота, един от които е имот №406 с площ от 600кв.м.Първоначално имота е бил ползван от лицето Георги П., а след неговата смърт е бил придобит в еднолична собственост от ответника И.П. по наследство и дарение. Праводателят не би могъл да придобие собствеността върху имота, тъй като не са налице предпоставките по §4 от ЗСПЗЗ за това.Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ищцата, че ответникът не е собственик на процесния имот, като обезсили нотариалните актове, с които наследниците на Георги П. са били признати за собственици на процесния имот, както и този, с който преживялата съпруга и дъщерята на последния, даряват на ответника притежаваните от тях 5/6ид.ч. от имота.Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът И.П. чрез процесуалния си представител оспорва предявения искове, като заявяват, че ищцата черпи права от нищожен административен акт, а в условията на евентуалност се претендира, че е придобил правото на собственост по реда и условията на §4 от ЗСПЗЗ.Моли съда да отхвърли предявения иск и му присъди направените по делото разноски.

С решение №1267/08.09.2005г. на ОСЗГ-гр.Варна е било признато правото на собственост на наследниците на Йордан и Венета Фанкови в съществуващи стари реални граници на земеделски имот, представляващ нива от 20.001дка, находяща се в терен по §4 на ЗСПЗЗ в м-ст”Нико Сартъ”, землището на Виница, съставляваща имот пл.№2643 по КП”Ален Мак”.В мотивите на решението е посочено, че същото отменя решение №752/10.11.2000г., на основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, поради допусната явна фактическа грешка относно границите на имота и номерата на имотите, които попадат в същия.

Представени са доказателства, че ищцата е единствен наследник по закон на Йордан Фанков Тодоров, поч. на 03.08.1953г. и Венета Йорданова Тодорова, поч. на 15.01.1951г./л.5 и л.8/.

Представено е препис извлечение №1601/30.04.1969г., издадено от ИК на ОНС-гр.Варна, от което се установява, че на Георги Иванов П. е предоставено правото на ползване по отношение на имот, представляващ пустееща земя с площ от 0.8дка, находящ се в гр.Варна, м-ст „Банала чешма”, при граници и съседи : от две страни път, Георги Г. и Стефан Анастасов.По отношение на този документ е проведено производство по оспорване неговата автентичност, като с надлежни доказателствени средства е установено, че не е подписан от органа, посочен като негов издател.Поради горното същият като неистински следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото на основание чл.156 от ГПК/л.143-л.145/.

С решение по протокол №20 от 04.11.1968г. на ИК на ОНС са били одобрени списъците на лицата, на които е предоставено правото на ползване по реда на ПМС№21/63г., между които не фигурира лицето Георги П..Впоследствие е представен протокол №8 от 19.05.1967г., от който е видно, че е одобрен списък на лицата, на които е предоставено правото на ползване по реда насъщото постановление, като под номер 48 фигурира лицето Георги П..Оспорена е автентичността на последния протокол, като е установено чрез проведената допълнителна СГЕ, че същият не е подписан от лицето, което е изпълнявало длъжността председател на ИК на ОНС към момента на съставяне на документа, а от неговия заместник В. Станчев.

От заключенията по допуснатите по делото единична и тройна СТЕ, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени се установява, че : налице е идентичност между имота по н.а.№171/1919г., с който наследодателя на ищцата е била признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ нива с площ от 20.4дка и имот пл.№2643 по КП от 1956г. ; налице е частична идентичност между имот пл.№2643 с имот пл.№406 по комбинирания план, като реална част с площ от 533кв.м. от последния попада в първия ; съобразно данните, които се съдържав в представеното по делото удостоверение №1601/30.04.1969г. и направената справка по КП от 1987г. се установява, че е налице идентичност между предоставения за ползване имот на Георги П. и този, който се владее на место от ответника.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни извода на съда :

Жалбата е постъпила в указания от закона 14-дн. преклузивен срок и производството е процесуално допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че на наследниците на Йордан и Венета Фанкови е възстановено правото на собственост върху земеделска земя с решение на ОСЗГ-гр.Варна от 2005г.Към този момент реституционната процедура се е считала за завършена с издаване на позитивно решение на съответната поземлена комисия и заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.В процесния случай липсва такава заповед, която да е издадена в полза на ищците, което обосновава правния им интерес от предявяване на установителен иск за собственост, за приемане на установено, че ответникът не е придобили правото на собственост върху спорния имот, поради отсъствието на предпоставките визирани в §4а от ЗСПЗЗ.

Неоснователни са направените възражения относно недопустимостта на производството, които рефлектират върху атакуваното решение, което се явява процесуално недопустимо.Към момента на сезиране на съда липсват предпоставките за предявяване от страна на ищцата на иск, който включва в предметните си предели положителното установяване на правото на собственост на твърдяното придобивно основание.Горното е продиктувано от незавършилата реституционна процедура, поради което предявяването на положителен установителен иск или осъдителен по чл108 от ЗС се явява недопустимо, тъй като като същите се явяват преждевременно заведени.

Не може да се приеме, че ищецът следва да предяви отрицателен установителен иск само в случаите, което са изрично предвидени от закона.Такова ограничение разпоредбата на чл.97, ал.1 от ГПК не поставя/такова ограничение е предвидено само относно установителните искове за факти с правно значение – чл.97, ал.3, изр.2 от ГПК-отм./.Ищецът е този, който в зависимост от естеството на нарушеното му право, следва да прецени дали да предяви установителен/положителен или отрицателен/ или осъдителен иск.Отделно от това именно в процесния случай се обосновава извода, че ищецът разполага само с възможността да предяви отрицателен установителен иск, като при евентуално позитивно решение ще може да се снабди със заповед на кмета по реда на §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с което ще бъде завършен фактическия състав на земеделската реституция.

Независимо от предмета на доказване, предвид естеството на предприетата искова защита, съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за нищожност на административния акт, от който ищцата черпи правото си на собственост/не следва да бъде коментирано издаденото след образуване на делото решение №1446/12.01.2007г., тъй като същото не касае имота по т.1 от заявлението, в който се включва и процесния, а този по т.3 – нива от 7.293дка в м-ст „”Нико Сартъ”, съставляващ имот пл.№2655 по КП от 1956г./.Това е така, тъй като валидно проведената реституционна процедура е материалноправна предпоставка за уважаване на иска за собственост.Видно от приложената административна преписка относно възстановяване на имотите на Венета и Фанко Ванкови, че по заявлението им за възстановяване на недвижим имот, представляващ нива от 20.4дка в м-ст „Нико Сартъ”, ПК-гр.Варна се е произнесла първоначално с решение №752/10.11.2000г., с което е признала правото на собственост, като е възстановила само 17.540дка.Липсва обективиран отказ за възстановяване до пълния претендиран размер.Впоследствие с решение 1267/08.09.2005г., постановено въз основа на жалба от 12.07.2005г., административният орган е отменил предходото решение, като е постановил друго, с което е признал правото на собственост върху целия претендиран за възстановяване имот.Фактите, които са обосновали поправката, са погрешно посочване на границите на имота, и имотите, които попадат в него.Съдът намира, че с последващото решение е била осъществена поправка на ЯФГ в предходно решение, тъй като в същото липсва изричен отказ за възстановяване на правото в пълен обем/ако отхвърлителното решение не е било обжалвано, а впоследствие се постанови друго, с което по същество се уважава претенцията в тази й част, същото би било нищожно, ако не са налице условията на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ/.Липсата на срок, в който може да иска поправката, води до извода, че възможността е безсрочна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на наследодателя на ответника не е било предоставено валидно право на ползване, поради което не са налице предпоставките за трансформирането му в право на собственост.На л.234-241 от делото е представен препис от протокол №8, ведно със списъка на лицата, на които е било предоставено правото на ползване върху пустеещи земи по реда на ПМС№21/63г. Въпреки обстоятелството, че протоколът не е подписан от председателя на ИК на ОНС и от секретаря, съдът приема, че същият съставлява официален удостоверителен документ, доколкото е подписан от лице, което към този момент е изпълнявало длъжността зам.председател на ИК на ОНС.Без значение е обстоятелството дали последния е имал издадена заповед за заместване, тъй като тове е относимо само при индивидуални административни актове, на които за издател е посочен председателя.В списъка към протокола обаче, е налице непълнота, както по отношение на лицето, на което е предоставено правото на ползване/същото е индивидуализирано само с двете си имена/, така и относно предоставения за ползване имот/посочена е местност Галата, площта на имота от 0.7дка, без обаче да са отразени границите на същия/.Тази празнота би могла да бъде запълнена чрез издаване на допълнителен документ от органа, който е компетентен да предостави правото на ползване, в който да бъдат отразени имота, неговите граници, землището и местността, в която се намира.Не е такъв процесния случай.По делото бе предоставено удостоверение №1601, което съдържа такива данни, но по надлежния ред се установи неговата неавтентичност, поради което същото не би могло да се цени по същество.

Не може да се приеме, че решението на административния съд, с което е било признато правото на закупуване на имота, обвързва със сила на присъдено нещо съдът, който разглежда спор, по който една от страните черпи права от акта, който е бил предмет на разглеждане/обжалване/.Това е така, тъй като липсва субективен идентитет между страните по двете производство.Решението на административния съд има относително действие, а не по отношение на всички неучаствали в производството лица.

Възражението за давност не следва да бъде разглеждано, тъй като е неконкретизирано и е било направено за първи път в хода на съдебните прения. Отделно от това е недоказано, тъй като ответникът не е установил по надлежния ред, че е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху имота за претендирания период. Дори да се приеме, че съдът дължи произнасяне по възражението, доколкото противната страна е взела становище, то следва да се приеме,че същото е неоснователно.Въз основа на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ давност за придобиване на имоти, които се били предмет на реституция по ЗСПЗЗ, започва да тече от влизане в сила на цитираната рапоредба – 1997г., поради което имота би могъл да бъде придобит по давност едва през 2007г.Исковата молба е била подадена пред 2006г. и на основание чл.116, б.”в” от ГПК е прекъснала давноста, поради което не е изтекъл десетгодишния срок.Не са налице и предпоставките за придобиване по кратката давност по отношение на 5/6 ид.ч. от имота, тъй като договорът, с който въззивника е придобил правата върху същите е нищожен, на основание чл.226, ал.2 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенциите за обезсилване на посочените в исковата молба нотариални актове, поради което и същите не следва да бъдат предмет на въззивника проверка, поради съществуващата непълнота на атакуваното решение в тази му част.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Предвид горното, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила решение от 23.06.2008г. по гр.д.№8111/06г. на ВРС

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяване на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.