Р Е Ш Е Н И Е

                                                №

                                гр.Варна, 13.02.2009г

в името на народа     

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично заседание на осми декември 2008г.

в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ  С.П.

                       ЧЛЕНОВЕ  Д.Г.

                                              А.П.

при секретаря Г.С.,

като разгледа докладваното от съдия Г. 1913 по описа за 2008год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалбата на „ЕС ВИ ЕС КО”ООД със седалище и адрес на управление: гр.София жк”Стрелбище” бл.98 вх.Б ап.44, представлявано от управителя му Валентин Г.Г., против решение № 2294 на ВРС-VІІІс-в, постановено на 8.07.2008г по гр.д.№ 10059/2007г, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д.С.Д. със заповед № 001/03.10.2007г на управителя "Ес Ви Ес Ко" ООД-гр.София, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност "куриер" в дружеството, на осн.чл.344 ал.1, т.2 КТ; осъден е работодателят да заплати на ищеца сумата 161.05лв, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 19.10.07г. до 06.11.07г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.11.2007г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ, както и сумата в размер на 79,04лв, на осн.чл.64 ал.1 ГПК /отм./ и сумата  от 80,64лв, дължима от ищеца в полза на ответното дружество; както и дължима от ответното дружество държавна такса – 166,44лв, на осн.чл.63,ал.3 ГПК /отм./, дължима от ответното дружество.

Излага оплаквания за незаконосъобразност на решението в атакуваните му части и молят за отмяната им, като вместо това се постанови решение съобразно тяхното искане. Това становище поддържа и в с.з. по същество. Претендират се направените по делото разноски.

 

Въззиваемата страна Д.С.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила решението на ВРС, което становище поддържа и в с.з. по същество.

 

В обстоятелствената част на исковата молба въззиваемият Д.Д. излага, че с ответното дружество са били в трудови правоотношение по безсрочен трудов договор, сключен на 28.02.2007г, по силата на който е заемал длъжността „куриер” в офиса на дружеството в гр.Варна, като работодателят му е бил известен, че ищецът е студент редовно обучение в ТУ-Варна. На 28.09.07г. след разрешение от прекия му ръководител М.Краев, работещ в централния офис в гр.София, ищецът отсъствал от работа поради пътуване във връзка с обучението му до гр.София. Работодателят не е възразил и са се уговорили на 1.10.07г. ищецът отново да отиде до офиса и да се запознае с управителя на дружеството. На 29.09.07г. /събота/ ищецът е осъществил неизпълнената част от работата, останала от 28.09.07г. На 1.10.07г. съобразно уговореното, ищецът се е явил в гр.София, запознал се е с прекия си ръководител М.Краев и разговарял с него. Останал изненадан, когато по-късно чрез телефонно обаждане му било съобщено, че е уволнен и не следва да се явява на работа. Твърди се, че на 19.10.07г ищецът е получил по пощата заповед № 001/03.10.07г, с която се прекратява правоотношението му, считано от 3.10.07г, на осн.чл.330 ал.2 т.6 КТ поради неявяване на работа от 28.09.07г. в продължение на три работни дни.

Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като на 28.09.07г. ищецът е отсъствал от работа със съгласието на работодателя, като е отработил петъчния ден в събота, а на 1.10.07г. служебно е бил повикан в гр.София, а по телефона му е било съобщено, че не следва да се явява на работа, тъй като е уволнен от 2.10.07г. Не е налице нарушение на трудовата дисциплина. Издадената заповед е немотиви рана и не са изискани обяснения за визираните нарушения. Наложеното наказание е несъразмерно тежко, предвид липсата на други нарушения.

Ответното дружество оспорва основателността на претенциите. Твърди, че уволнението е законосъобразно, тъй като са спазени процесуалните правила при провеждане на дисциплинарното производство. Наложеното наказание "дисциплинарно уволнение" е за отсъствието на ищеца от работа за три последователни работни дни без разрешение на работодателя, като предварително са изискани и дадени писмени обяснение от ищеца, спазени са изискванията на чл.193 ал 1 чл.189 и чл.195 ал.1 КТ. Възразява, че ищецът е останал без работа.

 

Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, наведените доводи, след съвкупна преценка на събраните доказателства, и по вътрешно убеждение, на осн.чл.188 ГПК, приема за установено:

 

Не е спорно между страните и от данните по делото – трудов договор от 28.02.2007г, е видно, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „куриер” в офиса на дружеството в гр.Варна с начало на изпълнението на 1.03.07г, при условията на чл.70 КТ-със срок за изпитване от 6 месеца, при основно ТВ от 180лв. /л.24-І/. Няма данни същото да е било прекратено с изтичането на изпитателния срок на 1.09.2007г и затова на осн.чл.71 ал.2 КТ се е превърнало за неопределено време. Длъжностната характеристика за „куриер” визира работникът да придвижва документация от и до съответния клиент, като в ежедневната си работа е йерархически подчинен на управителя на търговския обект.

Със заповед № 001/03.10.07г. на управителя на дружеството, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 3.10.2007г. поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл.330 ал.2 т.6 във вр.чл.190 ал.1 т.2 КТ, поради неявяване на работа от 28.09.07г. в продължение на три дни.

Съдът приема, че правоотношението е прекратено на 19.10.2007 /по арг. чл.335 ал.2 т.3 КТ/- датата, за която въззиваемият признава в исковата молба, че е получил заповедта за уволнение. Самата уволнителна заповед не носи подписа на работника, от което да се направи извод, че му е била връчена на по-ранна дата. Последното е в тежест на работодателя. По делото липсват други доказателства за връчването й. По отношение изпратената чрез курирерска служба заповед на 4.10.07г. няма данни кога е била получена лично от същия /л.19-І/.

Като основания за налагане на наказанието са посочени нарушения на трудовата дисциплина-неявяване на работа от 28.09.2007 в продължение на три дни

Видно от заповед изх.№ 102/1.10.07г. на управителя на ответното дружество, че със същата е наредено на ищеца да даде писмени обяснения относно отпуската си на 28.10.07г. /вероятно е налице техническа грешка и датата е 28.09.07г./ и за евентуалната си предстояща отпуска. Няма данни заповедта да е връчена на ищеца.

Въззиваемият е написал и депозирал в същия ден 1.10.07г. обяснения за отсъствието си от работното място на 28.09.07г. и за предстоящото отсъствие, считано от 1.10.07г. до 14.10.07г. Посочено е, че на 27.09.07г. следобед, бил информиран, че е приет за обучение в задочна форма в учебно заведение в гр. София, за което е съобщил на колегата си в офиса в гр.Варна - Драгомир, че му се налага да отсъства от работа на 28.09.07г. - петък с уговорката, че на 30.09.07г. ще изтегли обекта. На 28.09.07г. се сочи, че е бил в гр.София, за да се запише в учебното заведение и тогава е разбрал, че очните занятия започват от 1.10.07г. и ще трябва да присъства на тях. Информирал за горното и служител от офиса в гр.София - М. Краев, възнамерявайки да се яви в офиса още на 28.09.07г., но не е успял. Сочи, че изцяло поема вината за „информационното затъмнение относно намеренията си”.

С уволнителната заповед е разпоредено на ищеца да бъде изплатено ТВ за м.09.07г. с РКО № 38/16.11.07г. в размер на 224.19лв. На л.21-І са приложени копия от фишове за начислени БТВ за м.09.07г. в размер на 161.05лв. /за 17 отработени дни/ и за м.10.07г. - 15.65лв. /за отработени 2 дни/ и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 12 дни.

На 6.11.2007г. ищецът е сключил трудов договор с друг работодател и постъпил на работа при условията на пълен работен ден и при основно месечно ТВ от 240лв. /л.32-І/.

От показанията на свид.Драгомир Г. Русев, които съдът кредитира при условията на чл.136 ГПК/отм./ предвид, че е служител на ответното дружество, се установява, че работи като куриер в офиса на дружеството в гр.Варна от 2005г. Още в четвъртък вечер /27.09.2007г./ ищецът го уведомил, че в петък няма да бъде на работа и свидетелят го е посъветвал да се обади на началника в София, тъй като само управителя разрешава отпуските и другите въпроси. Д. не се явил на работа на 28.09.07г; на 1.10.07г. и следващите дни, а се е явил по-късно, за да получи някакви книжа. Излага още, че въззиваемият е бил в офиса на дружеството в съботния ден /29.09.2007г/, за да свърши някаква работа, останала от петък, за което около 3 часа ползвал служебния автомобил и свидетелят му дал ключовете. За това отработване не е имало заповед за полагане на извънреден труд, а е било по инициатива на ищеца. В петък ищецът се е обадил на свидетеля и му казал, че ще започва лекциите си в София, а в понеделник отново му се обадил по телефона, че е ходил в офиса, дал е обяснения и започвал посещения на лекциите от 1.10.07г. Преди това ищецът ходел на изпити, но пускал молби за отпуск и те му били разрешавани.

Показанията на В.Г.Г. като лице, осъществяващо работодателска власт, не следва да се възприемат като свидетелски, а като обяснения на страната, дадени по реда на чл.114 ГПК доколкото съдържа признание за неизгодни за страната факти. От изложението му става ясно, че е бил информиран за предстоящото отсъствие на ищеца за петък и след като ищецът не се явил на работа е отправил искане за представяне на обяснения за неявяването му на работа. На 1.10.07г. ищецът е занесъл писмените си обяснения около обяд в офиса на дружеството в гр.София. След като се е запознал с обясненията и консултиране с адвокат, управителят взел решение на 3.10.07г. в края на деня, да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание.

Показанията на свид.Матей Делчев Краев също се ценят съобразно разпоредбата на чл.136 ГПК/отм./, тъй като лицето е администратор в дружеството. Същият сочи, че не е ръководител на ищеца, а координацията на служителите в офиса в гр.Варна става от по-старшия служител - първият свидетел. Всички решения обаче се вземат от управителя, тъй като организацията на управление е с хоризонтална структура. На 28.09.07г. след обяд, ищецът се обадил на свидетеля, казвайки му, че е в София и че е приет задочно обучение в София, както и че следващите две седмици няма да е на работа. Свидетелят не знае защо ищецът се е обадил на него. Управителят е наредил на свидетеля да се обади на ищеца и последния да даде обяснения, което е станало на 1.10.07г. към обяд.

 

По иска с правно основани чл.344 ал.1 т.1 КТ

Преди да изследва законосъобразността на уволнителната заповед по същество, съдът е длъжен да провери спазена ли е процедурата при налагането на дисц.наказание

По оплакването, че не са били изискани писмени обяснения от въззивника.

Съгл.чл.193 ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша или приеме писмени обяснения на работника, както и да оцени посочените доказателства. Фактът на поканването на работника да даде обяснения може да се установява с всякакви доказателства. Като установи, че ги е поискал, но работникът не е пожелал да ги даде, субектът на дисциплинарна власт се явява изправна страна и не би било опрадвано да понася тежката последица на отмяната на наложеното наказание на процесуално основание.

Следва да се отбележи, обаче, че е необходимо работникът да бъде известен, че обясненията му се искат по повод започнало дисциплинарно производство, предвиждащо прилагането на дисципл. санкция. В противен слчай би бил поставен в условията на процесуална изненада.

От данните по делото не може да се направи категоричен извод, че на ищеца са били поискани обяснения по повод започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание, след като има данни, че прекият му ръководител е бил в известност за намерението му да отсъства. Още повече в заповедта, се говори за „отпуска”, в който случай законодателят не поставя изискване работникът да дава обяснения защо желае да ползва такава на 28.09.2007г..

Налице е формално нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание - не е спазена императивната норма на чл.193 ал.1 КТ и затова на осн.чл.193 ал.2 КТ съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

За пълнота на изложението може да се отбележи и това, че не може да се направи категоричен извод за допуснато нарушение по смисъла на чл.190 т.2 КТ - невявяване на работа 2 последователни работни дни. Както се установи, ищецът е отсъствал от работа на 28.09.07г-петък, за което ръководителят му е бил известен. Следващият ден не е бил работен – събота; същият няма данни да е бил обявен официално за работен, нито има данни работодателят да е възложил на ищеца извънреден труд. Фактът, че Д. по своя воля е отишъл за няколко часа на работа, за да изпълни задълженията си, останали му от предния ден, не го прави работен. Следващият ден-30.09.2007г също е почивен - неделя. На 1.10.2007г работодателят е поискал обяснения и ищецът е представил такива досежно факти, които вече са се осъществили във времето. Недопустимо би било да бъдат искани обяснения за бъдещи събития, както и да се налагат наказания за такива.

Крайният извод е, че уволнителната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна на процесуално основание, без да се изследва по същество. Искът като основателен следва да бъде уважен.

 

По иска с првано основание чл.344 ал.1 т.2 КТ

Основателността на главния иск и предвид безсрочността на правоотношението обуславят основателността на акцесорния иск за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

 

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ

От данните по делото е видно, че ищецът след уволнението му на 19.10.2007г. е започнал работа на 6.11.2007г. при друг работодател с при по-високо БТВ. Следователно, дължи му се обезщетение за оставането без работа за периода от 17 дни и при основа за изчисление на обезщетението-размерът на БТВ за м.09.07г.-161.05лв., или 161,05лв. До този размер претенцията е основателна; за разликата над тази сума до 407,56лв., както и за периода от 1.10.-18.10.2007г. подлежи на отхвърляне, в която част решението на ВРС не е било обжалвано и е влязло в законна сила..

На осн.чл.64 ал.1 ГПК/отм./ в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 79,04лв съразмерно на уважената част от исковете.

На осн.чл.64 ал.2 ГПК /отм./ в полза на ответната страна сследва да се присъди сума от 80,64лв, дължима от ищеца, съразмерна на отхвърлената част от исковете..

На осн.чл.63 ал.3 ГПК /отм./, ответното дружество следва да заплати държавна такса 166.44лв върху уважените искове /по 80лв.за двата неоценяеми иска съобразно Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, в сила от 1.03.2008г, по арг. от § 2 ПЗР, и 4% върху оценяемия иск/.

За настоящата инстанция поради неоснователността на жалбата не следва да бъдат присъждани разноски, а в полза на въззиваемата страна – поради липсата на искане за това.

Воден от горното,съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2294 на ВРС-VІІІс-в, постановено на 8.07.2008г по гр.д.№ 10059/2007г, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д.С.Д. със заповед № 001/03.10.2007г на управителя "Ес Ви Ес Ко" ООД-гр.София, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност "куриер" в дружеството, на осн.чл.344 ал.1, т.2 КТ; осъден е работодателят да заплати на ищеца сумата 161.05лв, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 19.10.07г. до 06.11.07г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.11.2007г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ, както и сумата в размер на 79,04лв, на осн.чл.64 ал.1 ГПК /отм./ и сумата  от 80,64лв, дължима от ищеца в полза на ответното дружество; както и дължима от ответното дружество държавна такса – 166,44лв, на осн.чл.63,ал.3 ГПК /отм./, дължима от ответното дружество.

 

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

 

        Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: