Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./…………………….2009 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: К.Г.

К.И.

при участието на секретаря Я.П., разгледа докладваното от съдията К. И. гр.д.№ 1879 по описа на съда за 2008 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е реда на Глава ХVІІІ-та от ГПК /отм./.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Г.Г. срещу решение № 321 от 27.07.2007 г., поправено по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ с решение № 303/18.07.2008 год., постановено по гр. дело № 131/2007 год. на Районен съд – Девня, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.Г. *** срещу Общинска служба по земеделие и гори – Суворово /сега ОС „Земеделие”/ и Община Девня за приемане за установено по отношение на ответниците, че наследниците на Г.Г. *** починал на 31.03.2007 г. имат право да възстановят собствеността си върху земеделски имот, находящ се в землището на село Кипра, Варненска област, представляващ нива с площ от 10, 2 дка в местността „Безплодно” /Орфана/ при граници и съседи: Стефан Николов; наследници на Янчо Христов Караджов; Андон И. Ципов и Васил Пасков, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено е при непълнота на доказателствата и в противоречие с установената фактическа обстановка. На първо място неправилно съдът е приел, че не бил доказан земеделския характер на имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Това се установявало от представената по делото опис – декларация, с която имотът е внесен в ТКЗС. Твърди се още, че съдът, в нарушение на закона, е приел, че наследодателят Г.Г. Стайков не е бил собственик на имота към момента на кооперирането му; неправилни били и изводите на съда, че било недопустимо правото на собственост да се доказва с извлечение от емлячния регистър, въпреки, че това писмено доказателство е от кръга на предвидените в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Отправено е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.

В съдебно заседание въззивникът, черз пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемите страни в срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК не са депозирали писмени възражения по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът е предявил против ответниците иск за признаване правото на наследниците на Г.Г. ***, починал на 31.03.2007 г. да възстановят собствеността си върху земеделски имот, находящ се в землището на село Кипра, Варненска област, представляващ нива с площ от 10, 2 дка в местността „Безплодно” /Орфана/ при граници и съседи: Стефан Николов; наследници на Янчо Христов Караджов; Андон И. Ципов и Васил Пасков, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Наведени са твърдени, че описаният земеделски имот е бил собственост на наследодателя Г.Г. Стайков по дарение от майка му. Имотът бил отнет и включен в ТКЗС. Процесният имот не е бил заявяван за възстановяване по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ.

Ответниците ОС „ЗГ” – Суворово /сега ОС „Земеделие”- Суворово/ и община Суворово не са изразили становище по иска.

Видно от удостоверение изх. № ПО-06-78/08.05.2007 год., изд. от ОС „ЗГ” – Суворово, наследниците на Г.Г. Стайков не са заявили в сроковете по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване нива от 10, 200 дка в землището на с. Кипра в м. „Безплодно”. Съгласно удостоверение № РД-05-141/06.03.2008 год., изд. от ОС „ЗГ” – Суворово, Г.Г. Стайков не е подавал заявление за възстановяване на процесната нива пред административния орган по поземлената собственост в срока по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Видно от удостоверение за наследници от 03.04.2007 год., изд. от с. Кипра, община Девня, област Варна, ищецът е наследник по закон на Г.Г. ***, починал на 31.03.2007 год.

От „Опис – декларация” /л. 5 от първоинстанционното дело/ се установява, че наследодателят на ищеца – Г.Г. Стайков е декларирал и внесъл в ТКЗС, с. Кипра девет земеделски имота - едно лозе и осем ниви, между които е и процесната нива от 10, 200 дка, в м. „Безплодно”. В декларацията е отразено, че осем от имотите са вписани в емлячния регистър на името на Г. Стайков под № 50, а нивата от 10, 200 дка в м. „Безплодно” – под № 618.

От представената във възвината инстанция декларация от 1949 год., подадена от лицето Тана Георгиева Стайкова до Девненския ОбНС се установява, че същата е декларирала писмено съгласието си собствената й нива от 10, 200 дка в землището на с. Кипра, м. „Безплодно”, при съседи: Стефан Николов; наследници на Янчо Христов Караджов; Андон И. Ципов и Васил Пасков, да бъде внесена в ТКЗС и да се запише на името на Г.Г. Стайков, който членува в ТКЗС, с. Кипра. Посочено е, че имотът е записан в емлячната партида под № 618.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Налице е процесуалната предпоставка за допустимост на иска за признаване правото на възстановяване на собствеността, а именно - пропускане на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което искът е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановява се правото на собственост върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Субекти на правото на възстановяване на собствеността са собствениците на земите или техните наследници.

С оглед горното в производството по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищецът следва да проведе пълно доказване на правопораждащите собствеността факти преди образуването на ТКЗС. Допустими са само писмени доказателства за правото на собственост - чл. 11, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ. По силата на изр. 2 на цитираната разпоредба, писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. Ограничението, предвидено в чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се отнася само до доказване на собствеността, но не и до останалите предпоставки на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Допустимо е с гласни доказателства да се установява факта на обобществяването на земята.

В случая от събраните по делото доказателства е установено, че наследодателят на ищеца - Г.Г. Стайков, е внесъл в ТКЗС процесната нива, но не се установи, че е бил собственик на същата на твърдяното придобивно основание – дарение от майка му. Представената по делото декларация от Тана Георгиева Стайкова /за която дори липсват и доказателства, че е майка на Г.Г. Стайков/ е индиция, че тя е била собственик на заявения за възстановяване имот – срв. и чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС, съгласно който всички членове на кооперативното стопанство внасят в кооператива своята собствена земя и земята на членовете на техните домакинства. Според ал. 2 внасянето на земята, собственост на членовете на домакинствата става със съгласието на съответните членове на домакинствата, което съгласие поначало се е давало в писмена форма. Предвид горното обсъдената декларация обективира съгласието на лицето Тана Георгиева Стайкова, за която следва да се приеме, че е лице от домакинството на наследодателя на ищеца, последният да внесе в ТКЗС и нейната земя, в качеството си на член на кооператива, при хипотезата на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС.

По делото не са представени доказателства в подкрепа на наведените от ищеца твърдения, че наследодателят му е бил собственик на процесната нива на твърдяното придобивно основание – дарение, към момента на внасянето й в ТКЗС. Не се представи договор за дарение, сключен в нотариална форма - чл. 311 от ЗНасл /отм./, респ. чл. 84 /отм./ от ЗН, доколкото по делото са налице данни, че имотът е внесен в ТКЗС при действието на горните нормативни актове.

Наведените в жалбата възражения съдът намира за неоснователни.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. По силата на изричната разпоредба на чл. 11, ал. 2, изр. второ от ЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. 13/09.02.2007 год., писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В случая представената по делото декларация от наследодателя на ищеца не е основание за доказване на право на собственост по изричната разопредба на закона. Оплакванията, че първоинстанционният съд не бил зачел доказателствената стойност на извлечение от емлячния регистър относно доказването на правото на собственост върху процесния имот на наследодателя на ищеца съдът намира за неоснователно. По делото извлечение от емлячен регистър не е представено, а е представена декларация, в която деклараторът е посочил, че декларираните от него него и внесени в ТКЗС имоти са вписани под съответните номера /партиди/ в емлячния регистър.

Поради изложено, съдът приема, че ищецът не установи с надлежни доказателства, че неговия наследодател е бил собственик на процесната нива от 10, 200 дка към момента на обоществяването й на твърдяното придобивно основание и следователно, не са налице основания за възстановяване на правото на собственост върху този имот в патримониума на наследниците на Г.Г. *** починал на 31.03.2007г.

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съвпадането на изводите на въззивния и първоинстанционния съд налага обжалваното решение да се остави в сила.

Водим от горното, Варненският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 321/27.07.2007 г., поправено с решение № 303/18.07.2008 год., постановено по гр. дело № 131/2007 год. на Районен съд – Девня.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.