Р Е Ш Е Н И Е

№………../…………….2009 год., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П. ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К.И.

при секретаря П.П., разгледа докладваното от съдията К. И. ***/2008 год. по описа на ВОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./.

Образувано е по жалба на община Варна, представлявана от кмета на общината, срещу Решение № 2099/25.06.2008 год. по гр. д. № 4196/2007 год. на ВРС, с което е признато за установено по отношение на ОС „ЗГ” – Варна и община Варна, че че С.Д.С. ЕГН ********** ***„Княз Батемберг" № 40 има право да възстанови собствеността върху ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 490 кв. м., находяща се в землището на гр. Варна, местността „Налбант чешме",, представляваща реална част от имот, целия с площ от 1000 кв. м. при стари граници /съседи/ - Афизе Ахмедова Мехмедова; д-р Мехмед Ахмедов Мехмедов; Ферика Мехмедова; имот на ДЗС и ЖП линия, по твърдението, че е придобил собствеността чрез покупко - продажба по реда на Закона за реда запрехвърляне на вещни права върху някой имоти, обективирана в нот. акт № 146, том II, дело № 625 от 1965 г., на основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че на първо място не била направена преценката дали имота е земеделски и дали попада в хипотезата на чл. 2 от ЗСПЗЗ за да е налице правото на ищеца на възстановяване на собствеността съгл. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди се още, че съдът не е изяснил дали процесният имот е зает от съоръжения или части към такива, представляващи мрежи ан техническата инфраструктура, което било от съществено значенние за делото. Освен това съдът не дал яясен отговор на въпроса възможно ли е имотът да бъде възстановен в стари реални граници. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено.

В писмените си възражения депозирани съгласно чл. 201 ог ГПК /отм./, въззиваемият Стефаан Д.С. оспорва жалбата. Счита решението за правилно и настоява да се остави в сила. Навежда, че оплакванията в жалбата са неоснователни, тъй като предмет на изследване в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е само правото му на собственост върху имот към момента на обобществяването му /включване в блок на ДЗС „Д. Кондов”/ и извършената заамяна с протокол на ТПС комисия.

ОС „ЗГ” – Варна не изразява становище по жалбата.

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата си молба ищецът С.Д.С. ***, твърди, че по силата на покупко-продажба, извършена по реда на ЗРПВПННИ, обективирана в нот. акт № 146, том II, дело № 625 от 1965 г., купил овощна градина от 1000 кв. м. в землището на гр. Варна, в м. „Налбант чешме”, при граници
/съседи/ - Афизе Ахмедова Мехмедова, д-р Мехмед Ахмедов Мехмедов, Ферика Мехмедова, имот на ДЗС и ЖП линия. През 1971 година половината от имота му е била отчуждена за разширение на пътя Варна – Езерово, а другата половина /500 кв. м./, заменена с имот в м. „Ментишето” по реда на ЗТПС. Твърди още, че в рамките на законоустановения в чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ срок ищецът е пропуснал да подаде заявление до административения орган по поземлената собственост, натоварен със задължението за възстановяване на собствеността върху земеделските земи и отправя искане съдът, след като установи твърдяното придобивно основание, да постанови решение, с което да му бъде признато правото да възстанови собствеността си върху ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 500 кв. м., находяща се в землището на гр. Варна, местността „Налбант чешме” при стари граници /съседи/: Афизе Ахмедова Мехмедова; д-р Мехмед Ахмедов Мехмедов; Ферика Мехмедова; имот на ДЗС и ЖП линия.

Ответната страна - ОСЗГ - гр. Варна не изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Община Варна счита иска за неоснователен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното:

Видно от удостоверение изх. № 1386/17.05.2007 г. издадено от Началника на ОС”ЗГ” - Варна, ищецът С.Д.С. не е подавал заявление за възстановяване на правото на собственост върху нива с площ от 0, 490 дка, находяща, се в местността ,Налбан чешме" в землището на кв. Владиславово, гр. Варна.

С оглед горното налице е правен интерес от предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

От нот. акт № 146, том II, дело № 625/1965 г. на нотариус при Варненския народен съд се устновява, че ищецът С.С. е придобил чрез покупко-продажба, сключена по реда и при условията на ЗРПВПННИ имот, представляващ овощна градина с площ от 1000 кв. м. , находяща се в землището на гр. Варна, местността „Налбан чешме", при граници /съседи/: Афизе Ах. Мехмедова; д-р Мехмед Ахмедов Мехмедов; Фериха Мехмедова; имот на ДЗС и ЖП линия.

Видно от нот. акт № 78, том VIII, дело 3028/1976 г. на ВнН, ищецът е придобил чрез замяна собствеността върху ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр. Варна, в местността „Ментишето”, с пространство от 500 кв. м., при граници: лозе на ДЗС; Желязко Димов Павлов; Христо Желязков Павлов и път между блок на ДЗС, дадено му от ТПС комисия в замяна срещу включената в блока на ДЗС „Димитър Кондов” – Варна негова овощна градина от 500 кв. м., в местността „Налбанка”, Варненско землище.

С влязло в сила решение № 1178/23.04.2007 г. по гр. д. № 5159/2006 г. по описа на ВРС, е прието за установено, че ищецът не е собственик на придобития по нотариален акт № 78/1976 г. недвижим имот.

От заключението на СТЕ, неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и компетентно, се установява, че данни за проведено отчуждително производство се съдържат в Протокол № 13/10.05.1971 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ /протоколът се съдържа на л. 36 от гр. д. № 5159/2006 год. на ВРС, приобщено към настоящото дело/, назначена със Заповед № 165 от 02.02.1971 г. на Председателя на ГНС - Варна съгласно разпореждане № 394 от 27.10.1969 г. на Комитет за стопанска координация, заверен от Общински съвет - Варна. В протокола са налице данни, че имот № 96 е собственост на д-р С.Д.С. ***„Христо Кабакчиев" № 40. За път са отчуждени 510 кв.м. от целия имот общо с площ от 1000 кв. м. В тази насока е и съдържанието на цитирания протокол съгласно който, от имот с пл. № 96, собственост на С.Д.С.,*** пътя Девня-Езерово-Варна, като е определена и стойността на обезщетението за отчуждената част от имота. Останалата част от 490 кв. м. е включена в блок на ДЗС „Димитър Кондов" и на собственика е дадено в замяна място в местността „Ментеше". От заключението се установява още, че имот № 96 се намира в местността „Налбан Чешме". Отчуждените имоти, в това число процесния от 1000 кв. м. попадат в имот № 7694 от топографогеодезически план от 1956 г. Съобразно описанието на границите в нот. акт № 146/1965 г., вещото лице дава заключение, че частта с площ от 490 кв. м. попада в имот № 7694 по топографогеодезически план от 1956 г., защрихована с червен цвят на скица № 1 към заключението. След извършена съпоставка между плана от 1956 г. и плана за земеразделяне, одобрен със заповед № РД - 18-30 от 19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, вещото лице дава заключение, че имотът, описан в нот. акт № 146/1965 г., попада в ПИ № 4 по плана за земеразделяне, ограден със зелен цвят на скица № 2 къмзаключението. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че мястото е незастроено, възстановено е на други лица с плана за земеразделяне. Намира се на около 800 м. от границите на регулационния план на гр. Варна. Според вещото лице, в терена в който попада имота въэзпретия способ за реституция е възстановяване в нови граници с план за земерязделяне.

От представените по делото н. а. № № 189/1964 г., 190/1964 год. и 191/1964 год., всички на Варненския нотариус, както и от н. а. № № 22/1940 год. и № 178/1940 год., се установява, че Ангелина и Николай Ваулин са били собственици на земя общо от 7, 900 дка, която са продали по реда на ЗРПВПННИ както следва: на Афизе Мехмедова – градина от 2000 кв. м.; на Милен Асенов Касимов /Мехмед Ахмедов Мехмедов/ - градина от 3, 000 дка, на Фериха Ахмедова Мехмедова – градина от 1900 кв. м. и на ищеца – градина от 1000 кв. м. От горните актове, обсъдени във връзка със заключението на вещото лице се установяват границите на заявения за възстановяване имот на ищеца, така както са посочени в исковата молба, в съответствие с описанието им в нотариалния акт № 146/1965 год.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Основателността на иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се обуславя от установяване на следните обстоятелства, а именно: че ищецът е бил собственик на процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание към момента на отнемането му, че имотът е отнет по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи и че към момента на обобществяването му имотът е представлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ извън предмета на доказване остават и обстоятелствата дали имотите към настоящия момент са застроени, дали върху тях за извършени мероприятия, които възпрепятстват възстановяването им в реални граници или същите са били заменени и т.н. Тези обстоятелства са предмет на установяване от съответната ОС”ЗГ” в случай, че е сезирана с влязло в законна сила позитивно решение с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Предвидените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ предпоставки за допустимост на реституцията подлежат на доказване в настоящото производство само с писмени доказателства – арг. от § 30 от ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 13/2007 год.

От анализа на обсъдените по – горе доказателства съдът намира, че са налице всички предпоставки, за уважаване на предявения иск. Ищецът установи с писмени доказателства, че е бил собственик на описания в исковата молба имот към момента на обобществяването му на твърдяното придобивно основание – договор за покупко-продажба; установи също, че имотът е бил земеделска земя към този момент, както и включването й в блок на ДЗС. Установено е, че с решение на граждански съд са отречени правата му на собственост върху имота, даден му в замяна, поради което и ищецът има право на възстановяване на собствеността върху притежавания от него преди замяната имот. Конкретният способ по който ще се реализира признатото с решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността е въпрос от изключителната компетентност на органа по поземлената собственост – ОС „ЗГ”.

Наведените в жалбата оплаквания са неоснователни. Установено е по делото, че заявения в исковата молба имот е бил земеделска земя към момента на обобществяването й и включването й в блок на ДЗС. Обстоятелството дали процесният имот е зает от съоръжения или части към такива, представляващи мрежи на техническата инфраструктура, както и дали възможно имотът да бъде възстановен в стари реални граници, не са предмет на изследване в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Тези въпроси имат отношение за последващото административно производство, в което тези обстоятелства ще бъдат взети предвид, при избора на способа, по който ищецът ще реализира правото си на възстановяване на собствеността.

Поради съвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд решението, като правилно следва да се остави в сила.

Искането на въззиваемия за присъждане на разноски е неоснователно.

Въззивното производство е образувано по жалба на контролиращата страна – община Варна, поради което и оглед на особената й процесуална роля в качеството й на контролираща страна, тя не отговаря за разноски, нито има право на такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2099/25.06.2008 год. по гр. д. № 4196/2007 год. по описа на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав.

Срещу решението може да бъде подадена касационна жалба до ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл. 280 ГПК /2007г./.

Председател:

Членове:1. 2.