РР Е Ш Е Н И Е №
№ ………../……………….2009 год.
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав:
П ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.
Производството е по реда на глава
ХVІІІ от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 1 от ГПК.
С
решение № 1211/11.04.2008 год. по гр. д. № 4240/2006 год. по описа на ВРС е
отхвърлен предявеният от Г.К.В. с ЕГН ********** *** срещу «Сантана» ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. «Младост», бл. 107, вх. 6, ет. 1, ап. 26, представлявано от
управителя Т.С.С. с ЕГН ********** иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик
на 7 / 24 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к. к. «Св. К. и Елена», представляващ незастроено дворно
място, съставляващо УПИ ІІ-148 в кв. 18,
съгласно одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № РД-02-14-390/20.06.2005г. на МРРБ, по
плана на комлекса с площ на целия имот от 4 335 кв.м., а по скица - 4260 кв.м.
и при граници на същия: път гр. Варна - к.к. Златни пясъци, УПИ № III, УПИ № XV,
УПИ № IV, УПИ № I и улица, идентичен с имоти пл. № № 66а и 68а по стария план
на к. к. „Св. Св. К. и Елена", означен на скицата на л. 53 от първоинстанционното дело и на 1 / 10 ид. част от изградените
в същото място в груб строеж жилищна
сграда с РЗП от 4839 кв. м. и хотел
с РЗП 1551 кв. м., придобити от нея на основание наследяване на Крум Великов
Пенов, починал на 19.12.1993г. и на Веселина Ангелова Пенова, починала на 16.12.1996г., които от своя страна са придобили правото на
собственост върху имота на възмездно придобивно основание - договор за покупко
продажба, обективиран в НА № 157, рег. 5458, д. № 1525/1945г. на Нотариус
Стефан Константинов, сключен на 08.12.1945г., с продавач Люба Кръстю П., по
време на брака им, а по отношение на сградата и хотела - на основание приращение, както и за осъждане на ответното дружество да предаде на
ищцата владението върху собствените й 7/24 ид. ч. от така описания имот и върху 1 / 10 ид. част от изградените
в същото място в груб строеж жилищна сграда с РЗП от 4839 кв. м. и хотел с РЗП 1551 кв.м., на основание
чл. 108 от ЗС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Г.К.В.-П.
с доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон. Твърди се, че неправилните изводи на съда се дължат на непроследяване в
хронологичен ред на извършените от праводателя на ответника действия, които са
пряко и непосредствено основание за възникване на неговите права. Съдът не е
съобразил преюдициалния въпрос относно недействителността на извършената
доброволна делба, съответно не е съобразил и правния ефект от прогласяване нищожността
на делбата, а именно предвидената в чл. 76 от ЗН недействителност на актовете
на разпореждане с отделни наследствени предмети, които при последваща делба не
се падат в дял на наследника, който се е разпоредил с тях. По силата на тази
разпоредба в наследството, оставено от родителите на ищцата, от което тя е
възстановила запазените си части, се включва и правото на собственост върху
процесния имот, придобит от тях в режим на СИО по силата § 4 от СК. Твърди се
още, че неправилен и незаконосъобразен е изводът на съда, че по отношение на
разпоредителните сделки, извършени от праводателя на ответника в полза на трети
лица, след извършване на доброволната делба, но преди обявяване на саморъчното
завещание, с което Крум Великов Пенов завещава на сина си Веселин Крумов
Великов цялото си движимо и недвижимо имущество, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 37 от ЗН. Излагат се съображения, че действията на Веселин
Великов, извършени до обявяване на саморъчното завещание през 2003г., следва да
се квалифицират като действия на наследник по закон, а не като на лице, в чиято
полза е завещан процесния имот, поради което разпоредбата на чл. 37 от ЗН е
неприложима в конкретния случай. Излага се, че неприложимостта на тази
разпоредба се обуславя още от факта, че преди обявяване на саморъчното
завещание, наследниците със запазена част, каквато се явява ищцата, не биха
могли да знаят в каква степен и изобщо засягат ли се правата им на наследници
със запазена част от разпоредителните действия, извършени от лицето, което се
легитимира като собственик на две конкуриращи се основания, а именно :
наследник по закон и наследник по завещание, т. е., обявяването на саморъчното
завещание е правно релевантно за валидното упражняване, както на правата на
наследниците с накърнена запазена част, така и на правата на лицата, които
черпят правата си от него и след като завещанието е обявено през 2003 г., то извършените
по-рано от Веселин Великов разпоредителни сделки са невалидни на това
основание. Навеждат се допълнителни аргументи, че липсата на доказателства за
вписване на завещанието по местонахождението на завещаните имоти е още едно
основание за оборване на активната материалноправна легитимация на ответника.
Сочи се, че след правилно
установената фактическа обстановка, съдът е следвало да направи единствения законосъобразен
извод за нищожност на извършената без участието на ищцата доброволна делба, а в
резултат на това и за недействителност на актовете на разпореждане с имотите, предмет
на делбата, по аргумент от чл. 76 от ЗН. След като не е стигнал до този извод, неправилно тълкувайки и прилагайки освен това
в решението си и нормата на чл. 37 от ЗН, районният съд е допуснал нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на решението на това основание и
за постановяване на друго, с което да се уважи иска за ревандикация, както и да
се присъдят направените съдебни разноски.
В съдебно заседание
въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата.
Счита, че обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че
съгласно представените по делото влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 3185/2005 г. по описа на ВРС
и по гр. д. № 1989/2006 г.
по описа на ВОС, с които е уважен предявеният от праводателя му ЕТ “Стима СВ –
Стойчо С.” срещу въззивницата отрицателен установителен иск за собственост
върху същия имот, предмет на настоящото производство, в отношенията между страните
са преклудирани всички твърдения на въззивницата за собственост на имота в
качеството й на ответник по отрицателния установителен иск. Последният е
предявен през месец юни 2005 г., а прехвърлителната сделка от ЕТ “Стима СВ –
Стойчо С.” на въззиваемото дружество е сключена през месец септември 2005 г.,
т. е., в хода на висящия към него момент съдебен спор. Следователно, съгласно
чл. 220, ал. 1 от ГПК /отм./ решенията по горепосочените дела имат сила и за
страните по настоящия спор. Отделно твърди, че разпоредителните сделки от
страна на Веселина и Веселин Великови са извършени след изтичане на една година
от откриване на наследството на Крум Великов Пенов, поради което и съгласно чл.
37 от ЗН същите са породили действие и могат да бъдат отменени само с изричен
отменителен иск по този текст. На следващо място оспорва становището на
въззивницата за нищожност на извършената доброволна делба и последвалите я
прехвърлителни сделки по съображения, че завещанието е породило своя ефект от
момента на откриване на наследството.
Въззивната жалба изхожда от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило надлежно и в срока по чл. 197 от ГПК (отм.),
поради което и жалбата е процесуално допустима.
Производството по
делото е образувано по предявен от Г.К.В. - П. срещу «Сантана» ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ж.к. «Младост», бл. 107, вх. 6, ет. 1, ап. 26, представлявано от
управителя Т.С.С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху 7 /24 ид. части от недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, к.к. «Св. К. и Елена», представляващ незастроено
дворно място, съставляващо УПИ 11-148 в кв. 18 по плана на комлекса с площ на
целия имот от 4 335 кв.м. и при граници на същия: път гр. Варна - к.к. Златни
пясъци, УПИ № III, УПИ № XV, УПИ № IV, УПИ № I и улица, идентичен с имоти пл.
№№ 66а и 68а по стария план на к.к. „Св. Св. К.
и Елена", означен на скицата на л. 53 от първоинстанционното
дело, придобит от нея на основание наследяване на
Крум Великов Пенов, починал на 19.12.1993г. и на Веселина Ангелова Пенова, починала на 16.12.1996г., ведно със 7/24 ид.
части от изградените в описания поземлен имот в груб строеж жилищна сграда с РЗП от 4839 кв. м. и хотел
с РЗП 1551 кв.м., придобити
по приращение.
Ищцата твърди, че процесният имот е придобит от
родителите й по време на брака им по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 157/1945 г. След смъртта на баща й Крум Пенов, майка
й Веселина Пенова и брат й Веселин Велков извършили доброволна
делба на имота без нейно участие, която делба е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН и въз основа на това последващите разопредителни сделки с получените в дял имоти били нищожни, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
първо от ЗЗД. Излага твърдения, че понастоящем
дружеството–ответник, в качеството му на правоприемник по една от последващите разпоредителни
сделки, държи имота без правно
основание, поради което за нея е налице правен
интерес да иска ревандикирането му от същия.
Претендира и сторените по делото
разноски.
С
определение от 01.11.2006 год. /л. 87 от първоинстанционното дело/, постановено
по подадена от ищцата молба от 13.10.2006 год. за частично оттегляне на иска за
ревандикация на сградите /л. 69 от делото на ВРС/, съдът е прекратил производството
в частта за разликата над 1/10 от 7/24 ид. части от построените в имота сгради
до първоначално претендираните 7 / 24 ид. част; определението е влязло в сила,
поради което и предмет на ревандикационния иск са 7 / 24 ид. части от терена и 7
/ 240 ид. части от построените в терена сгради.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, е оспорил иска. Твърди, че със саморъчни завещания родителите на ищцата са
завещали цялото си имущество на сина си и неин брат Веселин
Великов. След поредица разпоредителни сделки с процесния
имот ответникът се легитимира като краен приобретател на
същия. В условията на евентуалност се позовава на изтекла в полза на
праводателя му ЕТ „Сима - Стойчо С." придобивна давност в резултат на упражнявано от него непрекъснато и
необезпокоявано владение в периода от закупуването на имота с договори по НА № № 5/1997 год. и 156/1997 год. до
2002 год. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор
за покупко - продажба, обективиран в НА № 157, т. VII, рег. 5458, дело № 1525/1945 год. на Нотариус
при Варненски областен съд /л. 7 от първоинстанционното дело/, Крум Великов Пенов по време на брака му с
Веселина Ангелова Пенова, сключен през 1933 год. /акт за
женитба № 29/1933г. – л. 42 от първоинстанционното дело/ е закупил недвижим имот, представляващ
място, находящо се в землището на Варненските лозя в. м. „Манастир",
състоящо се от 6000 кв. м., при
съседи: Друмка И.; Христо Радев; Т. Панчевите наследници; Петко
Чемлекчиев и път, заедно с построената в същото вила – къща, с площ от 121 кв. м. и лека постройка, образуващо парцел III в кв. 40 от 6860
кв. м., заедно с придадените към него по
регулация места.
Видно
от удостоверение за наследници № 1422/А/09.03.2000 год., издадено от
Община Лозенец, гр. София, Крум Великов Пенов е починал
на 19.12.1993 год. и е оставил за наследници по закон съпругата си Веселина Ангелова
Пенова, починала на 16.12.1996г. и двете си деца – Веселин Крумов
Великов и Г.К.В. - ищцата по делото.
Със
саморъчни завещания от 20.07.1992г., Крум Великов Пенов и Веселина Ангелова
Пенова, обявени съответно с протоколи 17.01.2003 год. и
16.01.2003 год., са завещали поотделно на сина си цялото си движимо и недвижимо имущество, влогове, ценности и пари, притежавано от всеки един от тях към момента на смъртта им. /л. 114 и л. 136 от първоинстанционното дело/.
Видно от нотариален акт № 83, т. XXXVII, д. № 17076/1994 год. на
нотариус Илияна Маджунова, с район на
действие - ВРС,
съставен по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК въз основа на
писмени доказателства, Веселина Ангелова Пенева и Веселин Крумов
Великов са били признати за собственици по наследство и
възстановена собственост по реда на ЗВСОНИ на недвижим имот, представляващ
дворно място в гр. Варна, к. к. „Св.
Св. К. ***„Манастира"/ с обща площ от 3830 кв. м., включващо част от имот пл. № 66 по плана на комплекса с
площ от 2510 кв. м. и част от имот
пл. № 68 по плана на същия комплекс с площ от 1320 кв. м., при граници на цялото място: път, сграда на ВиК, главен
път -Варна - Златни пясъци", имот пл. № 67, имот пл. № 90, основна сграда
на ресторант „Българска сватба" /л. 10 от
първоинстанционното дело/.
Въз основа на договор за доброволна делба на недвижим имот
от 15.11.1995 год., Веселина Ангелова Пенева и Веселин Крумов Великов са поделили
гореописания имот, като първата от тях е получила в дял
и собственост имота по Дял II-ри от
заключението на в. л. с площ от 1915
кв. м., съставляващ имот пл. № 68а, при
граници: дял I-ви – имот пл.
№ 66а; имот пл. № 67; имот пл. № 90; основна
сграда на ресторант „Българска сватба", а вторият от тях е получил в дял и
собственост имота по Дял I-ви, с площ
от 1915 кв. м., съставляващо
имот пл. № 66а по КП на к. к. „Св.
Св. К. и Елена", при граници: път; сграда
на ВиК; главен път Варна - Златни пясъци; имот пл. № 67; дял II - имот пл. № 68а /л. 12 от първоинстанционното дело/.
По силата на договор за покупко продажба от 05.08.1996 год.,
обективиран в НА № 164, т. XXVI, д. № 7051/1996 год. на Нотариус Св.
Стойчева, с район на действие - ВРС, Веселин Крумов Великов и Веселина
Ангелова Пенова, чрез пълномощника й Данаил Веселинов Великов, са продали придобитите
от тях в дял и изключителна собственост имоти на Симеон Д.
Симеонов /л. 15 от първоинстанционното дело/. Приобретателят по този договор от своя
страна, заедно със съпругата си Дарина Атанасова
Симеонова, ги е продал на ЕТ
„Стима СВ-Стойчо С.", представляван от Стойчо Тодоров С., с договори от 21.10.1997 г. и 15.12.1997г., обективирани съответно в НА №
156, т. LХІІ, д. № 16905/1997 г. на нотариус Д. Стоянова при ВРС и НА № 5, т. LXXXVI,
д. № 22557/1997 г. на нотариус Александър
Ганчев при ВРС /л. 16-17 от
първоинстационното дело/.
Видно от
КНА № 28, т. I, рег. № 470, д. № 28/2004г., съставен
на 23.02.2004г. от нотариус Виктория Дякова, рег. № 115, ЕТ „Стима СВ-Стойчо С."***,
представляван от собственика Стойчо Тодоров С., е бил
признат за собственик на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място
с площ от 4335 кв.м., находящо се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. К. и
Елена", съставляващо поземлен имот с № 148 по плана на комплекса,
идентичен с имоти пл. № № 66а-стар и 68а-стар, при граници: главен път Варна - Златни
пясъци; ПИ № 107; път; сграда на ресторант „Българска сватба"; ПИ № № 104 и
105 /л. 18 от първоинстанционното дело/. Впоследствие по силата на сключен на 15.09.2005 г. договор за покупко продажба по НА №
68/2005г., съставен от Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214, едноличният търговец се е разпоредил с гореописаното дворно
място в полза на „Сантана" ООД, представлявано от Т.С.С. /л. 19 от първоинстанционното дело/.
Видно от представеното по делото копие на решение № 496/14.06.2007 год.
по гр. д. № 1378/2005 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., с решение от 31.10.2005г.
по в. гр. д. № 1382/2005г. на ВОС, с което е отменено решение на ВРС от 06.07.2005г. по
гр. д. № 2003/2004г., е възстановена запазената
част на Г.К.В. - П. от наследството на Крум Великов Пенов, като е намалено универсално
завещателно разпореждане по завещание от 20.07.1992 г. от Крум Великов Пенов в полза на Веселин Крумов Великов с
1/4 ид. ч., на основание
чл. 30, ал. 1 от ЗН.
От
приложеното по делото гр.д. № 5369/2004г. на ВРС се установява, че с решение по същото
дело от 08.07.2005г., поправено с решение №
115/25.01.2006г., влязло в законна сила на 10.12.2007г., е възстановена запазената част на Г.К.В. – П. от наследството на Веселина Ангелова
Пенова, посредством намаляване на универсално завещателно разпореждане по
завещание от 20.07.1992г. от Веселина Ангелова Пенова в полза на Веселин Крумов
Великов с 1/3 ид. ч., на основание
чл. 30, ал. 1 от ЗН.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Георги Кирилов и Пламен
Дъков се установява по безспорен начин, че праводателят на
ответника е владял непрекъснато и необезпокоявано процесния имот от момента на
придобиването му до прехвърлянето му на ответното дружество. И двамата
свидетели посочват категорично, че след закупуването на имота Стойчо С. го е
разчистил и оградил, след което го е застелил с чакъл, като не е имал спорове
за собственост с трети лица. В тази насока са и представените по делото писмени
доказателства на л. 129–132 от първоинстанционното дело, от които е видно, че по
искане на ЕТ “Стима СВ – Стойчо С.” е извършено попълване на процесния имот по
кадастралния план на к. к. “Св. Св. К. и Елена”, а впоследствие отново по
негово искане е изработен и ПУП-ПРЗ - план извадка за имота.
Не е спорно по делото, а това се установява и
от представените удостоверение № ЗАО – 27130/04.08.2006 год., изд. от Гл. архитект
на Община Варна и констативен протокол от 03.08.2006 год., съставен на
основание чл. 182 от ЗУТ, от служители на общинската администрация – Варна /л.
134-135 от първоинстанционното дело/, че в процесния поземлен имот с № 148 по
плана на комплекса, урегулиран в УПИ ІІ-148, кв. 18 са
изградени в груб строеж жилищна сграда и хотел, съгласно разрешението за строеж
№ 121/10.10.2005 год.
Във въззивното производство са представени влезли в сила решения на ВРС
от 27.07.2006г. по гр. д. № 3185/2005г. и на ВОС от 02.04.2008г. по в. гр. д. №
1989/2006 г., с първото от които е уважен частично иск с правно основание чл. 97
от ГПК, като е признато за установено по отношение на ЕТ “Сигма СВ – Стойчо С.”,
че Г.К.В. не е собственик на 3 / 6 ид. части от УПИ ІІ-148 в к.к. “Св.Св. Констатин
и Елена” – Варна, представляващ част от включен в него стар имот пл. № 66а,
както и че не е собственик на 2 / 3 ид. част от същия имот, представляващ част
от стар имот с пл. № 68а, а за горницата до размер на 3 / 6 ид. части от УПИ
ІІ-148 в к. к. “Св. Св. К. ***, представляващ част от включен в него стар имот
пл. № 66а и на 1/3 ид. част от същия имот, представляващ част от стар имот с
пл. № 68а, искът е отхвърлен. Това решение в уважителната му част не е
обжалвано и е влязло в законна сила. С второто решение на окръжния съд е
отменено решението на ВРС в отхвърлителната му част и е постановено друго по
същество, с което искът по чл. 97 от ГПК е уважен изцяло, като е признато за
установено в отношенията между горепосочените страни, че Г.К.В. не е собственик
и на останалите 3 / 6 ид. части от УПИ ІІ-148 в к. к. “Св. Св. К. ***,
представляващ част от включен в него стар имот пл. № 66а и че не е собственик
на останалите 1 / 3 ид. част от същия имот, представляващ част от стар имот с
пл. № 68а.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предмет на спора по делото е правото
на собственост върху идеални части от УПИ ІІ-148, кв. 18 по плана на к. к. “Св. Св. К. *** и от изградените в него в сгради, които ищцата Г.К.В. твърди, че притежава по наследство
от починалите си родители и по приращение
по отношение на сградите, като
претендира ревандикирането им от ответника «Сантана» ООД, гр.
Варна. Не е спорно по делото, че ответникът,
който отрича вещните права на ищцата, обосновава собственическата си
легитимация върху поземления имот с придобиването му по възмезден начин от ЕТ
“Сигма СВ – Стойчо С.”, който пък го е придобил с договори за продажба,
сключени с нот. актове № 156/1997г. и № 5/1997г. на нотариус при Варненски РС. Видно
от горепосочените решения по гр. д. № 3185/2005г. по описа на ВРС и по в. гр. д.
№ 1989/2006г. по описа на ВОС, същите са постановени по иск на праводателя на
настоящия ответник ЕТ “Стима СВ – Стойчо С.” срещу ищцата в настоящото
производство за признаване за установено, че тя не е собственик на закупения от
него имот с договорите, сключени с цитираните по-горе нотариални актове. Следователно
и двете съдебни производства имат за предмет правото на собственост върху УПИ ІІ-148 по плана на к. к. “Св. Св. Констатин и Елена” – Варна, като в предмета на настоящото
производство освен правото на собственост върху терена, е включено и правото на
собственост върху сградите, построени в УПИ ІІ-148, кв. 18 по плана на к. к.
„Св. Св. К. ***, произтичащо от собствеността върху терена при позоваване от
страна на ищцата на установената в чл. 92 от ЗС презумпция. С уважаването на
отрицателния установителен иск е дадено със сила на присъдено нещо разрешение
на спора, че правото на собственост по отношение на закупения от едноличния
търговец поземлен имот не принадлежи на ищцата в настоящото производство. Не е
спорно по делото, а това се установява и от представените във въззивното
производство писмени доказателства, че исковата молба, с която е предявен искът
по чл. 97 от ГПК /отм./ на ЕТ “Стима СВ – Стойчо С.”, е вписана в книгите за
вписване на СлВп - Варна на 08.08.2005 г., а прехвърлянето на имота в лицето на
ответника по настоящото производство е извършено на 15.09.2005 г. с нотариален акт
№ 68/2005г. на нотариус с рег. № 214 на НК, т. е., спорното право е прехвърлено
в течение на производството и решенията на ВРС и ВОС, с които е уважен отрицателния
установителен иск за собственост срещу Г.В. – П., имат сила на пресъдено нещо спрямо
ответника по настоящото дело по изричната разпоредба на закона - чл. 121, ал. 3
от ГПК /отм./. Ето защо, силата на пресъдено нещо на решенията по първото дело,
с които е отречено правото на собственост на въззивницата върху УПИ ІІ–148, кв.
18 в к. к. „Св. Св. К. *** важат спрямо двете страни по настоящото дело, въпреки
формалната липса на субективно тъждество на делата. От друга страна ищцата в
настоящото производство, която е била ответник по отрицателния установителен
иск, е била длъжна не само да докаже съществуването на фактите, които са
породили нейното право на собственост върху УПИ ІІ -148, кв. 18 по плана на к.
к. „Св. Св. К. ***, но и да изчерпи във висящия процес всички факти, с които
може да обоснове претендираното от нея вещно право. Това е така, защото с
влизането в сила на решението по отрицателния установителен иск се преклудира
всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражения срещу
иска, независимо от това дали този факт действа по право или е източник на
потестативно право, което трябва да се предяви. В случая меродавният момент,
към който силата на присъдено нещо установява, че спорното право не съществува
в патримониума на ответницата и ищца в настоящото производство Г.В., е денят,
когато са приключили устните състезания пред районния съд – по отношение на
уважената от него част от иска и денят, когато са приключили устните състезания
пред втората инстанция (която също е инстанция
по същество и има задълженията по чл. 188, ал. 3 от ГПК- отм.) – по отношение на останалата уважена от него част от иска. От това следва,
че последователно към 13.07.2006 г. и към 18.03.2008 г. е установено със сила
на пресъдено нещо, че Г.В. не е собственик на УПИ ІІ -148, кв. 18 по плана на
к. к. „Св. Св. К. *** и това й отречено от ищеца по отрицателния иск право тя
не може да заявява отново с предявяването на осъдителен иск по чл. 108 от ЗС,
макар и срещу приобретателя на поземления имот. Без значение е формалното
различие в искането между двете съдебни производства, защото уважаването на
отрицателен установителен иск за собственост е равнозначно на отхвърлянето на
положителен установителен иск, а следователно и на осъдителен иск относно
същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. Т. е.,
обективното тъждество е налице, както когато с вторият иск цели още веднъж да
се потвърди съдебно признатото или неговата противоположност, така и когато се цели
да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото.
Без
значение е също така формалното различие във времето на предявяване на двата
иска – отрицателният установителен иск и ревандикационният иск, защото времето
може да обуслови разлика в предмета на спора, респ. в предмета на силата на
пресъдено нещо, само когато то е част от правопораждащия фактически състав. В
случая и по двата иска - отрицателния установителен иск и осъдителния иск Г.В.
е основала претендираното от нея право на собственост върху УПИ ІІ -148, кв. 18
по плана на к. к. „Св. Св. К. *** по наследствено правоприемство от родителите
си в качеството си на наследник с възстановена запазена част по реда на чл. 30,
ал.1 от ЗН, т. е., вторият осъдителен иск е основан на факти и обстоятелства,
които са се осъществили до приключването на устните състезания пред последната
инстанция по същество по първото дело и поради това са преклудирани от силата
на пресъдено нещо на решенията по същото. А всеки опит да се претендира
съществуването на съдебно отреченото право въз основа на факт, възникнал преди
формирането на сила на пресъдено нещо, означава подновяване на вече разрешения
спор. Това е недопустимо, понеже налага пререшаване на спора по арг. от чл. 224
от ГПК /отм./. В пресичането на възможността за подобно оспорване се състои т.
нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо.
С оглед на гореизложеното настоящата
инстанция намира, че с разглеждането по същество и отхвърлянето на иска по чл.
108 от ЗС относно правото на собственост на ищцата върху 7 / 24 ид. части от
УПИ ІІ-148, кв. 18, по плана на к. к. „Св. Св. К. ***, е
нарушена забраната за пререшаемост по чл. 224 от ГПК /отм./, поради което постановеното първоинстанционно
решение в тази част е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а
производството по делото да се прекрати.
Установено е по делото, че ищцата претендира ревандикация на 7/ 240 ид.
части от построените в горния поземлен имот сгради – жилищна сграда и хотел. Видно
от диспозитива на обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
за 1 / 10 ид. част /за 24 / 240 ид. части/ от правото на собственост върху
сградите, с оглед на което настоящата инстанция намира, че е налице произнасяне
свръх петитум. Горното налага решението в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата за предаване
на владението върху собствения й, придобит по приращение, недвижим имот,
представляващ 17/240 ид. части /разликата от 7/240 ид.
части до 24/240 ид. части/ от жилищна
сграда с РЗП от 4839 кв. м. и хотел
с РЗП 1551 кв. м. да се обезсили като недопустимо.
Ищцата е призната с влезлите в сила решения
за несобственик на терена /УПИ ІІ-148, кв. 18 по плана на к. к. „Св. Св. К. ***/
поради което и с оглед и на изложените по- горе съображения, силата на
пресъдено нещо се разпростира досежно правото й на собственост върху поземления
имот, но не обхваща претендираните от нея права, придобити според твърденията й
по приращение /чл. 92 от ЗС/ върху построените в поземления имот сгради – хотел
и жилищна сграда, описани по – горе, което обосновава извода, че искът по чл.
108 от ЗС за ревандикиране на 7/240 ид. части
/1/10 от 7 / 24 ид. части/ от построените в описания поземлен имот сгради е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът
на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго.
Установено е по делото, че с влезли
в сила решения по гр. д. № 3185/2005г. по описа на ВРС и по в.
гр. д. № 1989/2006 г. по описа на ВОС, които решения, по изложените по–горе
съображения, обвързват по задължителен начин и страните по настоящото дело, правото
на собственост на ищцата върху терена, в която са построени сградите – хотел с
РЗП от 1551 кв. м. и жилищна сграда с РЗП от 4838 кв. м., е отречено изцяло, т.
е. прието е, че същата не е собственик на никаква част от терена. Горното по
необходимост води до извода, че спрямо ищцата презумпцията по чл. 92 от ЗС е
неприложима и тя не е станала собственик на сградите по приращение, след като не
притежава право на собственост върху земята, върху която са построени.
Въз основа на изложеното съдът намира, че искът по чл. 108 от ЗС в
частта за предаване на владението върху 7 / 240 ид. части от хотел с РЗП от
1551 кв. м. и жилищна сграда с РЗП от 4838 кв. м., построени в УПИ ІІ-148, кв.
18 по плана на к. к. „Св. Св. К. ***, при наведени твърдения за придобиването
им от ищцата по приращение, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Решението на ВРС е с идентичен резултат поради
което и в тази част следва да се остави в сила.
Предвид изхода от делото разноски на въззивницата не се
следват.
При липсата на направено искане от въззиваемото
дружество за присъждане на разноски, съдът не се произнася по дължимостта
им.
Водим от изложеното и на основание чл. 209,
ал. 1 и чл. 208, ал. 1 от ГПК /отм./, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1211/11.04.2008
год. по гр. д. № 4240/2006 год. по описа на ВРС, В ЧАСТТА му, с която е
отхвърлен предявеният от Г.К.В. с ЕГН ********** *** срещу «Сантана» ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. «Младост», бл. 107, вх. 6, ет. 1, ап. 26, представлявано от
управителя Т.С.С. с ЕГН ********** иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик
на 7 / 24 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к. к. «Св. К. и Елена», представляващ незастроено дворно
място, съставляващо УПИ ІІ-148 в кв. 18,
съгласно одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № РД-02-14-390/20.06.2005г. на МРРБ, по
плана на комлекса с площ на целия имот от 4335 кв. м., а по скица - 4260 кв. м. и при граници на същия: път гр. Варна - к.к. Златни
пясъци, УПИ № III, УПИ № XV, УПИ № IV, УПИ № I и улица, идентичен с имоти пл. №
№ 66а и 68а по стария план на к. к. „Св. Св. К. и Елена", означен на
скицата на л. 53 от делото и придобити
от нея на основание наследяване на Крум Великов Пенов, починал на 19.12.1993г.
и на Веселина Ангелова Пенова, п. 16.12.1996г., които от своя страна са
придобили правото на собственост върху имота на възмездно придобивно основание
- договор за покупко продажба, обективиран в НА № 157, рег. 5458, д. №
1525/1945г. на Нотариус Стефан Константинов, сключен на 08.12.1945г., с
продавач Люба Кръстю П., както и за осъждане на ответното дружество да предаде
на ищцата владението върху собствените й 7/24 ид. ч. от така описания поземлен имот, като ПРЕКРАТЯВА производството в ТАЗИ ЧАСТ;
ОБЕЗСИЛВА Решение №
1211/11.04.2008 год. по гр. д. № 4240/2006 год. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от Г.К.В. с ЕГН ********** *** срещу «Сантана»
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. «Младост», бл. 107, вх.
6, ет. 1, ап. 26, представлявано от управителя Т.С.С. с ЕГН ********** иск по чл. 108 от ЗС за предаване на
владението върху собствен на ищцата, придобит по приращение, недвижим имот,
представляващ 17 / 240 ид. части /разликата от 7/240 ид. части до 24/240 ид.
части/ от жилищна сграда с РЗП от
4839 кв. м. и хотел с РЗП 1551 кв. м., находящи се в гр. Варна, к. к. «Св. К. и Елена», построени в УПИ ІІ - 148 в кв. 18, съгласно одобрен ПУП-ПРЗ със
Заповед № РД-02-14-390/20.06.2005г. на МРРБ, по плана на комлекса с площ на УПИ от 4 335 кв. м., а по
скица - 4260 кв.м. и при граници на същия: път гр. Варна - к.к. Златни пясъци,
УПИ № III, УПИ № XV, УПИ № IV, УПИ № I и улица, идентичен с имоти пл. № № 66а и
68а по стария план на к. к. „Св. Св. К. и Елена", означен на скицата на л.
53 от делото, като ПРЕКРАТЯВА
производството в ТАЗИ ЧАСТ;
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1211/11.04.2008 год. по гр.
д. № 4240/2006 год. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Г.К.В. с ЕГН **********
*** срещу «Сантана» ООД, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ж.к. «Младост», бл. 107, вх. 6, ет. 1, ап. 26,
представлявано от управителя Т.С.С. с ЕГН ********** иск по чл. 108 от ЗС за предаване на
владението върху собствен на ищцата, придобит по приращение, недвижим имот,
представляващ 7 / 240 ид. части /1/10 от 7/24 ид. части/ от жилищна сграда с РЗП от 4839 кв. м.
и хотел с РЗП 1551 кв. м., находящи се в гр. Варна, к. к. «Св. К. и Елена», построени в УПИ ІІ - 148 в кв. 18, съгласно одобрен ПУП-ПРЗ със
Заповед № РД-02-14-390/20.06.2005г. на МРРБ, по плана на комлекса с площ на УПИ от 4 335 кв. м., а по
скица - 4260 кв.м. и при граници на същия: път гр. Варна - к.к. Златни пясъци,
УПИ № III, УПИ № XV, УПИ № IV, УПИ № I и улица, идентичен с имоти пл. № № 66а и
68а по стария план на к. к. „Св. Св. К. и Елена", означен на скицата на л.
53 от делото,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК,
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.