Р Е Ш Е Н И Е

№……../16.02.2009 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, ХІІІ–ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: К.И.

при секретаря Я.П. и с участието на прокурора Й. Б. – ВАН КРУТЕР, разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1832 по описа на съда за 2008 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 336 – 340 от ГПК.

Образувано е по предявен от В.К.Ф. *** иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС за поставяне под запрещение на лицето И.И.С. ***.

В исковата си молба ищцата твърди, че ответницата е нейна майка, която през месец март 2008 год. прекарала тежък исхемичен мозъчен инсулт, в резултат на който поведението й коренно се променило в отрицателна насока. Ответницата станала дезориентирана относно време и място, държала се неадекватно, била агресивна към околните. През месец април 2008 год. ответницата била настанена в „Хоспис Асклепий” – с. Водица, община Аксаково. Поведението й не се променило – била агресивна към персонала, занемарила личната си хигиена. В края на месец май 2008 год. избягала от хосписа и след намесата на полицията била открита на километри от него. Понастоящем живее в дома си в гр. Варна, няма реална представа за време и място, не е ориентирана къде се намира, страхува се да излезе навън, не е в състояние да се обслужва сама.

Отправено е искане да се постанови решение, с което да се постави ответницата под пълно запрещение.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител поддържа иска.

Ответницата, чрез процесуален представител, назначен по нейна молба по реда на чл. 95 от ГПК, вр. чл. 21 и 23 от ЗПрП не оспорва иска, счита същия за основателен.

При изслушването й съгласно чл. 337, ал. 1 от ГПК ответницата не изразява конкретно становище.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за основателност на предявения иск. Счита, че ответницата не може да се грижи сама за своите интереси в резултат на заболяването си и предвид констатираното състояние на същата моли съда да уважи иска.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното удостоверение за родствени връзки от 26.06.2008 год., изд. от община Варна, ищцата е дъщеря на ответницата, което обуславя и активната й процесуална легитимация по предявения иск.

При разпита, извършен по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, съдът констатира, че ответницата е неориентирана за време, ориентирана за място, собствена личност, отношения с околните. Трудно подвижна, нуждае се от помощ; констатира се неувереност във възможността за самостоятелна реализация – сочи, че дъщеря й я пере, къпе, готви и чисти, дава й лекарства, пазарува. Дъщеря й е единствената й връзка. Заявява, че е пенсионер, получава си пенсията по кредитна карта, пояснява, че е предоставила картата на дъщеря си за да тегли пенсията й от банкомат. Обяснява, че има внук на пет години на име Боян, когото вижда един–два пъти в седмицата.

Видно от представеното по делото Решение № 2398/23.06.2008 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна, ответницата е освидетелствана, като е определена 95% загубена работоспособност, с чужда помощ, предвид невъзможността да се самообслужва, с водеща диагноза "мозъчен инфаркт”.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза се установява, че И.И.С. страда от „съдова деменция с остро начало”. Деменцията е синдром, дължащ се на болест на мозъка, обикновено от хронично или прогресиращо естество, при който се увреждат множество висши корови функции – памет, мислене, ориентация, разбиране, смятате, език, съждение. Претърпеният мозъчен инсулт драстично е влошил писхичното състояние на ответницата, което е довело до загуба на способността да разбира и да ръководи действията си. Прогнозата на състоянието й е неблагоприятна и изключва подобряване. Според заключението състоянието на ответницата не й позволява да разбира и ръководи действията си, както и да се грижи за себе си и за своите лични и имуществени интереси. Според вещото лице заболяването, от което страда ответницата не изключва моменти на просветление, при които тя може да разсъждава разумно, но те са кратки, не може да се каже колко ще продължат.

От показанията на свид. Милена Кирова, съседка на ответницата, кредитирани от съда като обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че последната не е в състояние да се обслужва сама, поради което грижите за нея се полагат от нейната дъщеря. Установява се още, че поведението й, с оглед на заболяването й е такова, че крие опасност, както за самата нея, така и за лицата, които живеят с нея в съседство.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от дъщерята на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Тя е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

В настоящия случай се касае за заболяване на умствено развито лице /душевна болест/, което се изразява в „съдова деменция с остро начало”.

При така изяснената фактическа обстановка, събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля и особено приетата съдебнопсихиатрична експертиза, и придобитото лично впечатление на съда за състоянието на ответницата, съдът намира за установени материалноправните предпоставки за поставяне на ответницата под запрещение. Предвид тежкото състояние и пълната невъзможност да полага грижи за себе си и с оглед охраняване на интересите й, съдът намира, че И.И.С. следва да бъде поставена под пълно запрещение, с произтичащите от това законни последици.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ под пълно запрещение И.И.С. ЕГН ********** ***, по иска на В.К.Ф. ЕГН ********** ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община Варна за учредяване на настойничество, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: