Р
Е Ш Е
Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2009г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на четвърти февруари, през две
хиляди и девета година, в състав:
При
участието на секретаря П.П., като
разгледа докладваното от съдия М.Х. гр.д.№ 1829 по описа за 2008г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно. Образувано е по жалба на Р.Г.И., Г.Г.К.,
СУЛТАНКА ПЕНКОВА КАЛЧЕВА, А.П.Ж., Д.Г.С., А.Г.К., А.Р.Н., К.Р.Р., М.Г.Г., М.Г.Г.,
Ц.Г.Г. и П.Т.И., срещу Решение № 1832/16,05,2008г. постановено по гр.д. № 8254
по описа за 2007г. на ХХІV-ти състав на Варненският районен съд, с което е
отхвърлен иска им срещу А. ХАИК В. и С.Н.В. за заплащане на сумата 350,00лв
представляваща обезщетение за ползуване на 120 кв.м. от съсобствения им имот за
периода от 31 декември 2004 г до 16 октомври 2007 год, сумата от 50 лева
неизплатена цена на унищожени насаждения при прокарване на временен път, както
и за законна лихва върху тези суми от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на главниците.
Въззивниците
твърдят, че атакуваното решение е неправилно и претендират неговата отмяна.
В с.з.
поддържат жалбата.
Въззиваемите
А. ХАИК В. и С.Н.В. изразяват становище за неоснователност на жалбата.
В исковата си молба
въззивниците твърдят, че са собственици на недвижим имот нива с площ 2050кв.м.,
шеста категория, находяща се в строителните граници на с.Аксаково, м-ст
„Ментеше”, по силата на земеделска реституция извършена с Решение №
1816/24,09,1997г. на ПК – с. Аксаково, в качеството им на наследници на Георги
Атанасов Янев.
Със
заповед на кмета на община Аксаково през мястото бил прокаран временен път
обслужващ съседните парцели, включително този на ответниците А. ХАИК В. и С.Н..
По
късно комисия по чл. 210 ЗУТ приела решение, с което задължила А. ХАИК В. и С.Н.
да заплатят сумата общо 139,28лв., от която сумата 90,00лв., представляваща
наем за периода 01,04,2004г. до 31,12,2004г. за ползуваните от тях 120кв.м. от
имота за път, както и сумата 49,28лв., представляваща обезщетение за
унищожените при прокарване на временния път лозови насаждения.
Твърдят,
че ответниците не са заплатили сумата 40,00лв., която е част от сумата общо
139,28лв. определена като обезщетение.
Твърдят
и, че ответниците не са заплатили и обезщетение в размер на 350,00лв. /сумата е
уточнена по размер в молба от 12,12,2007г. – л. 34 по делото на ВРС/, за
ползуване на 120кв.м. от собствения им имот като път, за периода от
31,12,2004г. до 16,10,2007г., когато е подадена исковата молба.
Претендират
присъждане на сумата 40,00лв., която е неплатената част от сумата общо
139,28лв. определена като обезщетение за периода 01,04,2004г. до 31,12,2004г.,
както и сумата 350,00лв., представляваща обезщетение за ползуване на 120кв.м.
от собствения им имот като път, за периода от 31,12,2004г. до 16,10,2007г.
Претендират и законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на
исковете до окончателното им изплащане. Претенцията за заплащане на сумата
40,00лв., като част от определеното с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ
обезщетение се поддържа включително в о.с.з. проведено ан 05,12,2007г.
Ответниците
признават иска за заплащане на сумата 40,00лв. представляваща неплатената част
от сумата общо 139,28лв. определена като обезщетение с решение на комисията по
чл. 210 ЗУТ. Оспорват иска за заплащане на сумата 350,00лв. представляваща
обезщетение за ползване за периода 31,12,2004г. до 16,10,2007г. Възразяват, че
обезщетението не е определено по надлежния ред предвиден в Закон за устройство
на територията, поради което не считат, че не дължат плащане.
Съдът
след като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 191 ЗУТ.
Въззиваемите
не са оспорили изрично и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че въззивниците като наследници на Георги Ананасов Янев са
собственици по силата на земеделска реституция извършена с Решение № 1816/24,09,1997г.
на ПК - с. Аксаково на недвижим имот, а именно: нива с площ 2050кв.м., шеста
категория, находяща се в строителните граници на с.Аксаково, м-ст „Ментеше”,
представляваща имот № 663 по Кадастрален план от 1996г., както и, че последния
е идентичен с имот № 2663, през който със Заповед № 260/15,07,2003г. на Кмета
на с.Аксаково е разрешено прокарване на временен път за осигуряване на достъп
до УПИ № ХІІ-2663, в кв. 103 на с.Аксаково, в полза на въззиваемите.
Съгласно
чл. 191, ал. 2 и чл. 210 от ЗУТ за частите от поземлени имоти използвани за
временни пътища, както и за подобренията, които се унищожават във връзка с
временните пътища се дължи обезщетение от лицата, които ги ползват.
Обезщетението се определя по искане на заинтересованите лица или служебно от
нарочна комисия назначена от кмета на общината. Определя се за съответната
година и се изплаща на равни месечни вноски.
В
полза на въззивниците, досежно ползваните от въззиваемите части от имота им за
периода 31,12,2004г. до 16,10,2007г. е постановено решение на комисия по чл.
210 ЗУТ, обективирано в Протокол № 1/27,02,2004г., с което е определена дължима
от въззиваемите сума общо в размер на
139,28лв., от която 90,00лв., представляващи наем за периода 01,04,2004г.
до 31,12,2004г. и 49,28лв. обезщетение за унищожените при прокарване на
временния път лозови насаждения.
Въззивниците
са собственици на заетите от временния път части от имота си на основание чл.
190, ал. 4 от ЗУТ.
Въззиваемите,
които ползуват частта от имота заета за временен път на основание постановената
в тяхна полза Заповед № 260/15,07,2003г. не оспорват, че дължат на първите и не
са им платили сумата 40,00лв., която е част от общо дължимата сума от 139,28лв.
съгласно Протокол № 1/27,02,2004г. Не са установили обратното главно и пълно.
При това положение иска за заплащане на сумата 40,00лв. е основателен и следва
да бъде уважен. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума
считано от предявяване на иска до окончателното и заплащане предвид
правоувеличаващия ефект на исковата молба и направеното искане.
Поради
изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен иска за сумата от 50,00лв., представляваща неизплатена цена на
унищожени насаждения при прокарване на временен път, само до размер на сумата 40.00 /четирдесет/лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска. Сумата 40,00лв. представлява част от
определеното с Протокол № 1/27,02,2004г. обезщетение. Вместо него следва да
бъде постановено ново, с което този иск да бъде уважен ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на иска.
Иска е
предявен за заплащане на сумата 40,00лв. представляващи част от определеното с
Протокол № 1/27,02,2004г. обезщетение. Иск за горницата от 10,00лв.,
представляваща разлика над сумата 40,00лв., за която е основателен до сумата
50,00лв., за която иска е отхвърлен от ВРС не е предявен. За това
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта в която е
отхвърлен иска за сумата от 50,00лв., представляваща неизплатена цена на
унищожени насаждения при прокарване на временен път, само до размер на сумата 10.00 /четирдесет/лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска.
В
останалата част въззивната жалба е неоснователна. Въззивниците не са установили
главно и пълно размера на дължимото обезщетение за периода 31,12,2004г. до
16,10,2007г. Той е следвало да бъде установен с влязло в сила решение на
комисията по чл. 210 ЗУТ за съответния период, каквото не е представено. При
наличието на предвиден в ЗУТ специален административен ред за определяне
размера на оценките е недопустимо определянето им в рамките на гражданския
процес.
Поради
изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която
е отхвърлен иска за заплащане на сумата 350,00лв. представляваща обезщетение за
ползуване на 120 кв м от имота на въззивниците за периода от 31 декември 2004 г
до 16 октомври 2007 год.
Предвид
изхода от спора и направеното искане въззиваемите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззивниците сумата 44,00лв., представляващи направените пред двете
инстанции съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.
Въззивниците
не са представили доказателства за направени пред настоящата инстанция съдебни
разноски, а пред районният съд не са направили искане за присъждане на
сторените там такива, поради което независимо от изхода от спора ВОС не
присъжда разноски в тяхна полза.
По изложените съображения и на основание
чл. 208, ал. 1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1832/16,05,2008г. постановено по гр.д. № 8254 по описа за 2007г. на ХХІV-ти
състав на Варненският районен съд В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за сумата от 50,00лв., представляваща неизплатена
цена на унищожени насаждения при прокарване на временен път, само до размер
на сумата 40.00 /четирдесет/лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
А. ХАИК В. ЕГН ********** и С.Н.В. ЕГН **********,***„Хан
Аспарух” № 16, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Г.И.
ЕГН **********, Г.Г.К. ЕГН **********, СУЛТАНКА ПЕНКОВА КАЛЧЕВА ЕГН **********,
А.П.Ж. ЕГН **********, Д.Г.С. ЕГН **********, А.Г.К. ЕГН **********, А.Р.Н. ЕГН
**********, К.Р.Р., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********, М.Г.Г., ЕГН **********,
Ц.Г.Г., ЕГН ********** и П.Т.И. ЕГН **********, всички чрез П.т.И.,***„Вл.Варненчик”,
бл. 22, вх. 1, ет. 7, ап. 21, сумата
40,00 /четирдесет/лв., представляваща неплатена част от определеното
с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ при Община Аксаково обективирано в Протокол
№ 1/27,02,2004г., обезщетение в общ размер 139,28лв., във
връзка с прокарване на временен път в собствения им имот № 2663
със Заповед № 260/15,07,2003г. на Кмета на гр.Аксаково, ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на иска – 16,10,2007г. до
окончателното и изплащане, на основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, както и сумата 44,00 /четирдесет и четири/лв.,
представляваща направените пред двете инстанции съдебни разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 1832/16,05,2008г. постановено
по гр.д. № 8254 по описа за 2007г. на ХХІV-ти състав на Варненският районен съд
В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен иска за сумата от 50,00лв., представляваща неизплатена цена
на унищожени насаждения при прокарване на временен път, само до размер на сумата 10.00 /десет/лв., ведно със законната лихва върху нея от датата
на предявяване на иска.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1832/16,05,2008г. постановено по гр.д. № 8254 по описа за 2007г. на ХХІV-ти
състав на Варненският районен съд в останалата обжалвана част, В КОЯТО иска за заплащане на
сумата 350,00лв. претендирани като обезщетение за периода от 31 декември 2004 г до 16 октомври 2007 год е отхвърлен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: