В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ:К.Г.

К.И.

при участието на секретаря Я.П. като разгледа докладваното от съдия П. въззивно дело № 1797 по описа за 2008 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е въззивно и е образувано по жалба на С.М.Г. и Г.М.Г. против решение № 1549 от 10.05.2008г., постановено по гр. дело № 64 по описа за 2007 г. на ВРС, ХХХV-ти с-в, с което е отхвърлен иска на въззивниците-ищци срещу ОС”ЗГ” – Аксаково и Община Аксаково, с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ за приемане на установено по отношение на последните, че наследниците на Димитра Н. Вълкова имат право да им бъде възстановена собствеността върху следните недвижими имоти – 1/ нива с площ от 4 дка в м-ст “Куру дере”, при граници: Алекси Панайотов, път и Янаки Симеонов; 2/ нива с площ от 3 дка в м-ст “Ян Тарла” при граници: Ангел Филев, път и път; 3/ нива от 4 дка в м-ст “Ян Тарла” при граници: Киряк Николов, Панайот Николов и път; 4/ нива с площ от 4 дка в м-ст “Ювез” при граници: Никола Цветков, Никола Чобанов и път; 5/ нива с площ от 2 дка в м-ст “Скритулар” при граници: Христо Стоянов, път и Неделчо Габровски; и 6/ лозе с площ от 6 дка, находящо се в м-ст “Кара таш” при граници: път, Никола Алексиев Боруков и Неделчо Чобанов, всички в землището на с. Кичево, Община Аксаково, при твърдяно придобивно основание изтекла в полза на наследодателката давност за периода от 1936 до 1957г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се моли за отмяната му и уважаване на исковете.

Въззиваемата страна Община Аксаково и ОСЗ Аксаково в срока по чл.201 ГПК /1952г./ не изразяват становище по жалбата.

В исковата молба са изложени следните твърдения от страните:

Ищците твърдят, че са наследници на Димитра Н. Вълкова, поч. на 13.09.2001г. Сочат, че същата е притежавала недвижимите имоти, описани по-горе, отнети от ТКЗС по Закона за трудовата поземлена собственост през 1958г.

Този имот наследодателят е придобил по давност, текла през периода 1936-1958г., през който последният е упражнявал необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт, до внасянето на нивите в ТКЗС през 1958г. Сочи се от ищците, че като наследници на Вълкова са пропуснали да заявят земеделските имоти за възстановяване в законовия срок, поради което и претендират да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че наследниците на Вълкова имат правото да си възстановят собствеността върху недвижимте имоти.

Ответникът ОСЗ Аксаково, редовно уведомен, не изразява становище по иска.

Ответникът Община Аксаково, редовно уведомен, също не изразява становище.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните, на основание чл. 188, ал. 1 от ГПК счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото заверено копие от удостоверение изх. № 108/15.01.2007г., е, че за процесните имоти няма подадени заявления от наследниците на Димитра Вълкова. Не е спорно, а и от приложените удостоверения за наследници се установява, че същата е починала на 13.09.2001г. като е оставила законни наследници ищците.

От изготвената по делото СТЕ се установява, че процесните имоти не са в строителните граници, не са застроени и не са прилежаща площ, не са отчуждаван и няма пречки за възстановяване на собствеността.

По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:

Основателността на иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се обуславя от установяване на следните обстоятелства, а именно, че наследодателят на въззивниците да е бил собственик на процесните имоти на твърдяното в исковата молба придобивно основание към момента на отнемането им, че имотите са отнети по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи и че към него момент имотите са представлявали земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. В това производство, извън предмета на доказване остават и обстоятелствата дали имотите към настоящия момент са застроени, дали върху тях за извършени мероприятия, които възпрепятстват възстановяването им в реални граници или същите са били заменени и т.н. Тези обстоятелства са предмет на установяване от съответната ОС”ЗГ” в случай, че е сезирана с влязло в законна сила позитивно решение с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Предвидените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ предпоставки за допустимост на реституцията подлежат на доказване в настоящото производство само с писмени доказателства, а правото на собственост на наследодателя на въззивниците не може да се доказва с писмени декларации и/или свидетелски показания – чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, изр. 1 и 2 (изм. и доп. ДВ бр. 13, 2007 г.).

Липсват писмени доказателства, установяващи наличие на установена фактическа власт върху имотите от наследодателя през периода 1936г.-1958г., поради което и не може да се установи нито началния, нито крайния момент на владението. Липсват доказателства и за отнемане на имота в ТКЗС през 1958г.

Предвид това и съдът намира, че не е установено наличието на никоя от предпоставките за уважаване на претенцията. Искът, основан на наследствено правоприемство от Димитра Вълкова и давностно владение, поставило началото си от 1936г. до 1958г., следва да бъде отхвърлен.

Решението на ВРС с идентични крайни правни изводи следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1549 от 10.05.2008г., постановено по гр. дело № 64 по описа за 2007 г. на ВРС, ХХХV-ти с-в.

Срещу решението може да бъде подадена касационна жалба до ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл.280 ГПК /2007г./

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: