Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 27.02.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: К.Г.

К.И.

при участието на секретаря Я.П., като разгледа докладваното от съдията П. *** по описа за 2008 година на ВОС, намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Ж.И.А. и И.И.А. срещу решение №2256/07.07.2008г. на ВРС, ХХХІV с-в, по гр. д. № 6443/05г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между В.П.А., М.П.Я., З.С.А. и К.С.И., от една страна, и въззивниците, от друга, че последните не са собственици на реална част от 324 кв.м. от имот пл.№ 536, находящ се в СО “Ментеше” в землището на кв. “Вл. Варненчик”, гр. Варна, при граници на частта: общински път от двете страни, имот №535 и имот №1274. В жалбата се излага, че изводите на съда за основателност на предявения от ищците иск са незаконосъобразни, тъй като съдът е направил невярна интерпретация на събраните доказателства. Сочи се, че ВРС не е следвало да кредитира само установеното от СТЕ, а и да съобрази гласните доказателства, както и записванията по плановете, както и в оценителния протокол. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемите страни В.П.А., М.П.Я., З.С.А. и К.С.И. в срока по чл.201 ГПК /отм./ оспорват жалбата. Излагат, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че правото на собственост на трети лица не е предмет на настоящото производство, поради което и не може да се прави извод от посочването на въззивниците като съседи на имотите на третите лица за наличие на правото на собственост на въззивниците.

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищците В.А., М.Я., З.С. и К.И. излагат, че са наследници на Продан А. Стоянов, поч. 06.03.1983г. С решение №751/03.11.2000г. е признато правото на наследниците на Стоянов правото на собственост върху нива с площ от 3,500 дка, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Варна, кв. “Вл. Варненчик”, м-ст “Ментеше”, представляващ имот пл.№118 по КП на местността. Твърдят, че посоченият имот обхваща 324 кв.м. реална част от имот пл.№536, който се владее от ответниците Арнаудови без основание при граници на реалната част, очертани в червено на скицата на л.40 от делото, а именно: на север-общински път, на запад-останалата част на имот №536, на юг- имот №535 и изток- имот №1274. Ищците излагат, че реституцията им не е завършила, тъй като в тяхна полза не е издадена заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ, но ответниците не могат да противопоставят свои права, тъй като не са имали правото да изкупят земята.

Ответниците Арнаудови са оспорили предявения иск. Излагат, че на техния наследодател И. Желязков А. е било предоставено право на ползване върху имот от 600 кв.м. в землището на Владиславово, м-ст “Ментеше”, при граници: Трифон Димов, Никола Митев и път с удостоверение №1306/78г. от ОбНС на гр. Варна. Твърдят, че в мястото към 01.03.1991г. е имало изградена постройка, поради което е и подадена молба за изкупуване, заплатена е определената цена на земята и ответниците са станали собственици на имот №536 по ПНИ с площ от 600 кв.м. и с граници на целия имот ПИ 9547 общински път, ПИ 535-наследници на Цочо Грашнов, ПИ 1247-наследници на Продан Стоянов. Твърдят, че в тяхна полза е издадена и заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 188 от ГПК /отм./, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 751/03.11.2000 г. на ПК-Варна е признато правото на собственост на наследниците на Продан А. Стоянов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 3,500 дка , находяща се в терен по § 4 на Владиславово в местността „Под Ментешето" и представляваща имот № 118 от кадастралния план, изработен 1997 г., както и №118 по плана на старите имотни граници. Видно от представените по делото удостоверения за наследници, ищците са наследници на Продан Стоянов, б.ж. на гр.Варна, починал на 06.03.1983 г. От изготвеното от вещото лице заключение по допуснатата СТЕ, както и от издадената от Община Варна официална комбинирана скица се установява, че е налице частично припокриване между имот пл.№118 по плана на старите имотни граници и КП от 1997г., описан в реституционното решение и имот №536 по ПНИ за местността, като 324 кв.м. от имот пл.№536 по ПНИ попадат в имот № 118 по КП от 1997г. Следователно, съдът приема, че може да се направи категоричен извод за частично припокриване на имот №536 по ПНИ, владян от ответниците и предмет на издадена в полза на последните заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ и признатия на ищците за възстановяване имот както по местност, така и по граници.

От изложено може да се направи извода, че ищците се легитимират като лица, по отношение на които е започнала реституционна процедура за възстановяване собствеността върху имот, част от който обхваща имота, владян от ответниците. Като се съобрази, че реституционното решение е постановено при действието на чл. 14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ /след изм., обн. в ДВ, бр.68/1999г./, то и следва да се направи извода, че реституционната процедура е завършена едва с издаване на заповед по § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такава заповед в полза на ищците няма издадена, а е издадена в полза на ответниците. Респективно, доколкото реституционното решение, постановено при цитираната редакция няма вещно-прехвърлителен ефект, а заповед с конститутивно действие не е постановена, то и за ищците е налице интерес от установяване, че ответниците не могат да се легитимират като собственици на частта от имота, попадаща в описания в реституционното решение имот.

След установяване от страна на ищците на наличието на интерес от търсената защита, в тежест на ответниците в това производство е доказване на наличието на предпоставките за закупуване на имота, а именно: валидно предоставено им право на ползване, изграждане на постройка в имота до 01.03.1981г., както и заплащане на земята в установените срокове.

Досежно първата предпоставка:

Видно от удостоверение № 1306/1978г. на ИК на ОбНС-Варна, на И. Желязков А. е предоставено право на ползване върху хавра в размер на 600 кв.м., находяща се в землището на гр.Варна местност „Ментеше",при граници:Трифон Димов, Никола Митев. В цитираното удостоверение, както и в издаденото друго такова удостоверение изх.№ ЗАО 1501/22.01.2007г. от Община Варна, е посочено, че правото на ползване е предоставено на И.А. по силата на ПМС №76 с протокол №13/19.08.1978г. и решение №12. Посочено е, че в одобрения списък на ползувателите А. е записан под №632. Цитираният протокол №13/19.07.1978г. на ИК на ГНС на гр. Варна е представен по делото и от него се установява, че е взето решение за утвърждаване на списъците за раздаване на земи на граждани по 76 ПМС. В списъка към протокола под №632 фигурира И. Желязков А. като срещу същия е отбелязано предоставено право на ползване върху 0,6 дка в м-ст “Ментеше”. Граници на имота не са посочени. Вещото лице в изготвената допълнителна експертиза е посочило, че не може да се установи идентичност между описания в удостоверението предоставен за ползване на наследодателя на ответниците имот и имот №536 оп ПНИ. Вещото лице е посочило, че граници на имота по ПНИ са имоти №№537 и 535 като за първия не е записано име, а за втория наследници на Цочо Грашнов. Тъй като по удостоверение посочените граници са Трифон Димов и Никола Митев, то и не е налице съвпадение на нито една граница, а само името на местността. Предвид горното и вещото лице не е установило идентичност. Идентичност по протокол №13/78г. на предоставения за ползване имот и процесния имот №536 по ПНИ не е изследвана, но горното е ирелевантно, тъй като и без друго в протокола имотът не е индивидуализиран с граници, а само с площ и местност, което само по себе си прави невъзможна съпоставката с друг имот. Пред настоящата инстанция е изготвено допълнително заключение от вещото лице, от което се установява, че освен посочените граници имоти №№535 и 537 по ПНИ имот №536 има за граници и от двете страни – два пътя. Сочи се от вещото лице, че западно от пътя е имот №529, записан на името на Никола Митев Илиев, който е посочен като граница по удостоверението. Вещото лице е посочило, че имот №536 по ПНИ е отразен под №247 по КП от 1980г. и в разписния лист не е записан на ничие име. Твърди, че съседи на имот №247 по КП от 1980г. са имот №521-Цочо Грашнов, който и по ПНИ е граница на процесния имот, имот №248-без име и от двете страни път. Затова и въпреки допълнителното изследване на процесния имот и по стария КП от 1980г. и разписните листи и по двата КП вещото лице не е установило данни за идентичност на имот №536 по ПНИ с предоставения за ползване на наследодателя на въззивниците имот по цитираното удостоверение. Този извод на вещите лица се споделя и от настоящия състав и не се променя от ангажираните пред настоящата инстанция писмени доказателства, установяващи, че на посоченото в удостоверението за граница лице Никола Митев Илиев е било предоставено право на ползване върху имот, като за съсед е описан наследодателя на въззивниците. Това е така, тъй като факта, че имот на наследодателя на въззивниците е посочен като граница на един имот, не създава титул на собственост в полза на последния досежно описания като граница имот. Горното би могло да бъде индиция за евентуално наличие на такова право, но единствения и валиден титул е самото решение на компетентния орган за предоставяне правото на ползване. В този смисъл единствено протокол №13/1978г. е установяващ възникване на валидно учредено право на ползване акт. Видно от цитирания протокол, предоставения за ползване на наследодателя на въззивниците имот не е индивидуализиран. Посочването само на местност и площ на имота не завършва индивидуализацията на същия. Затова и само на това основание следва да се направи извода, че липсва валидно предоставено право на ползване. Като се има предвид трайно установилата се практика към момента на издаване на решенията за предоставяне права на ползване върху земи на граждани, а именно- впоследствие да се изготвят схеми, в които да се посочват по граници местата, които са предоставени за ползване, и дори и да се приеме, че такъв последващ акт, с който фактически се допълва решението, взето от ИК на ГНС, е издаден /въпреки че такова обстоятелство не се установи по делото/, то горното не би променило направения извод. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че в удостоверението се описва именно границите на предоставения с допълнително взетото решение имот, то не се установи идентичност на същия с процесния имот. На първо място в удостоверението също са посочени само местност и две граници, които не са достатъчни за индивидуализацията на имота. На второ място, се установи, че дори и да се изследват границите по удостоверението, то липсва съвпадание на нито една от двете граници по удостоверението с границите на новообразувания имот. Недопустимо е със свидетелски показания да се установява предоставяне правото на ползване, както и неговите елементи- основание за възникване, граници и площ на имота и т.н., тъй като единствения допустим способ за доказване е с писмени доказателства и то конкретно постановено решение на компетентния орган в съответната форма и необходимите реквизити- индивидуализация на имота по площ, местност и поне три граници. Затова и въобще не следва да бъдат обсъждани събраните гласни доказателства в тази насока, доколкото същите са недопустими.

Предвид изложеното по-горе настоящият състав стигна до извода, че не е налице първата предпоставка за упражняване правото на изкупуване, на което въззивниците основават правото си на собственост, а именно-валидно предоставено право на ползване. Такова не е било учредено и извода за това не се променя от факта, че със заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ № 0858/31.10.2005г. на Зам-кмета на Община Варна /снабден с валидна представителна власт по пълномощия/, е наредено придобиване на право на собственост от въззивниците. Това е така, тъй като горната заповед представлява административен акт, издаден в рамките на производство, непротивопоставим на въззиваемите.

Липсата на първата предпоставка за упражняване правото на изкупуване на земята обуславя извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск без да се обсъжда наличието на останалите две предпоставки- построена сграда в имота и изплащане в срок на цената на земята.

Решението на ВРС с идентични крайни правни изводи следва да бъде оставено в сила.

Предвид направеното искане и на осн. чл.64 ал.1 ГПК /отм./ въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените в производството от въззиваемата К.И. разноски в размер на 150 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2256/07.07.2008г. на ВРС, ХХХІV с-в, по гр. д. № 6443/05г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между В.П.А., М.П.Я., З.С.А. и К.С.И., от една страна, и И.И.А. и Ж.И.А., от друга, че последните не са собственици на реална част от 324 кв.м. от имот пл.№ 536, находящ се в СО “Ментеше” в землището на кв. “Вл. Варненчик”, гр. Варна, при граници на частта: общински път от двете страни, имот №535 и имот №1274, представляващ сечението между имот №118 по ПКП от 1987г. и имот №536 по ПНИ., както и в частта за разноските.

ОСЪЖДА И.И.А. ЕГН ********** ***, и Ж.И.А. ЕГН ********** ***, да заплатят на К.С.И. ЕГН ********** ***, сума в размер на 150 /сто и петдесет лева/, представляваща направените в производството разноски пред двете инстанции на осн. чл.64 ал.1 ГПК /отм./

Срещу решението може да бъде подадена касационна жалба до ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл.280 ГПК /в сила от 2007г./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: