Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2009г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети фувруари, през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

З.К.

При участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия М.Х.ГР.Д.№ 1782 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на С.И.Б., П.И.К., Д.П.И., П.С.П., А.Х.К. и М.П.Г. срещу Решение № 1799/30,05,2007г. постановено по гр.д. № 9702/2006г. по описа на ХІІ-ти състав при Варненски районен съд, с което по иска на Г.А.И. е прието за установено, че не са собственици на следния недвижим имот: ПИ № 1669 по ПНИ на с.о. „Боровец - юг", гр. Варна с площ от 978.50 кв.м., при граници: път, ПИ №№ 1670, 1667, 1668, 1680, 1679 и 1678, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението. Считат предявения иск за недопустим, а в отношение на евентуалност за неоснователен. Претендират отмяна на постановеното решение вместо него да бъде постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. по същество поддържат жалбата и молят за нейното уважаване.

Въззиваемата Г.А.И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява, че реституционното решение издадено в полза на въззивниците не може да породи правно действие поради липсата на индивидуализация на имота. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В исковата молба ищцата Г.А.И. твърди, че по силата на замяна обективирана в н.а. № 9/1967г. е собственик на недвижим имот, а именно: 1дка земя /овощна градина/ находяща се в м-ст „Старите лозя” в землището на с. „Галата, Варненско /сега кв.Галата/, при граници: Георги Алексиев, път и Васил Хр.Гайков, който по кадастрален план представлява ПИ № 1669 по ПНИ на с.о. „Боровец - юг", гр. Варна с площ от 978.50 кв.м., при граници: път, ПИ № 1670, ПИ № 1667, ПИ № 1668, ПИ № 1680, ПИ № 1679 и ПИ № 1678.

Излага, че в н.а. № 9/29,03,1967г. е записана с имена Г. Еремиева Димитрова, с които е родена, но по-късно, през 1957г. е осиновена от лицето А. Маринов И., чиито имена носи понастоящем – Г.А.И..

Твърди, че владее процесния имот, а ответниците смущават правото и на собственост, т.к. в разписния лист към плана е отразен като тяхна собственост в качеството на наследници на П.И. Крараиванов и в тяхна полза е издадено Решение № 574/07,12,1998г. на ПК „Варна” за възстановяване на собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ.

Твърди, че ответниците не могат да се легитимират като собственици защото наследодателя им не е бил собственик на имот идентичен с възстановения преди коопериране на земеделието, т.к. имената П.К. Николов – сочен като наследодател и имената П.И.К. – сочен като купувач в н.а. № 193/34г. - послужил като основание за реституция, са имена на различни лица.

Твърди и, че в полза на ответниците е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имот различен от процесния, който притежава по силата на н.а. № 9/1967г., т.к. местностите „Караач борун” – вписана в н.а. № 193/34г. и реституционното решение са различни от м-ст „Старите лозя”, където се намира процесния имот.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че е недопустим поради следното: ищцата се легитимира като негов собственик по силата на замяна, а имота не е застроен и с него не са извършени разпоредителни сделки, поради което и на основание чл. 10, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. Чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната няма да остане в сила и имота ще бъде върнат на собствениците, от които е бил отнет, а в полза на ищцата ще бъде възстановен имота притежаван преди замяната; имота се владее от ответниците, поради което ищцата може да защити правата си само с осъдителен иск.

В отношение на евентуалност твърдят, че иска е неоснователен, т.к. като наследници на П.И.К. са собственици на имота по силата на земеделска реституция извършена с Решение № 574/07,12,1998г. на ПК „Варна”, а наследодателя им е бил собственик на имота по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 193/34г.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на иска:

Настоящият състав намира, че производството е допустимо. Въпроса дали са налице предпоставките на чл. 10, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за да запази замяната действието си има отношение към правото на собственост на ищцата върху процесния имот, което е неотносимо в настоящото производство, образувано по отрицателен установителен иск. Предмет на разглеждане в него е правото на собственост на ответниците. За да се приеме, че е налице интерес достатъчно е правното твърдение на ищцата въведено с исковата молба за наличието на право на собственост, което ответниците смущават, както и твърдението, че сама владее процесния имот. В тежест на ответниците е било да опровергаят последното и докажат, че са във владение на имота. Това не е установено.

Доколкото не е спорно, че имената Г. Еремиева Димитрова – по н.а. № 9/67г. и Г.А.И. – по Определение от 03,01,1956г., с което е допуснато осиновяване са имена на едно и също лице и това е въззиваемата, без значение е обстоятелството, че в н.а. 9/67г. последната не е отразена с актуалните след осиновяването си имена.

ІІ. По основателност на иска:

В тежест на ответниците – въззивници в настоящото производство, по предявения отрицателния установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест е да установят, че са собственици на процесния имот на твърдяното правно основание реституция по ЗСПЗЗ. В случай на оспорване в тежест на ответниците е да установят главно и пълно наличието на всички предпоставки за придобиване на правото на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1, вр. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

Въззивниците не са установили главно и пълно, че са собственици на процесния имот на твърдяното придобивно основание – реституция по ЗСПЗЗ. Решение № 574/07,12,1998г. на ПК Варна е постановено при действието на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията му в сила Дв., бр. 88 от 31,07,1998г. Съгласно последната в решението за възстановяване на собствеността в стари реални граници следва да са посочени площ, местонахождение, граници и съседи. Към решението следва да е приложена скица. Скица може и да липсва в случай, че в решението имота е достатъчно индивидуализиран. В Решение № 574/07,12,1998г. на ПК Варна – т. 1 няма посочени граници на имота. Липсата на граници е съществен недостатък на решението и прави невъзможна индивидуализацията на възстановения имот. Към него не е приложена скица, която доколкото граници липсват би могла да послужи за индивидуализация. При това положение настоящият състав приема, че Решение № 574/07,12,1998г. на ПК Варна, което е административен акт е нищожно и не може да породи правни последици. Следва при наличие на останалите предпоставки за това да бъде постановено ново, валидно решение с пълна индивидуализация на имота или допълнително такова със същия ефект. Без значение е Заповед № Г-ПР 645/20,12,2006г. на Кмета на Р-н „Аспарухово” постановена в полза на въззивниците на основание Пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решение на ПК Варна № 574 е постановено на 07,12,1998г., т.е. при редакцията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ,която предвижда еднофазно реституционно производство – с постановяване на решението и влизането му в сила се индивидуализира възстановения имот и настъпва ефекта на реституцията. Издаването на заповед по Пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ при тази редакция не е елемент от реституционната процедура и не може да санира нищожното решение.

От друга страна въззивниците не са установили главно и пълно, че имената П.К. Николов – сочен като наследодател и имената П.И.К. – сочен като купувач в н.а. № 193/34г. - послужил като основание за реституция са имена на едно и също лице, както и, че местностите „Караач борун” – вписана в н.а. № 193/34г. и реституционното решение са идентични с м-ст „Старите лозя”, където се намира процесния имот.

Поради изложеното съдът намира, че иска за установяване в отношенията между страните, че въззивниците не са собственици на процесния имот е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изпода от спора и направеното искане въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата сумата 590,00лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебни разноски за защита от адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1799/30,05,2007г. постановено по гр.д. № 9702/2006г. по описа на ХІІ-ти състав при Варненски районен съд.

ОСЪЖДА С.И.Б. ЕГН **********,***, П.И.К. ЕГН **********,***„Г. Бенковски" № 64, вх. Д, ет. 4, ап. 8, Д.П.И. ЕГН **********,***„Крайбрежна" № 18, П.С.П. ЕГН **********,***„Кирил и Методий" № 42, ет. 2, ап. 6, А.Х.К. ЕГН **********,***„Капитан I-ви ранг Георги Купов" № 27 и М.П.Г. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.А.И. ЕГН **********,*** сумата 590,00 /петстотин и деветдесет/ лева, представляваща направените пред въззивната инстанция съдебни разноски за защита от адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на препис от същото от страните с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: