РЕШЕНИЕ№……..

Гр.Варна, ….02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІс-в, в открито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Х.

ЧЛЕНОВЕ : А.К.

ЕЛИНА ПЕЕВА

При секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдията А.К. ***/08г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

С решение №2151 по гр.д.№813/07г. ВРС е отхвърлил исковата претенция на ищците за приемане на установено по отношение ОСЗГ-Аксаково и Община Аксаково, че наследниците на Х.Г.М., Яни Г.М., Кръстю Г.М., Димитър Г.М. и лично ищците М.В.Ж. и К.Г.М. разполагат с правото да възстановят собствеността върху две ниви, находящи се в землището на гр.Аксаково, Община Аксаково, Област Варненска, м-ста „До воденицата” и м-стта”Кайряка”, на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците, в които се навеждат основания за неправилност на съдебното решение, като се твърди, че ищецът е установил твърдяното валидно придобиване на процесните имоти от страна на общия наследодател с предвидените от закона доказателствени средства.В условията на евентуалност се иска от съда да приеме, че по отношение на производство започнали преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр.13/07г., следва да се прилага досегашния режим на приложимите доказателствени средства, в т.ч. и с установяване на правото на собственост чрез свидетелски показания.Отделно от това цитираната по-горе поправка противоречи на ГПК, който изрично предвижда, че правото на собственост може да се установява чрез свидетелски показания.Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго по същество, с което да уважи исковите претенции.

В срока по чл.201, ал.1 от ГПК не са постъпили възражения от страна на въззиваемите.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Предявени са искове с правно основание чл.11 , ал.2 от ЗСПЗЗ.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на Г.И.М., който въз основа на давностно владение, което е продължило в периода от 1912г. до 1952г., е придобил правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Аксаково, Варненска област, както следва : нива с площ от 3дка, м-ст „До воденицата”, при стари граници и съседи : от две страни дере, Пенко А. Желев и път ; нива с площ от 2.5дса, м-ст „Кайряка”, при съседи : Димитър Стоянов Доброжалиев, Иван Стоянов Доброжалиев, Тодор Стойчев Субашев и Г.И.М..След смъртта му владението върху недвижимите имоти е било осъществявано от неговите наследници по закон : от Х.Г.М., от наследниците на Вълчо Г.М., поч. на 29.07.1944г. – Тодора Михалева – негова съпруга и М.Ж. – негова дъщеря, от Яни Г.М., от К.Г.М., от Кръстю Г.М. и от Димитър Г.М., в периода от 1952г. до 1956г., когато имотите са били внесени от ТКЗС.Претендира се, че лицата, които са владяли имотите след смъртта на общия наследодател, са придобили собствеността по давност – на лично основание и присъединявайки владението на своя праводател.В условията на евентуалност се претендира, че собствеността е придобита по давност и наследяване от Г.И.М..Тъй като са пропуснали да заявят имотите за възстановяване пред съответната ОСЗГ, молят съда да им признае правото на възстановяване върху същите по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ/на лично основание или по наследяване/.

Ответникът ОСЗГ-гр.Аксаково р.пр. не изпраща представител и не изразява становище по предявения иск.

Ответникът Община Аксаково р.пр. не изпраща представител и не изразява становище по предявения иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на страните намира за установено следното :

Представени са доказателства, че ищците са наследник по закон /низходящи/ на Г.И.М.,***, поч. на 17.03.1952г.

Представено е извлечение от емлячния регистър относно непокритите имоти, което са се водили на името на Г.И.М..

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

Настоящото производство се явява процесуално допустимо доколкото по делото се установи, че ищците лично и в качеството на наследници по закон на Х.Г.М., Яни Г.М., Кръстю Г.М., Димитър Г.М. не са подавали заявление по чл.11 , ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на процесните имоти.

По естеството си искът е неоснователен, тъй като ищците не са установили с надлежни доказателствени средства по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, че са притежавали претендираната идеална част от имотите на твърдяното главно и евентуално придобивно основание.

Към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, е била налице законодателна промяна в чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ относно доказателствените средства, с които би могло да бъде установено правото на собственост към момента на обобществяването на имотите.От същите са изключение свидетелските показания.Предвид горното и на липсата на други доказателства, които да установят, че наследниците на Х.Г.М., Яни Г.М., Кръстю Г.М., Димитър Г.М. и лично ищците М.В.Ж. и К.Г.М. са притежавали собствеността върху процесните имоти, следва да се заключи, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени/горната аргументация е приложима както към главното, така и евентуалното придобивно основание, тъй като и в двата случая следва да се установява период на давностно владение/.

Неоснователни са допълнително направените възражения във въззивната жалба.Цитираната по горе законодателна промяна касае приложимия режим на доказателствените средства, с които се цели доказване на правото на собственост към момента на обобществяването.Нормата е от процесуален характер, и следва да бъде приложена към всички висящи правоотношения, и без законодателя изрично да е предвидил това.Липсва твърдяното противоречие между ЗСПЗЗ и ГПК.Първият не изключва придобивната давност като допустим способ за придобиване на право на собственост, а поставя изискването това да стане само чрез определени доказателствени средства. Такива ограничения на свидетелските показания се предвиждат и в процесуалния закон, с цел да се гарантира правната сигурност.ЗСПЗЗ в посочената част е специален спрямо ГПК, поради което следва да се приеме, че липсва твърдяната колизия между тях.

Не води до друг извод представеното извлечение от емлячния регистър, тъй като правото на собственост не се основава на него, като пряко доказателствено средство по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, а се претендира ссобственост на друго придобивно основание.

Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния и първоинстанционен съд, следва атакуваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Предвид горното , съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила решение №2151 по гр.д.№813/07г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяване на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.