Р Е Ш Е Н И Е

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и деветата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.

ЧЛЕНОВЕ: М.М.

К.В.

СЕКРЕТАР: Г.С.

Разгледа докладваното от съдия В.,***, по описа на ВОС за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от ГПК (отм.) и е образувано по въззивни жалби, както следва:

От адв.С.Л. (ВАК), като пълномощник на С.В.Ч., в частта с която ВРС се е произнесъл по отношение ползването на семейното жилище, находящо се в град Варна, ул.”М.ПРалузов” № 12.Иска се решението да се отмени и се постанови ново, с което ползването на семейното жилище се предостави на ищцата Ч.;

Втората въззивна жалба е от адв.И.Д. (ВАК), която като процесуален представител на ответника Д.С.Ч. обжалва решението на ВРС изцяло.Твърди, че фактическите и правни изводи на съда са неправилни и че решението нито е справедливо, нито почива на реално установени факти.Моли да се отмени и се отхвърлят предявените искове.

Възражения не са постъпвали.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Предмет на настоящия спор е Решение № 1676 от 20.05.2008 година по гр.дело № 8664/2007 на ВРС, тридесет и трети състав, с което е било изменено Решение по гр.дело № 53/2005 година на ВРС, в следния смисъл: предоставянето на родителските права по отношение на С.Д.Ч. и Л.Д.Ч. е възложено на майката С.В.С.; постановено е децата С. и Л. да живеят при сестра си Ренета Генадиева Александрова на адрес – град Варна, ул.”М.Палаузов” № 12; определен е режим на лични отношения на бащата Д.С.Ч. със С. и Л.; определен е режим на лични отношения на майката С.В.С. със С. и Л.; осъден е Д.Ч. да заплаща месечна издръжка от по 80 лева за всяко едно от децата, считано от 30.10.2007 година ведно със законната лихва и чрез тяхната сестра Ренета Генадиева Александрова; изменен е размера на дължимата издръжка по гр.дело № 53/2005 година по отношение на детето С. и детето Л. от майката С.В.С. от 40 на 50 лева – платими чрез Ренета Генадиева Александрова; отхвърлен е предявения иск от С.В.С. срещу Д.С.Ч. за предоставяне ползването на семейното жилище – град Варна, ул.”М.Палаузов” № 12.

От фактическа страна няма спор, че на 18.06.1991 година между страните бил сключен граждански брак, от които преди това била родена тяхната дъщеря – Л., родена на 12.07.1990 година и С., родена на 06.01.1992 година.С Решение по гр.дело № 109481998 година по настояване на въззивницата С.В.С. бракът им бил прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.Било обявено, че вина за това притежава съпруга.Родителските права били предоставени на майката, като същевременно се определил и режим на лични контакти на бащата с децата, както и размера на дължимата от него издръжка.Ползването на семейното жилище на ул.”М.Палаузов” № 12 в град Варна било предоставено на майката, а Д.Ч. бил осъден да го освободи.

С искова молба от 12.01.2005 година ответника Д.Ч. сезирал ВРС, като настоял родителските права да бъдат предоставени на него; да бъде осъдена С.В.С. да заплаща издръжка; да се определи режим на свиждане между майката и децата, както и да се предостави ползването на семейното жилище на него.С Решение от 14.10.2005 година, постановено по гр.дело № 53/2005 година, в сила от 04.11.2005 година исканията на Ч. били изцяло удовлетворени.

По жалбата на С.В.С., чрез адв.Л. (ВАК):

В случая искането е да се отмени решението на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен иска за ползване на семейното жилище.Аргументите са в смисъл, че т.к. ползването на родителските права е предоставено на майката, то е редно тя да е в състояние да ползва семейното жилище и то да се възложи върху нея.Съвкупната преценка на приложените по делото писмени и гласни доказателства дават основание на настоящата инстанция да приеме, че ВРС се е произнесъл адекватно, при това на базата на установена съдебна практика.Безспорно по делото е доказано, че семейното жилище, находящо се в град Варна, ул.”М.Палаузов” № 12 в съсобственост е на ищцата, въззивница в този процес.За целта са били представени надлежни писмени документи и това обстоятелство се явява безспорно.Спорен е обаче факта дали промяната в родителските права, постановена от решаващия съд е основание за промяна във възлагане ползването на семейното жилище.Отговорът на този въпрос е отрицателен и той се прави на основата на всички доказателства по делото.Това е така, т.к. за да постанови решението си първата съдебна инстанция е установила правилно фактическите положения по делото и от тях са направени обосновани изводи именно относно това обстоятелство.Събраните писмени доказателства не са възможно най – благоприятните за съпругата – станало е ясно, че същата е напуснала град Варна за период от около 2 години; че не ангажира постоянно трудовата си заетост – всъщност последната е спорадична; очевидно е че С.С. не се задържа на работа;че се нуждае от допълнителна мотивация за възпитанието и отглеждането на своите деца; че не е в състояние да поддържа жилището.Всички тези обстоятелства са надделели и са дали повод на ВРС да постанови атакуваното решение.Също законосъобразно и в резон със съдебната практика съдът е приложил Тълкувателно решение № 77 от 2.XI.1971 година ОСГК, още повече, че в този случай са били отчетени и посочени всички обстоятелства довели до промяната в ползването на жилището.Факта, че то е нейна собственост не се оспорва от страните, но е без значение основно с оглед интересите на децата и тяхното израстване.Факта отразен в молбата, че с подобно решение ще се затрудни неимоверно майката съдът не отчита като правилен, т.к. същата е в трудоспособна възраст и няма пречка нито да ангажира трудовата си заетост, нито да подпомага физическото и психологическо развитие на своите деца, в съответствие с взетото решение.

По жалбата на Д.Ч., чрез адв.И.Д. (ВАК):

По този въпрос е редно да се отбележи, че се обжалва решението на първата съдебна инстанция изцяло, като се оспорват както фактическите, така и правни изводи на съда.Няма спор, че първоначалното бракоразводно решение, с което съдът се е произнесъл относно прекратяването на брака е дало възможност на майката да придобие родителските права; да ползва семейното жилище и други.Близо две годишното й отсъствие от Варна обаче е дало пък основание на бащата Ч. да се обърне с молба към съда, които със свое решение, постановено по гр.дело № 53/2005 година е изменил решението по гр.дело № 1094/1998 година, като е предоставил родителските права върху него, дал му е право да живее в семейното жилище, а по отношение на майката са били определени задължения за издръжка, както и режим на свиждане с двете деца.Съдът приема, че твърденията на майката, описани в жалбата пред ВРС не отговарят изцяло на истината.Така е защото и това е видно от представените доказателства Д.Ч. (вж.л.21-28) работи на длъжността „заварчик” в БУЛЯРД – град Варна, известен е като добър специалист в професията си, притежава авторитет, не е конфликтна личност, а също така няма нарушенията на трудовата и / или производствена дисциплина.Отделно от това той е поел грижата за своите деца, в момент, в които бъдещето им е изглеждало несигурно и най – вече поради невъзможността на майката да стори това.Налице са доказателства, че е закупил техника, подпомагаща домакинството; че е извършил ремонт на покривната конструкция, и че въпреки невъзможността да осигурява значими средства той е предоставял такива ежедневно на децата си.Не се споделя от съда заявеното твърдение за злоупотреба с алкохол, още повече, че производството пред ВРС по реда на Закона за здравето (настаняване на принудително лечение) е било прекратено, поради отсъствие на данни за системна и вредна злоупотреба с алкохол.Присъствал е на родителски срещи в учебните заведения на децата, и е сторил необходимото, в рамките на своите възможности да присъства в живота им в положителен аспект.На фона на почти двугодишното отсъствие на майката и най – вече поради факта на липсата й на трудова заетост, би се поставил основателно въпроса по какви съображения първата съдебна инстанция се е произнесла в негов ущърб, обсъждайки родителските права и семейното жилище.Всъщност решението на ВРС и в този аспект е правилно и не единствено поради факта, че желанието на децата е да живеят с майката, а основно поради обстоятелството, че полът им ПРЕДПОЛАГА (В ТОЗИ СЛУЧАЙ) ИДЕНТИФИЦИРАНЕ В ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ПЛАН С МАЙКАТА, което е нормално и следва да се отчете задължително при определяне на правата върху децата.Другото обстоятелство, което е важно да се отбележи е факта, че роденото от брака им дете – Л., р.на 12.07.1990 година е вече пълнолетна и съобразно актуалния социален доклад живее на семейни начала със своя приятел, извън семейното жилище.Също правилно и в съответствие със завишените потребности на децата ВРС е отчитайки наличието на инфлационните процеси и трудовото възнаграждение получавано от Д.Ч. е определил размера на дължимите от родителите издръжки.Очевидно е наложително майката да ангажира трудовата си заетост.

Спори се от Д.Ч., чрез адв.Д. относно ролята на свид.Ренета Генадиева Александрова – сестра на децата, като се твърди, че се агравира излишно нейното присъствие в процеса; акцентира се върху невъзможността й да се справи успешно с начинанието и най – вече се оспорват показанията й.Съдът намира, че в конкретната житейска ситуация, при която отношенията между родителите са крайно неблагоприятни и че точно благодарение на това, родените от брака деца са били често изправяни пред различни институции, решението на ВРС и по този пункт е правилно и обмислено.Нежеланието на децата да съжителстват със своя баща и неумението на майката да се грижи за тях подобаващо, са достатъчен повод да се постанови децата да живеят със сестра си Ренета.Налице са достатъчно доказателства, че това съжителство има полезни характеристики; че децата възприемат Ренета положително; че споделят с нея; че същата е в състояние да се грижи за тях и да из осигури едно сигурно бъдеще.Всъщност в отсъствието на майката именно Ренета Генадиева е изпълнявала нейната роля, което е изиграло решаваща роля за постановяване на съдебното решение в тази му част.Под нейно давление е била поддържана хигиена, децата са били обличани грижливо и дори тя е разписвала техните бележници.Също адекватно на законодателството отнемането на родителските права е повод Ч. да бъде задължен да освободи заеманото от него семейно жилище.

Ето защо съображенията изтъкнати в обжалваното решение са правилни, и то следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.208 от ГПК (отм.), съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 1676 от 20 май 2008 година, постановено по гр.дело № 8664/2007 на ВРС, тридесет и трети състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: