Р Е Ш Е Н И Е

№___________

гр. Варна, 27.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: С.П. *** участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдията М.Х. в.г.д. № 1697 по описа за 2008 година на ВОС, намира следното:

Производството е по реда на чл.218з от ГПК /отм./.

С влязло в сила решение №972/10.07.2008г. по к.г.д.№4005/2007г. на ВКС, V г.о. е отменено решение №366/29.03.2007г. по в.г.д.№1923/2006г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявения от М.Х. Атанасова, А.С. Атанасов и Х.С.Я. срещу В.С.И., М.Й.Н. и Н.Й.Н., чрез настойника му В.С.И., при участието на третото лице – помагач К.М.Ч., иск за предаване на владението върху реална част от имот пл.№225 по плана на м.”Виница - север”, кв.Виница, гр. Варна с площ от 1013кв.м, с площ на частта от 600кв.м, оцветена в червено на приложената скица на л.40, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, на основание чл.108 от ЗС. Делото е върнато с указания за преценка в съвкупност на събраните по делото доказателства, както и за произнасяне налице ли са предвидените в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване на правото на собственост върху процесния имот и по направеното възражение за придобиване на имота по давност.

РЕШЕНИЕТО в останалата му част, с която е отхвърлен предявения от М.Х.А., А.С.А. и Х.С.Я. срещу Стойчо Стоянов Михайлов иск за предаване владението върху реална част с площ от 413 кв.м. от имот пл.№225, находящ се в гр. Варна землището на кв. „Виница”, м-ст „Кара али”, с площ на целия имот 1013 кв.м. и граници: имоти пл.№№226,224, гора, път, и граници на реалната част: гора, път, имот пл.№226 и останалата част на имот пл.№225, е влязло в сила.

Обрзувано е по въззивна жалба на М.Х.А., А.С.А. и Х.С.Я. срещу решението на ВРС, Х-ти състав, по гр. д. №4296/04г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения срещу В.С.И., М.Й.Н. и Н.Й.Н. чрез настойника му В.С.И., иск за предаване владението върху реална част с площ от 600 кв.м. от имот пл.№225, находящ се в гр. Варна землището на кв. „Виница”, м-ст „Кара али”, с площ на целия имот 1013 кв.м. и граници: имоти пл.№226, №224, гора, път, и граници на реалната част: гора, път, имот пл.№224 и останалата част на имот пл.№225.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът въпреки, че е формирал правни изводи, че реституционното решение, на което въззивниците основават правото си на собственост е произвело вещно-правен ефект, е отхвърлил иска като неправилно е приел, че не е доказано владението на въззиваемите върху имота, въпреки, че последните не оспорват горния факт. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на решението, тъй като ВРС неправилно е постановил решението при участието на К.Ч. като трето лице-помагач, а не е формирал мотиви и по отношение на него, че въззивниците са собственици. Излага се, че Ч. не е следвало да бъде конституиран като трето лице, а като ответник или главно встъпила страна, тъй като е заявил самостоятелни права върху спорното право. Иска се отмяна на решението изцяло и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си, поддържат жалбата. По същество молят съда да отмени решението на ВРС в обжалваната му част, уважи предявения иск и им присъди направените по делото разноски.

Въззиваемите В.С.И., М.Й.Н. и Н.Й.Н. не са изразили становище в срока по чл.201 ГПК, но в открито съдебно заседание оспорват жалбата. Твърдят, че имотът е бил прехвърлен на третото лице-помагач още преди вписване на исковата молба, както и че не владеят имота. Излагат, че е следвало да бъдат конституирани по реда на чл.120 ГПК. Правят възражение, че са придобили имота по кратката придобивна давност, изтекла в тяхна полза в периода от 18.11.1997г. до датата на отчуждаването му – 11.01.2005г. Молят решението да бъде оставено в сила.

Третото лице - помагач на въззиваемите И. и Николови К.М.Ч. оспорва жалбата. Твърди, че правото на собственост на ищците на основание реституция е оспорено. Твърди, че едностранното административно производство пред ВРС, с което е възстановена собствеността на ищците, не обвързва нито въззиваемите, нито третото лице, поради което и в настоящото производство липсват доказателства за правото на собственост. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.180 ГПК, тъй като желанието му е било да встъпи в процеса като помагач. Моли решението да бъде оставено в сила. При настоящото разглеждане на делото, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на А. Панайотов А., поч. на 08.07.1967г., и в това им качество с решение на ПК -Варна №483/01.04.1998г. им е признато правото на собственост в съществуващи стари реални върху нива с площ от 9,108 кв.м. в м-ст „Кара али”, землището на гр. Варна кв. „Виница”, представляващ имот пл.№7826 по КП от 1956г., както и върху нива от 0,335 дка, представляваща част от имот пл.№225, като за останалата част от имот пл.№225 с площ от 0,600 дка им е отказано възстановяването. Отказът е атакуван пред ВРС и последният го е отменил и възстановил на наследниците на А.А. правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива в м-ст „Кара али”, включваща част от 600 кв.м. от имот пл.№225. С решение №610/11.05.1999г. ПК-Варна е признала правото на собственост върху имот пл.№225. Твърдят, че са собственици на целия имот пл.№225 на основание реституция. Реална част от имота с площ от 600 кв.м., оцветена в червено на скицата, приложена на л.40 от делото, се владее без основание от Йордан Н. Иванов. Твърдят, че упражняваното от ответника владение е без основание, поради което искат последния да бъде осъден да им предаде владението.

В хода на производството е установено, че първоначално сочения ответник Йордан Н. Иванов е починал 24.10.2003г., т.е. преди завеждане на исковата молба. С молба от 22.05.2005г. ищците са заявили, че желаят като ответници по делото да бъдат конституирани В.С.И., М.Й.Н. и Н.Й.Н. като насочват иска срещу последните. С определение от 05.04.2005г. последните са конституирани по реда на чл.117 ал.4 ГПК. Не е била налице хипотезата на чл.120 ГПК, тъй като правоприемство не е настъпило в хода на производството.

Ново конституираните ответници В.С., М.Й. и Н.Н. са оспорили предявения срещу тях иск. Твърдят, че искът срещу тях е недопустим, тъй като са се разпоредили с имота в полза на третото лице още преди вписване на исковата молба. По същество излагат, че са закупили имота по §4 ЗСПЗЗ. В молба от 20.10.2005г. се излагат и други възражения - че с решението на ПК, на което се основават ищците, само им се признава правото, а не им се възстановява такова, че липсва заповед на кмета по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което искът е преждевременно предявен. Твърди се, че решението на ПК и постановеното преди него решение на ВРС са били постановени в едно едностранно производство, в което ответниците и третото лице не са участвали и ако и да е прието в административното производство, че декларацията по чл.12 ал.3 ЗСПЗЗ установява права, то в настоящото гражданско производство тя не може да бъде ценена. Твърдят по същество, че правото на собственост на ищците не е доказано, тъй като реституционната процедура не е приключила. Съдът приема горното изявление като оспорване на реституционните предпоставки.

Ответниците основават правото си на собственост на упражнено от тях право за закупуване на процесния имот в качеството им на ползватели. Молят искът срещу тях да бъде отхвърлен.

По делото е поискало встъпване като трето лице-помагач на ново конституираните ответници К.Ч. с твърдения, че същият е закупил имот от последните на 11.01.2005г. Ч. не е заявил самостоятелни права върху имота, противопоставими и на двете страни по делото, напротив -същият твърди, че е частен правоприемник на ответниците, като това правоприемство е настъпило в хода на производството. Ето защо, съставът намира, че не се касае за искане за главно встъпване в процеса, а третото лице е упражнило правото си по чл.174 ГПК, обосновавайки интереса си с обвързаността му с решението по реда на чл.121 ал.3 ГПК. С определение от 04.07.2005г. Ч. е конституиран като трето лице-помагач на ответниците.

Третото лице-помагач на ответниците Николови и И., К.Ч., оспорва исковете. Твърди, че неговите праводатели по договора за продажба - ответниците Николови и И., са придобили чрез изкупуване процесния имот, тъй като са имали качеството ползватели.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложените по г.д.№4296/2004г. на ВРС заверени копия на удостоверения за наследници А. Панайотов Атанасов /л.10/ и Стефан Андонов Атанасов /л.9/, че ищците са наследници по закон на А. Панайотов Атанасов, поч. на 08.07.1968г., б.ж. на гр. Варна.

От представената по г.д.№4296/2004г. на ВРС извадка на първа и трета страница на решение №483/01.04.1998г. на ПК-Варна се установява, че със същото на наследниците на А. Панайотов Атанасов е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 9.108дка, находяща се в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ на Виница, м.”Кара Али”, съставляваща имот пл.№7826 по КП от 1956г., при граници: имоти пл.№7823, №7825, гора, пл.№7853, пл.№7827 и №7851. Със същото е възстановено правото на собственост върху 4.437дка, във Виница, м. “Кара Али”, представляващ имот пл.№7826, но не са посочени имотите и части от имоти, които обхваща по КП от “Виница - север”.

С влязло в сила решение по гр.д. №4713/1998г. на ВРС, ХХ-ти състав /л.7-8 от делото на ВРС/ е отменено решение №483/01.04.1998г. на ПК гр. Варна, с което е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на А. Панайотов А. върху нива с площ от 3,669 дка в местността „Кара али”, включваща имоти пл.№№ 221, 224, 225, 226, 227, 236, 237, 238, 239 по КП „Розмарин” от 1990г., като вместо него правото на собственост на наследниците на А. върху гореописания имот е възстановено.

С решение №610 от 11.05.1999г. ПК-Варна е признала правото на собственост на наследниците на А. Панайотов А. върху нива от 7,291 дка в местността „Кара али”, представляваща имот №7826 по КП от 1956г., който включва подробно описани недвижими имоти, между които и процесния имот пл.№225.

По делото е приложена заверена от председателя на ПК гр. Варна скица на имот пл.№461 по КП „Крайбрежието” от 1956г., съобразно която имотът, бивша собственост на наследниците на А. Панайотов Атанасов, по КП „Виница – север” обхваща подробно описаните имоти и части от имоти, между които и процесния имот пл.№225 с площ от 1013кв.м. В същата е направено отбелязване, че имот пл.№461 е идентичен на имота описан в Решение №610/11.05.1999г. – пл.№7826 по КП от 1956г.

Видно от представената по делото служебна бележка изх.№1559/10.11.1995г., издадена от Община Варна-Кметство Виница /л.14/, е, че за имот пл.№225 има изготвен оценителен протокол и мястото е заплатено от ползвателите.

По делото е представено удостоверение №312/25.09.1987г., издадено от ИК на ОНС-Варна /л.75/, от което се установява, че съгласно Решение №17/283-7-1/25.08.1987г. на ИК на ОНС и ПМС №26/87г. на Йордан Н. Иванов е предоставено право на ползване върху земя- хавра с площ от 600 кв.м., находяща се в землището на гр. Варна, м-ст „Розмарин” при граници: ползватели Ст. Михайлов и К. Кателиев и път.

С оценителен протокол №2408/31.08.1994г., заверено копие от който е приложено на л.72-73, е направена оценка на имота в размер на 34 200 лв. От представените два броя вносни бележки се установява, че на 29.09.1994г. сумата е внесена в полза на Община Варна. В приложената преписка по закупуване на имота е описана намиращата се в него сграда – фургон на фундамент, като от изготвената окомерна скица на същата се установява, че същата е с размерите посочени от вещото лице, изградена е на масивна основа и от едната й страна е изградена подпорна стена

Съобразно представеното по делото заверено копие на НА №7, т.І, рег. №387 д. №7/2005г. ответниците М.Н., В.С. и Н.Н., действащ чрез настойника си С., са прехвърлили чрез продажба на К.М.Ч. имот пл.№225 по неодобрения план за новообразуваните имоти в местността „Розмарин” с площ от 600 кв.м. при граници: имот пл.№551, пл.№224 и път.

От заключенията по допуснатите пред ВРС първоначална и допълнителни съдебно технически експертизи, приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните по делото, се установява, че че процесният имот пл.№225, изцяло попада с площта си от 1013 кв.м. в границите на стар имот №461, който пък от своя страна съответства на имот 7826 по КП от 1956г. с площ от 7,291 дка в м-ст „Кара али”, реституиран с решението на ПК №610/99г. Установява се, че в имота има дървено бунгало, означено със сигнатура “ПС”, както и допълнително изградена масивна едноетажна постройка, вкопана в северната си част в терена, със застроена площ от 13,77 кв.м. на масивен фундамент. Стените са от ламарина с облицовка отвътре с дървена ламперия. Сградата се състои от две помещения, представляващи предверие с кухненски бокс и жилищно помещение. В сградата има ток и вода, а в имота има изградена и масивна тоалетна от тухли и бетонова площадка пред същата. Вещото лице не е посочило година на изграждане на постройките, но твърди, че допълнителната постройка не е отразена на помощния план, приет през 2000г.

С протоколно определение от 24.01.2007г., на основание чл.109 ал.4 ГПК /отм./ е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните, че 600 кв.м. от имота се владеят от третото лице - помагач.

От показанията на разпитания пред ВРС свидетел на ищцовата страна Любен Щерионов Панайотов, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че наследодателят А.А. е имал нива от 9 дка в м-ст „Розмарин” или със старо име „Кара али”. Свидетелят посочва, че А. Панайотов е получил нивата след смъртта на баща си, през 1920г., когато баба В. я е разделила на синовете си. Посочва още, че след 1920г. нивата е била работена от А. и той я е внесъл в ТКЗС.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По иска предмет на настоящото производство срещу И. и Николови за предаване владението върху реална част с площ от 600 кв.м. от имот пл.№225, находящ се в гр. Варна землището на кв. „Виница”, м-ст „Кара али”, с площ на целия имот 1013 кв.м. и граници: имоти пл.№№226,224, гора, път, и граници на реалната част: гора, път, имот пл.№224 и останалата част на имот пл.№225:

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищците да са собственици на процесния недвижим имот, на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и същият да се владее от ответниците. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно основание.

По активната материално правна легитимация:

С оглед характера на решенията на ПК, с които се възстановява право на собственост и доколкото същите са издадени в едностранно производство при участието на молителя и административния орган, при оспорване от трети лица на правата които произтичат от тях, в общото исково производство следва да бъдат установени предпоставките за възникване правото на собственост върху имотите признати и възстановени с решението на ПК. Ето защо при разглеждане на иска с правно основание чл.108 от ЗС, в тежест на ищците, чиито наследодател е посочен в решенията на ПК за собственик на процесния имот, е да установят с всички доказателствени средства, че за тях са били налице материално правните предпоставки за осъществяването на земеделската реституция. При оспорване на правата произтичащи от решението на ПК, съдът по ревандикационния иск, следва да прецени самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на административния орган.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищците по делото са наследници по закон на А. Панайотов, поради което и постановеното от ВРС решение по гр.д.№ 4713/98г. има действие по отношение на тях. С последното е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Панайотов върху нива от 3,669 дка в землището на Варна, кв. „Виница”, м-ст „Кара али”, включваща и имот пл. №225 и въз основа на същото е издадено решение на ПК №610/99г., с което в полза на наследниците на А. Панайотов е признато правото на собственост върху процесния имот пл.№225. По делото се установява по безспорен начин и обстоятелството, че признатия имот – нива с площ от 7,291 дка е бил обособен и попълнен по КП от 1956г. като самостоятелен имот, който е бил владян от наследодателя на ищците и внесен от него в ТКЗС.

От друга страна съдът намира, че решението на ПК гр. Варна отговаря на всички изисквания на чл.14, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията й към датата на постановяването му, и заедно с приложената по делото скица индидивуализира възстановения имот с площ и граници и посочва точно имотите, които попадат в него. Съдът счита, че направеното от ответниците възражение, че реституционната процедура за процесния имот не е приключила е неоснователно, тъй като разпоредбите на чл.18ж и чл.28 от ППЗСПЗЗ са материално-правни и като такива имат действие занапред, поради което не могат да бъдат прилагани за постановените и влезли в сила, преди приемането им решения. Предвид изложеното съдът счита, че ищците се легитимират като собственици на процесната реална част от имот пл.№225 на твърдяното в исковата молба основание – влязлото в сила решение №610/11.05.1999г. на ПК гр. Варна, с площ от 600кв.м., съобразно заключението на вещото лице, оцветена в червено на приложената на л.40 от делото на ВРС скица.

Относно пасивната легитимация по иска:

За да могат ответниците да се легитимират като собственици на процесния имот, доколкото същите се легитимират като "ползватели" по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо да са налице визираните в същата разпоредба кумулативни предпоставки, а имено: наследодателят им Йордан н.Й., поч. на 24.10.2003г. да е бил ползвател на процесния имот по силата на актовете, посочени в пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, същия да е построил в предоставения му имот "сграда" до 01.03.1991г.; както и да е заплатил цената на земята, по реда на пар.4а от ЗСПЗЗ и чл.65 от ППЗСПЗЗ.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че на наследодателя на ответниците е било надлежно учредено право на ползване върху процесния имот по реда на ПМС №26, както и, че същият е заплатил стойността на предоставената му за ползване земя в определените от ЗСПЗЗ срокове.

От друга страна, за да е налице "сграда", по смисъла на ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо намиращата се в процесния имот постройка, да е пригодена за постоянно, временно или сезонно обитаване по смисъла на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, да има най-малко следните помещения: помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар, ел. и В и К инсталации. Съобразно разпоредбата на ал.3 от пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена, както и незавършени строежи до покрива включително.

Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /преписката по закупуване, заключението на СТЕ, в което е описана същата сграда посочена като изградена в заявлението за закупуване на имота и отразена в изработения за местността КП „Виница – север”/ се установява по безспорен начин обстоятелството, че към 01.03.1991г. в процесния имот е имало изградена сграда пригодена за временно или сезонно ползване, поради което същата представлява “сграда” по смисъла на Наредба №5 за правила и норми по ТСУ и по смисъла на пар.1в от ЗР на ППЗСПЗЗ.

По изложените съображения съдът счита, че за ответниците са били налице предвидените в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване правото на собственост върху процесния имот и са се легитимирали като негови собственици на това основание. С оглед на изложеното съдът счита, че не следва да разглежда наведеното в условията на евентуалност възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение осъществявано в периода от 18.11.1997г. до датата на отчуждаването му – 11.01.2005г.

От друга страна от събраните по делото доказателства и съобразно изразеното от страните становище се установява, че към настоящия момент ответниците И. и Николови не владеят процесната реална част, поради което предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл постановено при участието на третото лице-помагач, следва да бъде оставено в сила.

Доколкото липсват представени доказателства за направени разноски при разглеждане на делото във ВОС и ВКС от въззиваемите В.С.И., М.Й.Н. и Н.Й.Н., съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1893/21.07.2006г. на ВРС, Х-ти състав, по гр. д. №4296/04г. по описа на ВРС, постановено при участието на третото лице-помагач К.М.Ч., ЕГН ********** в частта, с която са отхвърлени предявените от М.Х.А., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН ********** и Х.С.Я., ЕГН ********** срещу В.С.И., ЕГН **********, М.Й.Н., ЕГН ********** и Н.Й.Н., ЕГН **********, чрез настойника му В.С.И., ЕГН ********** искове за предаване владението върху реална част с площ от 600 кв.м. от имот пл.№225, находящ се в гр. Варна землището на кв. „Виница”, м-ст „Кара али”, с площ на целия имот 1013 кв.м. и граници: имоти пл.№№226,224, гора, път, и граници на реалната част: гора, път, имот пл.№224 и останалата част на имот пл.№225, оцветена в червено на представената на л.40 от делото скица, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при твърдяно придобивно основание реституция по ЗСПЗЗ, на осн. чл.108 ЗС.

РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: