Р Е Ш Е Н И E

№

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и деветата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.

ЧЛЕНОВЕ: М.М.

К.В.

при участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия В. ***, по описа на съда за 2008година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 ГПК (отм.) вр.чл.344 ал.1 т.1,2,3 и 4 от КТ, образувано по въззивна жалба от М.А.В., ЕГН ********** срещу Решение № 1726 от 09.05.2008 година, постановено по гр.д. № 1019 по описа за 2008 година на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени като неосноваталени исковете, с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3, и 4 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението.Излага се, че неоснователно районния съд е приел, че е налице спазване на процедурата от страна на работодателя; излага се, че отношенията в трудовия колектив са били изключително лоши; претендира се за уважаването на исковите претенции в пълен размер.

В срока по чл.201 от ГПК (отм.) е постъпило възражение – отговор от „Еврокакао” ЕООД, чрез пълномощник, в лицето на адв.Знеполска, с което моли въззивната жалба да се остави без уважение.

В съдебно заседание въззивника поддържа въззивната си жалба и моли същата да се уважи.

След преценка на представените по делото доказателства и като съобрази аргументите на страните, както и техните искания, ВОС прие за установено от фактическа страна, следното:

На базата на трудов договор, сключен между работодателя и въззивника Михайл А.В. от 21.06.2007 година, последния заела длъжността „Машинен оператор” опаковане код НКПД 8290 2014 в Цех за преработка на какао в град Варна, Западна промишлена зона.Уговаряйки правата и задълженията си страните се споразумели и за изпитателен 6 месечен срок на изпитване, в полза на работодателя, както и началния момент на изпълнение на договора, а именно – 26.06.2007 година.С допълнително споразумение от 29.06.2007 година страните се договорили за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в проценти върху основната заплата.по делото е представена и длъжностна характеристика (вж.л.14) от която е видно, че работника следва да приема и предава в добро състояние машините за какао, да сигнализира при проблеми с тях;да зарежда системата със суровини; да събира и пренася торби и други. Съобразно събраните от предходната съдебна инстанция доказателства се установява, че със Заповед № 30 от 18.12.2007 година трудовите правоотношения между въззивника и Работодателя били прекратени, поради изтичане срока на изпитване.Въпросната била връчена на В. на 27.12.2007 година.

В съответствие с изготвената по разпореждане на ВОС Съдебно Счетоводна Експертиза е видно, че размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е в размер на 2 323.56 лева; размера на обезщетението по чл.225 ал.2 от КТ е в размера на 738.38 лева , а общия размер на обезщетението за срок от 6 месеца е в размер на 3 061.94 лева.

Атакува се първоинстанционния съдебен акт изцяло като се твърди, че решението е постановено в нарушения на материалния закон, с искане претенциите да бъдат уважени.Това становище не се споделя от настоящата инстанция и съображенията са следните:

Правна природа на т.нар.”Договор за изпитване” е различна, и основно свързана с желанието на страните по него да преценят - за работодателя от една страна дали работника е годен да заема длъжността, а за работника – дали може да я изпълнява.Регламентиран е в нормата на чл.70 от КТ, където е предвиден и специален срок, които не може да бъде надвишен – той е установен от 6 месеца.В случая страните спорят кога изтича този срок, при положение, че работника е започнал работа на 26.06.2007 година.При нормални обстоятелства изискуемия срок, с настъпването на които би се свързало изтичането срока, предвиден в договора е безспорно датата 26.12.2007 година.В случая обаче се касае за почивен ден, обявен за празничен с акт на Министерския съвет и е повече от неуместно наличието на този факт да се свързва с нарочното пристигане на работа, изготвянето на въпросните документи и тяхното връчване.Няма спор, че заповедта за прекратяване на трудовия договор за изпитване е изготвена още на 18.12.2007 година, но тя е била връчена на 27.12.2007 година или в последния ден, от действието на самия договор.Това е така, т.к. както правилно е отразил ВРС, срокът е изтекъл на първия работен ден, следващ почивния / или празничен, на които изтича договора.В случая се касае за 27.12.2007 (четвъртък), когато работодателя е изпълнил ангажиментите си и е дал оценка на работника, пък било то и негативна, прекратявайки трудовия договор.Право на Работодателя е да използва различни способи, за да подбере най-подходящите работници и служители, и Договора за изпитване е един от тях.В този случай работодателят е реализирал правото си по чл. 71, ал. 1 КТ и е прекратил договора с въззивника на основание цитираната разпоредба, с оглед косвено направената преценка, че същия е негоден за съответната работа.Волеизявлението за прекратяване е направено в писмена форма и е доведено до знанието на работника във последния възможен момент. Действително, същото не е мотивирано, но това не е необходимо, тъй като преценката на работодателя не подлежи на съдебен контрол.

Налице е двустранен договор, какъвто е този по смисъла на чл.70 от КТ и при това положение е действително уместно приложението на ЗЗД, особено предвид липсата на специални хипотези в самия КТ.Ето защо е допустимо тълкуването на чл.72 от ЗЗД, които ясно и точно указва изчисляването на сроковете.Също той подчертава, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.Касае се за категорично установен принцип в правото, който не подлежи на стеснително или разширително тълкуване.

Не са основателни и другите посочени във въззивната жалба възражения – така например е без значение за съда като правен факт кой от „баджанаците от старата мелница” (цитат) управлява предприятието; още по – малко в какви отношения с него е самия въззивник.Подобни обстоятелства са без всякакво правно значение, нямат смисъла на правно релевантни факти и не следва да намират място в съдебното произнасяне.Че Заповед № 30 от 18.12.2007 година е била изготвена преди връчването й, не се спори, съществения въпрос е, че тя е била връчена в последния възможен момент и по силата на същата трудовите правоотношения между страните са били юридически прекратени.

На основание изложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1726 от 09.05.2008 година на ВРС, постановено по гр.дело № 1019/2008 година.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на основанията по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: