Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в публично заседание на осми декември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.П.
ЧЛЕНОВЕ:Д.Г.
А.П.
при участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия П.,*** по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по повод на въззивна
жалба №7567/20.05.2008г. от М.З.С., представлявана от адв.Н.Т. от ВАК против решение
№1324/21.04.2008г., постановено по гр.д. №3876/2004г. по описа на Варненския
районен съд, 12-ти състав, с
което е отхвърлен предявения от въззивника иск против
Г.Л.И., В.С.И. и Ж.Л.И. за допускане до съдебна делба, на УПИ № VII-1098 в кв.45 по плана на вилна зона Варна с площ от 1570 кв.м.,
при граници от двете страни улици, УПИ № VIII-1098A и УПИ № VI-1098, на основание чл.34 от ЗС.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението. Жалбоподателят излага, че неправилно ВРС не се е съобразил със заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ и е приложил неправилно материалния закон. Жалбоподателят моли съда да уважи подадената въззивна жалба и да отмени решението на ВРС.
Въззиваемите страни Г.И. и В.И. не изразяват становище по повод на жалбата. Въззиваемия Ж.И. чрез своя процесуален представител адв.С. от ВАК своевременно депозирал възражение, в което, като навежда доводи за законосъобразност на първоинстанционното решение, моли същото да бъде оставено в законна сила.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и при спазване на законовите изисквания, поради което се явява допустима за разглеждане.
Производството пред ВРС е образувано е по искова молба от М.З.С., представлявана от адв.Н.Т. от ВАК против Г.Л.И., В.С.И. и Ж.Л.И. за допускане до съдебна делба, на УПИ № VII-1098 в кв.45 по плана на вилна зона Варна с площ от 1570 кв.м., при граници от двете страни улици, УПИ № VIII-1098A и УПИ № VI-1098, на основание чл.34 от ЗС.
Твърденията в исковата молба са, че М.С. по силата на договор за дарение, обективирано в нот.акт №49, т.1, рег.номер 763, дело №41/2007г. заедно с ответниците са придобили в съсобственост следния недвижим имот - УПИ № VII-1098 в кв.45 по плана на вилна зона Варна с площ от 1570 кв.м., при граници от двете страни улици, УПИ № VIII-1098A и УПИ № VI-1098. Отправеното до ВРС искане е да бъде допуснат до делба описания имот при квоти 960/1570/ ид.ч. за ищцата, 109/1570 ид.ч. за Г.И. и В.И. в режим на СИО и 501/1570 ид.ч. за Ж.И..
Ответникът, въззиваем в настоящото производство Ж.И., чрез своя процесуален представител адв.С. от ВАК оспорва иска, като твърди, че в процесния имот е изградена сграда в режим на етажна собственост, поради което процесното дворно място не може да е предмет на делба. Позовава се на изтекла в негова полза придобивна давност в периода 1981-1991г. за 1/3 ид.ч. от имота.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приобщения по делото нот. акт №15, том II, дело
490/1966г./лист 4/ Екатерина Г.И. е призната за собственик по давност на
лозе-овощна градина, съставляващо парцел №VII-1098 в кв.45 по плана на вилна
зона – Варна с площ от 1504 кв.м.. С нот.акт. №157,т.VI, дело
2833/1971г./л.5/ същата е призната за собственик по силата на приложена дворищна
регулация на 66 кв.м. дворно място от двор пл.№1098А в кв.45 по плана на вилна
зона – Варна. Oт нот. акт № 87, том XIII, дело № 4735/1971 Щ /лист 7/ се установява, че Екатерина Г.И. продава на Ж.Л.И. втори етаж
от вила, находяща се във Вилна зона - гр. Варна, ведно с 1/3 идч, от дворно място цялото с площ от 1504 кв.м.,
съставляващо парцел № VII-1098 в кв. 45 по плана на Вилна зона – Варна. От нот. акт 146, том XLII, н.д. № 15879/1994 1 /лист 8/ се
установява, че Екатерина Г.И. и съпругът й Любомир Жечков
И. прехвърлят на Г.Л.И. срещу задължение от негова страна за издръжка и гледане
на праводателите, собствеността върху 2/3 ид.ч. от лозе с площ от 1570 кв.м.,
съставляващо парцел № VII-1098 в кв.45 по плана на Вилна зона— Варна, заедно
с първия етаж от изградената в лозето двуетажна вилна сграда с площ от 45 кв.м.
и гараж с площ от 17 кв.м. От удостоверение за граждански брак /лист 6/се
установява, че Г.Л.И. и В.С.И. са в граждански брак от 19.09.1976г.. От нот. акт № 49, том I, per. № 763, дело
41/2007г. /лист 3/ се установява, че Г.Л.И. и В.С.И. даряват на М.З.С. ***-1098
в кв. 45 по плана на Вилна зона - Варна с площ от 1570 кв.м. без изградените в
мястото сгради. Изложеното не се спори между страните, като пред въззивната инстанция не са наведени нови доказателства в
тази насока.
Пред първата инстанция са изслушани и приобщени заключения по единична и допълнителна СТЕ, от които се установява, че в процесния имот е застроена масивна двуетажна вилна сграда със застроена площ от 87кв.м., както и допълнително изграден гараж със застроена площ от 17кв.м и баня и тоалет -2,70кв.м.. С допълнителното заключение експерта е отговорил, че дворното място е поделяемо съгласно изискванията на ЗУТ, като е обособил съответно и два дяла, в първия от които попада и изградената масивна сграда.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно по делото е установено, че процесния имот е бил собствен на Екатерина Г.И. и съпругът
й Любомир Жечков И. по силата на изтекла придобивна
давност и придаване на части по регулация, както и че към настояща момент в УПИ
№ VII-1098 в кв. 45 по плана на Вилна зона - Варна с площ от 1570 кв.м. е налице
двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост между Ж.Л.И. от една
страна за втория етаж и Г.Л.И. и В.С.И. в режим на СИО за първия етаж.
Неправилно ВРС е възприел, че съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС дворното място, в което е изградена сграда,
на която етажите са собственост на различни лица, както е в конкретния случай,
е обща част. Това би било вярно ако се касаеше за дворно място, което с оглед
на площа си би имало единствено предназначение да облужи построената в него масивна жилищна сграда. Недопустима
би била делба на общите части в етажната собственост, ако същата е несъвместима
с предназначението на общите части - да обслужват отделните етажи или части от
етажи на сградата. В тази връзка неоснователно въззиваемата
страна се е позовала на Постановление №2/04.05.1982г. на Пленума на ВС,
съгласно което не може да се допусне делба на парцели, в които е изградена
етажна собственост.
Правилно въззивницата
навежда оплакване, че в мотивите на ВРС не е обсъдено заключението по
допълнителната задача на СТЕ. Макар и същото да не облужва
производството по първа фаза на делба, от него се вижда, че в процесния имот би могло да се обособят два отговарящи на
изискванията на ЗУТ парцела, в единия от които да попадне и масивната сграда с
достатъчно за облужването на етажната собственост
дворно място.
С оглед изложеното поради несъвпадение на
правните изводи, в частност че не е налице годен обект на делба решението на ВРС следва да бъде отменено,
като процесния имот следва да бъде допуснат до делба
между страните по следните квоти съгласно събраните и обсъдени от двете
инстанции доказателства: За М.З.С. 960/1570 ид.ч., за
Ж.Л.И. 523,33/1570 ид.ч. и за Героги
Л.И. и В.С.И. в режим на СИО 86.67/1570ид.ч..
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1324/21.04.2008г., постановено по гр.д. №3876/2004г. по описа на Варненския
районен съд, 12-ти състав.
ДОПУСКА да се извърши делба на следния недвижим имот - УПИ № VII-1098 в кв.45 по плана на вилна зона Варна с площ от 1570 кв.м., при граници от двете страни улици, УПИ № VIII-1098A и УПИ № VI-1098 между съделителите при следните квоти – М.З.С. ***, представлявана от адв.Н.Т. от ВАК - 960/1570 ид.ч., за Ж.Л.И. ***, район „Лозенец“, ул.“Стара стена“ 3, вх.1, ап.3 - 523,33/1570 ид.ч. и за Героги Л.И. и В.С. *** в режим на СИО - 86.67/1570ид.ч., на основание чл.34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК /2007г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: