РЕШЕНИЕ№……..

Гр.Варна, ….02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Х.

ЧЛЕНОВЕ : А.К.

Е.П.

При секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдията А.К. гр.д.№ 1651/08г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

С решение №971 от 27.03.2008г. по гр.д.№9987/2007г. ВРС е отхвърлил исковете на В.П.Н. срещу М.А.К. и М.Т.С., за обявяване за окончателен на сключения на 19.10.2007г. между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, м-ст „Ваялар”, съставляващ парцел №ХІ-1473 в кв.21 по плана на вилната зона на гр.Варна, ведно с построената в същия дървена барака, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Срещу решението е постъпила жалба от В.Н., в която се навеждат твърдения за неправилност на решението на ВРС.От събраните по делото доказателства е установено безспорно, че едноличен собственик на дворно място е ответника М.К., а изградената в същото постройка е придобита в условията на СИО между него и ответницата М.С..Горното обосновава възможността предварителния договор да се обяви за окончателен.Отделно от това се твърди, че съдът не е съдействал на страните да изяснят спора от фактическа страна.Моли съда да отмени решението на ВРС като неправилно и постанови друго по същество, с което да обяви предварителния договор за окончателен

В срока по чл.201, ал.1 от ГПК не е постъпило възражение от страна на въззиваемите М.К. и М.С..

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Производството е по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД.

В исковата молба ищеца В.Н. твърди, че на 19.10.2007г. е сключил предварителен договор с ответниците М.К. и М.С. за продажба на недвижим имот, представляващ лозе с площ от 950кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м-ст „Ваялар”, съставляващо парцел №ХІ-1473 в кв.21 по плана на вилната зона на гр.Варна, ведно с построената в същото барака с площ от 20кв.м., срещу покупна цена в размер на 50 000евро.Част от цената по договора, която възлиза на 40 000евро, е била заплатена от ищеца към момента на подписване на предварителния договор, а остатъка от 10 000евро, е следвало да бъде заплатен на датата на сключване на окончателния договор.Срокът за сключване на окончателния договор е изтекъл на 19.11.2007г., но ответниците не са предприели необходимите действия за прехвърляне на имота по нотариален ред, което обуславя интереса от предявявянане на иск по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване на предварителния договор от 19.10.2007г. за окончателен.Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът М.К. *** и не изразява становище по предявения иск.

Ответницата М.С. заявява, че не оспорва факта, че не са прехвърлили имота.

С предварителен договор за покупко-продажба от 19.10.2007г. М.К. и М.С. са се задължили да прехвърлят на В.Н. собствеността върху недвижим имот, съставляващ парцел ХІ-1473 в кв.21 по плана на вилната зона на гр.Варна, ведно с построената в имота дървена барака с площ от 20кв.м., срещу покупна цена в размер на 50 000евро, от която 40 000евро е била платена към момента на подписването на договора, а останалата част е следвало да се заплати при подписването на окончателния договор.Страните са се задължили да сключат окончателен договор до 19.11.2007г.

Представени са доказателства, че ответникът М.К. се легитимира като собственик по наследство и съдебна делба на недвижим имот, представляващ лозе с площ от 950кв.м., съставляващо парцел ХІ-1473 от кв.21 по плана на вилната зона на гр.Варна от 1966г.

От заключениетопо допуснатата СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в описания по-горе имот има изградена сграда, съставляваща едноетажна масивна сграда с тухлени зидове. Пред въззивната инстанция е представено удостоверение от 19.05.2008г. на Община Варна, от което се установява, че изградената в УПИ№ХІ-1473 в кв.21а по плана на вилна зона едноетажна жилищна сграда с площ от 36кв.м. и таванско помещение от 27.6кв.м. е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.Същата е изградена въз основа на издадено разрешение за строеж на М.К. от 20.12.1970г.

С решение по гр.д.№1547/04г. на ВРС съдът е прекратил сключения на 03.01.1959г. граждански брак между М.К. и М. Атанасова.Решението е влязла в законна сила на 18.01.2005г.

С договор за покупко-продажба от 06.11.2007г., обективиран по н.а.№80, н.д.№1224/07г. на ВН М.К. е прехвърлил на Б. Б. правото на собственост върху УПИ№ХІ-1473, в кв.21а по плана на Вилна зона гр.Варна.Сделката е била вписана в Службата по вписвания на 07.11.2007г.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

Жалбата е депозирана в указания от закона 14-дн. проклузивен срок от уведомяването и производството е процесуално допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на съда, с което обявява един предварителен договор за окончателен, е източник на продажбено правоотношение, което изисква извършване на проверка дали продавача е собственик на имота, както и дали са изпълнени другите особени изисквания на закона.

Процесният предварителен договор за покупко-продажба инкорпорира две самостоятелни облигационни правоотношения, едното от които, е възникнало между В.Н. и М.К., а другото между първия и М.С..По начина, по който е редактирано задължението на прехвърлителите обаче съгласно чл.1, ал.1 вр. ал.2 от договора, следва да се приеме, че е поето общо задължение за прехвърляне правото на собственост върху дворното място и вилната постройка, срещу заплащане на продажна цена в размер общо на 50 000евро.Този извод на съда се основава на липсата на конкретизация поотделно на цената на всеки един от имотите /употребен е израза „имотите”, тъй като се установи, че както дворното място, така и вилната постройка са самостоятелни обекти на правото на собственост/.В този случай липсата на предвидените от закона предпоставки за прехвърляне на един от имотите по нотариален ред, респ. за обявяване на предварителния договор за окончателен, по отношение на единия от продавачите, следва да се разглежда като невъзможност това право да се осъществи и спрямо другия имот, съотв. продавач.

В случая е безспорно, че към момента на сключване на предварителния договор ответника М.К. е едноличен собственик на дворното място, съставляващо УПИ№ХІ-1473 въз основа на наследяване от А.К. Х. и осъществена впоследствие съдебна делба-спогодба.От представените по делото доказателства се установява, че вилната постройка е изградена по време на брака на двамата ответници, и доколкото не е оборен съвместния им принос, то следва да се приеме, че същата съставлява имущества придобито в условията на СИО/ТР№44/71г./. След прекратяване на брака СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове.

Ищецът се явява изправна страна, тъй като се установява, че е платил авансово част от покупната цена – в размер на 40 000евро, а ответниците не са ангажирали доказателства, които да установят изпълнение на задълженията им по чл.5 от договора.

Въпреки изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.Пред въззивната инстанция се представени доказателства, че дворното място е била прехвърлено валидно на трето лице/договорът е вписан на 07.11.2007г., а исковата молба въз основа на която е образувано настоящото производство на 28.12.2007г./, което е пречка за обявяването на договора за окончателен в тази му част. Тъй като постройката е била изключена от прехвърлянето, то в полза на продавачите е възникнало право на строеж и възможността да притежават право на собственост върху сграда, която е изградена в чуждо място.Страните обаче не са посочили отделно каква е цената на дворното място и постройката, което води до невъзможност да се обяви за окончателен договора само по отношение на възможната част.Волята на страните не би могла да бъде заместена от заключение на вещо лице, което да посочи пазарната цена на вилната сграда.

Предявените искове са неоснователни и следва да бъдет отхвърлени.

Въпреки различието в мотивите на първоинстанционния и въззивния съд, е налице идентитет относно крайните изводи за неоснователност на исковете, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила решение №971 от 27.03.2008г. по гр.д.№9987/2007г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяването на сраните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.