Р Е Ш Е Н И Е

№.......……/ 23.02.2009г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми януари и две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: А.К.

Е.П. *** участието на секретаря Е.И. като разгледа докладваното от мл. съдия П. гр.д.№ 1646 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/1952г./.

Образувано е по въззивна жалба от Н.Ф.З., В.И.В. и К.И.З. чрез процесуалния им представител срещу Решение на ВРС, постановено на 10.03.2008г. по гр.д. №6397/2006г., с което е отхвърлен предявеният от тях иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху ПИ №702 по ПНИ на с.о. “Ален мак”, гр. Варна с площ от 600 кв.м., при граници: път, ПИ №697, ПИ №701 с ПИ №703.

Във въззивната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението. Излага се, че наследодателят на въззивниците е придобил собствеността върху претендирания имот по силата на нотариален акт №43/1953г., с който е доказал правата си и пред органа по реституция, видно от постановеното решение на поземлена комисия. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен с присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК/1952г./, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от Н.Ф.З., В.И.В. и К.И.З., в която твърдят, че по силата на наследствено правоприемство от В. Николов З.,***, поч. на 29.12.2000г., са придобили собствеността върху ПИ №702 по ПНИ на с.о. “Ален мак”, гр. Варна с площ от 600 кв.м., при граници: път, ПИ №697, ПИ №701 с ПИ №703. Излагат, че правото на собственост е придобито от наследодателя по завършена реституционна процедура с Решение №172/28.01.1994г. на ПК-Варна. Поддържат, че претендираният имот се владее от ответниците С.К.Ц. и В.Т.Ц. без правно основание, тъй като по отношение на тях не са били налице предпоставките за изкупуване на имота. Твърдят, че в полза на ответниците не е било учредено надлежно право на ползване върху процесния имот и в същия не е налице изградена към 01.03.1991г. сграда. Прави се искане ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху претендирания имот.

Ответната страна С.К.Ц. чрез процесуалния си представител поддържа доводи за неоснователност на иска. Оспорва материалната легитимация на ищците с твърдения за липса на предпоставките за реституция, тъй като наследодателят им не е бил собственик на имота. Излага, че владее имота по силата на валидно учредено право на ползване, трансформирано в право на собственост по реда на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че в имота има изградена постройка към 01.03.1991г.

Ответникът В.Т.Ц., редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по предявения иск.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №43/1953г./л.58 от делото на РС/, Фанко Николов Зоицин е придобил правото на собственост върху нива, с площ 4.300 дка в землището на с.Виница, Сталинско, местност “Наничаир” при съседи: Н. Митев, Н. Аверно, Георги Янулов и път.

С решение №172/28.01.1994г. на ПК-Варна на В. Николов З. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху лозе с площ 3.690 дка в землището на гр.Варна, кв.”Виница”, местност “Нан Чаир”, представляващ имот пл.№505 по КП от 1956г., заявен с пореден №1 от заявлението и установен с нот. акт №43/1953г.

От представените удостоверения за наследници е видно, че ищците се легитимират като наследници по закон на В. Николов З.,***, поч. на 29.12.2000г.

С нотариално заверена декларация от 25.01.2008г. ищецът Н.Ф. Зойцов декларира, че имената Фанко Николов Зойцин и Фанко Николов Зоицев са имена на баща му В. Николов З..

Съгласно решение №338-5-3, обективирано в Протокол №22/27.06.1989г. на ИК на ОНС-Варна, с което е одобрен списъкът на лицата, получили земя по реда на ПМС №26, на ответницата С.К.Ц. е предоставено право на ползване върху земя с площ от 600кв.м. в м.”Банал чешма” при граници: П. К., Димитров и път. Същата фигурира под №4 в одобрения списък /л.102/, приложен в заверен от Община Варна вид. Във връзка с открито производство по реда на чл.154 от ГПК /отм./ по оспорване авторството на подписите под Протокол №22/27.06.1989г. на ИК на ОНС-Варна е изготвена съдебно графологична експертиза. От експертното заключение се установява, че подписът, положен под “председател на ИК на ОНС”, не е изпълнен от лицата, заемащи длъжността председател и зам.председател на ИК на ОНС към съответния момент, а подписът под “секретар на ИК на ОНС” е автентичен.

Видно от представената преписка по изкупуване на ПИ №702 по ПНИ на с.о.”Ален мак” по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на цитирания протокол на ИК на ОНС на ответницата е издадено удостоверение №4/29.06.1989г. за предоставено право на ползване върху недвижим имот с площ 600 кв.м. в м.”Банал чешма” при граници: П. К., Димитров и път. Индивидуализцията на имота съответства на посочените в списъка към протокола граници. Видно от представените вносни бележки ответниците са заплатили в срок определената с оценителен протокол №1752/24.09.1993г. стойност на имота.

От заключението на допуснатата и приета СТЕ се установява, че процесният имот №702 попада изцяло във възстановения с решение №172/28.01.1994г. на ПК-Варна имот №505. В КП на м.”Ален мак” от 1990г. е отразена постройка с графично измерена площ 10 кв.м. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че тази постройка е съборена и на нейно място е изградена маза и гараж. В имота е построена триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. /по оценителен протокол – 70 кв.м./ въз основа на разрешение за строеж от 29.03.1990г. Сградата е водоснабдена и електрифицирана и е трайно закрепена към терена.

Относно факта на изградена към 01.03.1991г. сграда пред първата инстанция са разпитани трима свидетели. Воденият от ищците свидетел Ангелов излага, че към 1991г. в имота е имало само дървена барака без основи и бетон, не е имало ток и вода. След 1992-1993г. е изградена масивна сграда. Показанията на водените от ответниците свидетели са противоречиви относно момента на изграждане на масивната постройка. Свид Димитров твърди, че лично е участвал в полагането на покрива на триетажната сграда през 1990г. Свидетелят И. излага, че строежът й е започнал през 1989г. и е завършил 1993-1994г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС се определя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта на посоченото в исковата молба придобивно основание и ответникът да е в нейно владение или държане. В тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за осъществяваната от него фактическа власт върху имота, което да е противопоставимо на претендиращия собственически права ищец.

Активната си материална легитимация ищците обосновават с твърдения за придобиване на собствеността по силата на наследствено правоприемство от В. Николов З., а от него по силата на завършен фактически състав на реституционна процедура с решение №172/28.01.1994г. на ПК-Варна. С оглед спецификата си на индивидуални административни актове решенията на ПК по реституция на земеделски земи не се ползват със стабилитет по отношение на неучаствали в производството по издаването им лица. Засегнатите трети лица могат да противопоставят възраженията си относно липсата на визираните в ЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на собствеността в рамките на състезателния исков процес. В случая, предвид направеното от ответниците изрично оспорване, в тежест на ищците е да установят правопораждащите факти за правото на собственост на наследодателя им.

Макар да не се позовават изрично на възмездно придобивно основание, ищците поддържат, че черпят правата си от представения по делото НА № 43/1953г., който обективира договор за покупко-продажба на недвижим имот. Същият е посочен като основание за възстановяване на собствеността в реституционното решение, като идентичността на имената на приобретателя с тези на наследодателя на ищците се установява от представената по делото нотариално заверена декларация. Не е проведено оспорване относно идентичността на закупения и възстановения имот, поради което съдът приема това обстоятелство за установено предвид съвпадението на местностите. Отделно от това посочените от свид. Ангелов съседи съвпадат с описаните в нотариалния акт граници на имота. Изложеното мотивира съда да приеме, че наследодателят на ищците е придобил собствеността върху процесния имот по силата на валидна транслативна сделка, сключена в изискуемата форма за действителност. Събраните гласни доказателства, че наследодателят е внесъл имота в ТКЗС, установяват принадлежността на имота към патримониума му към момента на кооперирането на земята.

Налага се извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на земеделската реституция, поради което издаденото в полза на наследодателя на ищците решение на ПК №172/28.01.1994г. е годно да го легитимира като собственик. Процесното решение на ПК представлява законосъобразен административен акт, който с влизането си в сила е произвел своето конститутивно действие. Същото е издадено преди изменението на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр. 68/1999г./, поради което с настъпване на стабилитета му фактическият състав на реституционната процедура е завършил. По изложените съображения съдът намира за доказана активната материална легитимация на ищците като собственици на процесния имот по силата на наследяване от реституирания собственик на имота.

Не е спорно между страните по делото, че ответниците упражняват понастоящем фактическата власт върху процесния имот. Последното следва и от изричното изявление на процесуалния представител на ответницата в хода на проведеното на 09.02.2007г. съдебно заседание, което съдът цени като признание по смисъла на чл.127, ал. 2 от ГПК. От заключението на проведената по делото СТЕ се установява идентитет между възстановения на ищците имот и процесния имот, ползван от ответниците.

Въведеното от ответниците основание за упражняваното владение е придобито право на собственост върху процесната земеделска земя при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 3 от Постановление № 4/1988г. Успешното провеждане на релевираното възражение предполага установеност на следните кумулативни предпоставки: предоставено право на ползване по отношение на имота, при спазване изискванията на определени актове на държавни органи в полза на ответниците; построена сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащане на собственика чрез общината по цени определени от МС. С оглед предприетото от ищците оспорване на материалноправната легитимация на ответниците, в тежест на последните е да ги докажат.

Анализът на събраните доказателства налага извода, че в полза на ответницата Ц. законосъобразно е било учредено право на ползване върху процесния имот, на основание ПМС № 26, представляващо акт от кръга на изчерпателно изброените в § 63 от ПП на ЗСПЗЗ. Въпреки успешно проведеното оспорване на подписа, положен за председател на ИК на ОНС, настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за изключване на протокола от доказателствения материал. Същият е официален свидетелстващ документ, съставен от орган, снабден с държавна удостоверителна власт и в кръга на удостоверителната компетентност на своя издател, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила. Липсата на подпис на председателя на ИК на ОбНС – Варна върху протокола не следва да бъде приравнявана на липса на протокол от заседанието, респективно и липса на решение на колективния орган, тъй като същият е бил подписан и от друго длъжностно лице - секретаря на ИК на ОбНС, което допълнително удостоверява настъпването на отразените в него факти, съгласно чл. 51, ал. 5 ЗНС (отм.). По изложените съображания коментираното решение на Общинския народен съвет е взето съобразно неговите правомощия и не страда от пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност. Следователно С.Ц. се е легитимирала като ползвател по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот.

По отношение на втората предпоставка от фактическия състав съдът намира, че по делото не се е установява по категоричен начин фактът на изградена в имота сграда по смисъла на действащите към момента на построяването й строителни правила и норми към изискуемия от закона момент – 01.03.1991г. /ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5/1977г. за ПНТСУ /отм./. Съгласно чл. 108 от ППЗТСУ /отм./ в местата за земеделско ползване се разрешава единствено изграждането на постройки за сезонно ползване. Следователно разрешените в тях строежи поначало не представляват сгради по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са основание за придобиване на правото на собственост по този ред. Постройката за сезонно ползване и инвентар е квалифицирана като "сграда" в чл. 177, ал. 4 от Наредба № 5/1977г./отм./, но само ако отговаря на изискванията на ал. 3 от същата разпоредба - да се състои най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и от помещение за складиране на инвентар. В случая по КП от 1990г. в имота има заснета сграда с площ 10 кв.м., без обаче по делото да са доказани нейните характеристики и брой помещения, както и начин на прикрепване към терена. Събраните свидетелски показания установяват липса на електрификация и водоснабдяване на имота към този момент. В този смисъл не би могло да се приеме, че отразената по КП от 1990г. постройка отговаря на законоустановените към релевантния момент изисквания за сграда. По отношение на намиращата се понастоящем в имота жилищна постройка с площ 70 кв.м. са събрани противоречиви доказателства. По категоричен начин се установява, че към 24.09.1993г. същата е била завършена, тъй като е описана в оценителния протокол. Показанията на водения от ищеца свидетел кореспондират с тези на свид.И., воден от ответника, че строежът е приключил след 1992г. В този смисъл показанията на свид. Димитров за завършване на грубия строеж през 1990 г. са изолирани, поради което съдът не ги кредитира. Обстоятелството, че разрешението за строеж е издадено на 29.03.1990г. само по себе си не е достатъчно да обоснове извод, че сградата е довършена до 01.03.1991г. Представените по делото молба и декларация от въззиваемата до техническата служба на кметство “Чайка” от 24.06.1992г./л.71 и 72/ също не допринасят за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. От една страна, доколкото са съставени от въззиваемата, те не се ползват с обвързваща сила, тъй като съдържат изгодни за нея факти. От друга страна докумените са входирани след меродавната дата. Нещо повече, декларирането на сградата едва през м.юни 1992г. представлява индиция, че към 01.03.1991г. тя още не е била завършена. Налага се извод, че поради незавършеност на фактическия състав ползвателят С.Ц. не е придобил правото да изкупи предоставения имот по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези съображения, въпреки че са заплатили определената с оценителния протокол стойност, ответниците не са станали собственици на процесния имот. Следователно не е налице правно основание за упражняваното от тях владение върху него.

Поради доказаност на изискуемите предпоставки на чл.108 ЗС, предявеният ревандикационен иск се явява основателен. С оглед несъвпадащите крайни изводи на двете съдебни инстанции, решението на Варненския районен съд следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Изходът на спора обуславя основателност на искането на въззивната страна за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Същото следва да бъде уважено в доказания размер от 898.32 лв. /76лв. и 37.32 лв. -държавни такси, 90лв. и 80 лв. – депозити за вещи лица, 600 лв. – адвокатски хонорар, 6лв. – такса за съдебни удостоверения и 9 лв. – за преписи/, на основание чл.64, ал.1 ГПК.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение на Варненски районен съд, постановено на 10.03.2008г. по гр.д. №6397/2006г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.К. Цочва ЕГН ********** *** и В.Т.Ц. ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДАТ на Н.Ф.З. ЕГН ********** ***, ул. ”Лозарска” №21, В.И.В. ЕГН ********** ***, ул. ”Черно море” №11 и К.И.З., ЕГН **********,***, ул.”Черно море”№11 ВЛАДЕНИЕТО върху ПИ №702 по ПНИ на с.о. “Ален мак”, гр. Варна с площ от 600 кв.м., при граници: път, ПИ №697, ПИ №701 с ПИ №703, придобит от тях по силата на наследствено правоприемство от В. Николов З.,***, поч. на 29.12.2000г., а от него по силата на земеделска реституция с Решение №172/28.01.1994г. на ПК-Варна, на основание чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА С.К. Цочва ЕГН ********** *** и В.Т.Ц. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Ф.З. ЕГН ********** ***, ул.”Лозарска”№21, В.И.В. ЕГН ********** ***, ул.”Черно море” №11 и К.И.З., ЕГН **********,***, ул.”Черно море”№11 сумата от 898.32 лв., представляваща направени по делото разноски за двете инстанции на основание чл.64, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК/2007г./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.