Р Е Ш Е Н И Е

№.......……/ 03.02.2009г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: Н.Н.

Е.П. *** участието на секретаря Е.И. като разгледа докладваното от мл. съдия П. *** по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК/1952г./.

Образувано е по повод въззивна жалба от И.Д.П. срещу решение №1269/17.04.2008г. на ВРС, постановено по гр.д.№6388/2006г. Въззивницата релевира доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на мансарден етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.М., № 25, построена върху дворно място с площ от 165 кв.м., представляващо УПИ №I-306 в кв.34 по плана на 16 подрайон на гр.Варна, при квоти ½ ид.ч. за К.И.И. и ½ ид.ч. при условията на СИО за И.Д.П. и С.И.П.. Поддържа, че мансардният етаж не съществува като самостоятелен обект на правото, а представлява преустройството на жилището в тип мезонет за сметка на подпокривното пространство на сградата. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което мансардният етаж бъде изключен от делбата.

С оглед твърденията, че процесният имот е придобит в СИО, в хода на въззивното производство като въззивник е конституиран С.И.П. в качеството му на необходим другар на жалбоподателката. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител същият поддържа доводи за основателност на въззивната жалба.

Въззиваемата страна К.И.И., действуваща със съгласието на законния си представител В.Х.И., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноските по делото.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК/1952г./, поради което е процесуално допустима.

Настоящата инстанция намира, че предмет на въззивно обжалване е постановеното решение в неговата цялост, въпреки наличието на спор само относно делбата на надстроения мансарден етаж. Последният не представлява самостоятелен обект на правото, поради което вещноправният му статут не може да бъде разглеждан отделно от сградата, към която е надстроен.

Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от К.И.И., действаща със съгласието на законния си представител В.Х.И., против И.Д.П. и С.И.П. за допускане до делба на дворно място с площ от 165 кв.м., с административен адрес гр.Варна, Община Варна, ул. "М." № 25, съставляващо УПИ № I - 306 в кв.34 по плана на 16 микрорайон на гр.Варна, при граници: УПИ № И-307, УПИ № ХИ-317, ул."М." и ул."Т.", ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от четири стаи, четири изби и сервизни помещения на първи полуземен етаж и мансарден етаж със застроена площ от 52 кв.м., състоящ се от стълбищна клетка и стълбище, три стаи и баня-тоалет. Излага се в исковата молба, че страните са съсобственици на процесното дворно място и построената в него жилищна сграда при права по ½ ид.ч. за ищцата и ответниците /при условията на СИО/. Твърди се, че ищцата е придобила притежаваната от нея ½ ид.ч. от жилищната сграда въз основа на обективирано в нот.акт № 1/1997 г. дарение, а от дворното място - въз основа на покупко-продажба с договор № 677/16.07.1998г. Поддържа се, че ответниците са придобили притежаваните от тях идеални части въз основа на обективирана в нот.акт № 53/1999 год. покупко-продажба през време на брака им.

Ответниците чрез процесуалния си представител не оспорват наличието на съсобственост между страните по отношение на жилищната сграда, но претендират същата да бъде допусната до делба без мансардния етаж. Излагат доводи, че тъй като не съществува като самостоятелен обект, по своето естество същият представлява обща част на сградата, чиято делба е недопустима.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" - гр.Варна, изразява становище, че предявеният иск за делба съвпада с интересите на ненавършилата пълнолетие ищца.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 1, том XIV по дело № 3702/1997 г. въззиваемата К.И. е придобила собствеността върху 3/6 ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.”М.”, № 25, състояща се от четири стаи, четири изби и сервизни помещения, построена върху държавно дворно място с площ от 165 кв.м., представляващо парцел I - 306 в кв.34 по плана на 16 подрайон на гр.Варна, при гарници за дворното място: парцел II - 307, парцел ХИ-317, ул.”М.” и улица, както и 3/6 ид.ч. от правото на строеж върху описаното държавно място. С последващ договор № 677/16.07.1998 год., вписан на 04.08.1998 год., том V, № 13, вх.рег. 7232, същата е придобила от Държавата и ½ ид.ч. от държавното дворно място.

Въззивницата И.Д.П. е придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесната жилищна сграда, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, върху което е построена, въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 53, том I, рег. № 3493, дело № 118/1999 год. Между страните не се спори, че към датата на покупко-продажбата въззивницата е била в граждански брак с въззивника С.П., поради което съдът приема, че закупените от нея ½ ид.ч. са придобити в режим на СИО.

Видно от описанието на жилищната сграда в титулите за собственост, към датата на придобиването й същата се е състояла от четири стаи, четири изби и сервизни помещения. Между страните не се спори, че през 2000 – 2001г. сградата е надстроена от въззивниците. Изложеното се подкрепя от приетото в първата инстанция заключение на СТЕ, от което се установява, че към датата на огледа жилищната сграда се състои от етаж, състоящ се от четири стаи, две кухненски ниши, два коридора, две бани-тоалет, избен етаж, състоящ се от четири изби и изграден в източната й част върху ½ от площта й мансарден етаж, състоящ се от: вътрешно стълбище, три стаи, коридор и баня, с обща застроена площ от 92.25 кв.м. На място жилищната сграда е разделена на две самостоятелни жилища с отделни входове - западна и източна половина. Източната половина включва и процесния мансарден етаж със застроена площ 52 кв.м., който е изграден без строителни книжа, като е излята стоманобетонова плоча и е изпълнен надзид с височина 1.40 кв.м. Вещото лице излага, че мансардният етаж не представлява самостоятелен жилищен обект, тъй като не отговаря на изискванията за такъв. Поддържа, че по действащия ЗРП не се предвижда застрояване и надстрояване на жилищната сграда -предмет на делба.

От представеното по делото писмо от Община Варна се установява, че в архива на район Младост за периода 2000-2003 г. няма издадено разрешение за строеж и акт за узаконяване на изършеното в процесния имот преустройство.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ.

В разглеждания случай искът се основава на твърдения за съсобственост при равни квоти, възникнала на договорно основание, а по отношение на мансардния етаж – по приращение. Безпротиворечиво по делото се установява, че ищцата и ответниците са съсобственици на дворното място и сградата при равни квоти по силата на двустранни сделки с транслативен ефект. Налице е спор единствено по отношение съсобствеността върху мансардния етаж, изграден чрез надстрояване на съществуващата жилищна сграда. По делото не се установява в полза на ответниците да е учредено право на надстрояване, което да дерогира общия принцип на приращението. В този смисъл вещноправният статут на надстроеното се определя от собствеността върху постройката. Доколкото не представлява самостоятелен обект на правото, с изграждането си спорният мансарден етаж е станал общо притежание на собствениците на сградата. Изложеното налага извода, че на оригинерно правно основание между страните е възникнала съсобственост върху надстроените жилищни помещения съобразно дяловете им в съсобствеността върху сградата. По тези съображения не са налице основания за изключване на мансардния етаж от делбата.

Ирелевантни по отношение на вещния статут на надстроения етаж са обстоятелствата, че е изграден от ответниците, без участието на ищцата, че обслужва ползваната от тях западна част от жилищната сграда и че между страните съществува разпределение на ползването. Посочените факти са от значение във фазата по извършване на делбата при определяне на способа за ликвидиране на съсобствеността и претенциите по сметки между съделителите. Върху процесната сграда не е налице етажна собственост, тъй като същата не се състои от самостоятелни обекти, собственост на различни лица, поради което настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на въззивниците за приложимост на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗС.

Изложеното налага извода, че дворното място, предмет на предявения иск за делба, ведно с построената в него жилищна сграда с пълната й застроена площ, следва да бъде допуснато до делба при квоти: ½ ид.ч. за ищцата и ½ ид.ч. общо за ответниците, при условията на СИО.

С оглед съвпадащите крайни изводи на двете съдебни инстанции, решението на Варненския районен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, съдът намира искането на въззиваемата страна за присъждане на сторените в хода на производството разноски за основателно за сумата от 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.64, ал.2 ГПК /1952г./.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1269/17.04.2008г. на ВРС, постановено по гр.д.№6388/2006г.

ОСЪЖДА И.Д.П. ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на К.И.И. ЕГН ********** *** сумата от 500 лв., представляваща заплатени съдебно-делови разноски, на основание чл.64, ал.2 ГПК /1952г./.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му

на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК/2007г./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.