Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна, 13.02.2009г.

в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично заседание на осми декември 2008г.

в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.

А.П.

при секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Г. ГР.Д.№ 1612 по описа на ВОС за 2008 г.

Производството е въззивно, образувано по жалба на Й.И.М. срещу решение № 1783 на Варненски РС-ХІс-в, постановено на 28.05.2008г по гр.д.№ 95/2008г, с което е отхвърлен искът му срещу Д.Й.Д. за сумата от 1270лв, претендирана като обезщетение за имуществени вреди в резултат на неточно изпълнение на договор за правна помощ № 462/25.04.2005г, от която: 450лв претърпяна загуба от неизпълнен от Цанко Драгомиров Иванов договор; 200лв-пропусната полза във вид на мораторната лихва върху главницата от 450лв; 520лв-разноските на Цанко Драгомиров Иванов по късно заведеното против него гр.д.№ 935/2005г. по описа на РРС и по в.гр.д. № 116/2006г на РОС; 100лв - заплатеният от ищеца на ответника адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху главницата от 1270лв от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Излага твърдения за порочност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и за постановяването на друго за уважено иска му.

В с.з. по същество чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна Д.Й.Д. не е депозирал писмено възражение в срока по чл.201 ГПК и не изразява становище по съществото на спора.

В исковата си молба въззивникът излага, че по силата на договор за правна помощ № 462/25.04.2005г. заплатил на ответника, в качеството му на адвокат 100лв адвокатски хонорар срещу поетото от него задължение да заведе иск по чл.79 ЗЗД срещу Цанко Драгомиров Иванов за сумата от 450лв, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 200лв. Излага, че при подписването на договора оказал на ответника необходимото съдействие и му предал всички необходими доказателства, вкл.и сключеното с Цанко Иванов споразумение, от което било видно, че исковата молба следва да бъде подадена преди 20.05.2005г., е оглед опасността от изтичане на 5-годишния давностен срок след тази дата. На няколко пъти разговорял по телефона с ответника, който го уверявал, че „делото е заведено, всичко е точно, няма проблеми”. Най-неочаквано ищецът получил призовка за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител, с която бил поканен да заплати доброволно на Цанко Иванов сумата от 847лв по издаден по гр.д. № 935/2005г. на РРС изпълнителен лист. След проверка в РРС установил, че ответникът не е изпълнил коректно задължението си по договора за правна помощ, а именно - да предяви своевременно (преди изтичане на 5-годишния давностен срок) искова молба против Цанко Иванов, като вместо най-късно на 20.05.2005г. той депозирал искова молба пред РРС едва на 7.06.2005г. Излага, че исковете му били отхвърлени като погасени по давност, а той бил осъден да заплати направените от Цанко Иванов разноски. Твърди, че с бездействието си до 20.05.2005г., ответникът му причинил имуществени вреди на обща стойност 1270лв, както следва: 450лв претърпяна загуба от неизпълнения от Цанко Драгомиров Иванов договор; 200лв пропусната полза-мораторната лихва върху главницата от 450лв; 520лв-разноските на Цанко Драгомиров Иванов по късно заведеното против него гр.д. № 935/2005г. по описа на РРС и по в.гр.д. №116/2006г. на РОС, 100лв - заплатеният от него на ответника адвокатски хонорар. Твърди, че с нот.покана помолил ответника доброволно да му се издължи, но той въобще не му отговорил.

Отправеното до съда искане е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1270лв, претендирана като обезщетение за имуществени вреди в резултат неточното_; изпълнение на договора за правна помощ, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Отв.Д.Д.Й. в първата инстнация не се явил и не е изразил становище по съществото на спора.

Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.51 Закона за адвокатурата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

По делото е приложена втори екземпляр от договор за правна помощ № 462 от 25.04.2005г. От съдържанието му се установява, че Й.И.М. е възложил на адв.Д.Д. *** срещу Цанко Й., за което му е заплатил възнаграждение в размер на 100лв. Че сумата е платена се съди от втората част, имаща характера на разписка. Във въззивната инстанция е прието копие от горния договор за правна помощ, изготвено въз основа на оргинала, съдържащ се по гр.д.№ 935/2005г на Разградски съд, като след послужването делото е било върнато.

От съдържанието на приетото в настоящата инстанция копие от искова молба /л.19/ е видно, че същата е била заведена от Й.И.М. против Цанко Драгомиров Иванов с цена на иска 650лв. Исковата молба е подадена на 7.06.2005г и по нея е образувано гр.д.№ 148/2005. В обстоятелствената част се излага, че на 25.11.1997г ищецът предал на ответника сумата от 1900герм.марки /равняващи се на 1900лв/ срещу поетото от ответника задължение да изработи ритуални сандъци. Тъй като сделката не се осъществила, подписали протокол, по силата на който се уговорили ответникът да върне остатъка от сумата от 900лв, от която половината във вид на 15бр ритуални сандъци 450лв-в брой. Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 450лв, като и обезщетение за забавено изпълнение за периода 20.05.2000-7.06.2005г

С решение № 535/28.12.2005г. по гр.д. № 935/2005г. по описа на РРС са отхвърлени предявените от Й.И.М. против Цанко Драгомиров Иванов искове по чл.79 ЗЗД за сумата от 450лв и по чл.86 от ЗЗД за лихва за забава за периода 20.05.2000г-07.06.2005г, като Й.М. е осъден да заплати на Иванов направените по делото разноски в размер на 250лв.

Делото под № 148/2005 е било преобразувано в гр.д.№ 935/2005; изложеното в мотивите на решението на РРС кореспондират на обстоятелствената част на горепосочената искова молба.

В мотивите на решението е прието, че поради неосъществена сделка за производство на ритуални сандъци за износ, по която ищецът е дал аванс от 1900ДМ, на 21.04.2000г ищецът и ответникът /като физическо лице/ се споразумели Иванов да заплати до 20.05.2000г сумата от 450лви да предаде 15бр ритуални сандъка; страните не са имали спор, че Иванов е заплатил през 1998г сумата от 1000ДМ. Прието е още в мотивите, че искът е неоснователен понеже споразумението /като правопораждащ юрид.факт/ е било подписано от ищеца като ФЛ, а не като ЕТ и затова претенцията е била отхвърлена.

Едва в мотивите на решението на ОС-Разград е прието, че претенцията е погасена по давност. Същата произтича от сключеното между страните споразумение, в което е уговорен срок за плащане 20.05.2000г. При това положение 5-годишната погасителна давност би изтекла на 20.05.2005г, а исковата молба е подадена на 7.06.2005.

С решение № 130/18.05.2006г. по в.гр.д. № 116/2006г. на ОС-Разград е оставено в сила решението на РРС и Й.М. е осъден да заплати на Иванов направените за въззивната инстанция разноски в размер на 270лв.

На 4.01.2007г. на ищеца е била връчена призовка за доброволно изпълнение, с която е поканен да заплати доброволно на Цанко Иванов сумата от 847лв, дължима въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 935/2005г на РРС.

С нот.покана, връчена на 22.06.2007 на отв.адв.Д.Й. и изходяща от Й.И.М., последнитя го е поканил да му върне сумата от 450лв, както и 200лв-мораторна лихва. Излага, че е понесъл вреди поради несвоевременното предявяване на иска, за който срокът бил до 20.05.2005г. Позовавайки се на изтекла погасителна давност, претенциите му против Цанко Драгомиров Й. били отхвърлени с решението на РРС и потвърдено с решението на ОС-Разград, като освен това бил натоварен с разноските. В резултат на това ищецът понесъл общо материални загуби в размер на 847лв, каквато сума е бил осъден да заплати по издадения срещу него изп.лист в полза на Цанко Др.Й..

Настоящата искова молба е подадена на 12.09.2007г

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.51 ЗАдв. за виновно неизпълнение на задълженията по този закон, по Етичния кодекс, и наредби на ВАС, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателстве ната тежест, за ищеца е главното и пълно доказване да установи обстоятелствата, на които основава претенцията си.

От представения по делото документ се установи, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за правна помощ, по силата на който ответникът като адвокат се е задължил да окаже такава помощ на ищеца, изразяваща се в завеждане на гражданско дело срещу Цанко Й., срещу възнаграждение в размер на 100лв. Предвид, че оригиналът на пълномощното е бил приложен по гр.д.№ 935/2005г съдът приема, че е касаел представителството на ищеца по делото срещу Цанко Й. за връщането на посочената сума от 450лв и лихва от 200лв. Отвентикът адв.Д.Й. е представлявал ищеца Й. И.М. ***/2005г. на РРС и по в.гр.д. №116/2006г. на РОС.

Упълномощаването е станало на 25.04.2005г, от което следва да се предполага, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на адвоката всички необходими документи за предявяването на иска. Възражение за обратното не е постъпило от отв.Й..

Вземането на ищеца към Цанко Иванов е възникнало от споразумение 21.04.2000г, в което е било уговорен срок за връщане 20.05.2000г. Съобразно общата разпоредбата на чл.110 ЗЗД се погасява с изтичането на 5-годишна давност и следователно крайният момент за подаването на исковата молба /за да се прекъсне течението на давностния срок/ е 20.05.2005г.

Исковата молба на Й.И.М. е била подадена на 7.06.2005г.

Претенциите на ищеца са били отхвърлени поради погасяването им по давност, каквито са били мотивите на ОС. Решението е окончателно и е влязло в законна сила.

Въз основа на същото е издаден изпълнителен лист в полза на отв.Цанко Иванов и същият е образувал изп.дело, по което на ищеца е била връчена покана на 4.01.2006гза доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 840лв.

Въз основа на горното съдът приема, че ответникът адв.Й. с бездействието си е причинил имуществени вреди на ищеца, както следва:

450лв, протизтичащи от главницата по вземането на ищеца срещу Цанко Иванов, която му претенция е била отхвърлена с решението на РРС и РОС по гр.д.№ 935/2005 поради погасяването й по давност;

200лв – представляваща порпусната полза във вид на мораторна лихва върху главницата от 450лв за периода от 20.05.2000г до завеждането на исковата молба 17.06.2005г, която претенция е била отхвърлена също поради погасяването й по давност с решението на РРС и РОС по гр.д.№ 935/2005 ;

520лв – разноските, присъдени по гр.д.№ 935/2005г на РРС и по в.гр.д.№ 116/2006г на РОС в полза на Цанко Драгомиров Иванов, дължими от настоящия ищец;

100лв - заплатеният от ищеца на ответника адвокатски хонорар по гр.д.№ 935/2005,

Изложеното мотивира съда да приеме предявения иск за доказан по основание и затова следва да бъде уважен.

На осн.чл.116 ГПК/отм./ върху присъдените главници следва да се присъди законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2007г до окончателното й изплащане.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстнации, както следва за първата са били заплатени 50,80лв държавна такса и е заплатен адв.хонорар 490лв; за втората инстанция е заплатена д.такса от 25,40лв и хонорар 500лв. съдът намира, че направените разноски за държавна такса следва да бъдат присъдени изцяло , но що се отася до размера на адв.възнаграждение ,намира същото за прекомерно предвид цената на иска от 1270лв и фактическата и правна сложност на делото. Затова, съобразно чл.7 ал.2 т.2 Нардеба № 1 за размера на адв.възнаграждения /в редакцията й преди изменението й с ДВ бр.2/9.01.2009, тъй като и двете разписки са отпреди 16.06.2008г/ при оценяем интерес от 1270лв полагащото се възнаграждение възлиза на 116,20лв, или за двете инстанции общо по 232,40лв. В този размер следва да се присъдят разноските за ползвана адв.защита.

Достигането да правни изводи, различаващи се от тези на РС, налагат отмяната на първоинст.решение и вместо него постановяване на друго за уважаването на претенциите

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на № 1783 на Варненски РС-ХІс-в, постановено на 28.05.2008г по гр.д.№ 95/2008г, с което е отхвърлен искът на Й.И.М. срещу Д.Й.Д. за сумата общо от 1270лв, претендирана като обезщетение за имуществени вреди в резултат на неточно изпълнение на договор за правна помощ № 462/25.04.2005г, от която: 450лв претърпяна загуба от неизпълнен от Цанко Драгомиров Иванов договор; 200лв-пропусната полза във вид на мораторната лихва върху главницата от 450лв; 520лв-разноските на Цанко Драгомиров Иванов по късно заведеното против него гр.д.№ 935/2005г. по описа на РРС и по в.гр.д. № 116/2006г на РОС; 100лв - заплатеният от ищеца на ответника адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху главницата от 1270лв от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЬЖДА Д.Й.Д.,*** ст.2а ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.М. ЕГН ********** *** следните суми, претендирани като обезщетение за имуществени вреди в резултат на неточно изпълнение на договор за правна помощ № 462/25.04.2005г по гр.д.№ 935/2005г на Разградски РС, от която: 450лв /четиристотин и петдесет лева/, претърпяна загуба от неизпълнен от Цанко Драгомиров Иванов договор; 200лв /двеста лева/-пропусната полза във вид на мораторната лихва върху главницата от 450лв; 520лв /петстотин и двадесет лева/-разноските, за които е осъден ищецът да заплати на ответника Цанко Драгомиров Иванов по заведеното против него гр.д.№ 935/2005г. по описа на РРС и по в.гр.д. № 116/2006г на РОС; 100лв /сто лева/ - заплатеният от ищеца в полза на адв.Д.Й. хонорар, ведно със законната лихва върху главницата общо от 1270лв, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2007г до окончателното й изплащане, на осн.чл.116 ГПК /отм./ вр.чл.86 ЗЗД, както и направените за двете инстанции разноски общо в размер на 308,60лв / триста и осем лв и 60ст/, на осн.чл.64 ал.1 ГПК/отм./

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.218а ал.1 б.“а” ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: